Решение по дело №430/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място] срещу Решение № 143/18.05.2023 г. по АНХД № 614/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 23-000009/18.01.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на ЕТ „Стрелец 2002 – К. Георгиев“ за нарушение на чл. 34, т. 6 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба №34/06.12.1999 г. , на основание чл. 96 г., ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева и нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според касатора решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва приложението на института на маловажния случай. Настоява за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява решението на въззивната инстанция да се потвърди като съобразено с Решение на СЕС по дело С-227/2022 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба по отношение на направеното предупреждение, като настоява в тази част решението на поднадзорния съд да бъде отменено. Намира че не е налице административно нарушение, а като аргументи изтъква съображенията в Решение на СЕС по дело С-227/2022 г.

Административен съд – Добрич, първи касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

По отношение на основателността на жалбата:

С Наказателно постановление № 23-000009/18.01.2022 г. касаторът е санкциониран за това, че на 26.10.2021 г. регистрираният търговец ЕТ „Стрелец 2002 – К. Георгиев“, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10760/29.05.201Зг., е извършил таксиметрова дейност с водача К. М. М., който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 34, т. 6 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което е наложена имуществена санкция на дружеството на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози в размер на 3 000 лева.

С обжалваното решение Районен съд-Добрич отменя атакуваното наказателно постановление, като приема, че е налице маловажен случай на административно нарушение и предупреждава едноличния търговец, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да стигне до този извод, решаващият съд приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с предвидената в нормата форма и целта на закона. Направен е извод, че водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а едноличният търговец е бил натоварен със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно такава. Като не е съобразил поведението си със законовите изисквания, едноличният търговец е осъществил състава на неизпълнението на задължението по чл. 96, ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози. Съобразно приобщените писмени и гласни доказателства по делото е прието от решаващия съд, че не е установено едноличният търговец трайно да не зачита правилата на Наредба № 36 от 15 май 2006 г. Отчетено е, че нарушението е извършено за първи път и е било отстранено на 07.11.2021 г., месец преди то да бъде установено от страна на контролните органи при извършената на дружеството комплексна проверка на 09.12.2021 г., което обусловило извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и е приложен института на „маловажния случай“.

Решението на Районен съд-Добрич в частта, с която е отменено оспореното наказателно постановление, като краен правен резултат е правилно, но при различни от изложените в него съображения.

Административен съд-Добрич след обсъждане на събраните доказателства прави извод, че не е осъществен състав на неизпълнение на задължение от страна на ответника по касационната жалба при следните мотиви:

По силата на чл. 34, т. 6 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Според чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева. Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са разписани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, където в чл. 8, ал. 1 и, ал. 2, в действащата им редакция към датата на извършване на процесното деяние, е уредено, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на [възраст] възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

При разглеждане на случая следва да бъде съобразена Директива 2006/126, която има за цел да хармонизира минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите на превозни средства от всички категории, включително на професионалните водачи.

Съобразно член 7, параграф 1, буква а) от Директивата свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази Директива. Съгласно параграф 3, буква а) за подновяването на свидетелството за управление се изисква спазване на същите минимални стандарти за физическа и умствена годност от притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C 1, C 1E, D, DE, D 1 и D 1E.

Минималната хармонизация на правилата относно свидетелствата за управление не е пречка държавите - членки да запазват или да приемат по - строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от Директивата.

С Решение по дело С - 227/2022 СЕС приема, че член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 следва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска държава - членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C 1, C 1E, D, DE, D 1 и D 1E, издадено в съответствие с Директивата, след като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.

Следователно проверката за психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното съществуване на свидетелството за управление с всеки друг национален документ, изпълняващ същата функция по същество.

В случая Наредба № 36 от 15.05.2016 г. налага на професионалните водачи да притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата е с по-кратък срок на валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. С оглед на това националното законодателство налага по-рестриктивни мерки за психологическа годност на българските професионални водачи от предвидените в чл. 7 от Директивата, като пренебрегва установената в нея хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и въведения с нея синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност.

Неоснователни в светлината на мотивите на споменатото решение на СЕС са възраженията на касатора, че регламентираните в Наредба № 36 от 15.05.2016 г. изследвания за психологическа годност не се различават по своя обхват и цели от предвидените медицински прегледи в приложение ІІІ към Директива 2006/126, защото това не променя извода, че е нарушена забраната държавите - членки да изискват отделно доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по - кратки от срока на валидност на свидетелството за управление (т. 36, 37, 39, 44, 45 от решение на СЕС по дело С - 227/22). Предвиждането да се изисква допълнително удостоверение за умствена годност, което не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление, съставлява недопустима административна тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на основните цели на съюзните норми и компрометира техния полезен ефект, в какъвто смисъл е решението на СЕС. Националните разпоредби относно удостоверенията за психологическа годност са несъвместими с Директива 2006/126, което създава задължение за съда да не ги приложи.

С оглед на тези аргументи, предвид че към посочената дата в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление водачът на съответния автомобил за таксиметров превоз притежава валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, по който факт спор няма, с оглед на което отговаря на минималните изисквания за психологическа годност, то вмененото на едноличния търговец неизпълнение на задължение е несъставомерно и неправилно му е била наложена имуществена санкция на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.

В заключение решението на Районен съд-Добрич в частта, с която е отменено оспореното наказателно постановление следва да се остави в сила.

Липсата на осъществен състав на административно нарушение има за последица отсъствието на условията за прилагане на института на маловажния случай. Проверяваният съдебен акт в частта, с която на едноличния търговец е отправено предупреждение следва да се отмени.

При този изход на спора, с оглед направеното искане от процесуалния представител на едноличния търговец, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на същия следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения, Административен съд – Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143/18.05.2023 г. по АНХД № 614/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 23-000009/18.01.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на ЕТ „Стрелец 2002 – К. Георгиев“ за нарушение на чл. 34, т. 6 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба №34/06.12.1999 г , на основание чл. 96 г., ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 143/18.05.2023 г. по АНХД № 614/ 2022 год. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която ЕТ „Стрелец 2002 – К. Георгиев“ е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143/18.05.2023 г. по АНХД № 614/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич в частта му на присъдените разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на която ЕТ „Стрелец 2002 – К. Георгиев“ сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.