О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 22 декември 2015 г.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР КРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията Тодорова ВНЧД № 715/2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.249 ал.3, във вр. ал.2, във вр. чл.341 ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура – гр.С. срещу разпореждане от 25.11.2015 г. на
съдия-докладчик от Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 1151/2015 г. по
описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248
ал.2, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и
последното е върнато на Районна прокуратура – гр.С. за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
В частният протест се излагат доводи и
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на
съдията-докладчик при първостепенния съд за допуснати на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия. В частност се поддържа, че
неправилно съдията-докладчик е приел, че с обвинителния акт е инкриминирано
обвинение на лице – чужд гражданин, чиято самоличност е неустановена от
наличните данни по делото. В тази насока се сочи от прокурора, че „гражданското
състояние на лицето с цел пълната му индивидуализация в съдебния процес, винаги
се снема по данни на лицето и никога не е съществувало задължение за това лице,
с цел доказване на тези обстоятелства да представя и съответни удостоверения от
служби на ГРАО”. Твърди се още и, че представената по делото справка от АФИС
съдържа същата по вид информация за обвиненото лице, каквато и българската
лична карта, и в този смисъл е напълно достатъчна за идентификацията на това
лице. Все в тази връзка се посочва от прокурора и, че доколкото досъдебната
фаза на наказателния процес има подготвителен характер спрямо съдебната такава,
която заема централно място в процеса, то липсват процесуални пречки именно в
хода на съдебното производство, съдът сам да предприеме действия по събиране на
доказателства за установяване самоличността на обвиненото лице. Подалият
протеста прокурор счита и, че в изготвения и внесен от РП с. обвинителен акт не
са допуснати и другите сочени в атакуваното разпореждане за съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на посочени адрес за
призоваване на обвиняемия и вида на мярката за неотклонение, която се изпълнява
спрямо него, както и липсата на представен препис от обвинителния акт, за
връчване на обвиняемия. Прави се искане
за отмяна на протестираното разпореждане на съдията-докладчик при Сливнишки
районен съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството
по него.
С.
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както
и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
За
да постанови горепосоченото разпореждане, съдията-докладчик при РС С. е приел,
че внесеният от РП С. обвинителен акт е несъответен на изискванията на чл.246
ал.2 от НПК, както и, че по проведеното досъдебно производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните права на обвиненото лице, касаещо
неустановяване на самоличността на същото от наличните по делото данни. Приел е
в частност, че съотнесено към посочените в закона процесуални изисквания и към
указанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, в обвинителния акт липсват
въведени пълни данни за личността на обвиняемия, а и такива не се установяват
по досъдебното производство, ограничило се единствено с данните за
идентификация на лицето, съдържащи се изготвената от полицейските органи
справка от АФИС; липсват посочени адрес за призоваване на обвиняемия и началната
дата, от която се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия, както и липсва представен препис от обвинителния акт – за
изпълнение на процедурата по чл.254 ал.1 от НПК. Според настоящият състав на
въззивния съд този решаващ извод на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен, т.е. неоснователно първия съд е приел наличието на негоден
да постави началото на съдебната фаза на наказателното производство обвинителен
акт, съгласно разпоредбата на чл.246
ал.2 НПК. Въззивният съд не споделя виждането на първостепенния за
допуснати, както в хода на досъдебната фаза на процеса, така и при изготвянето
на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушение,
които да рефлектират на правото на защита на обвиненото лице. Внесеният в РС С.
обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В
обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно
престъплението и неговите обективни и субективни признаци, по начин позволяващ
на обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/,
което е с основно значение за осигуряване правото на защита на това лице. В
частност, противно на доводите на първата инстанция, въззивният съд счете, че
както на досъдебното производство, така и в самия обвинителния акт, с който е
инкриминирано обвинение срещу лицето В.Г., са налични данни, които в достатъчна
степен /от гледна точка на неговия статут/ идентифицират това лице. Следва да
се има в предвид, че в случая се касае за обвиняемо лице, което е чужд
гражданин, търсещ предоставянето на закрила /убежище/ на територията на
РБългария, в условията на масово навлизане на чужденци, които са принудени да
напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт. Доколкото в хода
на образуваното срещу това лице наказателно производство /привлечено впоследствие
като обвиняем по него/, същото не е удостоверило самоличността си чрез
представяне на документ за самоличност, видно е,че съответните полицейски
органи са извършили предвидените от закона необходими действия по
идентификацията му – чл.71 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Именно като резултат от тези
действия на компетентните органи е изготвена и представена по делото справка
/дактилоскопна карта/ от Европейската система за автоматизирана идентификация
на пръстови отпечатъци /ЕВРОДАК/ - автоматизирана система на Европейския съюз,
създадена въз основа на Регламент на Съвета 2725/2000/ЕО от 11.12.2000 г. и
имаща за цел именно идентифицирането на бежанци, кандидати за убежище и
незаконни имигранти в ЕС. Посочената справка /карта/ обективира извършените
действия по идентификация на обвиняемия В.Г., включващи снемане на пръстови
отпечатъци и отпечатъци от двете му ръце, фотографирането му, установяване на
данни за датата и мястото му на раждане, неговото гражданство. Тези данни,
съчетани с предоставените такива от самия обвиняем при привличането му в това
процесуално качество, касаещи семейното му положение, образованието, трудовата
му ангажираност и липсата на съдебно минало, са напълно достатъчни за
установяване на неговата самоличност, включително и за нуждите на наказателното
производство.
Тук е мястото въззивната инстанция да
отбележи като правно неиздържан довода в
протеста, че доколкото досъдебната фаза
на наказателния процес има подготвителен характер спрямо съдебната такава,
която заема централно място в процеса, то липсват процесуални пречки именно в
хода на съдебното производство, съдът сам да предприеме действия по събиране на
доказателства за установяване самоличността на обвиненото лице. Твърдение в
посочения смисъл сочи на неправилно интерпретиране на закона и в частност – на
едно от основните начала на наказателния процес, залегнало в разпоредбата на
чл.7 от НПК. Съдебното производство е главна фаза на наказателния процес, тъй
като в рамките на същото се извършва правораздаване под формата на правосъдие
по наказателни дела, най-важното при което е, че могат да се решат в
положителен смисъл въпросите за виновността и отговорността на обвиняемия с
материална законна сила, т.е. в съдебното производство се решават въпросите по
съществото на делото, в подготовката за решаването на които е предназначено
досъдебното производство. Недопустимо е от процесуално-правно гледище органите
на досъдебното производство да изоставят процесуалните си задължения в
досъдебната фаза, включително и тези касаещи събиране на данни за установяване
на самоличността на обвиненото лице.
Настоящият състав на СОС не съзря като
съществени нарушения на процесуалните правила, твърдяните от първия съд за
допуснати от прокурора пропуски при изготвяне на процесуалния му акт - липсата на посочени адрес за призоваване на
обвиняемия и началната дата, от която се изпълнява мярката за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемия, както и липсата на представен препис
от обвинителния акт – за изпълнение на процедурата по чл.254 ал.1 от НПК. Видно
от приложението към обвинителния акт, прокурорът е посочил, че спрямо
обвиняемия В.Г. се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража” и
същия се намира в Затвора в гр.С., откъдето очевидно следва да бъде призован за
съдебно заседание. Непосочването в приложението към обвинителния акт на
началната дата, от която спрямо обвиняемия се прилага мярката за неотклонение
„задържане под стража”, без всякакво съмнение не следва да се разглежда като
съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Такъв характер няма и допуснатото от
прокурора нарушение на разпоредбата на чл.247 ал.3 от НПК – непредставянето на
препис от обвинителния акт за връчване на обвиняемия. Този пропуск е възможно
да бъде отстранен от съдията-докладчик при СлРС и съответно процедурата по
чл.254 ал.1 от НПК - изпълнена. Следва обаче изрично да се подчертае, че
практиката на Районна прокуратура – гр.с. /към която насочва именно изложеното
от районния прокурор в частния протест/ да връчва препис от обвинителния акт на
обвиняемия при превеждането му в затвора, основаваща се на разпоредбата на
чл.245 ал.1 от ЗИНЗС, е незаконосъобразна. Процесуалният закон, в разпоредбата
на чл.254 ал.1, изрично е посочил, че препис от обвинителния акт се връчва на
подсъдимия по разпореждане на съдията-докладчик. Извършването на това
процесуално действие от съдията-докладчик е последица от възложената единствено
на него преценка за наличието на основанията за разглеждане на делото в съдебно
заседание. Изпращането на препис от внесения в съда обвинителен акт в затвора,
при превеждането на обвиняемия в това пенитенциарно заведение, съгласно
изискванията на чл.245 от ЗИНЗС, има съвсем различно значение – да удостовери
необходимостта от превеждането на обвиняемия в затвора.
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд
приема, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото
съдията-докладчик от първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със
закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.2, т.3
от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняването им. Ето защо проверяваното разпореждане на районния съд следва
да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на
производството по него.
Воден от горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 25.11.2015
г. на съдия-докладчик от Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 1151/2015
г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.С. за продължаване на
производството по него.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/