Определение по дело №385/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 893
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 25.09.2020 год.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 385 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.И.И.,***, срещу неконкретизиран административен акт, действие или бездействие на неконкретизиран орган.

С определение от з.с.з. на 02.09.2020 г. е констатирано, че жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез ответния административен орган, поради което липсва административна преписка, както и доказателства за допустимост на оспорването.

Със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК, във вр. с чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, във вр. с чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, като е указано на жалбоподателя в срока по чл. 158, ал. 1 от АПК /в 7-дн. срок/: 1. да конкретизира обжалван административен акт /с номер, дата и издател/, действие или бездействие; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на конкретизирания акт; 3. да конкретизира искането до съда и реда на търсената защита; 4. да представи документ за платена държавна такса от по 10 лв. за всеки обжалван административен акт по сметка на АдмС – Ловеч; 5. да представи 1 бр. препис от жалбата и уточняващата молба; 6. да представи доказателства за правен интерес /активна процесуална легитимация/; 7. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване - с оглед характера на обжалвания акт.

 Със същото определение е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството  по делото прекратено.

Със същото определение от з.с.з. на 02.09.2020 г. е изпратен препис от жалбата на Началника на Затвора Ловеч.

Със същото определение е изискано от Началника на Затвора Ловеч заверено копие на административна преписка, която да съдържа и съобщение по чл. 61 от АПК, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата по см. на чл. 159, т. 1 и т. 4 и т. 5 от АПК и константната практика на съдилищата относно приложението на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС.

С писмо вх. № 3375/14.09.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч е представена административна преписка, видно от която е приложена Заповед № Л-936 от 20.08.2020 г.  на Началника на Затвора Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 5 и чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят  л.св. С.И.И. е наказан с дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка” за срок от 3 /три/ месеца.

В същото писмо се сочи, че жалбата срещу Заповед № Л-936 от 20.08.2020 г.  на Началника на Затвора Ловеч е недопустима, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи се, че съгласно чл. 111 от ЗИНЗС съдебно обжалване е предвидено само за наказанията „изолиране в наказателна килия”, като останалите наказания, включително и настоящото подлежат на обжалване само по административен ред.

Видно от съобщение на л. 9 от делото, съобщението за оставяне на жалбата без движение е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2020 г., като 7-дн. срок за отстраняване нередовностите на оспорването е изтекъл на 16.09.2020 г. – присъствен ден, като до 16.09.2020 г., както и до момента жалбаподателят не отстранява указаните подробно нередовности на оспорването с определението на съда от з.с.з. на 02.09.2020 г.

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с  чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. и чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК.

Допълнително оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „лишаване от хранителна пратка“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.

В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:

„С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития (каквато е процесната) и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС, водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "...законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)".
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.

Допълнително следва да се посочи, че дори жалбата по административен ред, каквато не е подадена, е просрочена, т.к. е изтекъл 7-дн. преклузивен срок по чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, започнал да тече считано от съобщаването на заповедта на жалбоподателя на 21.08.2020 г. и изтекъл на 28.08.2020 г., а настоящата жалба е подадена на 01.09.2020 г.

Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т.  1 от АПК, както и на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с  чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. и чл. 151, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. С.И.И.,***, срещу неконкретизиран административен акт /Заповед № Л-936 от 20.08.2020 г.  на Началника на Затвора Ловеч/.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 385/2020 г. на Административен съд - Ловеч.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

 

 

                                                                             АДМ. СЪДИЯ: