О П Р
Е Д Е ЛЕ Н И Е
№ 696
гр.
Перник 15.08.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 15 август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Даскалова
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 688 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Пред СГС е предявен
иск от Т.Д.П. против СГС и ВКС. Поискано е ответниците да
бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от 212 345лв., представляващи
понесена от нея щета поради отказа на съдилищата да осъдят приобретателите на
имота и наследници на продавача, да й върнат даденото по нищожен договор
С определение от
10.12.2018г., постановено по гр.д. № 6033/2018г. по описа на САС, делото е
изпратено на основание чл. 23, ал.3 ГПК на ОС- Перник.
С определение от
10.01.2019г., постановено по настоящето дело, производството е прекратено
поради недопустимост на иска.
Изпратеното до
ищцата съобщение за постановеното определение е върнато в цялост с отбелязване,
че лицето е починало и с определение от 30.01.2019г. като ищца по делото е
конституирана В.И.Б. – Т., която в срок е обжалвала определението.
С определение
№2258/04.07.2019г., постановено по гр.д. № 1544/2019г. по описа на САС,
определението на ПОС е обезсилено, като е прието, че обжалваният съдебен акт е
недопустим като постановен след смъртта на ищцата. Изрично в мотивите си САС е
посочил, че делото следва да се върне на първоинстанционния съд за съобразяване
допустимостта на иска спрямо новоконституираната ищца.
Дадените указания от
САС с отменителното определение, са задължителни за настоящия състав на
основание чл.278 ал.3 ГПК, поради което и съдът следва да се произнесе по
допустимостта на иска спрямо новоконституираната ищца
В случая се касае
за приемство, настъпило в процеса, поради което и наследникът, конституиран на
мястото на починалия първоначален ищец, е обвързан от всички действия,
извършени от праводателя до момента на конституирането. В този смисъл следва да
се прецени дали фактическите твърдения, изложени в исковата молба сочат на
допустимост на иска.
В исковата молба се
твърди, че Т.Д.П. е била страна по гр.д. № 8067/97г. по описа на СРС,
образувано по предявен иск за делба. Във втората фаза на делбеното производство
е поискала да й бъдат присъдени 212 345 лв., представляващи стойността на
9/10 ид.ч. от делбения имот, платена по нищожен предварителен договор. Тази й
претенция е отхвърлена от първоинстанционния съд. С решение № 31.07.2013г.,
постановено по възз. гр. д. № 8751/2011г. по описа на СГС е потвърдено
решението на СРС в посочената му част. С определение № 50/06.02.2014г.,
постановено по гр.д. № 55/2014г. по описа на ВКС, решението на СГС не е
допуснато до касационно обжалване. Поддържа се, че изводът на СГС за
неоснователност на иска, е незаконосъобразен и е в противоречие с практиката на
ВКС, а определението на ВКС е неясно и от него не може да се разбере защо се
потвърждава решението на СГС. Твърди се, че ищцата е ощетена по вина на съда и е
поискано СГС и ВКС да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от
212 345 лв., представляващи понесена щета поради отказа на съдилищата да
осъдят приобретателите на имота и наследници на продавача, да върнат даденото
по нищожен договор.
При тези фактически
твърдения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим и спрямо
новоконституираната ищца
Доводи за
незаконосъобразност на съдебни актове могат да бъдат релевирани и съответно
разгледани от компетентния съд по реда на инстанционния контрол. Когато
решението е влязло в сила, същото е задължително за съда, който го е постановил
и за всички съдилища, като спорът разрешен с това решение не може да бъде
пререшаван, което следва от разпоредбите на чл.297 и чл. 299 ГПК. Недопустимо е
по предявен иск за вреди, съдът да се произнася относно правилността на
постановени съдебни актове. Исковата молба се основава на твърдения за
неправилност на влязло в сила съдебно решение, от което и следва, че за да се
произнесе по съществото на спора, съдът трябва да се произнесе по правилността
на постановеното съдебно решение, без да
има правомощие за това, предвид на което и се налага извод за недопустимост на
предявения иск. В същия смисъл е и определение
№ 2804 от 17.09.2018 г. на САС по в. гр. д. № 2201/2018 г., постановено по
аналогичен случай.
Наведените от
ищцата В.И.Б. – Т. доводи в молбата й от 15.07.2019г., не променят горните
изводи. По допустимостта на иска съдът се произнася, вземайки предвид
обстоятелствата, на които се основава искът и формулираният въз основа на тях
петитум. С цитираната молба не са изменени първоначалните фактически твърдения,
а са изложени подробни правни аргументи, касаещи основателността на предявения
иск, по които обаче съдът би дължал произнасяне само при допустим иск.
Във връзка с горното,
съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия :