Р
Е Ш Е Н И Е №
К. , 05.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 2313/2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл. 432 (1) от Кодекс за
застраховането.
Ищцата Г.Б.Н., ЕГН ********** моли съда да осъди ответника да й плати сума в размер на 10 044,38 лв. /десет хиляди и
четиридесет и четири лева и 38 ст./, представляваща обезщетение за причинените
й при настъпилото на 25.01.2017 год. ПТП имуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и направените разноски по делото.
На 20.06.2016 г. ответникът сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № ВG/30/116001713309, валидна от
21.06.2016г. до 20.06.2017г., за лек автомобил „Ауди А 4" с рег. № ****** .
При ПТП на 25.01.2017г., около 07:30 часа, на път IV - 66624, км. 3+600, в
района на разклона с път IV - 50042 /кръстовището, в което се разклоняват
пътищата за селата О. и Р. /, водачът А.А.М. с ЕГН: **********,
управлявайки л.а. „Ауди А4" с рег. № ****** , виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което й причинил телесни увреждания на нея Г.Н..
Твърди, че виновният водач загубил контрол над автомобила си, навлязъл
в насрещната лента за движение и блъснал нея - стоящата в близост западно от
пътя пешеходка. Вината на водача А.М. за
настъпване на процесното ПТП е установена с влязла в
сила присъда № 48 от 03.10.2017 г. по НОХД № 416/2017 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Ст.З. .
Вследствие на описаното ПТП получила следните телесни увреждания:
многофрагментни счупвания на лява подбедрица; многофрагментни счупвания на
дясната подбедрица с лезия на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния
нерв; счупване на пубиса (срамната кост); счупване на лумбосакралната част на
гръбначния стълб с дислокация; Счупване на таза закрито; счупване на латералния
малеол на лява глезенна става; травма на бъбрек.
Непосредствено след ПТП-то на й била оказана медицинска помощ в ФСМП
гр. К. , след което била транспортирана
до МБАЛ „Т.“ ЕООД - гр. Ст.З. Изпитвала нетърпими болки в долните крайници и
таза. Болничният й престой продължил от 25.01.2017 г. до 06.02.2017 г. По
спешност й била извършена операция под обща анестезия, при която били поставени
остеосинтезни средства в областите на счупванията на двата й крака. Проведено й
и медикаментозно лечение, продължило и в домашни условия на легло. В първите
седмици след изписването болките били много силни и постоянно приемала
обезболяващи. Битовото й обслужване било сериозно затруднено. Възстановяването
й не е завършило. Наложили се допълнителни хоспитализации и операции. През
януари 2019 г. постъпила в болница „Т." гр. Ст.З. поради
несрастване на лявата подбедрица. През април 2019 г. претърпяла нова операция
за екстракция на част от поставените импланти. Няколкократно ходила на
рехабилитации в гр. П.Б. . В резултат на
причинените й травми от описаното ПТП, твърди, че търпи имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и медицински консумативи.
Извършените от нея разходи във връзка с лечението й са конкретизирани в
приложените фактури.
С молба с обратна разписка от
19.05.2017 г. предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетение в
размер на разходите направени по фактура № **********/06.02.2017 г., фактура №
**********/06.02.2017 г. и фактура № **********/ 06.02.2017 г. Ответникът
отказал да удовлетвори претенцията й.
С молба с обратна разписка от 14.03.2019 г. се обърнала към ответника
за доброволно заплащане на обезщетение за допълнителни имуществени вреди, които
претърпяла. „З.Д.Ж. И З." АД отново не удовлетворило претенцията й.
За причинените й имуществени вреди до момента не е обезщетявана.
Посочва следната банкова сметка, по която да
бъдат преведени присъдените суми: IBAN: ***,
ВIС: ******с титуляр АД „Й.
и Е.“.
Ответникът „З.Д.Ж. И З." АД заявява, че оспорва изцяло претенциите
на ищцата по основание и по размер, оспорва изложените в исковата молба
твърдения и наведени обстоятелства. Предявеният иск с пр. осн. чл.432, ал.1 КЗ
е неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно решение, с което
да го отхвърли изцяло, като на основание чл.78 ГПК му присъди разноските в
настоящото производство, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът намери искът за основателен, моли съдът да намали
размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно
завишено и не съответства на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания и направените за възстановяването им разходи, а от друга
страна не кореспондира с приноса на ищцата за настъпване на вредоносните
последици от ПТП, изразяващ се в пресичане на платното за движение в нарушение
на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Моли съда да отхвърли акцесорния
иск за лихви с основание чл.86 ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
Счита, че не са налице всички елементи, изграждащи фактическия състав
на деликтната отговорност на застрахователя за уважаването на иска по чл.432 КЗ, предявен от увреденото лице директно срещу застрахователя по задължителна
застраховка ГО, поради което предявеният пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите не
следва да бъде уважен.
Счита
че водачът А.А.М. не е нарушил императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно
не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба, а това
означава липса на основния елемент от фактическия състав на деликта-противоправно
поведение.
Твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат. На 25.01.2017 г., непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП, ищцата Г.Б.Н. е
предприела пресичане на платното за движение от запад на изток, макар и на това
място да не е имало обособена пешеходна пътека, което поведение представлява
нарушение на императивните правни норми на чл.113, ал.1 ЗДвП. Ищцата е
предприела неправилно пресичане на пътното платно, с което сама се е изложила
на риск и е нарушила чл.108 ЗДвП . Пешеходецът няма право да престоява на
пътната лента. На мястото на пресичането няма пешеходна пътека или светофарна
уредба. Пресичането на пътното платно от пострадалата е следвало да се извърши,
след като тя се убеди, че няма движещ се автомобил, който създава непосредствена
опасност за нея. Така осъщественото нарушение на правилата на ЗДвП се намира в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици, тъй като без пострадалата да беше взела решение за
пресичане на платното за движение на необозначено за това място и без
впоследствие да беше осъществила така намисленото от нея, вредоносният
резултат, изразяващ се в редица травматични увреждания и необходимост от
направата на разходи по лечение на същите, не би настъпил. Ако отговорността на
дружеството бъде ангажирана, е необходимо размерът на присъденото
застрахователно обезщетение да бъде намален съразмерно на процента на
съпричиняване на вредите.
Твърди, че ищцата не е направила твърдените разходи, както и че същите
не се намират в причинноследствена връзка с травмите от ПТП. Санаториалното
лечение е следвало да се осъществи със съответната отстъпка, с която се ползват
осигурените лица.
Възразява, срещу дължимостта на сумата по фактура ********** от
13.10.2017 г. тъй като видно от Епикриза,
ИЗ № 11438/2017 и от фактура № ********** от 13.10.2017 г. Г.Н. е
избрала/заплатила допълнителната услуга „избор на лекар или екип от медицински
специалисти“ не преди оперативната интервенция, а след като същата вече е била осъществена. Така стореният
разход, освен че не се намира в пряка причинно - следствена връзка с процесното
ПТП, не следва да бъде обект на обезвреда и тъй като попада в приложното поле
на разпоредбата на чл.29, т.3 /случаи,
при който не се допуска извършване на избор на екип/лекар/, като такъв
направен след осъществяване на конкретната интервенция или специфичната част от
диагностично-лечебния процес.
По подобие на разхода, обективиран във фактура № ********** от
13.10.2017 г., и другият разход, сторен за избор на екип и обективиран във
фактура № ********** от 09.01.2019 г., не следва да бъде заплащан. Видно от Епикриза,
ИЗ 103/2019 г. и от посочената фактура, изборът на екип е бил направен след
осъществяване на конкретната интервенция или специфичната част от
диагностично-лечебния процес, поради което и същият се явява недопустим.
Намира сторените от ищцата Г.Б.Н.
разходи за лечение за прекомерни, многократно завишени, преувеличени, не
отговарящи на нормалните разходи при подобни травматични увреждания.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Безспорно в отношенията между страните е, че ответникът
е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на л.а. „Ауди А4“ с рег. №*****към 25.01.2017 г., управляван на същата дата от А.А.М. .
Видно от Присъда № 48/03.10.2017 г. постановена по НОХД №416/2017 г. Окръжен съд -
Ст.З. признава подсъдимия А.А.М. - роден на
*** ***, турчин с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес:*** с
основно образование, неженен, ЕГН ********** за виновен в това, че на
25.01.2017 г. по четвъртокласен път 66624 /път с направление с. Р. , общ. К. – гр. К. /, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № ****** , нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; по чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ –
тъй като А.А.М. като водач на лек автомобил
марка „АУДИ А4” с рег. № ****** предприел навлизане в западната лента за
насрещно движение без необходимост от извършване на маневра изпреварване или
заобикаляне на препятствие в собствената си лента за движение; по чл.21, ал.1,
изр.2 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава извън населено място скорост от 90 km/h за пътно превозно средство от Категория „B” – тъй като
А.А.М. като водач
управлява лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № ****** със скорост на движение от 109 km/h, което надвишава с 19 km/h
максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава
категория моторно превозно средство; по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП –
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: „технически
изправни“ – тъй като А.А.М. като водач на МПС управлява лек автомобил
марка „АУДИ А4” с рег. № ****** с
технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се в наличието
на минимално количество спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в
количество много под маркера за минимално такова, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А. с ЕГН ********** както и
многостепенна средна телесна повреда на Г.Б.Н. с ЕГН **********, изразяваща се
в: „Множество счупвания на подбедриците двустранно-счупване на костите на
лявата подбедрица и счупване на костите на дясната подбедрица“, причинило
трайно затрудняване движението на левия и десния крак за повече от 30 дни; Счупване на поясно-кръстцовата част на
гръбначния стълб и срамна кост, закрито“, което е причинило трайно затрудняване
движението на снагата за повече от 30 дни.
Съдът е установил следната фактическа обстановка,
изцяло призната от подсъдимия А.А.М. : Автомобилът, управляван
от М. , не бил в добро техническо състояние, като имал в наличност минимално
количество спирачна течност в резервоара на спирачната на спирачната помпа, в
количество много под заводски указаното на маркера за това. А.М. бил наясно с това обстоятелство, като преди
това споделил пред своите познати, че трябва скоро да оправи спирачната система
на колата си, тъй като спирачките на автомобила му не работят. След с. Р. , преминавайки разклона за гр. К. , М. увеличил скоростта на движение на колата до
над 100 км/ч. Като излязъл от ляв завой по посока на движението си към гр. К. и се
намирал непосредствено преди У-образно кръстовище, което по направление от гр. К. разделя платното за движение в две направления
– наляво за с. О. , общ. К. и направо за с. Р. , общ. К. М. забелязал, че в неговото платно е навлязъл
идващ от обратната му посока тъмен на цвят джип, който отнел предимството на
лекия автомобил и свил в ляво по посоката си на движение в У-образното
кръстовище към с. О. . За да избегне евентуален удар с джипа и тъй като нямал
работеща спирачна система, М. свил
наляво като навлязъл в западната лента за насрещно движение. В този участък на
пътя, в западната му част е налично уширение, приспособено за автобусна спирка
– спирката на фирма „Т.ш. “. В този момент, на това уширение бил спрял
междуградски автобус, който се движел по линия № 4 /гр. К. - с. О.
/ от който слизали пътници. От спрелия на автобусната спирка автобус първи
слязъл А.Р.А., след него Г.Б.Н., а непосредствено след тях С.Ю.П.и Н.А.М.–
всички те работещи в КТК ЕООД (бившето „Т.ш. “) и което предприятие се намира
от източната страна на пътното платно. След като слезли от втората врата на
автобуса, пострадалите лица преминали зад него и предприели пресичане на
платното за движение от запад на изток, макар и на това място да е нямало
обособена пешеходна пътека. Четиримата се движили в редица един след друг, като
първи бил А., след него Н., след нея П.и най-накрая М.. Преди да предприемат
пресичане на платното за движение, четиримата се убедили, че от север не е имало
автомобили, движещи се в направление гр. К.
- с. О. (с. Р. ). Пострадалите А.
и Н. излезли зад спрелия автобус и навлезли в западната лента за движение на
пътното платно. А. се намирал на 1.5 м източно от западния край на платното за
движение, а Н. на 0.9 м източно от западния край на платното за движение,
когато настъпил удар и те били ударени отдясно с предната част от движещия се в
посока юг - север лек автомобил марка "АУДИ A4", управляван от М. .
След настъпилият удар и реализирало се ПТП, Н. била отхвърлена и паднала на
около 5 м след мястото на удара западно от платното за движение, на заснежения
крайпътен банкет, а тялото на А. било отхвърлено от колата и след това се
установило също в крайпътния банкет, западно от платното за движение, на
разстояние 42-43 м от мястото на удара. Н., М. и П.видели в последния момент,
че автомобила управляван от М. се
появява внезапно в западната лента за движение, като се е движел с висока
скорост, криволичейки в противоположното му за движение платно.
Ударът на пешеходците А. и Н. с л.а. марка“Ауди“
настъпва на около 2-3 м южно от мерната линия и в западната лента на движение. Скоростта
на движение на автомобила в момента на удара е възлизала на 105 км/ч (29
м/сек), а непосредствено преди това на 109 км/ч (30.4 м/сек), т.е. на
автомобила са необходими около 234 м за да преустанови движението си. Техническа
неизправност на спирачната система на лекия автомобил е била такава (на
практика тя не е работила), че същият не би следвало да бъде привеждан на самоход
до нейното отстраняване. Тъй като пешеходците са предприели пресичане на
платното за движение зад спрелия автобус, то същият е нарушил линията на
видимост на водача на лекия автомобил и на пешеходците да се възприемат
взаимно. Водачът и пешеходците са имали техническа възможност да се възприемат
взаимно от момента на излизането на пешеходците зад задния ляв габарит на
автобуса. При това разположението на пострадалите лица и движението на лекия автомобил
в противоположната лента на движение, удара между тях е бил непредотвратим. Пострадалите
не са имали никакво време за реакция непосредствено преди настъпилото ПТП, за
да се предпазят. А.Р.А. починал в резултат на получените тежки и множествени
травматични увреждания. Г.Б.Н., на 40 год. получила множество счупване на
подбедриците двустранно, счупване на поясно-кръстцовата част на гръбначния
стълб и срамна кост, закрито; травма на бъбрек без открита рана на корема.
Прието е за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между факта на ПТП и
причинената средна телесна повреда на Н.. Първоначалният удар между автомобила
и пострадалата пешеходка Н. е настъпил с лявата дъга на пластичната облицовка
на предната броня на средна височина около 0.4 м от пътното покритие, след
което е последвал вторичен удар с предната част на преден ляв калник в областта
на таза на средна височина около 0.7 м от пътното покритие и отхвърляне на
тялото в западното крайпътно пространство. Налична към момента на настъпване на
ПТП-то пътна маркировка по посоката на движение на лек автомобил марка
„Ауди“: пътен знак „Б3“ – „Път с предимство“, поставен непосредствено
преди кръстовището; северно и южно от кръстовището източната и западната ленти
за движение са разделени с единична непрекъсната линия тип „М1“, а в самото
кръстовище с единична прекъсната линия тип „М3“.
Приетото по делото заключение на назначената авто-техническа
експертиза с вещо лице И.Ч. изцяло потвърждава установената от Окръжен съд - Ст.З. по
НОХД №416/2017 г. фактическа обстановка.
На 25.01.2017 год. около 07.30 часа по четвъртокласен път IV-66624, км. 3+600
в посока север, в светлата част на денонощието, при условията на нормална
видимост, при ясно и студено време, сухо платно за движение, без установени заледявания
по неговата повърхност, се е движил л.а. марка Ауди" модел „А4", с
рег. № ****** управляван от А.А.М. . Северно от кръстовището с четвъртокласен път
IV-66624, км. 3 +600 в зоната на автобусна спирка намираща се в
западното крайпътно пространство, настъпва удар между процесния лек автомобил и
пресичаща платното за движение в посока от запад на изток пешеходка Г.Б.Н.. Непосредствено
преди настъпване на произшествието пострадалата пешеходка е слязла от автобус,
спрял на обособена автобусна спирка намираща се в западния край на платното за
движение, след което е предприела пресичане на пътното платно зад задната част
на автобуса в направление от запад на изток. Пострадалата пешеходка Н. е имала
техническа възможност да възприеме движението на лек автомобил „Ауди А4“ непосредствено
след преминаване на левите габарити на автобуса и съответно да пропусне
неговото преминаване. Произшествието
настъпва в зоната на автобусна спирка и на пътен участък с хоризонталната
маркировка тип „М1" - „Единична непрекъсната линия". Липсва обособена
пешеходна пътека, както и наличието на други уредби, маркировки и съоръжения указващи
на зони за безопасно пресичане на платното за движение. От техническа гледна
точка, в конкретния случай пешеходката е предприела правилно пресичане на
платното за движение зад задната част на автобуса, тъй като в случая предвид
пътната маркировка, по западната лента би следвало да се движат единствено превозни
средства в посока от север на юг, които същата би имала техническа възможност
да възприеме своевременно. Пътят, който е
изминала Н. от момента, в който е преминала левите габарити на автобуса (от
момента в който е имала техническа възможност да възприеме опасността в дясно
от себе си) до мястото на удара е възлизало на не повече от 0.5-1 м. (една
крачка). Предвид техническото състояние
на лекия автомобил ( без спирачки) и подбраната скорост на движение (109 км/ч), водачът сам се е поставил в положение,
пешеходката да попадне в зоната на пълния спирачен път на управляваното от него
МПС.
В съответствие със заключението на СТЕ са и показанията
на разпитания като свидетел Е.М., който бил пътник в лекия автомобил на
25.01.2017 г. Отивали на училище и работа от с. К.към гр. К. За да избегнат
челния удар, с кола която им пресякла пътя, шофьорът извил волана наляво,
разминали се на косъм със спрял автобус. Било зимно време, много студено
минусови температури.
В резултат на произшествието ищцата получава множество
тежки травматични увреждания.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно
медицинската експертиза с вещо лице д-р М.С. на 25.01.2017 г. след настъпване
на ПТП Н. била качена на пристигналата линейка и откарана в Спешния център в К. за
оказване на първа помощ и след това била откарана и по спешност хоспитализирана
в МБАЛ „Т. "-Ст.З. за
специализирана помощ. Консултирана е с кардиолог, анестезиолог, уролог, съдов
хирург. Направени са редица изследвания, рентгенографии на гръден кош и на
долни крайници и КАТ на таз и долни крайници за уточняване на травмите:
нараняване в дясна тазова област и дясна тазобедрена става, двете подбедрици са
патологично деформирани, наличие на патологична подвижност и костни крепитации
в дясно на около 5 см под колянната става, а в ляво по цялата дължина на
подбедриците; няколко пунктиформени наранявания на кожата на подбедриците,
които кървят; отслабен пулс на а.дорзалис педис и а.тибиалис пост.на левия крак;
липса на пулсации на периферии съдове на ходилото, което е ливидно и паретично;
фрактура на сакрума в дясно с дислокация, фрактура на тялото на дясна пубисна
кост и фрактура на рамото на дясна седалищна кост; многофрагментни фрактури на
двете подбедрици в проксимален сегмент-открити, фрактура на латералния малеол
на лява глезенна става; увреждане на десния бъбрек-в долния му полюс се
визуализира прекъсване на кортекса с наличие на течно еквивалентна
субкапсуларна колекция. Още същия ден е оперирана под обща анестезия.
Получените от Н. счупвания на двете подбедрици,
счупване на левия бедрен кондил, счупване на сакралната кост в дясната и част,
счупване на дясната пубисна кост, счупване на дясната седалищна кост,
травматична лезия на фибуларния нерв в зоната на лявата подколенница, лезия на
тибиялната артерия са резултат ( следствие от) на ПТП случило се на 25.01.2017
г.
На 08.10.2017г./ИЗ №11438/2017 г. ищцата Г.Н. е
хоспитализиран отново в Болница „Т. " по повод болка и ограничени движения
в дясно коляно. Констатирана е Валгусна деформация на дясно коляно. Осъществена
е предоперативна подготовка, консултации и на 09.10.2017 г. е извършено
оперативно лечение под спинална анестезия с латерален достъп. Постигнатата
позиция е фиксирана със заключваща плака. Оформения клиновиден дефект на
бедрото е попълнен с алографт. Направено е послойно затваряне на оперативната
рана. В условията на същата анестезия е направена артроскопия на дясното коляно
– почистени са намерените множество сраствания ретропателарно. На 14.10.2017 г.
ищцата е дехоспитализирана.
На 03.01.2019 г. Н. е хоспитализирана в болница „Т. "
по повод несрастване на лявата подбедрица. Приета е с лек оток в средната трета
на лявата подбедрица, болки при натоварване. Подготвена е за операция. Консултирана
е с анестезиолог и кардиолог. На 04.01.2019г е извършено оперативно лечение под
спинална анестезия с три оперативни разреза-надлъжен достъп до латералния
малеол, от латералната страна в горната трета на подбедрицата и антеромедиално.
Дехоспитализирана е на 09.01.2019 г.
На 08.04.2019 г. ищцата отново е хоспитализирана в
болница „Т. " за екстракция на част от имплантите. Възстановена е
възможността за движения в двете коленни и глезени стави и за самостоятелно
придвижване с помощни средства без да се натоварва левия крак. Отстранени са заключващите
винтове от тибия и фибула. Оперативната рана е затворена. Изписана е на
11.04.2019 г.
Г.Н. е провела рехабилитации в П.-Е.клон П.Б. . През
м.август 2017 г. по Пакет „Раздвижване“ – 10 дни и е заплатила стаи-нощувка +
пакет раздвижване+туристически данък. През м.юни 2018 г. по Пакет „НОИ“ – 10 дни.
Ищцата е направила разход от 117 лв. /фактура 1754/06.02.2017 г./ за транспорт с линейка К. - Ст.З. - К.
Разходът е бил необходим, видно от представената Епикриза
от МБАЛ „Т.“ от 06.02.2017 год. – за транспортирането й при изписването й от
Ортопедичното отделение, където е била оперирана веднага след ПТП, до дома
й.
Всички направени от ищцата разходи по фактура № **********/
06.02.2017 г.; факт. № **********/06.02.2017 г.; факт. № **********/ 06.02.2017
г.; факт. № **********/10.2.2017 г.; факт. № **********/ 15.2.2017 г.; факт. №
**********/17.2.2017 г.; факт. № **********/ 23.2.2017 г.; факт. №
**********/23.2.2017 г.; факт. № **********/ 27.2.2017 г.; факт. № **********/02.3.2017
г.; факт. № **********/ 7.3.2017 г.; факт. № **********/11.3.2017 г.; факт. №
**********/ 14.3.2017 г.; факт. № **********/15.3.2017 г.; факт. № **********/
16.3.2017 г.; факт. № **********/18.3.2017 г.; факт. № **********/ 21.3.2017
г.; факт. № **********/27.3.2017 г.; факт. № **********/ 27.3.2017 г.; факт. №
**********/30.3.2017 г.; факт. № **********/ 5.4.2017 г.; факт. №
**********/10.4.2017 г.; факт. № **********/ 17.4.2017 г.; факт. №
**********/19.5.2017 г.; факт. № **********/ 24.5.2017 г.; факт. №
**********/26.5.2017 г.; Фискален бон № 046708/ 30.6.2017 г.; факт. №
**********/07.8.2017 г.; факт. № **********/ 8.10.2017 г.; факт. №
**********/13.10.2017 г.; факт. № **********/ 13.10.2017 г.; факт. №
**********/18.10.2017 г.; факт. № **********/20.10.2017 г.; факт. №
**********/20.10.2017 г.; факт. № **********/26.10.2017 г.; факт. №
**********/19.06.2018 г.; факт. № **********/29.08.2018 г.; факт. №
**********/30.10.2018 г.; факт. № **********/31.10.2018 г.; факт. №
**********/09.01.2019 г.; факт. № **********/09.01.2019 г.; факт. №
**********/09.01.2019 г.; факт. № **********/09.01.2019 г.; факт. №
00000027074/22.1.2019г.; факт. № **********/08.04.2019г.; факт. №
**********/11.04.2019 г; факт. № **********/11.04.2019г.; факт. №
**********/30.04.2019 г. са на стойност 10044,38 лв. Всички описани във фактурите плащания са за
лекарства, лекарствени средства, превързочни материали, рентгенови и други
изследвания, консултативни прегледи, скъпоструващи медицински изделия
/остеосинтезни средства/, които НЗОК не заплаща, изкуствена костнозаместваща
тъкан-алографт, ортопедична ортеза, еднократно операционно бельо, свързани с
травмите получени в резултат на ПТП и тяхното лечение както и за задължителните
за възстановяването от травмите рехабилитация и транспортиране със специално
превозно средство след оперативна намеса.
Нужда от лекарства, лекарствени и други средства е била налице и през месеците следващи
множеството оперативни намеси видно от констатираните персистиране и пареза на
перониалната мускулатура поради травматичната лезия на н.фибулари, оформените в
зоната на травматичния удар некротични
полета по кожата, които са имали продължително лечение.
Лечението е проведено адекватно и коректно.
В съответствие със заключението на СМЕ са и
показанията на разпитаната като свидетелка
Г.И.Н. На ищцата са правени операции на двата крака, лежала няколко пъти
в болница, почти 6 месеца била на легло,
не можела изобщо да става. След това постепенно с помощта на рехабилитатор
проходила, но с проходилка. С инвалидна количка я водили на изследвания и
прегледи, а баща й я носел по стълбите. След първата операция й сложили
пластини, които после трябвало пак оперативно да махнат. Гледали я на рентген, нямала подобрение, затова й сложили на 31.10.2018 г. допълнителни гвоздеи.
Ищцата платила 100 лв. за единия от престоите й в болничното заведение и
изследванията, които й направили по време на този престой. Платила на д-р
Крумов 15 лв., за да й извадят конците в Медицински центъра „П.Б.“ - К.
От момента на получаване на травмите - 25.01.2017 г. ищцата е в състояние на временна
нетрудоспособност. След изтичане на 1 година от травматичния момент ( на
29.01.2018г.) е представена на ТЕЛК към УМБАЛ-Ст.З., който установява
незавършено лечение и разрешава временната неработоспособност за още 2 месеца. Видно
от издаденото Експертно решение на ТЕЛК №0880 от 28.03.2018 г. към този момент ищцата е била с 56 процента трайно намалена работоспособност
за срок от 1 година. Видно от издадено на 02.05.2018 г. Експертно решение на
ТЕЛК № 1177 – злополуката от 25.01.2017 г. е призната за трудова. С издаденото
на 25.02.2019 г. Експертно решение на
ТЕЛК № 0710 оценката на трудоспособността на ищцата е променена и от 56 % е определена на 60 % за срок от 3 години.
Доказателства за отправена на 19.05.2017 г. покана до
ответника за заплащане на направени до този момент разходи за лечение по делото
не са представени. С писмена молба връчена на 14.03.2019 г. на ответника ищцата
е поканила ответника да й заплати направени от нея разходи за лечение в размер
на 6078,23 лв. Видно от изготвеното до ищцата на същата дата – 14.03.2019 г.
уведомление, ответникът е отказал да изплати по причина, че не можел да направи
обосновано заключение за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и претърпените от Н. имуществени вреди.
Исковата молба е подадена на 23.08.2019 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло.
Ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на л.а. „Ауди А4“ с рег. №***** към
25.01.2017 г., управляван към момента на произшествието от А.А.М. . М. загубил
контрол над автомобила си, навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал
нея - стоящата в близост западно от пътя пешеходка Г.Б.Н.. Вината на водача А.М. за настъпване на процесното
ПТП е установена с влязла в сила присъда № 48 от 03.10.2017 г. по НОХД №
416/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ст.З. На осн.
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Ищцата е спазила изискването на
закона – заявила е писмено претенцията си пред ответника - застрахователя на автомобила,
съприкосновението, с който е породило травми и последвалите по повод лечението
им имуществени вреди. Отговорността на застрахователя за репариране на
причинени вреди е функционално обусловена от отговорността на делинквента.
Вината на деликвента А.А.М.
е установена с влязла в сила присъда, поради което е налице отговорност на
ответника към увреденото лице за всички щети, резултат от увреждането или
намиращи се в пряка-причиннослествена връзка с увреждането.
Всички заявени с исковата молба разходи, в общ размер
на 10044,38 лв., са пряко свързани с
лечебните дейности необходими и приложени по повод на травматичните и
увреждания получени от ищцата при ПТП на 25.01.2017 г.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ. В
съответствие с претенцията на ищцата законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 10044,38 лв. следва да бъде присъдена от датата, заявена в исковата
молба – от деня на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на
сумата.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат е неоснователно, не почива на събраните по делото доказателства.
При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки.
Ако обаче пешеходецът пресича извън населено място ( какъвто е
настоящият случай) и ако в близост няма пешеходна пътека, той може да пресича и
извън определените за това места. Пешеходците могат да се движат по платното за
движение когато няма тротоар или банкет, когато е невъзможно тротоарът или
банкетът да бъдат използвани; при пренасяне или тласкане на обемисти предмети,
когато с това се затруднява движението на другите пешеходци. Например бутането
на детска количка може да се извършва по платното за движение на автомобили,
когато количката е много обемна и затруднява движението на другите пешеходци.
Законът указва къде да се движат пешеходците, ако са избрали пътното платно
като най-удобно място за придвижване. Пешеходците трябва да се движат
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата граница на платното.
Възраженията на ответника за липса на
причинно-следствена връзка за разходите направени от ищцата по представените
фактури и щетите от ПТП са неосноватнелни.
Сумата по фактура № ********** от 07.08.2017 г., за
разход в размер на 630 лв. за престой в санаториум в П.Б. е платена от ищцата.
Обстоятелството, че ищцата е била осигурено лице, не я прави автоматично
ползвател на услуги. Санаториално лечение не се ползва срещу „дължима по закон
отстъпка“, а при получено от НОИ разрешение за ползване на средства за
профилактика и/или лечение. До получаването на такова разрешение се стига след
изпълнение на процедура, изискваща на първо място лекуващ лицето лекар да
насочи лицето /т.е. да издаде направление за санаториално лечение/ за такъв вид лечение в подходящо за
здравословния проблем заведение. Ответникът не представи доказателства, че
ищцата е била насочена за такъв вид профилактика и/или лечение и тя не се е
възползвала от възможността да проведе раздвижването си със средства от бюджета
на държавното обществено осигуряване.
Възраженията на ответника, че Г.Н. не е имала нужда от
престой в санаториум за физио и балнеолечение както и че травматичните
увреждания са били такива по характер и интензитет, че да могат да оздравеят и
пострадалата да се възстанови в нормални срокове без посещение на санаториуми
или други подобни лечебни и рехабилитационни заведения са неоснователни и не
почиват на събраните по делото доказателства.
Неоснователни са възраженията на ответника за
направените от ищцата разходи за избор на екип.
От формално направеното от ответника сравняване на датата, на която е
извършена операцията, с датата на която е издадена фактурата за платената
услуга „избор на лекар и/или екип“ не следва, че „Г.Н. е избрала допълнителната
услуга, след като същата вече е била осъществена“. Следва, че документът, че услугата
е заплатена е издаден след като услугата е извършена, което е обичайният ред за
случване на нещата. Плащането на услугата е доказателство за извършването й, а
не за момента да заявяването й. Оспорваща, извършването на услугата страна,
познаваща реда за предоставяне на услугата, не представя доказателства, че
такава услуга не е била своевременно заявявана, респективно, не е била ползвана
от ищцата.
Страните представят списък на разноските.
Разноските на ищцата по делото възлизат на 250 лв. за съдебно-медицинска
експертиза.
Разноските на ответникът по делото възлизат на 298
лв., от които 210 лв. за съдебно авто-техническа експертиза, 110 лв. за
съдебно-медицинка експертиза и 18 лв. за призоваване на свидетел. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете ,ответникът
следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото
изцяло.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.Д.Ж. И З." АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. И. и Р. М. да заплати на Г.Б.Н., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:***,, адв. И.Й. сумите:
- 10044,38лв. (десет хиляди четиридесет и четири лева
и 38 ст.), представляваща обезщетение за причинени при настъпило на 25.01.2017
год., представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди при
настъпило ПТП на 25.01.2017 г. на път IV-66624 км. 3+600, в района на разклона
с път IV-50042 претърпени за времето от
25.01.2017 г. до 22.08.2019 г.;
- законната лихва върху сумата 10044,38лв. считано от 23.08.2019
год.и до изплащането й;
-
250лв.,
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД-Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: