Протокол по дело №3230/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3706
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20221110203230
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 3706
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
и прокурора М. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20221110203230 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установи следното:
СРП е внесла искане по чл.64 от НПК, с което предлага Г. А. П., която е
обвиняема по досъдебно производство № 228-ДПК-15011/2020г. на 04 РПУ –
СДВР, прок. преп. № 43116/2019г. на СРП, да бъде задържана под стража, като
прокурорът счита, че са налице всички основания, визирани в закона, за
уважаване на искането за това.
Възраженията на защитата са насочени, както относно формулировката на
обвинението и относно липсата на доказателствени данни за наличие на
престъпно поведение у обв. Г. АЛ. П., така и че липсват данни за престъпление от
общ характер предвид конфликта в отношенията между пълномощника на
управителя на „Рено Ю” ООД и единият от съдружниците в това дружество А.М..

Самата обв. Г.П. в лична защита споделя доводите на своите защитници и
не желае да бъде задържана, каквато е позицията ѝ и в последна дума.
В производството по чл.64 от НПК съдът следва да провери следните
обстоятелства – какво е обвинението, предявено на даденото лице, привлечено
като обвиняем и дали за това престъпление от общ характер, което се твърди, се
предвижда наказание „лишаване от свобода”. Второто e, има ли опасност от
укриване или извършване на престъпление и дали, на трето място, има ли
обосновано подозрение за авторството на деянието.
На Г. АЛ. П. прокурорът е предявил обвинение за престъпление по чл.202,
ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК – длъжностно присвояване при
квалифициращи обстоятелства. Това е актуалното обвинение, предявено на
1
обв. П. на 11.03.2022г. За престъплението, в което я обвинява прокурорът, се
предижда наказание „лишаване от свобода”.
Тук е мястото да се каже, че съдебният състав в производството по чл.64 от
НПК не може да коментира никакави факти и обстоятелства, които са свързани с
формулировката на обвинението дали лицето е или не е длъжностно лице , има ли
това качество или няма, тъй като това са въпроси по съществото на делото, а не са
предмет на производство по чл.64 от НПК. Тук влизат и въпроси, които повдига
първият защитник на обвиняемото лице, свързани с тегленето на парични
средства от банкова сметка на дружеството от банкомати, т. е. от устройства, до
които достъп имат определени лица.
Опасност от укриване според съдебния състав не съществува и този
аргумент съдът извлича от това, че след привличането и предявяването на
обвиненията спрямо Г. АЛ. П. няма данни това лице да е предприело действия по
укриването си в чужбина. Няма да коментира съдебният състав как е издадена
ЕЗА, след като лицето няма качеството на обвиняем. Такова то има, само след
като му се предяви обвинението, а не когато го напише прокурор или разследващ
орган, защото тогава именно лицето научава, че е привлечено към наказателна
отговорност.
Поради тези причини престоят на обв. П. във Франция въз основа на ЕЗА,
съдебният състав ще го игнорира поради това, че опасност от укриване, след като
е привлечена и запозната с обвинението няма данни да е осъществила каквито и
да било действия по отклонение от правоохранителните органи. Тук възраженията
на защитниците по отношение липсата на каквито и да било данни да е издирвана
като обвиняема също са основателни, тъй като такива данни няма в делото.
Опасност от извършване на престъпление при наличие на реабилитация
по право, настъпила по силата на закона, също съдът не може да извлече от
справката за съдимост на обв. П.. Присъдата влязла в сила през 2018г. и
наложеното наказание е било с отложено изпълнение за тригодишен изпитателен
срок, който е изтекъл през 2021г., т. е. към днешна дата същата е неосъждана, а
деянията са реализирани през 2015г., когато обвиняемата също е била
неосъждана.
По отношение на обоснованото подозрение за авторството на деянието тук
следва да се посочи, че няма спор и е извън предмета на деянието, за което се
води досъдебното производство, паричният заем, предоставен от свид. А. М. на
дружеството, в което тя е втори съдружник. Предмет на делото е сумата, която е
била изтеглена от банковите сметки на дружеството, възлизаща на над
158 000 лева. Нито има обвинение по въпроса за заема, нито има спорни
обстоятелства относно това. Съдебният състав няма да навлиза в детайли,
свързани със счетоводната експретиза, но в същата вещото лице е посочило, че
няма яснота за какво са били похарчени парите от изтеглената сумата от над
158 000.00 лева. Това е основанието да заключи вещото лице, че след като няма
яснота на какво основание са изтеглени и за какво похарчени тези пари, е
направило извода, че тези парични суми липсват. Тук обаче, следва да се обърне
внимание, че в делото няма никакви доказателствени данни дружеството да е
провеждало ревизия на касовите си наличности, за да установи някакви липси
2
(стокови или парични). Няма събрани досега никакви доказателствени данни, а и
в задачите на експертизата не са и възложени, да се изследва касовата наличност
на дружеството и има ли липса на парични средства от касата или сметките на
дружеството, защото присвояването по чл.202 и чл.201 от НК винаги е свързано с
липсата на парични средства, но в резултат на действия на конкретно лице.
Отговорите на тези въпроси счетоводната експертиза не дава, което силно
подрива тезата на държавното обвинение.
В тази връзка следва да се посочи, в друг ред на мисли, че обвиняемото
лице Г. АЛ. П. разполага с представителна власт от баща си А. П., който е
управител на въпросното дружество, и няма данни в делото пълномощното от
негова страна да е неистинско, да е манипулирано по някакъв начин, от което да
се изведе и извод, че тя е действала не в интерес на дружеството, а в свой личен
интерес, присвоявайки тези средства. Това последното следва да бъде установено
с доказателствени средства, защото е част от обективните характеристики на
длъжностните присвоителни престъпления, а такива доказателства в делото не
са налични. Няма данни по делото вторият съдружник свид. Морел да е
упражнявала правата си като съдружник и да е поискала да се запознае със
счетоводните книги, да е искала провеждане на ревизии, да е искала изясняване на
въпроси с харчене на средства от сметките, каквото е правото на всеки съдружник
в едно ООД. Претенции от страна на управителя на фирмата също няма за
липсващи парични средства – това е ясно видно от показанията на управителя
Александър Пигов.
При липса на извършена ревизия на касовите наличности и липса на други
доказателствени източници, даващи информация за произхода на липсата на
тези средства и тяхното похарчване, към днешна дата следва да се приеме, че
няма данни тези суми да са присвоени в чужд, различен от интереса на
юридическото лице, интерес, вкл. и в интерес на обвиняемата, каквото е
изискването на състава по чл.201 и сл. от НК, тъй като такива в продължение на
три години прокуратурата и разследващите органи не са събрали. Или иначе
казано – обосновано подозрение за авторството на деянието няма.
За целите на воденото наказателно производство, изискващото участието на
обвиняемата, следва да се определи мярка за неотклонение „Парична гаранция” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева, платими в 15-дневен срок от днес, която съдът
намира за достатъчна като интензитет и тежест, че да осигури лицето за
нуждите на воденото разследване по това досъдебно наказателно производство.
По тези аргументи единствената възможност, която вижда този съдебен
състав при тези данни, е да бъде постановено вземане на мярка за неотклонение
„парична гаранция”, а не исканата „задържане под стража”, поради което и на осн.
чл.64 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИ искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под сгража” спрямо обивняемата Г. АЛ. П., като:
3
ВЗЕМА по отношение на Г. АЛ. П. с ЕГН: ********** – обвиняема по
досъдебно производство № 228-ДПК-15011/2020г. на 04 РПУ – СДВР, прок. преп.
№ 43116/2019г. на СРП, мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ ” в
РАЗМЕР на 2 000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) лева, платими по сметка на СДВР в 15-
дневен срок от днес.
ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕНО НЕЗАБАВНО обвиняемото лице Г. АЛ. П. (с
установена самоличност) от Арест на НСлСл, освен ако не се задържа на друго
правно основание.
Определението подлежи на незабавно изпълнение, като ПРЕПИС от
него да се изпрати на Началника на Ареста при НСлСл – за сведение и
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес
пред въззивния съд – СГС, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА
делото пред Софийски градски съд за 24.03.2022г. от 10:00 часа, за която дата и
час защитниците и обвиняемата, уведомени от днес, се считат за редовно
призовани.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила , да се изпрати на
наблюдаващия делото прокурор от СРП и на разследващия орган – за сведение и
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4