Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Велико Търново, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10015/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Областна дирекция по безопасност
на храните – Велико Търново, чрез ***Д.С., обжалва Решение № 74/10.12.2020 г. по НАХД № 300/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов, с което е
отменено Наказателно постановление № ********** от 01.06.2020 г. на и.ф.
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Велико Търново.
Според касатора решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Излага несъгласие с изводите на районния съд, че
не ставало ясно какво противоправно деяние е вменено на жалбоподателя. Сочи, че
нарушителят е санкциониран за това, че не е спазил изискванията за температурен
контрол, като не съществувал конкретен текст в нормативната уредба в областта
на хигиената на храните, в който да е записано, че дадени сосове трябва да се
съхраняват в хладилна витрина след отварянето им. Твърди, че е неправилен и
изводът на РС, че липсва индивидуализация на посочените сосове в АУАН и НП. Предвид
спецификата на нарушението видовото им изброяване – кетчуп, майонеза, маргарин,
е достатъчно, за да не остане съмнение у никого, че тези продукти след отваряне
следва да се държат при определена температура, която е определена от
производителя и посочена на етикета им. Релевира, че нарушението било правилно
квалифицирано в издаденото НП. По изложените мотиви се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира
направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Д.Р.Й. ***,
оспорва жалбата в писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е правилно
като краен резултат. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 74/10.12.2020 г. по НАХД № 300/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов е отменено
Наказателно постановление № ********** от 01.06.2020 г. на и.ф. Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Велико Търново. С последното
на Д.Р.Й. ***, за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните
/отм./ вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните вр. §
3, т. 1 от ДР на същата наредба вр. чл. 4, т. 3, б. „в“ от Регламент
ЕО/852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004
г. относно хигиената на храните и на основание чл. 48, ал. 1 от ЗХ е наложена глоба
в размер на 500 лева. От фактическа страна съдът е приел, че на 15.04.2020 г.
при извършена проверка от служители на касатора на сезонен обект за варене на
царевица, палачинки и машина за скрежнина, находящ се в гр. Свищов, пл.
„Свобода“, стопанисван от Й., е констатирано, че предлаганите от него сосове –
кетчуп, майонеза и маргарин, не се съхраняват при условия, посочени от
производителя – 0-4 градуса по Целзий след отваряне. Бил съставен АУАН бл. № 0001116
от 23.04.2020 г., с който е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на приложение
II, Гл. IX, т.5 от Регламент ЕО/852/2004г. на Европейския парламент. В акта е
посочено, че на процесната дата на пл. „Свобода“ е установено неправилно съхранение
на ползваните сосове – кетчуп, майонеза и маргарин при условия посочени от производител
– 0-4 градуса по Целзий след отваряне. Въз основа на АУАН е издадено и НП, в
което нарушението било описано и допълнено по следния начин: „ .... е установено
неправилно съхранение на ползваните сосове – кетчуп, майонеза, маргарин при условия
посочени от производител – 0-4 градуса по Целзий след отваряне на опаковките. Обектът
разполага с хладилна витрина, която в момента на проверката не е била включена.“ Посочени били за нарушени разпоредбите на чл.16а,
ал.2 от Закона за храните вр. чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената
на храните вр. § 3, т.1 от ДР на същата наредба вр. чл.4, т.3, б.„в“ от Регламент
ЕО/852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г.
За да отмени НП, въззивният съд е изложил
мотиви, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на НП, които нарушавали правото на защита на лицето. Според съда от
описанието на фактическата обстановка възприета от административнонаказващия
орган не става ясно какво противоправно деяние е вменено на жалбоподателя и
което да бъде подведено по дадената правна квалификация на нарушението, а именно
чл. 16а, ал.2 от ЗХ, действащ към момента на извършване на твърдяното нарушение.
На следващо място съдът е приел, че в АУАН и НП при цифровото изписване на
твърдяното нарушение са налице съществени различия, макар и в двете деянието да
е описано по сходен начин, което води до неразбиране на кои точно правила са
нарушени. На последно място въззивният съд е изложил мотиви, че в АУАН и в НП
липсва описание на конкретните артикули, които не са съхранявани правилно според
проверяващия орган, а единствено е посочено, че същите представляват сосове -
кетчуп, майонеза и маргарин. Според съда от житейските наблюдения се
установява, че за такива сосове производителите посочват изрично, че след
отваряне на опаковката същата следва да се съхранява в хладилник. В този смисъл
липсва изискване за съхранение на такива хранителни продукти в диапазон,
посочен АУАН и НП, а освен това температурата в хладилник може да надвишава 4
градуса по Целзий.
Настоящата инстанция намира, че
проверяваното решение е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Неправилни са изводите на съда за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
наказаното лице. По делото е безспорно доказано, че на 15.04.2020 г. ответникът
по касация не е съхранявал при условия посочени от производител – 0-4 градуса
по Целзий след отваряне на опаковките им ползваните в обекта сосове – кетчуп,
майонеза и маргарин, а същите са били извън хладилната витрина, с която е разполагал.
Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗХ /отм./ производителите и търговците носят
отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по
време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.
Нормата е обща, каквито са и посочените в НП разпоредби на чл.2 от Наредба № 1
от 26.01.2016 г. за хигиената на храните /“Производителите и търговците на
храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и
свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните
изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и
търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани
в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 г. относно хигиената на храните“ / и § 3, т.1 от ДР на същата наредба /“С
наредбата се създават условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на
храните“/. В НП обаче като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.4, т.3,
б.„в“ от Регламент ЕО/852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г., според която
операторите на предприятия за храни приемат, по целесъобразност, следните
специфични хигиенни мерки:
спазване на изискванията за
температурен контрол по отношение на храните. От описанието на нарушението е
видно, че същото изцяло покрива състава на тази разпоредба. Предвид това,
административнонаказващият орган правилно е посочил нарушените разпоредби, като
с това по никакъв начин не е допуснал нарушение на правото на защита на лицето
и създаване на неяснота за какво му са налага наказанието. Обстоятелството, че
в АУАН е посочена като нарушена друга разпоредба от регламента не представлява
съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С оглед спецификата
на нарушението, в НП и АУАН неправилно съхраняваните стоки са достатъчно
индивидуализирани по начин, който не затруднява организирането на защитата на
лицето.
Правилно е определена санкционната
разпоредба на чл. 48, ал. 1 от ЗХ /отм./, като наложеното наказание е в
минимален размер. Не са налице и предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното, обжалваното решение следва да се отмени
и вместо това да се постанови потвърждаване на НП.
Въпреки изхода на делото в полза на касатора не следва да
се присъждат разноски. В представените договори за правна защита и съдействие с
***Д. С. е отразено като начин на плащане „по банкова сметка“, ***ред
въззивната и касационната инстанция не са представени доказателства за такова
извършено плащане, както повелява т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6
ноември 2013 г. на ОСГТК при ВКС.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 74/10.12.2020 г. по НАХД № 300/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
01.06.2020 г. на и.ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
гр. Велико Търново, с което на Д.Р.Й. ***, с ЕГН **********, за извършено
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните /отм./ вр. чл. 2 от Наредба №
1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните вр. § 3, т. 1 от ДР на същата
наредба вр. чл. 4, т. 3, б. „в“ от Регламент ЕО/852/2004 на ЕП и на Съвета
от 29.04.2004 г. относно хигиената на
храните и на основание чл. 48, ал. 1 от ЗХ /отм./ е наложена глоба в размер на
500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.