№ 217
гр. Ямбол, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. А.а
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500124 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "ПБЗН" при МВР - гр.София, подадена от
юриск.Т.С. против Решение №23/16.01.2023 г., постановено по гр.д.№261/2022 г. по описа
на ЕРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД ”ПБЗН” МВР-
гр.София да заплати на С. А. К. сумата: 409,85 лева за извънреден труд за периода от
01.01.2020 г. до 09.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 79,84 лева - лихва за забава върху посочената
главница, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда както и разноски по делото в размер на 400 лева. ГД "ПБЗН" е
осъдена да заплати и д.т. в размер на 50 лева и 200 лева разноски за вещо лице по сметката
на ЯРС.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания. Възивникът твърди, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на
възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, където редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден и препращане към КТ няма.
Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа,
като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187,
ал.3 ЗМВР или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час. Отделно от това навежда, че
ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите
норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при
сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително
1
възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Въз основа на изложените
съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което
предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат присъдени и
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна С. А. К. не се е възползвал от правото на
писмен отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.
В о.с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа
жалбата и излага подробни съображения по същество. Претендира за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не изпраща представител. В предварително
депозирана молба от пълномощника му адв.В. М. въззивната жалба се оспорва, без да са
заявени конкретни доводи по същество, като се иска да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция по приложен списък.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е
полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, видно от която за периода от 01.01.2020 г. до 09.07.2020 г., ищецът е положил
нощен труд в размер общо на 324 часа, които преизчислени в дневен с коефициент 1.143 ,
възлизат на 370,33 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 46,33 часа, която разлика не е
начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 409,85 лв.,
изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху
претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2020 г. до 09.07.2020 г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния
падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до датата на подаване на исковата молба,
възлиза на общата сума от 79,84 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за
заплащане на извънреден труд и с правно основание чл.86 ЗЗД - за мораторна лихва.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй
като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, който коефициент е 1, 143.
2
Преценена по същество въззивната жалба е основателна, а решението е
неправилно. Съображенията са следните:
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е разяснено, че
съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по
аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като
първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3
ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата,
представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на
вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като
това на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коефициент, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни -
трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69,
ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. Именно тези
разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както
и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на посоченото
тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи даденото от
3
ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния по делото
въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в дневен на
служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като положеният от ищеца в
процесния период нощен труд е надлежно заплатен от ответника. Тези положени от ищеца
часове нощен труд не подлежат на преобразуване с коефициента на чл.9, ал.2 НСОРБ и не
се явява незаплатена от ответника разлика, дължима на ищеца като допълнително трудово
възнаграждение.
При отхвърляне на предявения главен иск, неоснователен се явява и акцесорният
иск за мораторна лихва върху главницата, който също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта
на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и в
частта на присъдените на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225 лв. (25 лв. - ДТ за
въззивната жалба и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. за първата и 100 лв. за
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 23/16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 261/2022 г.
по описа на ЕРС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. А. К., ЕГН *****, с адрес:
гр.* ул.*, община *, обл.* против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР - гр. София, ул. „Пиротска” № 171А искове - главен по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) за присъждане на сумата
409,85 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2020 г. до 09.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 79,84 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от
момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до датата на подаване на иска в
съда – 25.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН *****, с адрес: гр.* ул.*, община *, обл.* да заплати на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР - гр. София, ул. „Пиротска” №171А сумата 225 лв., представляваща
направени по делото разноски пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4