№ 16872
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110107963 по описа за 2022 година
С молба от 30.05.2022г., наименувана „инцидентен установителен иск“ ищецът СВ. Т.
М. е заявил, наред с искането за осъждане на ответника „Транс есен“ ЕООД по исковете с
правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 221, ал. 1 КТ да му заплати следващите му се трудови
възнаграждения и обезщетение, и искане за признаване за установено, че трудовото
правоотношение между страните не съществува, тъй като трудовият договор, от който е
възникнало, е прекратен от служителя, считано от 08.09.2021г. на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ.
С разпореждане от 06.06.2022г. съдът е указал на ищеца да заяви поддържа ли
претенцията си за установяване несъществуване на процесното трудово правоотношение
поради прекратяването му от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като в случай че
е така, да уточни правния си интерес от този иск, като съобрази, че прекратяването на
трудовото правоотношение, считано от определена дата и на определено основание е факт с
правно значение, който подлежи на изследване като преюдициален въпрос по иска с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ, й който съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК
не би могъл да бъде предмет на самостоятелен иск, както и че предмет на инцидентен
установителен иск може да бъде съществуването или не на оспорено правоотношение,
каквото оспорване е мислимо едва след конституиране по делото на ответника чрез връчване
на препис от исковата молба.
С молба- уточнение от 24.06.2022г. ищецът е заявил, че поддържа искането си за
установяване несъществуването на трудовото правоотношение поради прекратяването му на
поддържаното от него основание и считано от посочения в исковата молба момент, като е
изложил в тази връзка, че има интерес от подобно установяване, тъй като работодателят му
не е изпълнил задължението си след прекратяване на трудовия договор да уведоми за това
органите на НАП, както и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, където
ищецът бил вписан като професионално компетентно лице на „Транс есен“ ЕООД за лиценз
№ 21709.
Настоящият съдебен състав намира, че и след коментираното уточнение от 24.06.2022г.
ищецът не е обосновал допустимост на иска си за установяване със сила на пресъдено нещо
несъществуването на трудово правоотношение с „Транс есен“ ЕООД.
Преустановяването на трудовоправната връзка между страните по делото, към чието
установяване по същността си е насочено искането за признаване със сила на пресъдено
нещо, че между тях не съществува трудово правоотношение, е факт с правно значение, а
фактите с правно значение могат да бъдат предмет на самостоятелен иск само когато това е
1
изрично предвидено в закона- арг. чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, какъвто настоящият случай
не е, поради което недопустимо се явява разглеждането на заявената претенция в посочения
смисъл.
Следва да се има предвид и че при всички случаи при предявен иск с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ, какъвто е включен в предмета на настоящото дело, на изследване подлежи
осъществяването на соченото от ищеца конкретно прекратително основание, респ. моментът
на настъпването му. Следователно, в случая, с оглед заявеното от служителя спорно
материално право- притезателното право да получи обезщетение при прекратяване на
трудовоправната връзка поради неплащане на следващото му се трудово възнаграждение, на
разглеждане и установяване като преюдициален, като включен в пораждащия това спорно
материално право юридически факт, подлежи и прекратяването на трудовото
правоотношение от сочения от него момент и на поддържаното основание, с което в пълна
степен би се постигнала търсената от служителя съдебна защита- признаване със сила на
пресъдено нещо съществуването на правото му да получи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ,
както и възможност да удовлетвори вземането си за това обезщетение със способите на
държавната принуда.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че соченото от ищеца като задължение на
работодателя да подаде заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
за отписването му като професионално компетентно лице на дружеството няма
трудовоправен характер, поради което обезпечаването изпълнението на това задължение не
би могло да бъде постигнато чрез предявяване на иск пред гражданския съд, а още по- малко
чрез предявяването на недопустим такъв. А евентуално нанесената на служителя вреда от
неизпълнение на задължение на ответното дружество да заяви посоченото обстоятелство
пред съответните административни органи, каквато вреда ищецът в настоящото
производство дори не твърди да е претърпял, би могла да бъде обезщетена по общия ред,
предвиден в гражданския закон.
По изложените съображения и доколкото съдът следи служебно за наличието на
правен интерес от търсената съдебна защита, представляващ абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, и на основание разпоредбата на чл. 130
във вр. с чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК производството по делото следва да бъде прекратено
в частта, с която се иска установяване несъществуването на трудово правоотношение между
СВ. Т. М. и „Транс есен“ ЕООД поради прекратяване на сключен помежду им Трудов
договор № 1 от 10.05.2018г., считано от 08.09.2021г. едностранно, без предизвестие от
служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като исковата молба следва да бъде върната в
тази й част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която СВ. Т. М. е поискал да
бъде признато за установено по отношение на „Транс есен“ ЕООД, че помежду им не
съществува трудово правоотношение поради прекратяване на Трудов договор № 1 от
10.05.2018г., считано от 08.09.2021г. едностранно, без предизвестие от служителя на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като ВРЪЩА исковата молба в тази й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис от него от ищеца.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА отново на съдията след влизане в сила на настоящото
определение, респ. след изчерпване на инстанционния контрол по отношение на него, за
издаване на исканото съдебно удостоверение, доколкото последното следва да съдържа
2
данни за предмета на предявените искове, подлежащ на уточняване към настоящия момент,
както и за предприемане на процесуални действия съобразно нормата на чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3