Р Е Ш Е Н И Е № 318
гр. Монтана, 28 юли 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 21 07 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 274 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 197, вр. с чл. 202, ал. 1 от ДОПК, вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, вр.
144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й.К.С.,***,
чрез адв. Г.Г. против Решение срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 101/20.06.2022 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което жалбата
й против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220012-022-0037979/08.06.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, е
отхвърлена като неоснователна и същото е потвърдено и е оставена без
разглеждане жалбата й относно възражението за погасяване на задълженията по
давност.
В жалбата се твърди, че при
разглеждане законосъобразността на обжалваното Постановление Директорът на ТД
на НАП - гр. Велико Търново е следвало да се произнесе по наведеното възражение
за погасяване по давност на задълженията, за които с процесното постановление е
наложен запор на банковите сметки. Счита, че това произтича от същността на
запора, което както е посочил Директора на ТД на НАП е с цел да се осигури
събиране на публичното вземане. В този смисъл налагането на запор за публично
вземане, за което длъжникът е направил възражение за погасяването му давност,
би противоречало на преследваната с него цел, ако възражението е основателно, с
оглед принципа на обективност по чл. 5 от ДОПК. От отговора на този въпрос
зависи и преценката за наличието на обезпечителна нужда и за допустимостта на
действията по принудителното им събиране. Отказът дa се разгледа жалбата по
същество и отхвърлянето й с формални мотиви представлява допуснато съществено
процесуално нарушение от и.д. Директор на ТД на НАП - гр. Велико Търново,
обуславящо незаконосъобразност на постановеното от него решение. И.д. Директор
е следвало при постановяване на решението си да разгледа направеното в жалбата
възражение за давност, като вземе предвид и служебно известните му във връзка с
това факти, в това число и настъпилите след подаването на жалбата, а именно
издаденото Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК № С20012-035-0268085/14.06.2022
г. на публичен изпълнител от ТД на НАП - Велико Търново, офис Монтана. В тази
връзка счита, че изводът на публичния изпълнел, че с издаването на
Постановление № 1205/211/000012/24.02.2014 г. давността е спряла на основание
чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК е неправилен. Видно от чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК вр. с чл. 172, ал. 2 от ДОПК обезпечителната мярка трябва да е наложена, а
не просто да е издадено постановление. Налагането и съответно възникването на
произтичащите от запора правни последици изисква осъществяване на всички
елементи от фактическия състав на правната норма. Мярката е наложена, когато
запорното съобщение е получено от лицето, отговорно за изпълнението й, което в
случая е ТБ „Р*** ". Едва при уведомяване на банката, съответно вписване
на конкретното обстоятелство, може да се приеме, че има наложена обезпечителна
мярка и същата като изпълнително действие не спира, а прекъсва давността. Видно
от приложеното извлечение от банковата сметка в ТБ „Р*** " са извършвани
плащания следователно с издаването на Постановление № 1205/211/000012/24.02.2014
г. давността, нито е спряла, нито е прекъсната, поради което за задълженията по
декларация обр.6 № 120021201606284/20.03.2012 г. давността по чл. 171 ал.1 от ДОПК е изтекла на 31.12.2017 г.; по декларация обр. 6 №
120021303096154/20.05.201З г., а по декларация по ЗДДФЛ №
124913300573983/29.04.201З г. е изтекла на 31.12.2018 г. Моли отмяна на
оспореното решение и присъждане на разноските по делото.
Ответната страна чрез гл. юрк Б***
Д*** , в с.з. и писмено становище оспорва жалбата и моли Решение срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 101/20.06.2022 г. на
Директор на ТД на НАП Велико Търново да бъде потвърдено, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Излага съображения, че издаденото
Постановление е в резултат на непогасяване задълженията на лицето. По отношение
на възражението за настъпване на погасителна давност, в писмената защита се
излагат аналогични на оспореното Решение съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1276/07 04 2022 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издадена на основание чл. 16 от ЗДСл, е наредено държавният
служител Х*** В*** , на длъжност „ст.юрисконсулт”, отдел „Методология на
хазарта и хазартните дейности, дирекция „ДОМ” в ЦУ на НАП да изпълнява
длъжността „Директор на ТД на НАП на ТД на НАП Велико Търново, за срок до
назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0037979/08.06.2022 г., издадено от
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени
вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за
доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки,
открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги
Банка Д*** АД и ТБ/доставчик на платежни услуги О*** Б*** Банка. В същото е
записано, че подлежи на обжалване в 7 дневен срок от неговото връчване пред ТД
на ТД на НАП Велико Търново чрез публичния изпълнител. Постановлението е
връчено по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване /л. 46/
на дата 08 06 2022 г.
На 13 06 2022 г. срещу цитираното
Постановление е подадено възражение, в което излага подробни съображения за
погасяване на задълженията по давност.
С оспореното Решение е оставена без
уважение жалба с вх. № 94-Й-8/13.06.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана, заведена в деловодството на ТД на НАП Велико Търново с
вх. № 12445/13.06.2022 г. и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. №С220012-022-003 7979/08.06.2022 г. издадено
от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, ИРМ
Монтана, като правилно и законосъобразно. Със същото Решение е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 94-Й-8/13.06.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана, заведена в деловодството на ТД на НАП Велико Търново с
вх. № 12445/13.06.2022 г.. относно искането за погасяване по давност. За да
постанови този правен резултат, Директорът на ТД на НАП Велико Търново приема,
че Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № 0220012-022-0037979/08.06.2022
г. е издадено от компетентен орган, съгласно правомощията му определени в чл.
167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
задължителните реквизити посочени в същата тази норма. Приема, че наложеното
обезпечение е по отношение на имущество, което е годен обект, върху който може
да се насочи принудително изпълнение. Същността на обезпечителните мерки е да
преустанови разпореждането с активи, част от патримониума на задълженото лице и
по този начин да се осигури събираемостта на вземането. Едновременно с това е
спазена разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. като в запорните съобщения е вписано
изискването за спазване на несеквестируемостта при евентуално разпореждане за изпълнение.
По отношение възраженията за погасяване на задълженията по давност по
изпълнителното дело, счита че естеството на института на давността позволява
същото да бъде направено във всеки един момент от възникване на основанието за
неговото прилагане и следва да бъде уважено при наличие на предвидените в
закона предпоставки, но не се прилага служебно от публичния изпълнител, с
изключение на случаите по чл. 173, ал.2 от ДОПК. Искане за погасяване по
давност на задълженията е направено с жалбата против издаденото Постановление,
което искане следва да бъде наведено пред публичния изпълнител, който по силата
на чл. 225 от ДОПК има властта с разпореждане да прекрати производство, ако
приеме, че възражението е основателно или да откаже да приложи института на
давността. Това действие на публичния изпълнител, с което евентуално се отказва
прилагането на погасителната давност за прекратяване на изпълнителното
производство подлежи на обжалване по административен ред пред директора на ТД
на НАП Велико Търново. Позовава се и на съдебната практика, в която е застъпено
становище, че произнасянето по същество в подобни случаи, в това производство,
би нарушило правото на защита на жалбоподателя и би довело до изземване на
компетенции. В Решението е посочено, че на АО е служебно известно
обстоятелството, че публичният изпълнител е издал Разпореждане за частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК
с изх. №С20012-035-0268085/14.06.2022 г. като липсват данни за уведомяването на
Й.С. за това, а същото подлежи на самостоятелен административен и съответно
съдебен контрол по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.
Съгласно Разпореждане изх. №
С220012-035-0268085/14 06 2022 г. на Главен публичен изпълнител е разпоредено
частично прекратяване на производството по изпълнително дело № 12110001205/2011
г., в частта за посочените вземания, а именно: по отношение на Електронен фиш №
К 0189883/10 03 2012 г. в размер на 50 лева.
По делото са представени още запорните
съобщения до Банките, Съобщение за доброволно изпълнение от 14 12 2011 г. по
повод образувано изпълнително дело под номер 1205/2011 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 24 02 2014 г.
С Определение от 12 07 2022 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, изискал е допълнителни
такива при условията на чл. 174, ал. 5 от АПК и е предоставил възможност за
представяне на доказателства.
При горната фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на
оспорване действия на органи по приходите от лице с правен интерес от обжалване
в законоустановения срок. От доказателствата по делото се установява, че Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220012-022-0037979/08.06.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново е връчено на
08 06 2022 г. по електронен път /л. 46/ Жалба /наименована възражение/ срещу
Постановлението е подадена на 13 06 2022 г. г. /л. 35/ или срокът за обжалване
по административен ред е спазен. Спазен е и срокът за обжалване на постановения
ИАА по съдебен ред, същият връчен на 29 06 2022 г. /л. 74/, а жалбата срещу
него е подадена на 29 06 2022 г. /л. 3/, поради което се явява процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 200 от ДОПК - Налагането на
запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.
Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК -
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в
7-дневен срок от връчването му пред Директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в
случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в
7-дневен срок, от получаването на жалбата.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5.
Страните не спорят по образуваното през
2011 г. изпълнително дело за неплатени в срок публични задължения, както и по
правото на публичния изпълнител да издава постановления за налагане на
обезпечителни мерки. Няма спор и по отношение на процесуалния ред, по
налагането на запора, като този състав на съда не открива да са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на този акт.
В разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК
законодателят е предвидил изрични и императивни основания, при които съдът може
да постанови отмяна на обжалвано Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, а именно: представяне на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа от длъжника; при липса изпълнително
основание или когато не са спазени изискванията за налагане на предварителните
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Предпоставките на чл.
197, ал. 3 от ДОПК са алтернативни и наличието на което и да е от тях е
основание за отмяна на ПОМ, обратно - липсата обуславя неоснователност на
подадената срещу тях жалба. В случая хипотезата не е по налагане на
предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, поради
което изследване на условията на тези разпоредби са неотносими. От значение за
случая са да се установи дали е представено обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа от длъжника или има липса
на изпълнително основание.
В случая не се твърди липса на
изпълнително основание, напротив такова се потвърждава от изложените
съображения за погасяване на установени задължения по давност.
Същевременно видно от доказателствата по
делото, жалбоподателката -длъжник не се позовава и не представя предвидените в
закона обезпечения, в който смисъл е изричното изискване на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, поради което искането й за отмяна на обжалвания акт се явява
неоснователен.
Въпреки че не се твърдят такива
обстоятелства, този състав на съда установява, че наложеното обезпечение е
съобразено с изискванията на закона като в Запорните съобщения до банките са
вписани изискванията на чл. 213 от ДОПК по отношение несеквестируемостта на
съответно посочените суми. С наложения запор единствено се възпрепятства
извършването на действия, които определено биха осуетили събирането на
установяваните публични задължения. В тази връзка към момента на налагане на
запора не е установено с надлежен влязъл в сила акт, че задълженията са
погасени по давност, в който смисъл са твьрденията в жалбата. Наложената ПОМ се
явява и в съответствие с целта на закона, тъй като обезпечава реалното събиране
на публични задължения.
Без правно значение към настоящото
производство, по което се разглежда Постановление за налагане на обезпечителни
мерки, са възраженията, касаещи погасяване на задълженията по давност. Жалбоподателят
не разграничава процесуалният ред и възможност за оспорване на ПОМ от
процесуалният реди и възможност за оспорване действията на публичния
изпълнител. Въпросите по обезпечаване на публичните вземания са предвидени и
уредени като условия и ред в текстовете на чл. 195 и сл. от ДОПК, като обжалването
им е предвидено в чл. 197 от същия кодекс.
Давността е институт, уреден в
текстовете на чл. 171 – 173, във връзка с чл. 168 и от ДОПК. Предвид
обстоятелството, че за задълженията на жалбоподателката е образувано
изпълнително производство, то действията по това производство се извършват от
съответно компетентния за това орган, а именно от публичния изпълнител, в който
смисъл е чл. 220 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 226 от ДОПК публичният изпълнител
издава постановления и разпореждания, които са в изпълнение на неговите
правомощия. Същевременно, съгласно чл. 266 от ДОПК, действията на този орган
подлежат на обжалване по съответно предвидения ред, а именно чл. 266 и сл. от
този кодекс. В тази връзка и възраженията, касаещи погасяването на задълженията
по давност подлежат на разглеждане от компетентния публичен орган, а именно:
публичният изпълнител. Директорът на ТД на НАП Велико Търново е решаващ орган,
без същият да може да изземва вменена на други органи компетентност.
В тази връзка и издаденото Разпореждане
за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, по което
компетентният за това орган се е произнесъл по възражението за погасяване по
давност, подлежи на самостоятелно и индивидуално обжалване, както пред
решаващия орган, така и пред съда, без в производството по обжалване на ПОМ,
решаващия орган да може да преценява законосъобразността на друг акт, който
подлежи на самостоятелно оспорване и по изрично предвидени от законодателя
условия и ред.
Този състав на съда не счита, че обжалваното
Решение е с формални мотиви, тъй като, както по законосъобразността на
изложеното Постановление са изложени съображения, така и е отразено, че
възраженията, касаещи давността, могат да бъдат обсъждани при надлежното
обжалване на съответно издаденото Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК, предвид
отделния правен ред за това. Това е така, тъй като всеки отделен акт подлежи на
отделно и самостоятелно оспорване, а видът и неговият характер определят и
приложимият процесуален ред, по който същият подлежи на контрол.
По
делото ответната страна ТД на НАП Велико Търново е надлежно представлявана от гл.
юрк Б*** Д*** , която в писмено становище моли присъждане на разноските по делото
в размер на 500 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък. Искането е своевременно заявено до приключване на устните
състезания, поради което се явява допустимо, а на основание чл. 161, ал. 1,
изр. 3 от ДОПК и основателно, с оглед изхода на спора. Възмездяване на
разноските в производствата е принцип, който цели възстановяване разходите на
ответната страна при неоснователно образувано производство.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 197, ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.С.,***,
чрез адв. Г.Г. против Решение срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 101/20.06.2022 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което
жалбата й против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С220012-022-0037979/08.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, е отхвърлена като неоснователна и същото е потвърдено
и е оставена без разглеждане жалбата й относно възражението за погасяване на
задълженията по давност.
ОСЪЖДА Й.К.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Велико Търново сумата
от 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ар. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: