Р Е Ш Е Н
И Е № 89
гр.Габрово, 15.12.2014
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
…….............. колегия в открито съдебно заседание проведено на
осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.д.№165 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от във
вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Същото е образувано по жалба на Д.Т.Д.
с ЕГН********** *** против Заповед №1781/29.09.2014г. на Директор на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Габрово. С обжалваната Заповед
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от шест
месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 7
и т. 8, пр. 1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че Заповедта била
незаконосъобразна и подлежала на отмяна тъй като не била спазена установената
форма, налице били противоречия с материално правни разпоредби и множество
съществени нарушения на административно производствени правила.
Претендира
се отмяна на оспорената Заповед и присъждане на направените по делото расноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа
жалбата, изразява позиция по същество и моли да бъде отменена атакуваната Заповед.
Ответникът – Директор на ОДМВР
Габрово се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител. Счита, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Развиват се
подробни съображения за законосъобразност на атакуваната Заповед, която била
издадена от компетентен орган, в писмена форма, с необходимото съдържание, като
съдържала изискуемите реквизити.
Административен
съд Габрово в настоящия си състав намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице
което има правен интерес да обжалва Заповедта предмет на съдебен контрол,
поради което като допустима, същата следва да бъде разгледана по същество.
Със Заповед с рег. № 1173 от 02.07.2014г. Директор на ОДМВР Габрово е
разпоредил в периода до 11.07.2014 година да се извърши проверка на данни за
извършено дисциплинарно нарушение от служители на отдел “Досъдебно
производство” при ОД на МВР Габрово. Посочен е предмета на проверката.
Определен срок, а именно 11.07.2014г., в който да бъде изготвена обобщена
справка за резултатите от тази проверка. С приложена по делото Заповед
№1272/15.07.2014г. на Директор на ОД на МВР Габрово е изменена първоначално
издадената и посочена по- горе Заповед единствено в частта й досежно срока на
проверката, като същият е удължен до 30.07.2014г.
В изпълнение на горната Заповед,
определената със същата, група, в състав от ръководител и двама членове е
извършила проверка и е представила Справка с № 31889 от 30.07.2014г., подписана
от двама участници от комисията. Третият член на определената комисия видно от
представено по делото писмо №47193/14.11.2014г. е бил в командировка в
Академията на МВР гр. София, съгласно Заповед на Гл. секретар на МВР Светлозар
Лазаров №8121К 1072/16.07.2014г.
В
така изготвената Справка е посочено нарушението за което на жалбоподателя Д.
следва да бъде потърсена дисциплинарна отговорност, а именно “неизпълнение на
служебни задължения”, което се изразява в това, че след като е узнал за
констатирана липса на два броя чували с електрически проводници, иззети като
веществени доказателства по ДП №217/2014г. на РУП Габрово, не е уведомил
своевременно директор на ОД на МВР, което е прието от административния орган
като произшествие съгласно Инструкция №Із- 2813/04.11.2011г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР. Д.Д. е дал в хода на извършената проверка
обяснения по случая. Запознат е на 21.08.2014г. с така изготвената Справка,
като е представил в писмен вид своите възражения на 21.08.2014г. След като е
взел предвид възраженията на Д. и изложените в представената Справка
констатации Директор на ОД на ВМР Габрово е приел, че са налице данни за
извършено нарушение от страна на Д.Д. и е издал процесната Заповед
№1781/29.09.2014г., с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание
“порицание” за срок от шест месеца.
За дисциплинарното производство е
релевантен момента на откриване на нарушението с оглед сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР. Съгласно
константната съдебна практика /Решение № 11364 от 05.10.2009 г. по адм.
д. № 10434/2009 г., 5 чл. с-в
на ВАС и редица други/ се счита за открито нарушението, когато органът, който е
компетентен да наложи дисциплинарното наказание разполага с достатъчни
доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя. В
тази връзка датата на постъпването на справка № 31889– а именно 30.07.2014г.
следва да се счита за дата на откриване на
нарушението.
На 29.09.2014г. Директорът на ОДМВР /в двумесечния срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР е издал Заповед №1781/29.09.2014г., предмет на съдебен контрол в настоящото производство. С нея на Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 7 и т. 8, пр. ІІ от ЗМВР. Укоримото в посочените правни норми поведение е “неизпълнение на служебни задължения”, “укриване на произшествия” и “омаловажаване на дисциплинарни нарушения”
От
текстовата част на Заповедта става ясно, че наказанието е наложено за това, че
служителят не е изпълнил задълженията които са му вменени в качеството му на
Началник на Отдел “Досъдебно производство”- главен разследващ полицай с раздел
ІІІ “Основни длъжностни права и задължения”, предложение четвърто на
длъжностната му характеристика №К- 12303/10.11.2010г., утвърдена със Заповед
№Із- 2839/29.11.2010г. на Министър на вътрешните работи, с която е запознат на 08.12.2010г.,
а именно “да следи за стриктното спазване на законността и служебната
дисциплина, като осигурява необходимите предпоставки за ефективното изпълнение
на служебните задачи” и на чл. 36, ал. 1 от Инструкция Із- 2813/04.11.2011г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, а именно “За всички произшествия и нещастни случаи незабавно писмено се
докладва по реда на подчиненост, като задължително се уведомява и съответното
звено "Човешки ресурси" по месторабота на служителя - участник в
произшествието” като за периода от
20.05.2014г. до 03.06.2014г., след като е узнал за констатирана липса на два
броя чували с електрически проводници, иззети като веществени доказателства по
ДП№217/2014г. на РУП Габрово, не е уведомил своевременно Директора на ОД на МВР
Габрово за посоченото събитие, което административния орган квалифицира като
произшествие по смисъла на чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкция Із-
2813/04.11.2011г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
Нарушението
за което е наказан жалбоподателя е формулирано в Заповедта общо, без
необходимата в такива случаи конкретика. Настоящия състав намира, че заповедта
не страда от порока липса на реквизити и немотивираност, с оглед факта че
нарушението е подробно и детайлно описано в Справка 31889/30.07.2014г. с която
жалбоподателят се е запознал 21.08.2014г., преди да представи писмените си
обяснения във връзка с провеждащото се дисциплинарно производство. Съгласно ТР
№ 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006
на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането
на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите
не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното)
производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да
предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства
по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на
дисциплинарно- разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият
орган не е изложил мотиви в заповедта, тя се счита за мотивирана, ако такива се
съдържат в справката на дисциплинарно-разследващия орган. Ето защо следва да се
приеме, че процесната Заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в
подготвящия издаването й документ мотиви.
Няма съмнение че като Началник на
отдел “досъдебно производство”- главен разследващ полицай с раздел ІІІ “Основни
длъжностни права и задължения”, предложение четвърто на длъжностната му
характеристика №К- 12303/10.11.2010г., утвърдена със Заповед №Із-
2839/29.11.2010г. на Министър на вътрешните работи, на Д.Д. са вменени
определени задължения, а именно “да следи за стриктното спазване на законността
и служебната дисциплина, като осигурява необходимите предпоставки за
ефективното изпълнение на служебните задачи”. Такива за него произтичат
съобразно заеманата длъжност и известната му длъжностна характеристика и с
оглед на чл. 36, ал. 1 от Инструкция Із- 2813/04.11.2011г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, а именно “За всички
произшествия и нещастни случаи незабавно писмено се докладва по реда на
подчиненост, като задължително се уведомява и съответното звено "Човешки
ресурси" по месторабота на служителя - участник в произшествието”.
Безспорно установено е и че по
водено ДП№217/2014г. са били иззети като веществени доказателства два броя чували
с проводници, които са съхранявани като такива в л.а. марка “*****” с рег. №******, приобщен по делото, който стоял заключен на
паркинга пред РУП Габрово, като ключа бил на бюрото на разсл. полицай Р. В.. При извършен оглед на посочените веществени доказателства, намиращи се в
цитирания автомобил на 20.05.2014г. било констатирана от разследващия полицай
тяхната липса. Р. В. изготвил за случилото се
Докладна записка до Зам. директор на ОД на МВР
Габрово рег. №26027/20.06.2014г., като в нея отразил също че на
20.05.2014г. бил уведомил устно за липсата на проводниците- веществени
доказателства гл. разследващ полицай Д.Д..
Няма данни и други представени
доказателства в подкрепа на така заявеното от разсл. полицай Р. В. в Докладната записка че именно на посочената дата- 20.05.2014г. е уведомил
устно Гл. разследващ полицай Д. Д. за констатирана липса на въпросните два
чувала с проводници, представляващи веществени доказателства по ДП№217/2014г.
Посочената
липса на веществени доказателства, имаща характер на противоправно деяние
/кражба/ по НК може да бъде квалифицирана като произшествие по смисъла на чл.
34, ал. 2 от Инструкция Із- 2813/04.11.2011г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, а именно деяние, съдържащо признаци на престъпление. В този
смисъл съобразно разпоредбата на чл. 36 от Инструкцията за Д. е възникнало
задължението незабавно писмено да докладва по реда на
подчиненост, като задължително да уведоми и съответното звено "Човешки ресурси" по месторабота на
служителя - участник в произшествието. Неуведомявайки своевременно Директора на ОД на МВР Габрово за цитираното
събитие Д. не е спазил разпоредбите на посочената Инструкция. Липсват данни,
освен изложеното в Докладната записка на разсл. полицай Р. В. за устно уведомяване на Д., към кой момент Гл. разследващ полицай е узнал
за липсата и за него да е налице задължение за уведомяване на Директора на ОД
на МВР Габрово.
От
друга страна неправилно административния орган е квалифицирал установената
липса на веществени доказателства като произшествие по смисъла на чл. 34, ал.
3, т. 13 от Инструкцията. Посоченият текст определя като произшествие по
смисъла на Инструкцията “Нарушаване на разпоредби за съхраняване,
опазване и използване на служебни оръжия, взривни вещества, боеприпаси,
специална техника, имущество, документи, служебни карти, пропуски и лични знаци”. В случая липсата на веществените доказателства
не е обвързана с нарушаване на разпоредби за
съхраняване, опазване и използване на служебни оръжия, взривни вещества,
боеприпаси, специална техника, имущество, документи, служебни карти, пропуски и
лични знаци. Посочената правна норма
визира имущества, които са собственост на МВР, каквито не представляват
посочените веществени доказателства. Не се излагат доводи и не се сочат
доказателства в хода на проведеното административно производство, че Д.Д. с
действията си е извършил нарушаване на разпоредби за
съхраняване, опазване и използване на служебни оръжия, взривни вещества,
боеприпаси, специална техника, имущество, документи, служебни карти, пропуски и
лични знаци. Административния орган е
следвало да определи противоправното деяние като произшествие съобразно чл. 34,
ал. 2 от Инструкцията, а именно “деяние съдържащо
признаци на престъпление и като събития, засегнали
дейността или нормалното функциониране на службите”.
Настоящият
съдебен състав не споделя и квалификацията на административния орган досежно
вменетото във вина нарушение на Д.Д., а именно като такова по чл. 200, ал. 1,
т. 7 и т. 8, пр. ІІ от ЗМВР.
Съобразно
чл. 200, ал. 1, т. 7 от ЗМВР дисциплинарно наказание “порицание” се налага за
укриване на произшествие. Укриване представлява действие, осъществено от
служител на МВР, въз основа на което извършено деяние, което съобразно чл. 34
от Инструкция Із- 2813/04.11.2011г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР е обявено за произшествие се прикрива или скрива от ръководството на МВР
и обществеността. В случая видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установяват действия извършени от Д., които да са довели до
укриване на противоправното деяние, квалифицирано като произшествие съобразно
чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкциятя, според административния орган. Посоченият
текст урежда отношенията по повод нарушаване на
разпоредби за съхраняване, опазване и използване на служебни оръжия, взривни
вещества, боеприпаси, специална техника, имущество, документи, служебни карти,
пропуски и лични знаци, като от
прочита на разпоредбата става ясно, че същата има за цел да произведе действие
по отношение на имущество, собственост на МВР. Осъщественото противоправно
деяние следва да бъде квалифицирано като произшествие по смисъла на чл. 34, ал.
2 във вр. с т. 14 от Инструкцията, а именно деяние или събитие, имащи признаците на престъпление, засегнало дейността или нормалното функциониране на службите. Нарушаването на служебните задължения на
санкционирания служител Д. е свързано с това, че научавайки за осъщественото
противоправно деяние /кражбата на два чувала проводници/, не е докладвал незабавно писмено по реда на подчиненост за него, като
задължително да е уведомил и съответното звено "Човешки ресурси" по месторабота на
служителя- участник в произшествието,
което действие евентуално е засегнало дейността или нормалното
функциониране на службите.
От
представена по делото като доказателство Докладна записка №26027/20.06.2014г.
на разследващ полицай Р.В. става ясно, че за
извършената кражба на два броя чували с проводници е известен Зам. директор на
ОД на МВР Габрово. В този смисъл не може да се приема, че деянието, посочено от
административния орган като произшествие е било укрито и то от Д.Д.. Същият е
следвало да докладва за него, като това му е вменено като задължение
посредством длъжностната му характеристика, но неизвършването на това му
задължение, недокладвайки го не води до извод, че същият го е укрил.
Законодателят
е предвидил налагане на дисциплинарно наказание за извършено нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Съгласно цитираната законова разпоредба дисциплинарно наказание "порицание" се налага за укриване или
омаловажаване на дисциплинарни нарушения. В случая не са представени и доказателства в подкрепа на това какво
дисциплинарно нарушение същият е укрил или омаловажил. Дори такова да е било
налице, то същото е следвало да бъде посочено от административния орган, както
и изяснено от кого е осъществено, дали не съставлява престъпен състав. Следва също
да бъдат изложени доводи и представени доказателства по какъв начин Д. е укрил
или омаловажил констатираното вече дисциплинарно нарушение. Въз основа на така
изложеното съдът намира, че не се установява Д.Д. да е осъществил нарушение по
чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и неправилно му е наложено дисциплинарно наказание
на посоченото основание.
По изложените по-
горе съображения настоящият съдебен състав на ГАС намира, че административния
орган е изяснил фактическата обстановка, провел е правилно предвидената
админстиравитно наказателна процедура, но неправилно е приложил материалния
закон при постановяване на процесната Заповед. Непосочването на релевентните
правни норми, нарушени от санкционирания служител представлвява съществено процесуално
нарушение, като съда не може да ги определи замествайки волята на административния
орган при провеждане на административното производство и постановяване на Заповедта
за налагане на административно наказание. От длуга страна
грешното посочване на нарушените правни разпоредби се приема за нарушение на
правото на защита на санкционираното лице в процеса, тъй като по този начин за
него не става ясно в какво именно нарушение същият е обвинен. Посоченото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна
на оспорената Заповед.
При тези данни административният съд
счита, че оспорваната Заповед на Директор на ОДМВР Габрово противоречи на
материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Дисциплинарно наказващият орган не установява
фактически основания, които да обосноват наличието на извършено дисциплинарно
нарушение от наказания служител по чл. 200, ал.
1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР. Не е ясно по
какъв начин Д.Д. е укрил
произшествие, както и укрил или омаловажил дисциплинарно нарушение. Неправилно е
квалифицирано и посоченото произшествие като такова по чл. 34, ал. 3, т. 13 от Инструкцията. Не се установяват и фактически обстоятелства, които да установяват укриване на
произшествия, както и укриване
или омаловажаване на дисциплинарни нарушения.
В заключение се налага извода, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от административен
орган притежаващ необходимата компетентност, при спазване на установената
форма, в съответствие с целта на закона, но същият не е съобразен с материално
правните разпоредби, поради което оспорването на Д.Д. е основателно и Заповед
№1781/29.09.2014г. на Директор на ОД на МВР Габрово следва да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание по делото от 18.11.2014г. жалбоподателят и неговия
процесуален представител са направили искане за присъждане на направените от Д.Д.
разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат и заплатена ДТ.
Предвид изхода на делото, а именно отмяна на оспорената Заповед
№1781/29.09.2014г. на Директор на ОД на МВР Габрово искането за присъждане на
разноски се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. В сучая не
е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат от процесуалния
представител на ответника.
На
осн. чл. 143, ал. 1 от АПК димектор на ОД на МВР Габрово следва да заплати на Д.Т.Д.
направените разноски по делото в размер общо на 510 лева, от които 500 лева,
възнаграждение за адвокат и 10 лева ДТ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № 1781/29.09.2014г. на
Директор на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи Габрово по
оспорване на Д.Т.Д. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Директор на Областна Дирекция на
Министерството на вътрешните работи Габрово да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН **********
*** сума в размер на 510 лева, представляващи направени от него разноски по
делото, от които 500 лева възнаграждение за адвокат и 10 лева ДТ.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република
България.
Препис от настоящото Решение да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :