№ 244
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501779 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива след решение № 60172/22.06.2021г. по гр.д. №
3575/2020г. на ВКС, с което е отменено решение № 260239/30.07.2020г. по в.гр.д. №
1243/2020г. на ВОС-ГО, с което е потвърдено решение № 1706/25.03.2020г. по гр.д. №
14168/2019г. на 21-ви състав на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на ВОС.
Делото е образувано по въззивната жалба жалба с вх. № 29672/21.05.2020 г.,
депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез
адв. Л.М., срещу решение № 1668/26.03.2020 г. по гр.д. № 14597/2019 г. на ВРС- 31-ви
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес – гр. Бяла, обл. Варна, ул.
“ЙО.Н.“ № 18, действащ чрез адв. Цв.Д., не дължи на въззивника сумата в размер 9324.07
лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена като корекция от ответното
дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г. до 20.05.2019 г. за обект, находящ се
на адрес гр. Бяла, Обл. Варна, ул. „ЙО.Н.“, № 18, с кл. № ********** и аб. № **********.
Въз въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се
отхвърли предявеният отрицателен установителен иск, както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно
недоказаността на реално доставеното и потребено количество ел. енергия, като в тази
насока се излагат съждения, че при извършването на изследване на процесния електромер в
1
БИМ – Русе е констатирано наличие на преминала енергия, която не се визуализира на
дисплея, което обуславя крайния извод за това, че електроенергията е доставена и потребена
от абоната-ищец. Въззивникът сочи, че изводите на РС-Варна по отношение на липсата на
данни от коя дата е налице неотчитане на ел. енергия са в противоречие с чл. 55 от ПИКЕЕ,
доколкото фактическият състав на цитираната разпоредба не включва изследване на
момента, в който е извършена манипулацията, евентуално началният момент на измерени
количества енергия в невизуализиран регистър. Оспорва и изводите на първоинстанционния
съд касателно противоречието на едностранната корекционна процедура на общото
гражданско законодателство – в частност ЗЗД. Сочи, че отговорността на потребителя е
обективна, тъй като разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ не включва установяване на вина у
абоната. Твърди, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат санкция нито целят реализиране
на отговорност, а единствено да коригират неоснователното обогатяване на абоната, който
поради манипулация е ползвал енергия, която не е заплатил. Навеждат се доводи и за това,
че РС-Варна не се е произнесъл по всички наведени с отговора на исковата молба
възражение, в това число и за субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият Т. П. Б. е подал писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 37560/16.06.2020 г.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият излага подробни доводи, с които
оспорва горепосочените възражения на въззивника. Твърди, че атакуваният съдебен акт е
постановен в съответствие със законоустановените правила за поведение и събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, което обуславя неговата правилност.
Въззиваемият оспорва законосъобразността на проведената от въззивното дружество
едностранна корекционна процедура по чл. 55 от ПИКЕЕ. Сочи, че е нарушена разпоредбата
на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото съставеният протокол не е изпратен в рамките на
седмодневния срок по ал. 4 от цитираната разпоредба, имайки предвид обстоятелството, че
потребителят не е присъствал при проверката в електроснабдения имот. Счита, че
законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал възможност на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, в които да
бъде уреден въпросът за установяване случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, но не и възможността за създаване на санкции за
потребителите на ел. енергия чрез въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия
за минал период от време. Излага, че действителната консумация на тази енергия не може да
бъде установена поради неизправност на СТИ, за която неизправност потребителят не
следва да носи отговорност. Въззиваемият излага и доводи за това, че т. нар. „скрити
регистри“ са в противоречие с чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, изменена и допълнена с Постановление № 61 на МС от
19.03.2015 г. Оспорва и реалността на доставеното количество ел. енергия, като твърди, че е
възможно процесният електромер да е монтиран с такива показатели в тази невидима
тарифа без това да е записано в документите при монтаж. Моли за потвърждаването на
обжалваното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния
представител на въззивника адвокатски хонорар.
В с.з. на 25.01.2022г. „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б. поддържа
въззивната си жалба, а Т. П. Б., чрез адв. Цв.Д. -писмения си отговор. Страната прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
„Електроразпределение Север“ АД.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
С исковата си молба, насочена срещу „Електроразпределение Север“ АД, Т. П. Б. е
предявил отрицателен установителен иск за приемана за установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че не той, като ищец не дължи на ответника сумата в
2
размер на 9324.07 лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена като корекция
от ответното дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г. до 20.05.2019 г. за
обект, находящ се на адрес гр. Бяла, Обл. Варна, ул. „ЙО.Н.“, № 18, с кл. № ********** и
аб. № **********.
Ищецът e навел твърдения, че в имота му, находящ се в гр. Бяла, обл. Варна, ул.
“ЙО.Н.“ № 18 по партида с кл. № ********** и аб. № ********** е доставяна ел. енергия от
„Енерго-про продажби“ АД, като ответникът „Електроразпределение Севнер“ АД го е
уведомило, че му дължи за това сумата от 9324.07лева. Счита, че не дължи на ответника
посочената сума, доколкото не е ползвал реално ел. енергия на такава стойност в процесния
период от 02.02.2016г. до 20.05.2019г. Сочи, че не е присъствал при извършване на
проверката на СТИ, като същото при свалянето си е записано като имащо точен тарифен
превключвател, а при проверката от БИМ е записано че той показва нереално време.
Поддържа, че СТИ е собственост на ответника и той е този който следва да се грижи за
правилната му работа, като не следва да носи отговорност за неизправности на СТИ. Счита,
че констатираната от БИМ неизправност в работата на СТИ не е резултат от намеса в
работата на устройството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Север“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че периода на начисление е определен в
посочения размер като е съобразена разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, като началният
момент е този на датата на монтажа на СТИ. Счита, че възражението на ищеца, че не е бил
уведомен за извършваната проверка в съответствие с разпоредбите на чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ
е неоснователно. Сочи че, не е необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил
намеса в работата на СТИ. Фактурата за сумата е издадена от него, а не от „Енерго-Про
Продажби“ АД, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ преизчисляването се извършва от
оператора на електроразпределителната мрежа. Посочено е, че при извършената проверка е
констатирана начислена ел. енергия в регистър 1.8.4 в размер на 54284 кВтч. Корекцията е
извършена на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, като ищецът на осн. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
дължи плащане на получената стока. Моли се, да се отхвърли предявеният иск. В условията
на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1105614/20.05.2019г. служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирани са
показанията по тарифа 1.8.1. и 1.8.2., но са установени показания и по тарифа 1.8.4 от
54284кВтч. Показанията по тарифа 1.8.3 са посочени като нулеви. Електромерът, отчитащ
потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в
БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 524651. Монтирано е ново СТИ с
нулеви показания по всички тарифни регистри. Протоколът е подписан от съставителите
,клиента и един свидетел.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
3
1415/23.07.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 524651. Посочено е, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала ел.енергия по тарифа 4 от 54284.4кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическа енергия. Не съответства на техническите
характеристики.
Със становище от 01.08.2019г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
54284кВт. за периода от 02.02.2016г. до 20.05.2019г, въз основа на констативен протокол от
метрологичната проверка № 1415/23.07.2019г.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/06.08.2019г. за сумата от 9324.07лв., с
получател Т. П. Б..
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че СТИ е одобрен тип. Метрологичната му провека е от 2015г.
Електромерът е монофазен. Срокът му на метрологична годност е 6 години. При монтаж на
нов електромер , който има съответните стикери и пломби на БИМ и проверените тарифи Т1
и Т2 са нулеви ,вещото лице прави извода, че и останалите тарифи Т0 и Т4 са били нулеви.
При неманипулирана схема на присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа
на ЕРП, следва цялото количество потребена ел.енергия да преминава през измервателната
схема на СТИ при битови абонати. Следователно отчетените в Т4 количества ел.енергия в
размер на 54284кВтч. са преминали през СТИ, тип Carat M02. Същите обаче са
регистрирани в тарифа, която не е визуализирана на дисплея и не е отчитана от инкасатор.
Според констатациите в КП № 1415/23.07.2019г. на БИМ-Русе има установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Тя е софтуерна намеса и се изразява във
въвеждане на още една тарифа, освен заводски въведените Т1 и Т2-Т4, в която се отчита
част от потребената ел.енергия. Това е осъществено посредством специализирана техника и
парола за достъп до второ ниво. В с.з. на 25.02.2020г. вещото лице сочи, че 54000кВтч е
технически възможно да преминат през СТИ за 3 години. Поддържа, че при монтажа
провереното СТИ е било ново, не е било монтирано на друго място. Обяснява, че е
невъзможно при нов електромер не е възможно показанията по останалите тарифи да са
различни от нула. Софтуерно не могат да се променят показанията. Софтуерно може само да
се променят тарифите. Софтуерното проникване е извършено от човек, който е запознат с
паролата за достъп и да има технически средства, знания и умения да направи това. Този тип
електромери имат сумарен регистър, който отчита преминалата ел.енергия единствено по
визуализираните регистри.
Във въззивната инстанция, с оглед дадените от ВКС задължителни указания е
изслушано заключение по допуснатата СТЕ, изготвена от вещо лице софтуерен специалист.
Вещото лице поддържа, че СТИ е препрограмиран от неизвестно лице, като е
променена стандартната тарифна схема. Настроен е да отчита изразходената енергия в
конкретни часове в денонощието към регистър 1.8.4, където са се натрупали с течение на
времето 54284.4кВтч ел.енергия. Промяната в тарифната схема не е резултат от грешка, а от
целенасочено човешко поведение. След като няма механични дефекти по кутията на
електромера в протокола на БИМ, а и при изследването от експертизата на 17.01.2022г. ,
вещото лице смята ,че причината за намесата в тарифната схема е неправомерно
целенасочено външно софтуерно вмешателство, чрез задаване на несъответстващи на
първоначалните параметри за настройка на СТИ, в резултат от човешко въздействие през
инфрачервения порт на електромера. „Електроразпределение Север“ АД разполага със
софтуер само за четене. На „Е.ОН България Мрежи“ АД обаче е бил предоставен софтуер
4
позволяващ промяна на тарифните схеми, сверяване на вградения часовник, нулиране на
флаговете за състояние, изтриване на списъци със събития, избор на визуализирани на
дисплея тарифи, избор на показваните параметри при команда ReadOut, промяна на
паролите за достъп до тези функции. Потвърждава, че съобразно КП за монтаж №
11160473/01.02.2016г. електромерът е монтиран с нулеви показания по визуализираните
тарифи. Произведен е през 2015г. Нищожна е вероятността електромерът да е бил
манипулиран преди монтажа. Максималното количество ел.енергия, която може да протече
през електромера при 24-часово натоварване, но при коефициент на едновременност от 0.7 и
данни от техническото описание на електромера за ток от 60А и за 365 дни е 80942кВтч.
Доставимо количеството ел.енергия за период от 1 година, като вземе предвид и отчетената
в обекта ел.енергия при ежемесечен отчет. СТИ няма връзка със световното време.
Количеството от 54284.4кВтч., регистрирано в Т4 не е отчетено в сумарния регисткър на
СТИ, понеже сумарният регистър на Carat Digitron М02 не отчита показанията на
невизуализираните регистри. Отчета само тези в Т1 и Т2. По данни от дружеството
доставчик АК Пластроник, няма възможност да се променят показанията в регистрите на
тарифите, но има заложена функция за нулиране на всички регистри. Показанията в
тарифите могат да се променят, чрез промяна на паметта /ЕЕPROM/ в устройството. При
процесното СТИ програмата отчита консумацията по модул. Консумацията във всеки от
регистврите ще се отчита с положителен знак и ще се натрупва в съответния регистър, дори
и ако е обърната посоката на свързване на електромера . Вграденият часовник може да се
манипулира от софтуерите за комуникация с процесното СТИ.
В о.с.з. на 25.01.2022г. вещото лице-софтуерен специалист сочи, че количество от
54284кВтч е доставимо и за 1 година, но това е консумация близка до максимума.
Натрупана е обаче за 3 години и от датата на последната параметризация-06.08.2016г.
Вещото лице заявява, че електромерът няма връзка със световното време, а се манипулира от
датата на компютъра, към момента на умишленото въздействие. Но към момента на
проверката от вещото лице, часовникът на електромера е бил точен. Няма причина някой да
е манипулирал показанията на електромера и после да ги е коригирал. Според данните,
получени от „Електроразпределение Север“ АД, дружеството разполага само с програма за
четене. От производителя вещото лице е получил информация, че „ЕРП Север“ АД
разполага с програма, с която може да се прави параметризация на електромера и да се
сменят ден, дата и час, но не може да се въвеждат показания в регистрите на тарифите.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключенията на вещите лица, по несъмнен начин се налага извод, че в случая
не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
ПИКЕЕ, в сила от 04.05.2019г., доколкото процесната техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 20.05.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР
/приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с
5
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на
КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, „Електроразпределение Север” АД е
посочило, че намира правно основание в текста на чл. 55 от ПИКЕЕ, /обн. ДВ бр.
35/30.04.2019г., послужило като нейно основание. В чл. 55 от ПИКЕЕ е предвидено, че в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва
въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
„Електроразпределение Север” АД е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за
извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне
на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от
страната основание, както и, че процесното количество ел. енергия е доставено и
консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай
по делото е представен протокол № 1105614/20.05.2019г. Той е подписан от съставителите и
клиента Т. П. Б. лично и без забележки, изказвайки съгласие с текста и констатациите в
протокола. А те свидетелстват за установено количество ел.енергия в скрития регистър Т4 в
размер на 54284кВтч. В срока по чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ снетият и поставен в индивидуална
опаковка с пломба № 524651 електромер е изпратен на проверка в БИМ, РО-Русе,
приключила с издаването на КП № 1415/23.07.2019г. Видно, констатациите от КП №
1105614/20.05.2019г. са потвърдени при проверката в БИМ, като е направен извода, че е
налице несъответствие на техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните. Би следвало да се приеме, че е изпълнена надлежно процедурата
по чл. 49 от ПИКЕЕ.
Безспорно е, че ищецът е битов клиент, който купува електроенергия по смисъла на §
1 т. 2а от Закона за енергетиката и Общите условия са влезли в сила по отношение на него.
Потребителят, като страна в правоотношението, дължи заплащане на цената на
доставената му ел.енергия. Основание за извършване на корекция и за фактуриране на
процесната сума се явява констативен протокол № 1415/20.05.2019г.
Първоинстанционният съд е приел, че заплащане на допълнително начислената
ел.енергия не се дължи, защото ответното дружество не е установило по несъмнен начин, че
към момента на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри,
включително в невизуализирания и нулевия регисткър, а и не е установенох с точност в кой
времеви период е натрупано процесното количество ел.енергия. Тези изводи са споделени и
в съдебния акт, постановен при първоначалното разглеждане на спора във въззивната
инстанция.
В мотивите на отменителното си решение ВКС е намерил за необоснован извода на
6
въззивния състав за това, че към момента на монтиране на СТИ показанията в скрития
регистър не са нулеви. Съгласно заключението на приетата по първонстанционното дело
експертиза, към момента на монтирането през 2015г., процесното СТИ е било ново,
неизползвано и е житейски оправдано да се счита, че е с нулеви показания, при положение,
че по делото не е установено уредът да е изпълзванот друг потребител, да е подменян, да е
свалян, или по друг начин да е въздействано, преди установеното демонтиране.
ВКС е приел, че е останал неизяснен въпроса от кого, по какъв начин, с каква цел е
осъществено констатираното софтуерно въздействие, възможно ли е то да се дължи на
техническа грешка или е резултат от церенасочено поведение, какъв е механизмът на
въздействие на използваната от дружеството софтуерна програма върху записите на
електромера и неговите тарифи, каква е възможнота причина за наличието на показания в
регистър 1.8.4 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ “Външна намеса в
тарифната схема” на СТИ, както и дали използваната от дружеството софтуерна програма
може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само да чете данните в тях. Според
дадените задължителни указания, при повторното разглеждане на спора, въззивният съд е
следвдало да назначи СТЕ, изготвена от софтуерен спецалист, който да даде отговор на
посочените въпроси.
ВОС е изпълнил указанията и е изслушал заключение по допуснатата СТЕ, изготвено
от софтуерен специалист.
Както беше казано по-горе ВКС е приел за доказано, че монтираното на 01.02.2016г.
процесно СТИ е било ново и с нсулеви показания по всички тарифи, защото не е установено
друго.
Видно от заключението на вещото лице Св.Д., СТИ е препрараметризирано
неправомерно на 06.08.2016г., установено след софтуерен прочит на паметта на
електромера. Вярно, че електромерът няма връзка със световното време, но няма причина да
се приеме, че тази дата е недостоверна, понеже и към датата на обследване-17.01.2022г.
електромерът е бил с коректни показания на часовника. Вещото лице поддържа, че e
въздействано на електромера по софтуерен път през инфрачервения му порт, с цел
активиране на друга тарифа, различна от активизираните Т1 и Т2 от производителя, която
не се визуализира на дисплея на електромера и в която преминава част от потребената в
обекта ел.енергия, без да се отчита и без да се заплаща. Вещото лице сочи също, че
активирането на Т4 не е възможно да се дължи на грешка или повреда на електромера, а е
резултат от целенасочена човешка дейност. Програмата, която ползва
„Електроразпределение Север“ АД дава възможност да се извършва единствено прочит на
данните в паметта на електромера. Дори и да се приеме, че „Електроразпределение Север“
АД, като правоприемник на „Е.ОН България Мрежи“ АД разполага с програма за второ ниво
на достъп, с помощта на която е възможно да се препрограмират тарифите, то категорично
се поддържа, че с тази програма е невъзможно да се въвеждат показания в регистрите на
тарифите.
От всичко установено до тук, следва да бъде прието, че установеното количество
ел.енергия в тарифен регистър 1.8.4. от 54284.4кВтч е натрупано след монтажа на
проверявания електромер, монтиран при нулеви показания по тази тарифа, с цел
отклоняване на една част от потребената в обекта ел.енергия, в този невизуализиран
регистър, за да остане незаплатена. При това положение се налага единствения възможен
извод, че стойността на това количество ел.енергия по цени за технологични разходи в
размер на 9324.07лв. е дължима от клиента Т. П. Б.. Искът му е неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта за разноските, на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на
7
“Електроразпределение Север” АД. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 1908.00лв. с ДДС и
130лв. заплатен депозит. Ищецът е възразил за прекомерност. На осн. Чл. 78, ал. 5 от ГПК
следва да бъде намален, предвид направеното възражение за прекомерност и с оглед ниската
фактическа и правна сложност на спора, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. до сумата от 956.00лв. с ДДС. Общо разноските са в размер на 1086.00лв. за
тази инстанция. При първоначалното разглеждане на спора пред въззивния съд,
“Електроразпределение Север” АД е представило са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1908.00лв. с ДДС и 186.48лв. заплатена държавна такса. На
осн. Чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение, предвид
направеното възражение за прекомерност и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. до сумата от 956.00лв. с ДДС. Общо разноските са в размер на 1142.48лв.
Пред ВКС разноските, сторени от “ЕРП Север” АД са 1908.00лв. с ДДС, 187.00лв. заплатена
държавна такса и 30.00лв. заплатена държавна такса за допускане до касация. Отново има
възражение за прекомерност от насрещната страна, направено този път с молба №
64829/07.06.2021г. На осн. Чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност и по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. до сумата от 956.00лв. с ДДС. Общо разноските пред ВКС
възлизат на сумата от 1173.00лв. При повторното разглеждане на делото пред ВОС, “ЕРП
Север” АД са представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1908.00лв. с ДДС и 200.00лв. заплатен депозит. На осн. Чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде
намалено адвокатското възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност
и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. до сумата от 956.00лв. с ДДС.
Общо разноските пред ВКС възлизат на сумата от 1156.00лв. За всички инстанции
разноските, на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК са в размер на 4557.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1668/26.03.2020 г. по гр.д. № 14597/2019 г. на ВРС- 31-ви
състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес – гр. Бяла, обл. Варна, ул.
“ЙО.Н.“ № 18, не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е”, сумата в размер 9324.07 лева, представляваща стойността на ел. енергия,
начислена като корекция от ответното дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г.
до 20.05.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Бяла, Обл. Варна, ул. „ЙО.Н.“, № 18, с кл.
№ ********** и аб. № ********** и „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е” е осъдено да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес – гр. Бяла,
обл. Варна, ул. “ЙО.Н.“ № 18 разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 1178.00лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес – гр. Бяла, обл.
Варна, ул. “ЙО.Н.“ № 18, за приемане за установено, че не дължи на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, сумата в размер 9324.07 лева, представляваща
стойността на ел. енергия, начислена като корекция от ответното дружество за минал
период, а именно от 02.02.2016 г. до 20.05.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Бяла,
Обл. Варна, на ос. Чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес – гр. Бяла, обл. Варна, ул.
8
“ЙО.Н.“ № 18, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е”, разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за всички инстанции в общ размер на
4557.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9