Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 207
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20205140200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

10.07.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

01.07.

                                        Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ралица Димитрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

437

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000133 от 18.03.2020г., издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 8 точки на Г.И. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 08.03.2020г. около 20.10часа в гр.Кърджали на ул.Булаир на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Г.И., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно. Твърди, че не е извършил описаното в акта и наказателното постановление, тъй като навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, както и че нарушението било онагледено без никакъв доказателствен материал. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 08.03.2020г. свидетелят Й.М.-***, бил на работа нощна смяна обслужващ централната градска част. Около 20ч. този ден той се движел с автопатрул, когато при обход на района на ул.Булаир в гр.Кърджали се движел в посока към училище „Йордан Йовков“. Полицейският служител бил спрял на кръстовището с бул.България, за да изчакат разрешителен сигнал на светофарната уредба, когато видял пред него лек таксиметров автомобил марка „Киа рио“ с рег.№ К0675ВМ, който също бил спрял. Последният въпреки червен сигнал на светофара предприел маневра завой надясно. Виждайки това водачът на автопатрула, в който се намирал и свидетеля Й.М., тръгнали след таксиметровия автомобил, който спрели със светлинен и звуков сигнал на бул.България. Там свидетелят Й.М. установил водача на спряното превозно средство, който бил жалбоподателя Г.И.. Поканили го до района на Автогарата в града, където се намирали колегата им С.С. за вземане на отношение. Там той съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя И. без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Й.М. и С.С., първият от които е и очевидец на нарушението, от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение № 133 от 08.03.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи установеното нарушение.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 30.03.2020г. пред административно наказващия орган, т.е. спазен е законоустановения 7- дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 23.03.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят Г.И. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач на МПС, тъй като е извършил маневра завой надясно при червен сигнал на светофарната уредба. При правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение, административнонаказващият орган е приложил и относимата административнонаказателна норма. Това е така, защото с обжалваното наказателно постановление той е наложил наказание по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба казва, че водач който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването се наказва с глоба от 100лв. Правилно административнонаказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ex lege ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание чл.6 ал.1 т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът     

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1947- 000133 от 18.03.2020г., издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР отнемане на общо 8 точки на Г.И. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 08.03.2020г. около 20.10часа в гр.Кърджали на ул.Булаир на чл.6 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Г.И. *** с ЕГН ********** *** сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                 Районен съдия: