№ 127
гр. Велико Търново, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20214000500272 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260089/ 06.04.2021 г. по Гр. дело № 198/ 2020 г. по описа на ОС –
Русе е признато за установено по отношение на И. Д. И. съществуването на вземания
на ДФ „Земеделие“ за сумата 21 477.34 лв. – главница по договор № 18/ 593982/00684
от 24.04.2013 г. за предостаавяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и анекси към
него, както и сумата 2875.57 лв. – лихва за периода от 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК № 2003/
26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 3984/ 2019 г. по описа
на РС – Русе. Със същото решение са отхвърлени исковете на ДФ „Земеделие“ над
посочените размери.
Производството пред ВТАС е образувано по депозирани въззивни жалби от
двете страни. Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от страни с правен
интерес да атакуват първоинстанционното решение, отговарят на изискванията за
редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК.
1
ДФ „Земеделие“ обжалва решението в отхвърлителната му част, с което съдът е
отхвърлил претенциите му за установяване на вземане за главница за разликата над
присъдения размер до претендирания размер 41 427.98 лв. или сумата 19 950.64 лв. и за
лихва за забава върху нея за периода от 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г. в размер на
2590.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г. до
окончателното й изплащане. Счита, че решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване на разпоредбите на
процесния договор и необосновано поради неправилен анализ на събраните
доказателства. Приетото от съда, че неизпълнението на задълженията на земеделския
стопанин за 2015 г. не може да породи задължение за връщане на всички получени по
договора помощи, а само на получените за съответната година на неизпълнението,
противоречало на т.4.5 на раздел IV от договора, където изрично било договорено, че
при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5 – пет
години, считано от датата на кандидатстване – независимо от характера и
времетраенето на неизпълнението, земеделският стопанин възстановява получените
средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им. В случая
било доказано неизпълнение освен за 2015 г. също и за 2016 г. и 2017 г., когато нямало
регистриран на името на земеделския стопанин животновъден обект. Тълкуването,
направено от съда, водело до изкривяване на основната цел на мярката и обезсмисляло
поетото задължение за прилагането й като 5-годишен ангажимент. Моли решението в
отхвърлителната му част да бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена в
пълен размер. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в който излага
подробни съображения за правилност на решението в обжалваната му част. Сочи, че
със сключването на процесния договор не възниква задължение за отглеждане на
птици през целия петгодишен срок, защото това би означавало птицевъдът да бъде
поставен в зависимост да отглежда птици без значение дали това е изгодно за него или
не, а води само до ангажимент за прилагане на хуманно отношение към конкретен вид
птици, в случай, че птицевъдът избере да ги отглежда. Процесният договор и
сключените анекси следвало да се тълкуват във връзка с Указанията за схемата на
държавна помощ – неразделна част от договора. Счита, че ДФ би могъл да претендира
само авансово платените суми за съответната година, през която не са отглеждани
птици, но не и връщане на всичко получено от момента на сключване на договора, в
който смисъл са т.10.3 и т.10.6 на Указанията. Моли решението в обжалваната му част
да бъде потвърдено.
И. Д. И. обжалва решението в частта, с която исковете на ДФ са частично
уважени. Счита за необосновани изводите на съда за неизпълнение на договорните му
задължения през 2015 г. и за превишаване капацитета на птицефермата. В чл.5 ал.1 на
2
Наредба № 26/ 2008 г. било въведено изискване максималната гъстота на бройлерите,
които се отглеждат в помещението, да не надвишава 33 кг/ кв.м и в нито един момент,
нито в една от трите производствени сгради, това изискване не било нарушено, като
подобно нарушение не било установено и по надлежния административен ред. Излага,
че с Анекс № 6 от 2015 г. ДФЗ недопустимо и в нарушение на т.4.9 от договора
изменил предмета на подпомагане, като регламентирал, че изпълнението на
ангажиментите от земедеслките стопани не е обвързано с финансово подпомагане от
ДФЗ. Тази промяна поставила страните в неравностойно положение и подменила
правилата по един дългосрочен договор, подписан при различни условия от
впоследствие регламентираните. Моли решението в тази му част да бъде отменено и
съдът да отхвърли иска на ДФ „Земеделие“. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Не е спорно, че И. Д. И. в качеството му на земеделски производител /ЗП/ с
регистриран животновъден обект – птицеферма – е кандидатствал за предоставяне на
държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците, като е подал заявление пред ДФ „Земеделие“ на 25.03.2013 г.
Съгласно Указания за схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2013 г.
помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или
пропуснати ползи, свързани с изпълнението на доброволните ангажименти, поети за
срок най-малко от 5 г. от регистрирани земеделски производители, които стопанисват
регистрирани по ЗВМД животновъдни обекти с брой на отглежданите птици,
ненадвишаващ еднократния капацитет на сградите в обекта за един оборот. И. е заявил
26 000 бр. бройлери, по отношение на които да бъдат приложени две от предвидените
мерки за хуманно отношение: А/. използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол
не повече от 2.5 мг/кг и Б/. гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез
заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни
протеинови заместители и незаменими аминокиселини. Заявлението на И. е уважено и
на 24.04.2013 г. е сключен Договор № 18/ 593982/00684 за предоставяне на държавна
помощ по схемата. По силата на договора ДФ „Земеделие“ се е задължил да
предостави държавна помощ на ЗП за изпълнение на ангажиментите, поети от
последния за най-малко 5 г. – т.1.1, а ЗП се е задължил да прилага мерките, за които е
получена помощта, за период от 5 г., считано от датата на първото кандидатстване по
съответната мярка – т.3.5, която съответства на т.10.3 от Указанията. Съгласно т.6.4 от
Указанията държавна помощ за отглеждане на бройлери при спазване на мерките се
предоставя само за един оборот годишно. В раздел IV на договора страните са
договорили отговорността за неизпълнение на задълженията на ЗП, като съгласно т.4.1
3
при констатиране на по-малък брой животни от заявените при кандидатстване по
съответната мярка, ЗП възстановява съответната част от получените средства със
законната лихва от датата на получаването им, а съгласно т.4.5 /която съответства на
т.10.6 от Указанията/ при неизпълнение на задължението по т.3.5 ЗП възстановява
получените средства за мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването
им. В т.4.6 от договора е посочено, че договорът не може да се променя по отношение
на страните и предмета на подпомагане. Първият транш на държавната помощ по
договора в размер на 3243.24 лв. и вторият транш, договорен в Анекс № 1 към
договора от 24.04.2013 г., в размер на 14 147 лв., са преведени на И. на 29.04.2013 г., а
на основание Анекс № 2/ 06.06.2013 г. са му преведени допълнително още 741.32 лв.
Въз основа на представените от И. отчетни документи и извършени проверки ДФ
„Земеделие“ е приел, че за 2013 г. ЗП е изпълнил задълженията си по договора по
отношение на 25 000 бр. бройлери, т.е. с 1000 бр. по-малко от заявените.
През 2014 г. И. е заявил 14 000 бр. бройлери, по отношение на които да бъдат
приложени двете мерки за хуманно отношение, и между страните са сключени анекс №
3, № 4 и № 5 от 11.08.2015 г., съгласно които на ЗП се предоставя държавна помощ за
2014 г. в размер на 1809.08 лв. В т.3 на Анекс № 3 е изменено съдържанието на т.4.5 –
допълнено е, че законната лихва върху подлежащите на възстановяване поради
неизпълнение на задължението по т.3.5 средства се дължи от датата на получаването
им „за съответната година“. Същевременно е сключено споразумение за прихващане,
по силата на което е извършено прихващане на задължението на ЗП за възстановяване
на част от предоставената му помощ за 2013 г. за 1000 бр. бройлери в размер на сумата
1 243.76 лв. /главница и законна лихва/ с вземането му от ДФ и на 27.08.2015 г. на И. е
преведена разликата от 278.66 лв. Въз основа на представените от И. отчетни
документи и извършени проверки ДФ „Земеделие“ е приел, че за 2014 г. ЗП е изпълнил
задълженията си по договора по отношение на заявеното количество 14 000 бр.
бройлери.
