Решение по дело №297/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260105
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 18.09.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №297/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.Й.С. срещу Т. П. А., с която са предявени искове както следва:

1). иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от К.С.П.на 29.11.2011 г.

2). иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.10, вр. чл.5 ЗН за признаване за установено на правото на ищеца на собственост по силата на наследствено правоприемство от К. С. П. върху 22/24 ид.ч. от следните имоти:

-          недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, с площ от 673 кв.м. и построените в имота:

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.1, с площ от 24 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор 68134.1370.405.2, с площ от 72 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.3, с площ от 72 кв.м.,

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.4, с площ от 4 кв.м.

3). евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на К.С.П., накърнена със завещанието от 29.11.2011 г.

4). евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН за признаване за установено на правото на ищеца на собственост по силата на възстановена запазена част от наследството от К.С.П.върху 11/24 ид.ч. от следните имоти:

-          недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, с площ от 673 кв.м. и построените в имота:

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.1, с площ от 24 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор 68134.1370.405.2, с площ от 72 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.3, с площ от 72 кв.м.,

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.4, с площ от 4 кв.м.

 

Ищецът твърди, че е сред наследниците по закон на починалия К.С.П.и обявеното саморъчно завещание на П.е нищожно – не е написано ръкописно от завещателя и не е подписано от него. Моли след установяване на нищожността на завещанието, да бъде признато правото му на собственост върху собствените на наследодателя имоти, съобразно наследствената му квота. При условията на евентуалност – в случай, че искът по чл.42 ЗН бъде отхвърлен, моли да му бъде възстановена запазената част от наследството на наследодателя К.С.П.– негов дядо, която е накърнена с процесното завещание, както е да бъде признат за собственик на имотите, притежавани от наследодателя, съобразно възстановената запазена част от наследството му.

 

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че документът, представляващ саморъчно завещание, отговоря на изискванията на закона и е написан и подписан от завещателя. Позовава се на недопустимост на вещните искове, като твърди, че у ищеца не е налице правен интерес от установяване на собственост по наследство върху идеална част от имотите, тъй като наследодателят приживе се е разпоредил с тях в полза на трето за процеса лице.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Представено е по делото саморъчно завещание от 29.11.2011 г., с което К.С.П.завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Т. П.А..

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, К.С.П.е починал на 01.01.2018 г.

Завещанието е обявено с протокол рег.№610 от 26.01.2018.2018 г. на нотариус рег. № 404 на НК по искане на Т. П.А.. Нотариусът е удостоверил представените от молителя документи – акт за смърт, удостоверяващ, че К.С.П.е починал на 01.01.2018 г. и саморъчно завещание, както и изявлението на молителя, че завещанието се е намирало у молителя.

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание от 29.11.2011 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор К.С.П..

Установява се от изслушаната съдебно-графическа експертиза, че ръкописният текст в завещанието е изписан от К.С.П.– вещото лице е установило устойчиви, индивидуални и достатъчни по обем съвпадения, за да приеме с категоричност, че изследвания ръкописен текст и образците от почерка на К.С.П.са написани от едно и също лице. Категоричен е и изводът, че подписът, положен след текста, е положен от П.. Съдът кредитира експертизата като компетентна, обоснована и убедително аргументирана.

Ето защо съдът приема, че текстът на процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателя, а подписът – лично положен от него. Поради това неоснователни са твърденията за неавтентичност на документа. 

По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на процесното завещанието са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. По делото се установи, че завещанието е изцяло написано ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, на която е съставено, подписано е от него, като подписът е поставен след завещателните разпореждания. Поради това съдът приема, че предявеният иск за признаване на завещанието за нищожно е неоснователен.

 

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.6 ЗН, за установяване на право на собственост на ищеца върху 22/24 ид.ч. от процесните имоти:

1.      По допустимостта на иска:

Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес да установява свои права върху тези имоти спрямо ответника, тъй като наследодателят приживе е прехвърлил имотите на трето за спора лице. Поради това ответникът счита, че ако е налице спор за собственост, то този спор е с въпросното неучастващо в процеса трето лице.

Във връзка с указания за обосноваване на правния интерес с писмена молба и с изявления в първото съдебно заседания ищецът прави твърдения, които могат да се обобщят по следния начин: според ищеца е към момента на смъртта на наследодателя, процесните имоти са се намирали в неговия партимониум и поради това те са включени в наследствената маса, част от която, съобразно наследствената си квота, ищецът придобива по силата на наследяване по закон. Доколкото ответникът оспорва правото на ищеца да придобие част от имотите по наследство, като оспорва тези имоти да са били собствени на наследодателя, то за ищеца е налице правен интерес да отстрани спора, като по съдебен ред да установи твърдението си, че имотите са били собственост на наследодателя, съответно – че е придобил идеална част от тях.

По тези съображения съдът приема, че е налице спор между страните относно собствеността върху процесните имоти и в полза на ищеца е налице валиден правен интерес от предявяване на установителния иск. Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

2.      По основателността на иска:

Искът е обусловен от уважаване на иска по чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН за признаване на нищожността на извършеното от наследодателя саморъчно завещание в полза на ответника, в който случай имуществените права преминават по силата на чл.10, вр. чл.5 и сл. ЗН към наследниците по закон. Доколкото по делото не се установи порок във волята на наследодателя по смисъла на чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, то ищецът не е материално легитимиран като наследник на К.С.П.и в негова полза не е възникнало правото по чл.5, ал.1 ЗН да придобие по силата на наследствено правоприемство по наследство по закон имуществени права на наследодателя. Ето защо предявеният иск е неоснователен.

 

По евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН:

С оглед отхвърляне на главните искове, налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалните.

Установява се от Удостоверения за наследници на Д.П.и на Й.С., удостоверяващи родствените връзки, а и не се спори по делото, че К.С.П.и съпругата му Д.Р.П.а са имали двама синове – Й.С. и Р.С., като Й.С. е починал на 06.11.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон Н.С.– съпруга и Н.С. – син. Р.С. е починал, без да остави низходящи. От тук следва, че ищецът Н.Й.С. е внук на К.С.П.и единствен негов низходящ родственик.

Както бе посочено по-горе, от препис-извлечение от акт за смърт се установява, че К.С.П.е починал на 01.01.2018 г. С протокол рег.№610 от 26.01.2018.2018 г. на нотариус рег. № 404 на НК по искане на Т. П.А. е обявено оставеното от К.С.П.завещание, по силата на което последният завещава на ответника Т. П.А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Доколкото разпореждането се отнася до цялото имущество на завещателя, същото е общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН.

По силата на чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящи от него (какъвто е настоящия случай), е 1/2. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

По делото се установи, че ищецът е низходящ на наследодателя (негов внук), поради което на основание чл.28, вр. чл.29, ал.1 ЗН, той е наследник със запазена част от наследството на наследодателя К.С.П.. Тъй като наследодателят не е оставил съпруг и има низходящ от едно дете, запазената част на ищеца от наследството е 1/2.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не може да иска възстановяване на запазена част, тъй като не е приел наследството по опис. Съобразно т.4 ТР №3/2013 г. на ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Както бе посочено по-горе, процесното завещание е универсално, същото се отнася до цялото имущество на завещателя, съдържа общо завещателно разпореждане и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Т.е. искът по чл.30 ЗН не се упражнява спрямо заветник по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН, поради което и приемане на наследството по опис не е предпоставка за упражняване на правата по чл.30 ЗН.

С оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право по чл.30 ЗН да иска намаляване на процесното завещание за възстановяване на запазената му част от наследството на К.С.П., поради което следва да се намалят с 1/2 завещателните разпореждания, извършени със Саморъчно завещание от 29.11.2011 г., като се възстанови запазената част на ищеца от наследството на К.С.П.в размер на 1/2 част.

 

По евентуалния иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН, за установяване на право на собственост на ищеца върху 11/24 ид.ч. от процесните имоти:

Съдът приема, че искът е допустим по съображенията, изложени при разглеждане на главния установителен иск – виж стр. 2, последен абзац и стр.3.

Установява се от нотариален акт №65 от 14.11.1973 г., че С.С.П.е дарил на брат си *****П.1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, на ул. *****, състоящ се от дворно място със къща, образуващо урегулиран парцел XVI-159 в кв. II по плана на гр. София, със застроено и незастроено пространство от 650 кв.м.

Установява се от Нотариален акт №22 от 09.12.2011 г., че К.С.П.е признат за собственик по давност на 1/2 ид.ч. на следните недвижими имоти: находящи се в гр. София, на у. *****, а именно УПИ с площ от 650 кв.м., съставляващ УПИ XV-405 в кв.2 по плана на гр. София, заедно с изградените в имота 1. Едноетажна паянтова жилищна сграда в челото на имота със застроена площ от 30 кв.м. и 2). Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м.

По делото няма спор, че имотът, описан в нотариален акт №65 от 14.11.1973 г., е идентичен с имота, описан в Нотариален акт №22 от 09.12.2011 г. Този извод се потвърждава и от издадените от СГКК скици на имота и находящите се в него сгради, като съобразно скиците на л.33-36 от делото на СРС на сградите с идентификатори 68134.1370.405.1, 68134.1370.405.2, 68134.1370.405.3, 68134.1370.405.4, в същите е вписан като собственик на имота – К.С.П.въз основа на нотариален акт №65 от 14.11.1973 г. Макар вписването да няма значение относно вещните права, то обстоятелството, че нотариалният акт е вписан относно сградите в процесния имот, сочи, че имотът, описан в нотариалния акт, е идентичен с имота с идентификатор 68134.1370.405, в който се намират сградите.

Спорът между страните е концентриран относно това дали процесните недвижими имоти, представляващи дворно място и изградени в него четири сгради, са били в патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството, т.е. дали са преминали към наследника по закон, упражнил правото си по чл.30 ЗН.

Установява се от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2011 г., че наследодателят К.С.П.се е задължи да продаде на Н.В.В.поземлен имот УПИ XV-405 в кв.2 по плана на гр. София, с площ от около 650 кв.м., заедно с изградените в имота 1. Едноетажна паянтова жилищна сграда в челото на имота със застроена площ от 30 кв.м. и 2. Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., срещу продажна цена в общ размер на 29000 евро, като продавачът си запазва пожизнено правото на ползване на едноетажната паянтова жилищна сграда, като цената се заплаща при подписване на договора и същият служи за разписка за плащането й. Срокът за сключване на окончателния договор е 14.12.2011 г. С предварителния договор е уговорено още, че владението се предава от продавача на купувача при изплащане на целия размер на продажната цена. С Допълнително споразумение от 02.12.2011 г. страните предоговарят цената на имотите, като същата се счита общо в размер на 42000 лв., като купувачът декларира, че е получил обратно разликата над уговорената в допълнителното споразумение и заплатената по предварителния договор. С допълнително споразумение от 14.12.2011 г. страните са удължили срока за изповядване на сделката във формата на нотариален акт, като новият срок е до 26.01.2012 г.

С нотариален акт №35 за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2011 г. К.С.П.прехвърля на Н.В.В.собствеността върху поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405 срещу цена от 15200 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил преди подписване на нотариалния акт съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2011 г. и допълнително споразумение от 02.12.2011 г.

С искова молба от 26.01.2017 г. купувачът по предварителния договор Н.В.В.е предявила иск по чл.19, ал.3 ЗЗД срещу К.С.П.за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2011 г., относно имотите, представляващи Едноетажна паянтова жилищна сграда в челото на имота със застроена площ от 30 кв.м. и Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., изградени поземлен имот УПИ XV-405 в кв.2 по плана на гр. София, с площ от около 650 кв.м. В исковата молба се сочи, че предварителният договор е изпълнен частично, като продавачът е прехвърлил с окончателен договор във формата на нотариален акт само земята, при продажна цена само за земята в размер на 15200 лв., но не е изпълнил задължението си да прехвърли сградите, изградени върху земята.

Спорът между страните е концентриран в два въпроса: дали с прехвърлянето за земята продавачът е прехвърлил на Н.В.В.и изградените върху земята постройки, които последната е придобила на основание чл.92 ЗЗД – по силата на приращението и дали ако е налице прехвърляне, праводателят си е запазил фактическата власт върху имотите, променил е анимуса си от държател във владелец и е придобил имотите по давност, упражнявайки непрекъсната фактическа власт с намерение да ги свои през период, с изтичането на който законът предвижда придобиване на имота по давност. С отговора на тези два въпроса ще се изясни спорът между страните какво имущество е включено в патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството и по-специално дали процесните имоти са били собствени на наследодателя към момента на смъртта му, съответно – дали част от тях преминават в собственост на наследника по закон с възстановена запазена част от наследството.

По първия въпрос – налице ли е разпореждане с процесните имоти от наследодателя приживе в полза на Н.В.В.съдът намира следното: Налице е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – земя и две сгради, изградени върху земята за обща цена от 42000 лв. и сключен окончателен договор под формата на нотариален акт само за земята при цена в размер на 15200 лв. С разпоредбата на чл.92 ЗС е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажданията върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на гражданско-правните сделки, изключването на приращението е винаги по волята на страните, поради което при прехвърлянето на правото на собственост върху земя, върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката следва да бъде изрично заявено в разпоредителния акт или да се извлича по тълкувателен път от волята на страните. В противен случай се приема, че принципът на приращението не е изключен и с придобиване на собствеността върху терена приобретателят придобива и собствеността на сградата. В процесния случай по реда на чл.20 ЗЗД, с оглед волята, обективирана в предварителния и окончателния договор, съдът съобрази следното: в предварителния договор са изброени три имота – земя и две сгради, уговорена е обща цена за трите, от където следва че цената представлява сбор от цените на всеки един от имотите, в окончателния договор е посочен само един имот – земята и е посочена цена, в по-нисък размер от общата цена, малко над 1/3 от уговорената обща цена. Съдът съобрази още, че и самата приобретателка третира окончателния договор като частично изпълняващ предварителния, като за двата имота, които не са предмет на окончателния, е предявила иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Ето защо съдът приема, че наследодателят приживе се е разпоредил с един от процесните имоти по силата на нотариален акт №35 за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2011 г. Не е налице разпореждане, по силата на което наследодателят да е отчуждил сградите в имота. Поради това към момента на откриване на наследството на К.С.П.в патримониума му са се включвали имотите, представляващи сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, но не се е включвал самият поземлен имот, с който праводателят валидно се е разпоредил приживе.

Неоснователно е възражението на ищеца, че праводателят е придобил имота по давност чрез необезпокоявано и непрекъснато давностно владение. Началният момент, от който може да се упражнява давностно владение, е моментът, в който праводателят на ищеца е загубил собствеността - 20.12.2011 г., когато е сключен договора за продажбата на имота с нотариален акт №35, тъй като давностно владение може да се упражнява само върху чужд имот, но не и върху собствен. Владението, упражнявано от наследодателя К.С.П., в периода след като се е разпоредил с имота, не отговаря на критериите, посочени в чл.70, ал.1 ЗС (не се основава на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че не е спазена формата), поради което не би могло да бъде добросъвестно. От тук следва, че срокът на упражняване на владение, което би могло да доведе до придобиване на имота по давност, е 10-годишен – чл.79, ал.1 ЗС. От началния момент, в който е могло да започне владението - 20.12.2011 г., до смъртта на наследодателя (01.01.2018 г.), а и до предявяване на исковата молба (31.05.2018 г.), е изминал период, по-кратък от 10 години. Ето защо е безпредметно да се обсъжда дали е налице упражняване на владение чрез изменение на анимуса на наследодателя от държател във владелец и впоследствие упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, след като твърдяният период е по-кратък от 10 години и не може да доведе до придобиване на имота по давност.

От изложеното следва, че към момента на откриване на наследството в патримонима на наследодателя са били сградите, находящи се в процесният недвижим имот и представляващи сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.1, с площ от 24 кв.м., жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор 68134.1370.405.2, с площ от 72 кв.м., жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.3, с площ от 72 кв.м., сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.4, с площ от 4 кв.м. По отношение на тези имоти и на основание чл.30 ЗН ищецът е придобил по силата на възстановяване на запазената си чат от наследството на К.С.П., 1/2 ид.ч. от имотите. Искът е предявен за по-малък дял – 11/24 ид.ч. и с оглед диспозитивното начало, следва да се уважи до предявения размер. По делото се установи, че поради разпореждане, извършено приживе, към момента на смъртта си К.С.П.не е бил собственик на имота, представляващ недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, с площ от 673 кв.м. и поради ищецът не е придобил претендираната идеална част от този имот и искът в тази част следва да се отхвърли.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 872,55 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертиза в размер на 200 лв.

На процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА в размер на 600 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.С., ЕГН:**********, срещу Т. П.А., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от К.С.П.на 29.11.2011 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.С., ЕГН:**********, срещу Т. П.А., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.10, вр. чл.5 ЗН за признаване за установено на правото на ищеца на собственост по силата на наследствено правоприемство от К.С.П.върху 22/24 ид.ч. от следните имоти:

-          недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, с площ от 673 кв.м. и построените в имота:

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.1, с площ от 24 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор 68134.1370.405.2, с площ от 72 кв.м.,

-          жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.3, с площ от 72 кв.м.,

-          сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.4, с площ от 4 кв.м.

 

НАМАЛЯВА с 1/2 част завещателните разпореждания, извършени от К.С.П.със саморъчно завещание от 29.11.2011 г., направено в полза на Т. П.А., ЕГН:**********, като ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 ЗН запазената част на Н.Й.С., ЕГН:**********, в размер на 1/2 част от наследството на К.С.П., по иска с правно основание чл.30 ЗН, предявен от Н.Й.С., ЕГН:**********, срещу Т. П.А., ЕГН:**********.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. П.А., ЕГН:**********, по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН, че Н.Й.С., ЕГН:**********, е собственик по силата на възстановена запазена част от наследството на К.С.П., на 11/24 ид.ч. от следните недвижими имоти:

- сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.1, с площ от 24 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405

- жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор 68134.1370.405.2, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.3, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405

- сграда на един етаж, с идентификатор 68134.1370.405.4, с площ от 4 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405,

като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН, предявен от Н.Й.С., ЕГН:**********, срещу Т. П.А., ЕГН:**********, в частта му за установяване на правото на собственост на ищеца върху 11/24 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1370.405, с площ от 673 кв.м.

 

ОСЪЖДА Т. П.А., ЕГН:**********, да заплати на Н.Й.С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 872,55 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Н.Й.С., ЕГН:**********, да заплати на Т. П.А., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Н.Й.С., ЕГН:**********, да заплати на адв. А. К.Д., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: