№ 1782
гр. Русе, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106512 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от Й. И. С., в която твърди, че е бивша приятелка на
ответника И. Т. И.. На 21.11.2024г. той я причакал в близост до местоработата
и и след спречкване между двамата и взел телефона и тръгнал да бяга. След
̀̀
намесата на непознат мъж, той върнал телефона на молителката. След това
обаче я настигнал докато се прибирала към дома си и насила я отвел в неговия
дом. Там отново взел телефона и. Двамата се сборичкали, той скъсал дръжката
̀
на чантата и и залепил тиксо на устата и и я заключил в жилището, за да не
̀̀
може да си тръгне. Тя успяла обаче да сигнализира на полицията, което го
принудило да я пусне. Подобен вид прояви от страна на ответника не били за
първи път и датирали от 30.04.2024г. Моли се да бъдат наложени мерки за
защита спрямо ответника.
Ответникът и процесуалният му представител изразяват становище за
частична основателност на молбата. Не се оспорва, че са налице осъществени
действия от страна на ответника по отношение на молителката, които да се
квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на закона.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че страните са бивши приятели, в интимна връзка
по смисъла на § 1 т.6 от ДР на ЗЗДН.
В проведеното съдебно заседание ответната страна поддържа
становището си, че представените по делото писмени доказателства
установяват извършени от него актове на домашно насилие и има критично
отношение към тези свои действия. Изразява се съгласие наложените по
делото със заповед за незабавна защита мерки за защита да бъдат продължени
за срок от 12 месеца. В този смисъл се предлага страните да постигнат
спогодба.
Насрещната страна и молителка по делото изразява съгласие с
предложението на ответната страна за продължаване действието на
наложените мерки за защита за срок от 12 месеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, интимна връзка или които
обитават едно жилище.
В настоящия случай, страните са лица, които са имали интимна връзка
по смисъла на § 1 т.6 от ДР на ЗЗДН, т.е молбата е подадена срещу лице по чл.
3 т.2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради
което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени, конкретни твърдения за осъществени актове на домашно насилие
от страна на ответника по отношение на молителката, които се установяват от
представените по делото писмени доказателства – материали от извършена
проверка по случая от органите на МВР и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Предвид постигнатото съгласие между страните относно изхода на
настоящото производство и признаването от ответната страна на твърдения на
молителката относно осъществени от негова страна актове на домашно
2
насилие, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена без подробен
анализ на доказателствата по делото. Доколкото естеството на настоящото
производство не позволява приключването му със съдебна спогодба, то съдът
следва да постанови съдебно решение в което да съобрази волята на страните
и да продължи действието на наложените мерки за защита за срок от 12
месеца, което разрешение съдът намира, че съответства и на установената по
делото фактическа обстановка.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Страните не си дължат разноски за настоящото прозиводство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Й. И. С. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ***********, е осъществено домашно насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН от И. Т. И. ЕГН********** с гр. Русе, ******.
ЗАДЪЛЖАВА И. Т. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. И. С.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на И. Т. И. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра Й. И. С. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения по-
горе адрес, месторабота и местата й за социални контакти и отдих за срок от
12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на И. Т. И. ЕГН********** да осъществява контакт с Й.
И. С. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, И. Т. И. ЕГН**********,
че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И. Т. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да заплати
по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Първо РУ при ОД МВР
3
– Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 23.12.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4