На 30.04.2015 г. И. е заявил помощ по двете мерки за 39 500 бр. бройлери. Видно
от справка – Приложение № 1 към заявлението /л.205 от том I/, той е декларирал, че
животновъдният му обект, находящ се в с. Червена вода, включващ три сгради
/халета/, има общ капацитет 39 500 бр., разпределен както следва: хале I – 14 000 бр.,
хале II – 13 000 бр. и хале III - 12 500 бр. Съгласно Анекс № 6/ 02.09.2015 г. му е
определена и на 03.09.2015 г. му е преведена държавна помощ първи транш в размер
на 18 594.13 лв. Със същия анекс е въведена т.1.9, съгласно която изпълнението на
ангажимента по т.1.1 /за предоставяне на държавна помощ от ДФЗ/ не е обвързано с
финансово подпомагане от ДФЗ през целия 5-годишен период. Това изменение
съответства на т.10.3 от новите указания от 2015 г. за схемата на държавна помощ. Със
същия анекс е изменена и т.4.5 от договора, която придобива следната редакция: „При
4
констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5. от договора,
независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският
стопанин /“производител“ е заменено със „стопанин“ поради изменението на ЗПЗП/
възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на
получаването им за съответната година.“ На основание Анекс № 7/ 16.12.2015 г. е
определено увеличение на помощта с 2883.21 лв., която сума е преведена на И. на
17.12.2015 г. Видно от приетите по делото справка за отчитане броя на животните,
подпомогнати по помощта /л.262 от том I/, дневниците на трите халета в
животновъдния обект на И. /л.444, л.469 и л.472 от том II/ и ветеринарномедицинските
свидетелства /л.264 – л.266 от том I/, на 16.09.2015 г. и 22.09.2015 г. И. е заредил хале I
с 16 275 бр. бройлери, хале II с 13 800 бр. и хале III с 16 350 бр., т.е. общо е заредил с
46 425 бр. птици, от които са реализирани впоследствие общо 42 000 бр., а останалите
са умрели в процеса на отглеждането им. От представените отчети за клане на пилета
се установява, че и за трите халета е извършено разреждане на птиците, като на 23.10.
броят им е намален с 11 900 бр., а на 28.10. – с още 2 100 бр. Не е спорно и се
потвърждава от проверка на БАБХ и ДФЗ, за която е съставен Контролен лист от
02.02.2016 г., че поетите ангажименти във връзка с двете мерки са изпълнявани от ЗС.
ДФЗ е приел, че капацитетът на животновъдния обект е значително надвишен с оглед
броя на отглежданите бройлери, но мотивирайки се с липса на предвидена санкция за
ЗС при такава хипотеза, е поискал становище от МЗХ дали същият подлежи на
санкциониране на това основание. В писмо на МЗХ от 08.07.2016 г., приложено на
л.294 от том I на делото, са цитирани разпоредби от Наредба № 26/ 2008 г. за
минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери
и ЗВМД, посочено е какви документи следва да представи ЗС за отчитане на дейността
си по мерките и накрая е заключено, че бенефициентът не е изпълнил условията за
отчитане на документацията.
На 30.03.2016 г., в предвидения в Указанията срок, И. е заявил помощ по двете
мерки за 39 500 бр. бройлери, но ДФЗ, не е разгледал заявлението му, не е сключил
анекси с него и не го е подпомагал, като по признания в исковата му молба това е
станало по причина, че е чакано становището на МЗХ. Считано от 03.08.2016 г. И. е
престанал да бъде собственик на животновъден обект, което е установено при
проверка за прилагане на схемата за държавна помощ на 10.02.2017 г. и е видно от
данните в регистъра на животните и животинските обекти. Същевременно от
Контролния лист от проверката на 10.02.2017 г. се установява, че са констатирани
документи за отразяване на отпада и смъртността на бройлери от партида, заредена на
08.04.2016 г., че са представени документи, удостоверяващи извършени лабораторни
анализи на фуража от акредитирана лаборатория и на ЗС е дадено предписания да
представи документ, който да удостовери връзката между доставчика на фуража и
издателя на декларацията за съответствие на същия с изискванията по мярката. Видно
5
от писмо от 28.02.2017 г. на л.444 от том II, И. е изпълнил предписанието. Като
доказателства по делото са приети документи и акт за ликвидация на партида от
08.04.2016 г., от които се установява, че на сочената дата са заредени 14 460 бр.
бройлери, от които са реализирани на 27.05., 29.05. и 31.05.2016 г. 13 592 бр.
През 2017 г. И. не е подавал заявление за подпомагане. Не се оспорва по делото,
че същият притежава недвижим имот, в който той е отглеждал за лични нужди 32 бр.
бройлери.
По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства, че за
периода 2013 г. – 2015 г. И. е получил държавна помощ по двете мерки общо в размер
на сумата 41 427.98 лв. и съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
размерът на лихвата върху тази сума за исковия период 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г.
възлиза на 5 546.75 лв. С оглед претенциите си към И., ДФЗ се е снабдил по Ч.гр.д. №
3984/ 2019 г. по описа на РС – Русе със заповед по чл.417 ГПК № 2003/ 26.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение за сочената главница, лихва за забава върху нея за
периода 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г. в размер на 5 466.19 лв. и законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните с ясно формулиран предмет: Земеделският
производител/ стопанин е поел задължение за период от пет години, считано от датата
на кандидатстване, да отглежда избрания от него съгласно подаденото заявление вид
птици по хуманен начин, т.е. при спазване на описаните в договора мерки, като
конкретният брой на птиците и размерът на помощта се определят ежегодно в рамките
на периода на основание ново заявление и сключени анекси. От своя страна ДФЗ е
поел задължение да му предоставя ежегодно помощ за покриване на допълнителни
разходи или пропуснати ползи, които са свързани с изпълнение на поетия доброволен
ангажимент и са в резултат на надвишаването на задължителните стандарти по чл.5 от
Регламент /ЕС/ 73/2009 и Приложение 2 към него и задължителните изисквания,
наложени от националното законодателство. По делото безспорно се установява, че от
2013 г. до 2016 г. включително, И. е отглеждал бройлери при спазване на мярка А/. и
мярка Б. Относно изпълнението през 2013 г. и 2014 г. ДФЗ е приел и не спори, че
същото съответства на ангажимента. Изпълнението през 2015 г. неоснователно е
счетено от ДФЗ за неудовлетворяващо поетите с договора задължения и обуславящо
санкционирането на ЗС. ДФЗ не е намерил нарушения при отглеждането на птиците,
свързани с прилагането от ЗС на двете мерки по договора. Такива нарушения не се
6
твърдят и в хода на производството и не се установяват от приложените доказателства.
За да формира извод, че ЗС е неизправна страна по правоотношението, ДФЗ се е
позовал единствено на превишваване на капацитета на животновъдния обект чрез
отглеждане в него на по-голям брой птици от максимално предвидения брой за
съответния обект. Този извод е резултат от влагане на неправилно съдържание в
понятието „капацитет“ на животновъдния обект, който съгласно Указанията за схемата
не трябва да бъде надвишаван за един оборот като условие за отпускане на помощта.
Понятието „капацитет“ не е дефинирано в Указанията, но то следва да се разглежда в
контекста на Наредба № 26/ 05.08.2008 г. за определяне на минималните изисквания за
хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери. Съгласно § 1 т.6 от
Наредбата „гъстота на отглеждане“ на бройлерите е общото живо тегло бройлери на
кв.м използваема площ, които са в помещението по едно и също време, като чл.5 ал.1
предвижда, че максималната гъстота не трябва да надвишава 33 кг/кв.м, но по
изключение, при наличие на предпоставките по чл.6 – чл.8, може да се разреши по-
голяма гъстота. Т.е. капацитетът е обусловен не от броя на птиците в обекта, а от
общото им тегло, което при бройлери на един ден, с които се зарежда обектът, и
бройлери, готови за реализация, очевидно е различна величина. Колкото по-малки по
тегло са птиците, толкова по-голям е броят им до достигане на максимално
допустимата гъстота и обратно – колкото по-тежки са птиците, толкова по-малък брой
покрива максимално допустимата гъстота. С оглед изложеното декларираният от И.
капацитет на животновъдния му обект от 39 500 бр. не може да бъде разглеждан
изолирано от теглото на птиците. По делото липсват доказателства, които да
установяват констатирано от компетентните органи превишаване на максималната
гъстота на отглеждане на бройлерите в животновъдния обект на И.. Доказателствата
сочат, че в хода на отглеждането им той е извършил и разреждане на птиците в трите
халета, като е намалил броя им с 14 000, при което съответно е намалено и общото
тегло на останалите в обекта бройлери. Т.нар. „становище“ на МЗХ, на което ДФЗ се е
позовал, от една страна няма обвързваща съда сила, а от друга, същото по никакъв
начин не би могло да бъде възприето като отговор на поставения от ДФЗ въпрос, който
е дали земеделският стопанин следва да понесе санкция при превишаване на
капацитета на животновъдния си обект предвид липса на предвидена в договора
санкция за такова нарушение. В писмото, което трудно може да се нарече „становище“,
са цитирани норми на ЗВМД и Наредба № 26 и от тях без всякаква логическа връзка е
изведен изводът, че бенефициерът е нарушил задължението си за отчитане на
документацията. ДФЗ обаче не е намерил, че И. е в нарушение на задължението си за
срочно представяне на конкретни изискуеми документи или че документите не
установяват изпълнение на ангажиментите му за прилагане на двете мерки, които
нарушения подлежат на санкциониране съгласно т.4.2 и т.4.3 от договора. Съдът счита,
че ако ЗС беше превишил капацитета на животновъдния обект, нарушавайки по този
7
начин разпоредбите на Наредба № 26, той не би могъл да получи държавна помощ,
защото няма да отговаря на изискванията за отпускането й, ясно разписани в
Указанията за прилагане на схемата. Доколкото не се доказа той да е превишил
капацитета, отговарял е на останалите изисквания и се доказа, че е изпълнил поетия
ангажимент да отглежда птиците при спазване на двете мерки, ДФЗ не е имал
основание да му наложи санкция. Изпълнението през 2016 г. се доказа по категоричен
начин от събраните по делото доказателства, независимо че заявлението на ЗС изобщо
не е разгледано от ДФЗ и за тази година И. не е бил подпомаган. Изпълнение за 2017 г.
не е налице. Соченото от ЗС отглеждане на бройлери за лични нужди не съответства на
целта на договора, не запълва предмета му и не съставлява изпълнение на поетите с
него ангажименти. Основанието за сключване на договора е да се подпомогнат от
държавата чрез публично финансиране регистрирани земеделски стопани,
стопанисващи регистрирани животновъдни обекти и реализиращи отгледаната
продукция на пазара, а не частни лица, които отглеждат птици за задоволяване на
собствени нужди.
При така приетото относно изпълнението на договорните задължения на И. /че е
изпълнил задълженията си за четири години от договорения 5-годишен период/, се
поставя спорният по делото въпрос дали ако в рамките на 5-годишния период на
поетия ангажимент се констатира неизпълнение, земеделският стопанин следва да
възстанови всички отпуснати му помощи за целия период без значение, че за част от
него е налице изпълнение, или следва да възстанови само тази помощ, която му е
отпусната за периода на неизпълнението. Съдът в настоящия му състав счита, че
договорката по т.4.5 представлява неустоечна клауза, чрез която предварително е
определен размерът на дължимото при неизпълнение на договорните задължения на
земеделския стопанин обезщетение. Формулировката на текста действително е
непрецизна и във връзка с другите уговорки в договора дава основание за различно
тълкуване. При тълкуването й съгласно чл.20 ЗЗД съдът съобрази естеството на
договора – че двете страни по правоотношението не са равнопоставени правни
субекти, а ДФЗ е субект на публична власт и чрез използване на властническия метод
управлява сключването и изпълнението на договора, предвижда налагането на санкции
и може да го изменя или прекратява едностранно. След като страните не са
равнопоставени субекти и ДФЗ действа в защита на обществения интерес, следва да се
отчете като особено неприемливо включването в договорното съдържание на неясни и
двусмислени клаузи, които налагат нееднозначно тълкуване и като резултат от
породилите се спорове водят до накърняване степента на доверие на обществото в
държавни институции и структури. Съдът взема предвид, че периодът на ангажимента
– пет години – е съществен елемент на договора и отпускането на държавна помощ е
обусловено именно от срочността на насрещното задължение, при което неустоечната
клауза цели да мотивира бенефициера да изпълнява задълженията си за целия срок на
8
договора. Същевременно обаче следва да се отчетат договорките за начина, по който се
кандидатства за помощта, а именно година за година, чрез подаване на ново заявление,
придружено с нови документи, и за начина на плащане на помощта – не еднократно
при сключване на договора, с което ДФЗ да е изпълнил своето задължение по договора
изцяло, а авансово, само за съответната година след преценка на заявлението и
документите. Освен това съдът съобрази, че съгласно т.10.2 от Указанията в началото
на всяка следваща година ДФЗ извършва проверка за изпълнението на поетия от ЗС
ангажимент за предходната година, за която е бил подпомогнат, и когато прецени, че е
налице неизпълнение, той не извършва последващо подпомагане. С Анекс № 6 от 2015
г. съдържанието на т.4.5 се прецизира, но според съда не в достатъчна степен, за да се
направи категоричен извод, че на възстановяване подлежат всички получени средства
по мярката. С оглед изложеното, ВТАС счита, че т.4.5 следва да се тълкува в смисъл,
че ЗС следва да възстанови само тази помощ, която му е отпусната за периода на
неизпълнението. Няма пречка на общо основание ДФЗ да претендира обезщетение за
други вреди от неизпълнението на договора, ако е претърпяло такива. Отнесено към
настоящия казус това означава, че И. не дължи на ДФЗ връщане на получените за 2013
г., 2014 г. и 2015 г. помощи, тъй като е бил изправна страна по правоотношението.
Изводът на първоинстанционния съд, че ЗС не е изпълнил поетите задължения през
2015 г., поради което исковата претенция на ДФЗ е частично уважена, е неправилен.
Въззивната жалба срещу решението в тази му част е основателна. Решението в тази му
част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен искът за приемане за установено, че ДФ „Земеделие“ има вземане от И. по
процесния договор и анекси към него за сумата 21 477.34 лв. – главница и сумата
2875.57 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК № 2003/ 26.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 3984/ 2019 г. по описа на РС – Русе,
като неоснователен. По изложените съображения въззивната жалба на ДФЗ е изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като решението на ОС – Русе в
отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено.
Извън горните съображения, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Дори и клаузата на т.4.5 от договора да бъде изтълкувана в смисъла, твърдян от ДФЗ,
че ако в рамките на 5-годишния период на поетия ангажимент се констатира
неизпълнение, земеделският стопанин следва да възстанови всички отпуснати му
помощи за целия период без значение, че за част от него е налице изпълнение, то в
конкретния казус в полза на ДФЗ отново не е налице вземане от И., основано на тази
клауза. Това е така, защото неустоечната клауза санкционира виновното поведение на
неизправната страна и ползва изправната страна, като обезщетява вредите, които тя
9
търпи от неизпълнението, без да е необходимо да ги доказва. В случая обаче ДФЗ не е
изправна страна по правоотношението. По процесното правоотношение престациите и
на двете страни са с продължително изпълнение за период от пет години, като на
задължението на земеделският стопанин да отглежда птици по хуманен начин при
спазване на двете мерки съответства задължението на ДФЗ да предоставя държавна
помощ всяка година, ако са изпълнени условията за това. С Анекс № 6 е въведена нова
клауза – т.1.9, съгласно която изпълнението на ангажимента за предоставяне на
държавна помощ от ДФЗ не е обвързано с финансово подпомагане през целия 5-
годишен период. Не може едната страна по договора, още по-малко публичният
правен субект, чрез последващо изменение на договора, да изключи за в бъдеще своята
престация, която съставлява част от предмета му и е обусловила сключването му. На
практика от ЗС се очаква изпълнение на поетите с първоначалния договор задължения
при липса на насрещна престация, без възможност да се откаже от договора или да го
развали, като същевременно без да престира нищо за в бъдеще ДФЗ предвижда
обезщетение за свои вреди в размер на цялата получена по договора помощ, която е
отпусната за миналия период именно защото е преценено надлежно изпълнение. ДФЗ е
следвало да подпомогне И. за 2016 г., за който период той е изпълнил задълженията си
по договора, но без основание ДФЗ не е изпълнил своите насрещни задължения. След
като не е изправна страна по правоотношението, ДФЗ не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение и да претендира неустойка по договора.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението на
ОС – Русе в частта за разноските, които са присъдени при компенсиране на насрещно
дължимите разноски на страните. Разноски следва да се присъдят само на ответника И.
Д. И.. Съгласно представените списъци по чл.80 ГПК те възлизат на 2000 лв. за
заплатено за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение и 1752
лв. за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното
производство – общо сумата 3752 лв. ДФЗ е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, но
същото е неоснователно. Договорените възнаграждения незначително надвишават
минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а делото се отличава със сериозна правна и фактическа
сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260089/ 06.04.2021 г. по Гр. дело № 198/ 2020 г. по описа
на ОС – Русе в частта, с която е прието за установено по отношение на И. Д. И.
10
съществуването на вземания на ДФ „Земеделие“ по Договор № 18/ 593982/00684 от
24.04.2013 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и анекси към него
за сумата 21 477.34 лв. – главница и сумата 2875.57 лв. – лихва за забава за периода от
01.03.2018 г. – 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед по
чл.417 ГПК № 2003/ 26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. №
3984/ 2019 г. по описа на РС – Русе, както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения ДФ „Земеделие“ против И. Д. И. с ЕГН ********** от
гр. Русе, **********, за приемане за установено, че ДФ „Земеделие“ има вземане от И.
Д. И. по Договор № 18/ 593982/00684 от 24.04.2013 г. за предоставяне на държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ и анекси към него за сумата 21 477.34 лв. – главница и сумата
2875.57 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. – 25.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК № 2003/ 26.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д. № 3984/ 2019 г. по описа на РС – Русе,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260089/ 06.04.2021 г. по Гр. дело № 198/ 2020 г.
по описа на ОС – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на И. Д. И. с ЕГН ********** от гр.
Русе, **********, сумата 3752 /три хиляди седемстотин петдесет и два/ лв. -
направени разноски за производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11