РЕШЕНИЕ
№705/25.10.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Пенка Костова
Павлина Господинова
при секретаря Диана Динкова…….……....…………...………...............…….. в присъствието на
прокурор Николай Гугушев…………............……................……………………………….....като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №695 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на А.Й.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д. Т., срещу Решение № 65/26.03.2019г.,
постановено по АНД № 36 по
описа на Районен съд - Харманли за 2019 година, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 986/2018 от 06.12.2018г., издадено от Зам. началника
на Митница Пловдив /понастоящем Териториална дирекция Тракийска към Агенция
Митници/.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се,
че съдът не обсъдил възраженията на наказаното лице, че смисълът на чл.126,
ал.1 от ЗАДС бил да се обезпечи съставянето на редовна документация, която да
удостоверява обстоятелства относно начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Задължени да водят такава документация били само регистрираните по ЗАДС
лица, изчерпателно посочени в чл.43, ал.1 от ЗАДС, съответно чл.44 от ЗАДС
определял кой може да плати акциза. Счита се, че лице, което не е регистрирано
като производител или складодържател, какъвто бил касаторът, не можело да
произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в
санкционната норма документи, съответно такова лице не можело да носи
отговорност по чл.126 от ЗАДС, тъй като не притежавало възможност да съставя и
разполага с изброените в тази норма документи, и съответно нямало качеството на
субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените
в нея състави. Въпреки това, съдът приел, че жалбоподателят осъществил състава
на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Счита се, че неправилно районният съд не приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че макар двойният размер на
акцизната стока да надвишава сто лева, налице били основания за определяне на
случая като маловажен. В подкрепа на последното се посочва, че липсвали данни
нарушението да е повторно, нямало констатирани други нарушения по ЗАДС,
стоките, предмет на нарушението, били доброволно предадени от наказаното лице,
настъпилите вредни последици били незначителни, а стойността на акцизната стока
била минимална.
По изложените съображения
се отправя молба до съда да се отмени оспореното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът – Териториална
дирекция Тракийска към Агенция Митници, в представено чрез пълномощник писмено
становище, моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакувания
съдебен акт на Районен съд - Харманли.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 65/26.03.2019г.,
постановено по НАХД № 36/2019г., Районен съд – Харманли е потвърдил оспореното
пред него НП № 986/2018г. от 06.12.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Пловдив, с което на основание чл.126, ал.1, т.1, чл.124, ал.1, чл.128,
ал.1 и ал.2 от ЗАДС, на А.Й.А. е наложена
глоба в размер на 1000.00 лева, за
това, че на 06.05.2018г. държи на паркинг „………… /Г./“ в гр.Х., пред
обект-сервиз за гуми /първи в дясно, посока гр.Х.– гр.Л../, акцизна стока -
общо
За да
постанови този резултат, РС-Харманли приел за правилна и кореспондираща с
останалите доказателства по делото извършената в хода на административнонаказателното
производство експертиза, определяща предмета на нарушението. Констатирал, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на предвидения процесуален
ред. Съобразени били визираните в чл.34 от ЗАНН срокове, в случая тримесечният
срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя започнал да тече от
21.06.2018г., когато била изготвена лабораторната експертиза, с която бил
установен видът на притежаваната от лицето акцизна стока, като в тази връзка
цитирал съдебна практика. Приел, че нарушението било правилно индивидуализирано
и квалифицирано в АУАН, като било налице и пълно правно и фактически единство
между НП и АУАН. Изложил подробно мотиви относно материалната законосъобразност
на наказателното постановление. Налице били обективния и субективния елемент от
състава на нарушението. Не установил да са налице основания за определяне на
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка аргументирал
извода си с разпоредбата на чл.126б, ал.2 от специалния закон – ЗАДС, съдържащ
легална дефиниция на маловажен случай за нарушения по този закон. Посочил, че
установеният двоен размер на държаната от наказаното лице стока е 129.20 лева,
която стойност безспорно надвишавала указания в закона минимум от 100 лева, при
който можело да се приеме, че нарушението е маловажно. Като ирелевантни
определил всички смекчаващи в случая отговорността обстоятелства, а именно, че
стоките не били укривани по специален начин, добросъвестното поведение на
наказаното лице, липсата на задължения към митническата администрация. Отделно
от това, в случая ставало дума за формално нарушение – на просто извършване и
се отчитал като значим характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретното деяние, които в случая се ползвали със засилена защита, свързана с
охраняването на публичните и фискални интереси на държавата. Според съда,
санкцията била законосъобразно и правилно определена, съответно справедлива, в
размер на предвидения законов минимум. Законосъобразно било и отнемането в
полза на държавата на стоките, предмет на нарушението.
Касационната инстанция напълно
споделя крайния извод на районния съд. Обжалваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Правилно районният съд е
приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно
вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че описаният в АУАН и НП продукт е енергиен,
поради което, с оглед резултатите от лабораторното изпитване, които не са
оспорени от наказаното лице, правилно е прието, че предмет на нарушението е
нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел и
отговарящо на изискванията за „тежки масла – газьол“ с тегловно съдържание на
сяра, непревишаващо 0.001 %. Правилно съдът е приел извършената експертиза и
определил същата за кореспондираща с останалия по делото доказателствен
материал. Действително липсват доказателства, които да оборват заключението на
експертизата. Последната е ясна убедителна и като годен доказателствен способ
настоящият състав я цени като безспристрастно дадена и обективна. Обстоятелството,
че на 06.05.2018г. касаторът е държал на паркинг „И………………/“ в гр.Х., пред
обект-сервиз за гуми /първи в дясно, посока гр.Х. – гр.Л./, акцизна стока -
общо
Правилно районният съд
приема, че процесното деяние е безспорно установено, доказано и извършено от
обективна и субективна страна от А.Й.А.. Същото се състои в нарушаване на забраната,
визирана в чл.126, ал.1 от ЗАДС, а именно да се държи, предлага, продава или
превозва акцизна стока без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза като в случая се касае за хипотезата на „държане“.
Предвид безспорната
установеност на нарушението на чл.126, ал.1 от ЗАДС напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на лицето
на посоченото в наказателното постановление основание.
Наведените в касационната
жалба възражения са неоснователни. Не се приема довода, на касатора, че като
нерегистрирано по ЗАДС лице, не следва да носи отговорност по реда на чл.126 от ЗАДС. Действително документите, удостоверяващи начисляването и плащането на
акциз се издават от регистрирани по ЗАДС лица. Последното обаче не обосновава
извод, че само и единствено такива лица са административнонаказателно отговорни
по чл.126 от ЗАДС. Субект на нарушението по
чл.126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, което осъществи
някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, като в текста на разпоредбата не се визират специални
изисквания досежно качеството на този субект.
Не се споделят и
наведените в касационната жалба съображения за наличие на основания за определяне на
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съответно за отмяната на НП
като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. Заявените в жалбата като
смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, а именно липса на данни
нарушението да е повторно, липса на констатирани други нарушения по ЗАДС,
доброволно предаване на стоките предмет на нарушението, незначителни вредни
последици и минимална стойност на акцизните стоки, не са достатъчни процесния
случай да се квалифицира като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните за този вид административно нарушение.
Конкретният случай не би
могъл да се приеме за маловажен, с оглед специалната разпоредба на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС. В случая размерът на наложеното наказание е съобразен с
предвиденото от закона.
Правилно е приложен от
наказващия орган и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвид осъщественото нарушение.
По изложените
съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/26.03.2019г., постановено по НАХД №
36 по описа на Районен съд - Харманли за 2019 година.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2 .