Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 365 гр.Бургас 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на пети октомври две хиляди
и седемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 76 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на „Захарни заводи“ АД с ЕИК *********, представлявано от
Валентина Ралева и Румен Данков, адрес гр. Горна Оряховица, ул. Свети Княз
Борис І № 29 против „Старт трейс“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Д. Гаджева, адрес ***, съд. адрес ***, офис 3.
Ищецът
заявява, че е един от основните производители на етилов алкохол в Р България. Значителна
част от неговата продукция се транспортира в пределите на ЕС под режим на
отложено плащане на акциз от данъчен склад в Р България до данъчен склад на
държава-членка на ЕС. След получаването на стоката получателят я заприходява в
неговия данъчен склад и се регистрира в компютъризираната система за движение
на акцизни стоки на територията на ЕС – EMCS. В
случай че стоката не се получи в срока, не се заприходи в данъчния склад на
получателя и не се регистрира в EMCS,
дължимият акциз се заплаща от изпращача на стоката, ведно с дължимото
ДДС. Ищецът твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди в
резултат на виновно поведение на ответника във връзка с неговата дейност. Въвежда
следните факти: Ищецът, освен че
произвежда и търгува с алкохол. При тази дейност сключил договор за
посредничество с дружеството „Витивини“ ЕООД за продажбата на произведения
алкохол на територията на Италия. Задължението на посредника е да договаря
покупки за крайни клиенти и да заплаща транспорта до крайния получател. По този
начин били уредени всички доставки до крайния клиент – италианското дружество
Дестилерия Кампане, гр. Пасторано, окр. Чезена, Италия. Доставките били
изпълнявани с различни транспортни фирми, като за годините 2014 г. и 2015 г.
шест от всичките тринадесет доставки били изпълнени от ответното дружество.
Всички доставки, без една, били с приключено движение под режима за отложено
плащане, извършени от една и съща транспортна фирма до едно и също място –
данъчния склад на дружеството получател на стоката Дестилерия Кампане в Италия. На 06.03.2015 г.
ищецът получил заявка за доставка на 29 000 литра зърнен спирт до
италианското дружество с дата на товарене 09.03.2015 г. и превозвач на стоката
ответника „Старт трейс“ ЕООД. На 09.03.2015 г. било изпратено количество от
28 800 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96, 24 обемни %.
Стоката била експедирана до данъчния склад на получателя под режим на отложено
плащане на акциз с електронен административен документ е-АД № ********** от
09.03.2015 г. При получаването на стоката клиентът –получател е следвало да
попълни съобщение за получаването към съответния електронен административен
документ. Превозвачът представил подписано и подпечатано CMR и
декларация за получаване на стоката от Дестилерия Кампане, че стоката е
доставена на 17.03.2015 г. На 15.05.2015 г. италианското дружество е подало
съобщение в EMCS, че стоката не е получена. Поради това ищецът бил задължен да заплати на
държавата акциза и ДДС. В резултат на неосъществената доставка ищецът бил
ощетен със заплатения акциз в размер на 304 888, 32 лв. и ДДС в размер на
67 043, 91 лв. или общо вреда в размер на 371 932, 23 лв. Ищецът
сезирал митнически власти и прокуратурата. При извършена проверка било
установено, че българската Агенция „Митници“ била информирана от италианските
митнически власти, че процесната стока изобщо не е била получавана от дружество
намиращо се в Италия и поради това електронния административен документ е бил отхвърлен в системата EMCS.
Ищецът провел собствено разследване и установил, че в цялата документация /CMR,
декларации, договори/ печатът не е идентичен и подписът е имитиран. Според
ищеца стоката изобщо не е била транспортирана и предоставена на италианското
дружество от ответника, с което последния е причинил посочената по размер
вреда. Ищецът твърди, че ответника следва да отговаря за деликт. Между страните няма договорна връзка.
Договора с купувача и получател на стоката е сключен при условия на доставка FCA –
стоката се предава на превозвача, който ще я транспортира до купувача.
Превозвачът е нает от посредника – „Витивини“ ЕООД по договор за превоз на
етилов алкохол с начална точка – данъчен склад на ищеца „Захарни заводи“ и
крайна точка – данъчен склад на италианското дружество Дестилерия Кампане. Ответникът -превозвач на акцизните стоки е
запознат със съответното европейско законодателство за режима на отложено
плащане на акциз, получил е копие от регистрирания в европейската компютърна
система електронен документ, като е
длъжен да го представи за проверка. В случая акцизната стока е изведена от
склада на ищеца под режим на отложено плащане на акциз със съответния
електронен административен документ. Превозвачът е представил на ищеца CMR и
декларация, че стоката е получена от италианското дружество – получател, но
същото дружество е съобщило на ищеца, че стоката не е предадена и получена.
Поради това ищецът заплатил дължимия акциз. След направена проверка се
установило, че действително стоката не е получена от италианското дружество,
поради което електронния документ е бил отхвърлен от европейската електронна
система. Според ищеца виновен за вредата е шофьора на ответното дружество
Христо Иванов, който вероятно е отклонил стоката. Дружеството – работодател не
е положило дължимата грижа при избор на професионален служител, който да
превози стоката. Нарушен е не само принципа по общото законодателство да не се
вреди другиму, но и редица норми от CMR, ЗАвтП, ЗАДС, Директива
2008/118/ЕО. Налице е пряка причинна връзка между нанесената вреда и
поведението на дееца, тъй като ако стоката е била доставена не би се стигнало
да заплащане на акциз от страна на ищеца.
В случая служителя на ответника при изпълнение на възложената му работа
неправомерно не е доставил стоката, поради което е причинена вредата.
Ищецът отправя
исканията: да
бъде осъден ответника да заплати:
1/ сумата от общо 371 932, 23 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от служител на ответника Христо Добрев Иванов в изпълнение на
превоз и доставка на етилов алкохол от данъчния склад на ищеца до данъчния
склад на дружеството Дестилерия Кампане в Италия, от която 304 888, 32 лв.
заплатен акциз и 67 043, 91 лв. ДДС;
2/ сумата от 52 100, 33 лв., представляваща законна
лихва върху заплатения акциз от 304 888, 32 лв. за времето от от заплащането му до исковата молба – 19.01.2017 г.;
3/ сумата от 11 456, 68 лв., представляваща законна лихва върху
заплатен ДДС от 67 043, 91 лв. за времето от заплащането му до исковата
молба – 19.01.2017 г.;
4/ сумата, представляваща законна лихва върху общата сума на вредата от
371 932, 23 лв. начиная от датата на исковата молба – 19.01.2017 г. до
окончателното изплащане;
5/ сумата, представляваща разноски.
Правна квалификация на исканията: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът твърди,
че искът за деликт заобикаля закона. Случаят се отнася до договорно
правоотношение по договор за международен превоз на стоки, при което е
приложима конвенцията за Договори за международен превоз на стоки. Същата съдържа
правилата, по които се търси гражданско-правна отговорност на превозвача.
Договорното правоотношение се установявало с представената ЧМР товарителница.
Исковете по тази конвенция се погасяват с едногодишен срок, който е
преклузивен. Превозвачът отговаря договорно както по конвенцията, така и по
ЗАвтП, което изключва предявяването на иск за обезщетение от деликт.
Възразява по
основателността. Твърди, че стоката е доставена, което се установява от
представената товарителница, под която има подписи и печати на страните.
Ответникът никога не е получавал особени задачи и други условия свързани с
превоза на стоката. Съгласно конвенцията товарителницата удостоверява надлежно
отразените в нея обстоятелства, поради което страничната декларация на
получателя, че не е получил стоката не може да се противопостави. Декларацията
е изготвена около една седмица след доставянето на стоката и подписа на
получателя под нея не е поставен пред шофьора на ответника. Декларацията би
могла да има единствено значение за вътрештните отношения между страните –
собственик на стоката, спедитор и превозвач. В подкрепа на доставянето на
стоката и изпълнението на задълженията на превозвач се изтъква, че превозвача е
получил цената за превоза на дружеството „Витивини“ ЕООД. Доставката е
осъществена, тъй като получателя не е уведомил превозвача за липсваща стока.
Още повече, че на 25.03.2015 г. превозвача е извършил нова доставка на същия
получател. Изобщо нито ищеца – собственик на стоката, нито посредника, нито
получателя на стоката е предявявал претенции към ответника за липсваща стока по
процесната заявка. Ищецът е заплатил акциз и ДДС и нито е изисквал информация
за причината за причината за неприключване на електронния административен
документ, нито е заявявал извършване на международно митническо разследване.
Митническият документ за освобождаване от плащане на акциз е отхвърлен на
15.05.2015 г., но самият акциз е начислен още през април 2015 г. при
неприключен митнически режим. Не е налице освобождаване от акциз, тъй като
същият се дължи, поради което е и заплатен. Право на ищеца е да иска
възстановяване на заплатения акциз – 26 ЗАДС, а в случая ищецът не твръди, че е
искал възстановяване . Съото се отнася и до претендираното ДДС. В случая следва
да се начисли ДДС за сметка на получателя на стоката и да се внесе, както е
сторено. Но този данък не е загуба, тъй като по закона се начислява в цената на
стоката и в крайна сметка се поема от получателя й. поради това няма причинна
връзка между нанесена вреда в размер на ДДС по доставката и внасянето на данъка
от ищеца за сметка на получателя на доставката. На последно място ответникът не
е бил длъжен да предприема каквито и да било действия свързани с обезпечението
на стоката за да вменява вина на неговия служител. Ищецът и не въвежда нормативно
определени изисквания за дължими в такива случаи грижи от страна на превозвача.
Ищецът и не посочва конкретно лице, на което да се предаде стоката и да подпише
товарителницата. Поради което не е налице виновно поведение на служителя на
ответника. Ответникът въвежда и аргументи за недопустимост и неоснователност от
гледна точка на данъчното и акцизно право. В случая стоката е акцизна и попада
под особените разпоредби на европейското право – Регламент /ЕО/ 684/2009 г. на
Комисията и Регламент /ЕО/ 2193/94 г. на
Комисията , Регламент 3199 / 93 / ЕОна Комисията и пр. В случая ищецът не
обяснява защо не търси обезвреда по ЗАвтП, тъй като е налице специално правно
основание да се иска. Позовава се на представената данъчна фактура установявща
и условията на доставката. Твърди, че е без значение дали стоката е пристигнала
до местоназначението се в Италия, купувачът е неин собственик още на
територията на Р България. Поради това е налице вътрешнообщностна доставка на
стоки и дължимото ДДС и акциз следва да се платят от получателя на стоката, а
не от ищеца, който сам е причинил пасива си. Позовава се и на чл. 73а и чл. 74
от ЗАДС и тъй като съобщение за получаване на стоката не е изпратено до ищеца
той дължи заплащането на акциза във всички случаи до съобщаването. Поради това
липсва връзка между заплащането на акциза и поведението на превозвача. Позовава
се и на чл. 76 ЗАДС уреждащ възстановяването на заплатения на осн. чл. 74,
ал.1, т. 6 с.з. акциз. В случая акцизът е заплатен на 14.05.2015 г. с основание за месец април 2015 г. През този
месец потвърждение за получаване на стоката не е било пристигнало и електронния
документ все още не е бил отхвърлен, така плащането през м. май е извършено
поради забавен отговор за получаване на стоката. След като стоката законно е
напуснала територията на Р България, то дори и да е истина неполучаването й, то
нередовността не е допусната в България, поради което ищецът е следвало да потърси заплатената от него сума. Като е бездействал
сам е причинил пасива си.
Съдът намира, че следва да сложи делото за разглеждане по същество.
Ищецът не води договорен иск на основание Конвенция за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, конкретно чл. 32, ал.1, б. „б“. В случая съгласно
въведените факти и обстоятелства, представляващи основание на искането, се
твърди виновно поведение на служител на превозвача, в резултат на което за
ищеца – собственик на стоката, са предизвикани вреди, чието обезщетение се
иска, което е друго. Поради това съдът не може да откаже на ищеца да защити свои
твърдени права по пътя на исковете от общото законодателство, в случая –
деликт. Същото е съображението и по въведеното възражение на осн. ЗАвтП.
В съдебно заседание чрез юк Гецов искът
се поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаване.
Ответната страна чрез адв. Д. и адв.
Сотирова оспорва иска, също ангажират доказателства и пледират за отхвърляне.
Третото лице – помагач чрез юк Якимов
взема становище за уважаване на иска.
