Решение по дело №2580/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260154

 

гр.Бургас, 14.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2580 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В.П.Т. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.С. – БАК, срещу Наказателно постановление № 20-3388-000019/16.06.2020г., издадено от Живко Енев – Началник „Сектор“ в ОДМВР-Бургас, 05 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че нарушението е описано по различен начин в издадения фиш, съставения АУАН и в НП, което пречи на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и как да организира защитата си. Счита, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото не се доказва автомобилът да е представлявал непосредствена опасност за движението. На отделно основание се счита, че мястото на паркиране не е затруднявало движението, доколкото улицата е с големи габарити и с добра видимост.

 В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. - БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че липсват доказателства издадения фиш да е бил анулиран, което според него е самостоятелно основание за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган – ОДМВР-Бургас, 05 РУ-Бургас, представител не се явява.  

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката (л. 29) НП е връчено на жалбоподателя на 25.06.2020г., а жалбата е подадена на 02.07.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.05.2020г., около 09.20 часа, св. И.Ч. – полицейски служител към 05 РУ-Бургас, съвместно с колегата си Б.А., патрулирал в поверения му район. На ул. „***“ пред № 90 полицаите забелязали паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ***, който се намирал в лентата за насрещно движение. Автомобилът бил с изгасен двигател, затворени врати, без пътници в него. На това място пътят бил с по една лента за движение в двете посоки, като автомобилът бил заел изцяло лентата за насрещно движение и дори леко бил застъпил и съседната пътна лента. Св. Ч. преценил, че по този начин автомобилът създава пречка за движението на ППС, поради което и решил да извърши проверка. Слязъл от патрулния автомобил и започнал да издирва водача. Попитал в намиращото се наблизо магазинче и след около 2-3 минути установил водача в лицето на жалбоподателя Т., който пиел кафе в близост до автомобила. Св. Ч. му обяснил, че по начина по който е паркирал автомобила си създава пречки за движението и ще му бъде съставен акт или фиш. Жалбоподателят се съгласил да му бъде издаден фиш, поради което и на място св. Ч. съставил фиш № 309358, в който квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП. Фишът бил за глоба на стойност 20 лева, като бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Няколко дни по-късно (на 03.06.2020г.) Т. подал до Началника на 05 РУ-Бургас възражение срещу фиша, в което посочил, че оспорва нарушението и отказва да заплати глобата. На база на това възражение и на основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП на 05.06.2020г. св. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 693262, в който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че има такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 16.06.2020г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, като на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповеди, служебни бележки и длъжностни характеристики (л.7-24). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

            Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че производството е опорочено, доколкото няма доказателства за анулиране на издадения фиш. Съгласно чл. 186, ал.1 от ЗДвП - за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за съответното нарушение. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Съгласно ал.2 на същия член на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Съгласно ал. 7 на чл. 186 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В този контекст не може да съществува мълчалива или изрична отмяна на фиша, нито анулиране – фишът произвежда правно действие, т. е. налага глоба, която подлежи на изпълнение, ако са изтекли 7 дни от издаването му и липсва възражение подадено през този период. Наличието на навреме подадено възражение по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП автоматично препятства правното действие на фиша, защото той би подлежал на изпълнение само при условията на чл. 186, ал. 7 вр. ал. 2 от ЗДвП. Не е нужно органът да издава нарочен акт, който да преустанови действието на фиша /Решение № 557 от 26.03.2019 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 3144/2018 г/. В този смисъл – подаденото в срок възражение срещу фиша е довело до там, че той въобще не е могъл да породи правното си действие – т.е. не са налице правни последици, които да трябва да бъдат отменяни, посредством някаква специална процедура /анулиране/.

            По съществото на спора съдът следва да посочи следното:

            Съгласно чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Няма спор, че на 30.05.2020г. автомобил „***“ с рег. № *** е бил установен от полицейските служители на пътното платно, в лентата за насрещно движение на ул. „***“ пред дом № 90. Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” МПС следва да е спряно за ограничено време и то с цел качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че не са били извършвани такива действия, а жалбоподателят  е бил в близост и е пиел кафе. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а не „спряно”.

Не се оспорва и че автомобилът е бил паркиран в лентата за насрещно движение по начин, че да я заема изцяло. Този начинът, по мнение на съда, неминуемо е представлявал пречка за движението на останалите участници в движението, без значение от габаритите на улицата или добрата видимост. Това е така, доколкото улицата е двупосочна, с по една лента в посока, и заемането на едната лента е налагало движещите се по нея МПС да извършват маневра и да навлизат в насрещното движение, за да могат да продължат. Следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена така обстановка, която да затруднява другите водачи. Навлизането от другите участници в движението в насрещната лента, за да се извърши  разминаване със спрелия автомобил, чийто водач пие кафе до него, без съмнение следва да се тълкува като „пречка” пред нормалното движение по улицата, която не би съществувала, ако автомобилът не е паркиран по описания начин. 

Именно поради всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. Не са допуснати съществени пороци, относно описанието на нарушението в АУАН и НП, като по мнение на съда фактите в двата документа са поднесени по ясен, разбираем и кореспондиращ начин, поради което и правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил съответстващата санкционна разпоредба. В случая нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП се явява квалифициран състав на нарушението „неправилното паркиране“, доколкото за да се приложи той е нужно паркирането, освен да е неправилно, но и да е създавало непосредствена опасност за движението. В конкретния случай такива факти не се установяват, нито са въведени в АУАН и НП. При това положение АНО е следвало да приложи общата санкционна разпоредба, касателно неправилното паркиране, а именно – чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Въпреки че е допуснато нарушение, досежно приложението на санкционната норма, съдът счита, че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението. Това е така доколкото производството по оспорване на наказателно постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), поради което и за районните съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения.

Този извод на съда намира подкрепа и в актуалната практика на касационната инстанция, като следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, където се приема, че : „ ...  В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание....”.

Поради горепосочените причини, съдът счита, че следва да измени наказателното постановление, като при същите фактически положения преквалифицира приложимата санкционна норма от квалифицирания състав на неправилно паркиране (чл. 180, ал.1, т. 1 ЗДвП) в основния състав (чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП). Доколкото наказанието по основание състав също е „Глоба“ в размер на 20 лева, то това преквалифициране не води до необходимост от изменение на размера на санкцията.

            В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на преквалифицирането на санкционната норма - в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което и НП следва да се измени в горния смисъл.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3388-000019/16.06.2020г., издадено от Живко Енев – Началник „Сектор“ в ОДМВР-Бургас, 05 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, на В.П.Т. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 180, ал.1, т. 1 ЗДвП в чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.