№ 2278
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 5341705, с
който на Д. С. М., ЕГН **********, е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят М., по съображения, подробно изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание, а се
представлява от процесуалния си представител адв. З. Г., която
поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноските по делото
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, ОД на МВР -Пловдив, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирано писмено становище чрез процесуалния си представител, с което
иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
1
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.08.2021 г. в 10:03 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1, посока запад - изток, било заснето и установено с автоматизирано
техническо средство АТСС TFR1-M № 581, управлението на лек автомобил
„Нисан Алмера Тино“, с рег. № **** с установена скорост от 77 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 80 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била
установена стойност на скоростта на движение от 77 км/ч в, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.
Установено било, че процесното МПС е притежание на жалбоподателя Д.
С. М., поради което бил ангажиран с административнонаказателната
отговорност за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като бил издаден процесният
Електронен фиш серия К № 5341705, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за
одобрен тип на средство за измерване, писмо на БИМ, протокол за изпитване,
протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка за
намерени фишове, писмо на ОД на МВР – Пловдив, снимка на
разположението на АТСС, фотоснимка на заснетото МПС в нарушение.
Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила.
Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната
истина.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Д. С. М., чиято
собственост е процесният автомобил към момента на нарушението. Това
обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не
се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR
1- М“ № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се
монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип,
видно от приложения Протокол № 2-33-21 за последваща проверка след
ремонт на АТСС от дата 11.03.2021г., с валидност една година, т.е. до
11.03.2022г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното
удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се
2
отбележи посоченото в приложеното по преписката писмо на БИМ и
предвидено в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй
като тя е била в употреба към 30.08.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на
измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични
изображения, сред което е и процесното такова. Индивидуализиран е и
служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са
налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на
разположението на автоматизираното техническо средство.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват
като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв
срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на
АУАН. Би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на
нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК
във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла. Що се
отнася до връчването на ЕФ и направеното в тази връзка възражение, то този
въпрос засяга допустимостта на жалбата, която в случая е приета и разгледана
от съда като допустима.
По отношение на наведеното възражение,че хипотетично би могло да
бъде заснето повече от едно МПС и би се засегнало правото на защита на
жалбоподателя. Това твърдение съдът намира също за неоснователно,
доколкото първо на снимковия материал е отразен само процесният
автомобил. Второ, дори и да бяха повече МПС-тата, то АТСС използва
лазерни лъчи, чието пресичане в четирите маркера, формиращи две мислими
оси /кръст/, сочат точното МПС в нарушение.
Съдът не споделя и твърдението, че лицето, извършило проверката
следвало да бъде упълномощено при условията на чл.47, ал.1 от Закон за
3
измерванията, доколкото видно от писмо на ОД на МВР, приложено по
делото, служителят извършвал контрол с процесното АТСС от 30.08.2021г.
не следва да отговаря на горепосочените горни изисквания, тъй като
в цитираната разпоредба са посочени лицата, които извършват проверка на
средства за измерване, а не тези, които могат да работят с автоматизирани
технически средства за контрол на скоростта.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така
че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан. В тази връзка,
напълно индивидидуализирано е и мястото на нарушението – гр. Пловдив,
бул. „Санкт Петербург“, срещу № 1. Това обстоятелството се потвърждава и
от ЕФ, снимката на заснетото МПС в нарушение и протокола по чл.10 от
Наредбата, така че жалбоподателят е разбрал къде е бил заснет в нарушение.
За така установеното нарушение, правилно е наложено и съответстващо
наказание на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е определена глоба от
100 лева за превишение от 27 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран и не
подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да се посочи, че съгласно
фотоснимката, измерената скорост е била по - висока - 80 км/ч, но след
приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета скоростта от 77
км/ч.
Съдът не счита настоящият случай за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид.
Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при което,
като правилен и законосъобразен, обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез
ст. юрисконсулт Б. прави искане за присъждане на
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в
хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят Д.
4
С. М.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал.2, т.5, вр. ал.9 и чл. 63 д,
ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
5341705, с който на Д. С. М., ЕГН **********, е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от
него нарушение по чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5