След
преценка на доказателства съдът прие за установено:
Страните не спорят, че ищецът
осъществява продажба на етилов алкохол в страни от ЕС чрез посредническата
фирма „Витивини“ ЕООД, седалище гр. София, като посредникът съгласно сключен
договор, имал задължението да договаря доставките до клиента в Италия, както и
да договаря и заплаща транспорта до крайния получател. По този начин се
осъществявали продажбите и доставките до крайния клиент – италианското
дружество Дестилерие Кампане ООД, гр. Пасторана, окръг Чезена, Италия.
Доставките са изпълнявани от различни транспортни фирми, като ответната
транспортна фирма също е изпълнявала някои от тях. Една от тези доставки е
процесната. Същата е била заявена на 06.03.2015 г. от посредника с дата на
товарене 09.03.2015 г. На 09.03.2015 г. ищецът е издал нареждане за превоз №
245 до италианското дружество – клиент с получател на стоката в общо обемно
количество 28 800 л. от лицето Христо Иванов, № на превозно средство А 23
43 МР и номер на ремарке А 10 33 ЕК. На 09.03.2015 г. ищецът е издал фактура №
2602061 с получател италианското дружество за сумата от 29 815, 49 лв. с
падеж 19.03.2015 г., с получател на стоката Христо Иванов на същата дата, с
номер на превозното средство А 23 43 МР и номер на ремарке А 10 33 ЕК. Все на 09.03.2015 г. е изготвено и
електронно съобщение в системата за
генериране на електронен административен документ /е-АД/. На същата дата
09.03.2015 г. е издадена и международна товарителница с изпращач –ищеца,
получател - италианското дружество и превозвач – ответника, като в същата е
описан издадения електронен административен документ под № Е-AD-**********/09.03.2015 г. Превозното средство е било
измерено, за което ищеца е издал кантарна бележка № 58474 за същата кола и
ремарке с дата и час на влизане: 09.03.2015 г. – 14.15.51 и дата и час на
излизане: 09.03.2015 г. – 17.29.40, за контрагента – италианското дружество,
шофьор Христо Иванов с бруто тегло на
товара 39 580 кг, тара тегло 16 340 кг. и нето тегло 23 240 кг. По
относимите към предмета на спора въпроси съдът е назначил експертиза. Вещото
лице установява, че по счетоводна информация за периода 2014 – 2015 г. на
ответника – превозвач е предадено общо количество етилов алкохол 146 753,
0280 лв. по шест издадени от ищеца фактури, между които и процесната. По
отношение неполучаването на процесната доставка от италианското дружество
вещото лице констатира, че по предоставена от ищеца електронна разпечатка от софтуер на Българска
акцизна централизирана електронна система състоянието на доставката е
:отхвърлен. Вещото лице и уточнява, че движението на акцизни стоки, какъвто е
случая, се извършва чрез централизирана система ЕМSC с предоставяне на данни от изпращача, като в издаден електронен
административен документ /е-АД/ се попълва количеството стока, търговските дружества,
данъчните складове на изпращача и получателя, номерата на транспортното
средство, идентификация на превозвача, номер и дата на фактура. При
получаването на стоката получателя потвърждава получаването й по количество и
качество, евентуално отказа или частичен отказ. В случая размера на акциза за
количеството етилов алкохол е 304 888, 32 лв. размерът на ДДс е
66 940, 76 лв. Сумите за акциз и ДДС са заплатени на 14.05.2015 г. Мораторната
лихва върху сумата акциз е 52 307, 74 лв., върху сумата ДДС – 11 484,
60 лв. Лицето Христо Иванов е работило в ответното дружество по трудов договор
№ 12/30.09.2013 г. Процесната фактура е осчетоводена по дебитна сметка 411/2/Доставчици/ партидата на италианското
дружество и кредитна сметка 701/2/приходи от продажби/. Отразено е плащане по
силата на споразумение от 16.03.2015 г. между ищеца и посредника, като
плащането е извършено от посредника „Витивини“ ЕООД, което се е задължило да
заплати сумата от 16 000 евро , като гаранция за заплащането на стоката от
италианското дружество. Стоката, която е предмет на процесната фактура е
изписана по кредитна сметка 303/1 /Продукция/ през м. март 2015 г. по
заплащането на акциза не се спори. Представена е справка за самоначислен акциз
за м. април 2015 г. и е съставен протокол по чл. 117 ЗДДС към СД по ЗДДС за
данъчен период м. април 205 г. Акцизът в размер на 304 888, 32 лв. е
начислен по сметка 456/1/разчети за акцизи/
към 30.04.2015 г. с основание
„самоначислен акциз м. април 2015 г. – незаверен ПАД“. Размера на ДДС също е
начислен по съответната сметка дс основание „ липси по ПАД“. По повод
неполучаването на стоката се е развила преписка. Ищецът е поискал от митница
Свищов – трето лице помагач, съдействие за предоставяне на копие от съответните
документи по системата EMSC. Централното митническо
управление на 31.10.2016 г. е отговорило, че стоките по процесния електронен
документ **********/09.03.2015 г. с административен референтен код /АРК/ 15BG00000000021016092 са получени от италианския
клиент на 31.03.2015 г. и са отразени в материалната отчетност на
лицензирания складодържател, като компетентните власти са проверили
съответствието на информацията от е-АД с количеството в цистерните ;
идентифицирали са водача на превозното средство; взели са проби директно от
цистерните; информирали са за теглото на превозното средство при влизане и
излизане. Изнесеното се основава на проверка на компетентните италиански
митнически власти, които във връзка с издадения електронен административен
документ имащ код АРК № 15 BG00000000021016092 и след проверка са установили, че продуктът е пристигнал
в данъчния склад на Дистилерие Кампане
ООД на 31.03.2015 г. и е оскладен
счетоводно в данъчния склад, като служителите са извършили описаните проверки в
интерес на хазната. Потвърдено е окончателно, че при проверката на ЕАД с
посочения код не са забелязани аномалии и получателят е приключил редовно
системата за спедиция. Установеното косвено от посочената кореспонденция се
потвърждава от приетите от съда писмени доказателства – писмо потвърждение от
италианското дружество Дистилерие Кампане от 02.04.2015 г. до митническите
власти на Италия ; известие от същата дата по сертифицирана електронна поща.
Установява се от първото доказателство, че управителят на италианското
дружество е получил кодът за администритавни услуги на хартиен носител, но не е
наличен в електронната система на митницата, поради което не може все още да се
осъществи завършване на операцията по задевени и налични в склада количества
алкохол, електронният код за ЕАД за процесното количество алкохол е взет под
внимание и е заведен в съответния регистър за етилов алкохол и в регистъра за
данъчните партиди, получени със закъснение. Съдът е разпитал свидетели. Св. Денков е работил като търговски
директор в ищцовото дружество от 2008 г. до 2017г. Потвърждава установеното, че сделката е била организирана от посредника
чрез лицето Антонио Кирилов, като организирането на транспорта също е било
задължение на посредника. Ищецът не е сключвал договор с превозвач. Свидетелят
се е запознал с управителя на ответника по повод процесния случай, когато дошъл
в гр. Бургас да търси документи за получаването на стоката в Италия, тъй като
не била заплатена. Свидетелят не е
комуниирал с италианското дружество, а само с посредника. Първите доставки били
наред. Заявява, че единственото потвърждение за получаване на стоката е по
електронната система. При всички доставки е имало потвърждение с изключение на
процесната. Свидетелят е разбрал от посредника, че има прблем с електронната
система, но всичко е наред. Не познава шофьора на цистерната, който е превозвал
стоката. Св. Иванов е шофьора на цистерната, с която е
превозвана стоката. Извършвал доставките от Горна Оряховица до Италия. Всички
курсове са били извършвани по един и същ начин, включително и за сега
процесната. Начинът бил: пристигане в дестилерията, дават се документи, камиона
се претегля, отива се до склад за разтоварване, вземат се проби и се закача
маркуч за разтоварване, след което се разкача маркуча, излиза се пред входа и
там се дава товарителницата – подписана. Свидетелят не знае колко лица има на
гишето където се подават документите. Лицата са няколко. При влизане се дават
всички хдокументи, а при излизане на него се дават подписаното ЧМР. И в този
случай е било така, тъй като стоката е била доставена от него. След
разтоварването е получил указания от ответника да продължи за Франция да това
за България. Св. Андреев е работил
като началник група „Транспорт“ в ответното дружество. Потвърждава казаното от
предходния свидетел. Всички доставки били извършвани по идентичен начин. Не е
имало проблеми. За процесния случай научил 3-4 месеца след това, когато първия
свидетел дошъл в Бургас да се интересува за получаването на доставката от
09.03. Свидетелят контактувал с посредника и Антонио кирилов, който му съобщил,
че с доставката всичко е наред. С шофьора на камиона се чуват често, тъй като
движението се следи. Не е имало проблеми с доставката и с посредника. Не знае
дали ищеца е водил съдебни дела в Италия. Транспорта е бил поръчан от посредника,
който и заплаща курса, за което дал и документ, тъй като от ищеца бавели
заплащането. Процесният случай е първият от многото доставки, в който се е
случил проблем.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
Искът е за отговорност за вреди, причинени от
служител на ответното дружество, което е възложило работата. Съдът в доклада си
по делото е разпределил ясно доказателствената тежест, като е възложил на ищеца
да доказва предпоставките за деликта предвид правната квалификация на искането.
В съгласие със събраните по делото доказателство се налага извода, че искът не
се доказва и следва да се отхвърли. Установиха се търговски правоотношения
изразяващи се в следното: посредникът е осигурявал клиента в Италия, който да
закупи стоката на ищеца, сключвал е договора за превоз с ответника и е заявявал
пред ищеца товаренето й от негов склад. Тези правоотношения са били трайни. По
делото не се спори за шест заявени доставки, като само за една от тях ищецът
твърди, че стоката е била неправомерно отклонена от шофьора на ответника и
поради това той е следвало да заплати задължението си към фиска, тъй като при
липса на деликт акцизът следва да се заплати от клиента в Италия. В
съответствие с правната квалификация на искането установи се по делото и не се
спори на първо място, че шофьора Христо Иванов
е бил служител в ответното дружество по трудов договор. На следващо
място се установи и не се спори, че поради липса на съобщение от страна на
клиента в Италия за получаването на стоката в съответния срок, ищецът е
заплатил дължимия акциз и ДДС на българските данъчни власти. Същественото в
случая е дали служител на ответника – превозвач на стоката, шофьора Христо
Иванов, неправомерно е отклонил стоката по процесната заявка от 09.03.2014 г.,
което е предизвикало заплащането на акциза от страна на ищеца. Това не се
установява, поради което фактическия състав на деликта остава неосъществен в
цялост. Установи се обратното. Превозвачът е изпълнявал точно задълженията си
да превозва и доставя стоката на ищеца в съответния данъчен склад на клиента в
Италия, включително и по процесната заявка и доставка, по която стоката е била
доставена. Действително по неизяснени причини обявяването в европейската
електронна система, че стоката е получена, е осъществено със закъснение, поради
което акциза е бил заплатен от ищеца, но това в никакъв случай не може да
ангажира отговорността на ответника и неговия служител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, тъй като не е налице виновно действие от страна на служителя с ясното
съзнание, че причинява вреда на ищеца. Поради това ищецът би могъл да защити
правата си по друг ред, включително и чрез иск срещу италианското дружество, но
предявеният сега иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на „Захарни заводи“ АД с ЕИК
*********, представлявано от Валентина Ралева и Румен Данков, адрес гр. Горна
Оряховица, ул. Свети Княз Борис І № 29
против „Старт трейс“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д. Гаджева, адрес ***,
съд. адрес ***, офис 3 за осъждане на ответника да заплати:
1/ сумата от общо 371 932, 23 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от служител на ответника Христо Добрев Иванов в изпълнение на
превоз и доставка на етилов алкохол от данъчния склад на ищеца до данъчния
склад на дружеството Дестилерия Кампане в Италия, от която 304 888, 32 лв.
заплатен акциз и 67 043, 91 лв. ДДС;
2/ сумата от 52 100, 33 лв., представляваща законна
лихва върху заплатения акциз от 304 888, 32 лв. за времето от от заплащането му до исковата молба – 19.01.2017 г.;
3/ сумата от 11 456, 68 лв., представляваща законна лихва върху
заплатен ДДС от 67 043, 91 лв. за времето от заплащането му до исковата
молба – 19.01.2017 г.;
4/ сумата, представляваща законна
лихва върху общата сума на вредата от 371 932, 23 лв. начиная от датата на
исковата молба – 19.01.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на ищеца –Агенция Митници, ТМУ-Свищов, гр. Свищов, ул. Дунав № 10.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас
в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: