Решение по дело №2233/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2289

гр. Пловдив,  12.11. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на тридесети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Таня Костадинова, и прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №2233 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на А.Б.Т., ЕГН **********,*** против Решение № 232/01.07.2019г. на Дирек­то­ра на ТД на НАП – Пловдив,  с което е оставена без уважение жалба му с вх.№94-00-4041/17.06.2019г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив, срещу Разпореждане за погасяване по давност изх. №С190016-137-0004465/10.05.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив.

От жалбоподателят се излагат доводи, че публичните задължения са погасени по давност, като се твърди, че давността не е била спирана с издаденото Постановление за налагане на обезпечителна мярка-запор на МПС, нито е била прекъсната с изпратената покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. П., която поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП. Претендират направени разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за обоснован и законосъобразен, поради което и моли за отх­вър­лянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена своевременно, преди изтичане на седемдневния от връчване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:  

Спрямо жалбоподателя са били установени публични задължения, свързани с подадени Декларации образец 6 вх.№ 160020805543345/17.10.2011 г. и № 160020905543339/17.10.2011г., съгласно които са декларирани и начислени ДОО, ЗО и лихви за данъчни периоди 01.01.2008г.-31.12.2008г. и 01.01.2009г.- 31.12.2009г.. В тази връзка на основание чл.181, ал.1 от ДОПК е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №СБ02-5088-1/14.09.2011година, невръчена и Покана №СБ02-1593-1/06.02.2013г., която  също не е връчена. Междувременно за принудителното събиране на установени публични задължения  по Декларации обр.6 №160020905543339 за данъчен период 01.01.2009г.-31.112.2009г. е било образувано изпълнително дело №12400/2014г. по опис на ТД на НАП-Пловдив, по което на 16.07.2014г. било издадено Постановление за налагане на обезпечително мярка изх.№ РД-11-1566/16.07.2014г., с което бил наложен запор върху движими вещи- МПС лек автомобил „Форд Ескорд“ с ДК №РВ8874АН. Изпратено е запорно съобщение на основание чл. 201, ал.3 от ДОПК до ОД на МВР, сектор ПП-Пловдив. Няма данни ПНОМ да връчено на длъжника. Приложено е известие за доставяне за изпратено писмо с изх. № РД-11-1566/16.07.2014г., за което няма данни да е получено от Т.. Едва след това на 20.10.2014г. по реда на чл.32 от ДОПК била връчена и Покана за доброволно изпълнение  от 06.02.2013г.. Изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. №12400-000001 от 05.11.2014 г., което не е получена от Т., видно от приложеното известие за доставяне. В съобщението е посочено, че е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП под № 12400/2014 в размер на 2382,98 лв-главница и 1805,01 лв- лихва към 05.11.2014 г.. От А.Т. са подавани заявления за заличаване по давност на спорните задължения с вх.№ 12400/2014/00002/23.12.2014г. и с вх. № 12400/2014/00004/26.01.2015 г. Издадени са Разпореждане с изх. № РД-16-13212 от 20.01.2015 г. и Разпореждане с изх. № РД-16-1058 от 11.02.2015 г., с които е постановен отказ да бъдат прекратени поради изтекла давност събирането на спорните задължения. С Уведомление вх. №С180016-0101828 от 23.02.2018г. от А.Т. е поискано да бъде вдигнат запора на МПС- Форд Експорт, рег. № РВ8874АН, за да бъде бракуван в КАТ. Последвало е издаване на Постановление за замяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-021-0000013 от 27.02.2018 г., с което на основание чл. 199, ал.3 от ДОПК е допусната замяна на обезпечение Запор на МПС с друго обезпечение - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк (България) ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД и „Юробанк България и Еф Джи България АД. В тази връзка е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0010358 от 27.02.2018г.., като са изпратени и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Райфайзенбанк (България) ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД и „Юробанк България и Еф Джи България АД. Издадено е също Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки  с изх. № С180016-024-0006178/28.02.2018 г.. с което е отменен запора, наложен с ПНОМ № РД-11-1566 от 16.07.2014г. и запорно съобщение от същата дата. Посочените три постановления са получени от Т. на 16.03.2018 г., видно от известието за доставяне. Едва след тяхното получаване от А.Т. е подадено искане вх.№С190016-000-0212377/30.04.2019г. за заличаване на публичните задължения, поради изтичане на предвидената от закона давност за събиране на публичните задължения, произтичащи от посочените Декларации обр.6 с вх.№160020805543345/17.l0.2011г. и с вх.№ 160020905543339/17.10.2011г., съгласно които са декларирани и начислени ДОО, ЗО и лихви за данъчни периоди 01.01.2008г.-31.12.2008г. и 01.01.2009г.-31.12.2009г.. С Разпореждане изх. №С-190016-137-0004465 от 10.05.2019г., Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив постановил отказ за тяхното заличаване поради изтичане на предвидената от закона давност за събирането им, като се позовал на обстоятелства, прекъсващи течащата давност- образуване на изпълнително дело и постановление за налагане на обезпечителни мерки. Приел, че с предприемането на действия по обезпечаване на публичното задължения по силата на чл.172, ал.5 ДОПК са налице действия по спиране на давността и към момента на постановяване на разпореждането не е изтекъл предвидения давностен срок. Публичните задължения, дължими от жалбоподателят по образуваното срещу него изпълнително дело към 25.06.2019г. възлизали на обща стойност 5309.32лева. Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е обжалвал пред горестоящият административен орган, който с решение №232 от 01.07.2019 г. е приел, че разпореждането е законосъобразно, като е приел, че давността е спряна през 2014 г. на основание чл. 172, ал.1, т.5 ДОПК с издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №11-1566 от 16.07.2014 г., за което е посочено, че постановлението е връчено на 20.10.2014 г.. Административният орган се е позовал и на обстоятелството, че въз основа на издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки за наложен запор на банкови сметки №С180016-022-0010358/27.02.2018г., на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира отново. Недоволен от този резултат жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство.

Обжалваното решение е правилно.

Налице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици.  Директорът на ТД на НАП- гр. Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 197 ал.1 от ДОПК. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, като в него са изложени мотиви относно фактическите и правни основания за неговото издаване. Актът е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени констатациите на длъжностните лица- публичен изпълнител относно установените публични задължения, касаещи подадени декларации обр.6. Посочено е, че това се е налагало с цел обезпечаване на установените с тях публични задължения на физическото лице А.Т.. Взето е в предвид, че тяхното прилагане не възпрепятства дейността на данъчно –задълженото лице и отговаря на целта на закона. Оспореният административен акт е из­да­ден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.266 ал.1 от ДОПК в предвидената от закона форма, и при спазване на админист­ративно производствените правила за това, като не са налице основания за неговата нищожност.

Спори се между страните относно приложението на материалния закон, в аспекта на направено­то възражение за погасяване по давност на публичните държавни вземания, пред­­мет на изпълнителното дело. В конкретната хипотеза, срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК за събирането на публичните задължения произтичащи от декларация обр. 6 вх.№ 160020805543345/17.10.2011г. за установени задължения за З0 и ДОО за период 2008 г., е започнал да тече от 01.01.2010 г. и същият би следвало да изтича на 31.12.2015г.. По отношение на декларация Обр.6 с №160020905543339/17.10.2011г. за установени задължения за ЗО и ДОО за период 2009г. давността е започнала да тече от 01.01.2011 г. и срокът изтича на 31.12.2016г.. Затова и спорът се концентрира върху приложението на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, който текст определя, че „давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната“. Така посочената правна уредба, съотнесена към конкретния казус налага да се приеме, че по отношение на процесните публични вземания, установени с декларация обр. 6 с вх.№160020805543345/17.10.2011г. и декларация Обр № 160020905543339/17.10.2011г. давността е била надлежно прекъсвана с предприемането на мерки за принудително събиране на сумите, и същата не е изтекла към момента на издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180016-022-0010358/27.02.2018г., с което е наложен запор на банкови сметки. Установява се от събраните по делото доказателства, че  е било образувано изпълнително дело №12400/2014г по опис на ТД на НАП-Пловдив, по което са издадените покани за доброволно събиране на суми, с които се уведомява длъжника и за събиране на публичното задължение по декларации обр.6 от 2011г.. Дори и те да не са били надлежно връчени, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, то същият е знаел за образуваното изпълнително дело, което се установява от подадените от него заявления за погасяване на задълженията поради изтичане на предвидената от закона давност- заявление вх.№124000/2014/000002/23.12.2014г., по което е издадено Разпореждане №РД-16-13212/20.01.2015г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Пловдив и Заявление с вх. №РД-16-1058/26.01.2015г., по което е постановен отказ за погасяване на публични вземания с Разпореждане изх.№РД-16-1058/11.02.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, връчено на 19.02.2015г.. В този смисъл липсват основания да се приеме, че жалбоподателят не е бил уведомен и за издаденото Постановление с изх. № РД-11-1566/16.07.2014г. за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал.1 и чл. 200,ал.1 от ДОПК, с което е наложен запор върху движими вещи: лек автомобил марка Форд Експорт, рег. № РВ8874АН. Действително липсват по административната преписка доказателства то да е надлежно връчено на длъжника. В обжалваното решение е отразено, че същото е получено от Т. на 20.10.2014г.. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че на тази дата от Т. е получено писмо с изх. № РД-14-917/03.10.2014 г., касаещо известие по чл.32 от ДОПК (л. 48 от делото), а видно от известието за доставяне на писмо с изх. № РД-11-1566 от 16.07.2014г. (л.42 от делото), то ПНОМ № РД-11-1566 от 16.07.2014г. не е съобщено на Т.. От доказателствата по делото се установява, че на А.Т. е издадена покана за доброволно изпълнение с изх. № СБ02-1593-1 от 06.02.2013 г., с която е поканен да заплати доброволно задължението си за ДОО и ЗО по подадени от него декларации обр. 6 с вх.№160020805543345/17.10.2011г. и декларация Обр № 160020905543339/17.10.2011г., ведно с прилежащите лихви. Не е спорно между страните обстоятелството, че поканата е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 30.11.2012 г., но с нея жалбоподателя се поканва да заплати доброволно задължения с титул подадени от самия него декларация обр. 6. Поканата за доброволно изпълнение няма характер на действие по принудително изпълнение, но в нея се съдържа информация за вече образуваното изпълнително дело, което е довело до предприемане на поведение от длъжника, насочено към погасяване на задълженията поради изтичане на предвидената от закона давност за тяхното събиране.

В тази връзка следва да се посочи, че установеното задължение е формирано въз основа на подадени Декларация - образец 6 за Фонд ДОО, Фонд ДЗПО и НЗОК с № 160020805543345/17.10.2011г. и с № 160020905543339/17.10.2011г., които касаят данъчни периоди 01.01.2008г. -31.12.2008г. и 01.01.2009г-31.12.2009г.. Съдът съобрази, че по изпълнителното дело е издадено и процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № РД-11-1566 от 16.07.2014г.., както и че е изпратено запорно съобщение изх.№РД-11-1566/16.07.2014г., по което е получен отговор за наложен запор. С Разпореждане с изх. № РД-16-13212/20.01.2015г. и изх.№РД-16-1058/11.02.2015г. на публичен изпълнител на ТД на НАП- Пловдив е постановен отказ за погасяване по давност на данъчните задължения. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която общата 5-годишна давност започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Така всяка давност за публични задължения, възникнали след 01.01.2006 г. се подчинява на общите разпоредби на чл. 171 – чл. 172 от ДОПК, поради което и давностният срок за тях започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Така главниците на установеното задължение не може да бъде предмет на настоящия спор, като доколкото са декларирани в посочените размери от самия жалбоподател в съответните Декларации обр.6, наличието на самите задължения /главници и лихви, респ. само лихви за забава/, тяхната принципна изискуемост и липсата на плащането на част от тях от страна задълженото лице, респ. закъснялото разчитане с бюджета на останалите такива, са му били известни. По същият начин несъотносими се явяват и възраженията на жалбоподателят върху това дали е изтекъл по отношение на процесните публични вземания срокът по чл. 171, ал.1 от ДОПК към датата на предприетите обезпечителни мерки. В тази връзка единственият отворен въпрос, сътоносим към настоящият спор е за това, дали подлежат по принцип на обезпечаване публични вземания, по отношение на които е изтекла предвидената в закона давност. Този спор обаче е разрешим доколкото съдът приема, че е налице публични вземания, за които не е изтекъл давностен срок за тяхното погасяване, и като такива те подлежат на принудително изпълнение. По отношение на тях давността е била прекъсната с образуване на изпълнително дело № 16140012400/2014г..  Действително, поканата за доброволно изпълнение, не съставлява "действие по принудително изпълнение" на установено публично вземане, но образуването на изпълнително производство представлява, като е налице установен момент на уведомяване на длъжника за това, което свързано с подавани от него заявления за погасяване поради изтичане на давност за тяхното събиране на 26.01.2015г.  и 23.12.2014г., по които се е произнесъл и публичния изпълнител с отказ да е прекъсната давността. С момента на образуване на изп. дело е прекъснат течащия давностен срок за погасяване на възможността за събиране на публичните вземания, при което започва да тече нова давност съобразно разпоредбата на чл.172 ал3 от ДОПК. Същата е прекъсната и с издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С180016-022-0010358/27.02.2018г., с което е наложен запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк (България) ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД и ТБ „Юробанк България и Еф Джи България“ АД не е изтекъл. Поради това и направените с жалбата и в съдебно заседание възражения в тази насока се явяват неоснователни.

 При така установени публични задължения по подадена декларации образец 6 с № 160020805543345/17.10.2011г., и с № 160020905543339/17.10.2011г., процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки е било необходимо законосъборазно действие по принудителното изпълнение. Със запорно съобщение са уведомени третите лица, които с уведомление изх.№18987/09.03.2018г. на Байфайзенбанк България ЕАД, изх. №1114/11202/08.03.2018г. на „Юробанк България“ АД е приело наложения запор и е уведомило  публичен изпълнител за това. В настоящият случай Съдът констатира, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които касаят незаконосъобразност на издаденият административен акт. С оспореното Решение ответният Директор на ТД на НАП-Пловдив е оставил без уважение подадената жалба срещу Разпореждане изх.№С190016-137-0004465/10.05.2019г., с което  по изп. дело №12400/05.11.2014г е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки  №С180016-021-0000013/27.02.2018г. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, разкрити от задълженото лице до размера на вземанията от 5278.87 лева. Изводите за липса на основания за погасяването им са законосъобразни. Не са налице основания, които да водят до погасяване на публичните задължения, които го касаят като физическо лице. Повдигнатите от него възражения, че образуването на изпълнително дело не е действие, което прекъсва давността, са неоснователни. По  чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изразена последователно в Решение № 8112/02.07.2015г. по адм. д. № 10508/2014 г. на ВАС- I отд., Решение № 18/02.01.2014 г. по адм. д. № 8660/2013 г., на ВАС-VII отд.. Ето защо с оглед на приложимата хипотеза публичните вземания да се събират по реда на ДОПК, за тяхното погасяване са в сила разпоредбите на чл.168 т.1 -7 от ДОПК, регламентиращи изчерпателно начините на тяхното погасяване, за които в настоящият случай липсва проявление на конкретни обективни признаци за тяхното приложение.

Въз основа на горните съображения оспореното Решение №232/01.07.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което са потвърдени действията на публичния изпълнител, обективирано в Разпореждане с изх. № С190016-137-0004465/10.05.2019година са правилни и законосъобразни, поради което не са налице основания за отмяната им.

При този изход на спора, направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение от ответната страна се явява основателно. Приложен е списък за направени разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева, което е съобразено с разпоредбата на чл.161 ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с нормата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер.

Водим от горното, на основание чл. 268  ал.1 и ал.2 от ДОПК, Съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.Т., ЕГН **********,*** против Решение № 232/01.07.2019г. на Дирек­то­ра на ТД на НАП – Пловдив,  с което е оставена без уважение жалба му с вх.№94-00-4041/17.06.2019г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив, срещу Разпореждане за погасяване по давност изх. №С190016-137-0004465/10.05.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА А.Б.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от 500.00 /петстотин/ лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: