Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 28.06.2021
Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и осми
май две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
445 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединените
искове е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата - К.Т.А. твърди, че с
ответника били бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 04.09.1994г.
и прекратен с влязло в сила решение № 83/07.03.2017г.,
постановено по гр.д. № 183/2016 г. по описа на КрлРС.
По време на брака си придобили, чрез покупко-продажба, в режим на СИО с нотариален акт № ***** г. на нотариус В.Б., град П.,
следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР,
адрес на имота: гр. П., п.к. ****, ул. „П.С.М.“ № ***, ет. ***, обект ****, самостоятелният обект се намира в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: 3а офис, брой нива на обекта:
1, посочена в документа площ: 50.73 кв.м., прилежащи части: съответните
проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, под
обекта: ***, над обекта: ******, *****, стар идентификатор: няма.
Твърди, че след прекратяване на
брака им, СИО се е трансформирало в обикновена
съсобственост с равни права - по 1/2 ид. част за
всеки от тях. Описаният имот предоставяли за ползване под наем на трети лица.
Последният договор за наем бил сключен на 25.11.2011г.
с месечен наем в размер на 250 лева. С Анекс към него от 29.11.2013г., срокът на договора бил удължен до 31.12.2015г., като било уредено дължимият наем след 01.01.2014г. да се заплаща на
тримесечие от 1-во до 10-то число на началото на
всяко тримесечие в брой, срещу съответен разходен документ, а с Анекс от 31.12.2015г. срокът на договора бил удължен до 31.12.2020г.
Твърди, че за целия период на
наемните правоотношения, наемът бил заплащан на ответника. След прекратяването
на брака им, дължимият наем бил заплащан на ответника на вноски, всяка по 500
лева на дати, както следва: 04.05.2017г., 30.06.2017г., 01.09.2017г., 02.11.2017г., 29.12.2017г., 01.03.2018г., 02.05.2018г., 02.07.2018г., 03.09.2018г., 05.11.2018г., 28.12.2018г., 05.03.2019г., 07.05.2019г., 01.07.2019г., 03.09.2019г., 04.11.2019г., 30.12.2019г. или общо в
размер на 8500 лева.
С влязло в сила на 05.11.2019г. решение № 276/22.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 858/2018г. по описа на КрлРС, била извършена съдебна делба на съсобствените
с ответника недвижими имоти, придобити по време на брака, като описаният имот
бил предоставен в дял на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Въпреки отправените от нея покани към ответника да й предава
половината от наема, а след придобиването на имота от нея и целия наем, същият
е отказвал да преведе дължимите суми на ищцата. От получените наеми в периода
от 04.05.2017г. до 03.09.2019г.,
в общ размер на 7500 лева, половината от тях, която й се следвала възлизала в
размер на 3750 лева. С получените от ответника суми от наема на 04.11.2019г. и 30.12.2019г. в общ
размер на 1000 лева, същият се обогатил неоснователно за сметка на нейното
обедняване, тъй като в качеството й на собственик на процесния
имот била лишена от възможността да получава дължимия наем.
Твърди, че с нотариален акт №
******* г. на нотариус С.Р.- К., двамата с ответника прехвърлили чрез
покупко-продажба на дъщеря им - Т.В.А. следния недвижим имот, а именно: дюкян -
магазин с вход към улица „В.Л.“ в град К., област П., находящ се в масивна
жилищна сграда с площ от 84 кв.м., построена в поземлен имот Ха-1634а, в квартал ***по плана на града, при граници и
съсели: улица, М.Т.Л.и Д.П.П., като двамата си
запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Същият го
отдавали под наем на трети лица. През 2017г. наемната
цена на имота е била в размер на 200 лева. След прекратяване на брака им,
ответникът продължил да получава целия наем за имота, като отказвал да й
заплаща припадащата й се половина, въпреки многократните й покани към него.
Плащането на наема се извършвал до 5-то число на текущия месец. От началото на 2017г. до момента имотът се ползвал под наем. Предвид
изложеното, обосновава наличие на правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
МОЛИ съда, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС, да постанови решение, с което да осъди ответника - В.В.А. с ЕГН **********, да заплати на ищцата - К.Т.А. с ЕГН
**********, сумата от 3750 лева,
представляваща половината от платения наем за процесния
имот, находящ се в град П., за периода от месец май 2017г.
до месец октомври включително 2019г., ведно с лихва
за забава върху всяка една платена вноска, считано от датата на плащане до
датата на подаване на исковата молба - 14.05.2020г.,
както следва: 76.81 лева, считано от 05.05.2017г., 72.85 лева, считано от 01.07.2017г.,
68.47 лева, считано от 02.09.2017г., 64.17 лева,
считано от 03.11.2017г., 60.21 лева, считано от
30.12.2017г., 55.90 лева, считано от 02.03.2018г., 51.60 лева, считано от 03.05.2018г.,
47.36 лева, считано от 03.07.2018г., 42.98 лева,
считано от 04.09.2018г., 38.61 лева, считано от
06.11.2018г., 34.93 лева, считано от 29.12.2018г., 30.28 лева, считано от 06.03.2019г.,
25.90 лева, считано от 08.05.2019г., 22.08 лева,
считано от 02.07.2019г., 17.64 лева, считано от
04.09.2019г. или в общ размер от 709.79 лева, както и
законната лихва върху главницата в размер на 3750 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
МОЛИ съда, на основание чл. 59 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева,
представляваща сбора от размера на последните две наемни вноски от 04.11.2019г. и 30.12.2019г., с която
сума същият се е обогатил неоснователно за сметка на нейното обедняване, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
МОЛИ съда, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС, да осъди ответника - В.В.А. с ЕГН
**********, да заплати на ищцата - К.Т.А. с ЕГН **********, сумата от 800.00
лева, представляваща половината от платения наем за процесния
имот, находящ се в град К., за периода от 01.05.2017г.
до 31.12.2017г. в размер от по 100 лева на месец,
ведно с лихва за забава върху всяка една платена вноска, считано от датата на
плащане до датата на подаване на исковата молба - 14.05.2020г.,
както следва: 30.70 лева, считано от 06.05.2017г.,
29.83 лева, считано от 06.06.2017г.,
29.00 лева, считано от 06.07.2017г., 28.14 лева,
считано от 06.08.2017г., 27.28 лева, считано от
06.09.2017г., 26.45 лева, считано от 06.10.2017г., 25.59 лева, считано от 06.11.2017г.,
24.75 лева, считано от 06.12.2017г. или в общ размер
от 221.74 лева, както и законната лихва върху главницата от 800 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - В.В.А.
оспорва предявените обективно, кумулативно предявени искове по основание и по
размер. Не оспорва, че бракът между В.В.А. и К.Т.А. е
прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 183/2017г.
по описа на КрлРС. Дата на влизането в сила съдебното
решение е 14.07.2017г., както е отбелязано на него, с
постановяване на окончателното решение по въззивно
гражданско дело № 1258 от 2017г. по описа на ОС - П..
Не оспорва, че от 14.07.2017г., семейната имуществена
общност между съпрузите е прекратена и е възникнала между страните обикновена
съсобственост по 1/2 ид.ч. по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, представляващ офис в град П.. По отношение на
обекта в град К., представляващ дюкян-магазин, същият не е бил съсобствен между страните, тъй като е прехвърлен на
дъщерята на страните - Т.В.А. още на 17.09.2002г.
Оспорва, както исковите претенции, с правно основание чл.30, ал.2 от ЗС, така и
исковите претенции с правно основание чл.59 от ЗЗД по отношение и на двата
обекта, както по основание, така и по размер.
По отношение на офиса в град П.:
Твърди, че между съсобствениците
съществувало постигнато взаимно съгласие обектът да се отдава за наем, като
след прекратяване на брака им наемът да се получава от дъщерята на страните -
Т.В.А., с оглед осигуряване на средства за обучението й във висше учебно
заведение и посрещане на необходимите й разходи за живот. Това се установявало
и от твърденията в исковата молба на К.Т.А. по бракоразводното дело, посочени в
края на първа страница от представеното решение, което представлявало признание
от страна на ищеца по настоящето производство за постигнатото неформално
съгласие между съсобствениците, средствата от наема да бъдат използвани за
издръжката на децата, които след прекратяването на брака, грижите и поемането
на разходите по обучението им, и материалното им обезпечаване изцяло се поемали
от ответника. Нещо повече, в мотивите на Решение № 83 от 07.03.2017г. по гр.д. № 183 от 2016г.
по описа на КрлРС, съдът е взел предвид получаването
на наемите от тези обекти като по-голяма възможност на ответника да издържа
децата, поради което бил определен по-малък размер на дължимата от ищцата
парична месечна издръжка. Именно, с оглед на така постигнатото съгласие между
съсобствениците за разпределението на ползите от имота, на 01.12.2011г. бил подписан анекс към договора за наем, по силата
на който наемът се получавал от Т.В.А.. Ето защо твърди за наличие на взето от
съсобствениците решение по чл.32 от ЗС за управление на общата вещ, а именно:
средствата от наема да се ползват за издръжката на децата на страните. Това
решение е изпълнявано от ответника, който продължавал да осигурява децата си,
които макар и пълнолетни учели във висши учебни заведения.
На следващо място сочи, че
бракоразводното решение влязло в законна сила на 14.07.2017г.,
от която именно дата семейната имуществена общност между съпрузите била прекратена
и възникнала между страните обикновена съсобственост по 1/2 идеални части. Това
обосновало неоснователността на претенцията за изплащане на част от наема за
04.05.2017г. и за 30.06.2017г.,
неясно в какъв претендиран размер за всеки месец.
Оспорва твърденията на ищеца, че
месечният наем е в размер на 500 лева, тъй като същият бил в размер на 250
лева, поради което общата сума на наема за твърдения период е 4 250 лева, а
частта на ищеца в него следва да е 2125 лева, съответстваща на частта му в собствеността.
Още повече, че ответникът не е получавал тези парични средства, а те били
получавани от дъщерята на страните, поради което неоснователно разместване на
блага липсвало, доколкото разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС цели именно
избягване на обогатяването на единия за сметка на другия съсобственик.
Оспорва и исковите претенции на
ищцата като погасени по давност - главни и акцесорни.
Във връзка с изложеното на собствено основание оспорва исковите претенции за
заплащане на обезщетение за забава върху всеки един твърдян наем, неясно за
какъв претендиран период на лихвата за забава, тъй
като липсвала покана от страна на ищеца до ответника, по силата на която той да
бъде поставен в забава. Оспорва и размера на лихвата за забава, доколкото
същата е изчислена на база 500 лева, а действителният размер на месечната полза
(наем) е 250 лева.
По отношение на исковите
претенции по чл. 59 от ЗЗД в размер на 1000 лева за получен наем на 04.11.2019г. в размер на 500 лева и на 30.12.2019г.
в размер на 500 лева, счита същите за изцяло неоснователни. Липсвало
обогатяване на ответника за сметка на ищцата, тъй като същият не е получил тези
суми, а те били получавани от Т.В.А., с цел нейната издръжка. Не отговарял по
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, тъй като тази претенция е следвало да се
отправят към наемателя - Решение № 156 от 07.11.2018 г. по к. гр. д. № 1223 /
2018 г. на Върховен касационен съд. Фактическият състав на чл.59 от ЗЗД е акцесорен и към ответникът бил неприложим при евентуалното
наличие на друг фактически състав на неоснователното обогатяване.
Твърди, че към 04.11.2019г. и към 30.12.2019г.
решението по извършването на делбата, чрез разпределение на недвижимите имоти,
не било влезнало в сила. Оспорва и размера на претенциите по чл.59 от ЗЗД,
поради изложените съображения за действителния размер на наема.
Относно дюкян-магазин в град К.:
По отношение на исковите
претенции следвало да се вземе предвид, че собственикът на този обект е
дъщерята на страните - Т.В.А., която била страна по договора за наем и която
получавала уговорения наем в размер на 200 лева. Твърди, че не е получавал наем
от този имот, защото нито бил наемодател, нито бил собственик. Правото на
ползване било учредено на 17.09.2002г., но никога не
било упражнявано от ищеца, поради което и на основание чл.59, ал.3 от ЗС било
погасено на 17.09.2007г. Моли съда да вземе предвид,
че приходите и от този наем отново били изцяло за издръжката на учащите се
пълнолетни лица, която поемал само и единствено ответника.
Възражение за съдебно прихващане (в условие на евентуалност):
Ищцата твърди, че до 05.11.2019г. да е била съсобственик при квота в собствеността от
1/2 ид.ч. върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, представляващ офис в град П., улица „П.С.М.“ № ***,
ет.***, обект ***, поради което и на основание чл.30, ал.3 от ЗС да й се
следват гражданските плодове до размера на 1/2 част. В същото време обаче и
съгласно същата тази разпоредба на чл.30, ал.3 от ЗС, съсобственикът участвал
не само в ползите, но и в тежестите за имота. След като ищецът е бил
съсобственик той е следвало да заплаща местен данък и такса, битови отпадъци за
имота в съответствие с притежаваната от него квота в собствеността, което обаче
не е сторено от ищцата, а всички местни данъци и такси за самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******,
представляващ офис в град П., улица „П.С.М.“ № ***, ет.***, обект ** били заплащани от ответника изцяло, в
размер на 6000 лева, заедно с начислените лихви за забава.
Счита, на основание чл.30 ал.3
от ЗС, че ищцата в настоящия процес му дължи сумата от 3000 лева,
представляваща 1/2 част от платените от в общ размер на 6000 лева - местен
данък за недвижим имот, такса битови отпадъци и лихва за забава за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, представляващ офис в град
П., улица „П.С.М.“ № ***,
ет.**, обект 35. С
оглед на изложеното между страните съществуват насрещни вземания, поради което
в условието на евентуалност моли да се извърши съдебна компенсация с уважената
изцяло или частично искова претенция на К.Т.А. с ЕГН ********** с насрещното
вземане на В.В.А. с ЕГН ********** за сумата от 2
367.84 лева, представляващи частта на К.Т.А. от местен данък за недвижим имот,
такса битови отпадъци и лихва за забава за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, с предназначение: офис, с адрес: в град П., улица
„П.С.М.“ № ***, ет.***, обект ***.
Моли съда, да постанови решение,
по силата на което да отхвърли предявените от К.Т.А. с ЕГН ********** против В.В.А. с ЕГН ********** обективно съединени осъдителни
искове. В условие на евентуалност, моли съда, да извърши съдебна компенсация с
уважената изцяло или частично искова претенция К.Т.А. с ЕГН ********** с
насрещното вземане на В.В.А. с ЕГН **********, за
сумата от 2367.84 лева, представляващи частта на К.Т.А. от местен данък за
недвижим имот, такса битови отпадъци и лихва за забава за самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******, с предназначение: офис, с адрес: в град П.,
улица „П.С.М.“ № ***, ет.***, обект ***. Претендира за направените по делото
разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното гр.д. №
183/2016г. по описа на КрлРС,
с Решение № 83/07.03.2017г., съдът е прекратил с
развод гражданския брак между страните, сключен с Акт за граждански брак №
157/04.09.1994г., съставен в Община К., като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Решението е влязло в
законна сила на 14.07.2017г.
Видно от представения нотариален
акт № 66, том V, рег. №
3882, дело № 632/2006г. на нотариус В.Б. гр. П.,
страните по време на брака си за закупили право на строеж върху дворно място с
административен адрес: град П., улица „П.С.М.“ № ***, представляващ офис с площ от 50.73
кв.м.
Представеното по делото копие от
Решение № 276/22.07.2019г., постановено по гр.д. №
858/2018г. по описа на КрлРС,
удостоверява, че с влязло в сила съдебно решение на 05.11.2019г.
е извършена между страните съдебна делба, като в дял на К.Т.А. е поставен процесния имот с административен адрес: град П., улица
„П.С.М.“ № ***, ет.***, обект ***.
Видно от представения договор за
наем от 25.11.2011г., В.В.А.,
в качеството си на наемодател е предоставил на „Т.П.“ ЕООД , в качеството му на наемател - магазин с
площ от 50.73 кв.м., находящ се в град П., улица „П.С.М.“ № **** за срок от
две години, считано от 01.12.2011г. до 01.12.2013г. срещу месечен наем от 250.00 лева. С допълнителен
Анекс към договора от 29.11.2013г., страните са предоговорили срока, като същият се продължава от 01.12.2013г. до 31.12.2015г. при същата
наемна цена. С допълнителен Анекс към договора от 31.12.2015г.,
страните са предоговорили срока, като същият се
продължава от 01.01.2016г.
до 31.12.2020г.
Във връзка с възраженията
направени от ответника, същият е ангажирал писмени доказателства. Видно от
представеното Уверение № 33537/09.01.2020г., синът на
страните – А.В.А. е записан за зимен
семестър на учебната 2019/2020г. във Факултет „*****“, *** курс, ОКС
„***“ при ***– С..
Видно от представеното Уверение № 20МД/14.01.2020г., дъщерята на страните – Т.В.А. е записана през учебната 2019/2020г. в ***
курс на зимен семестър по специалност – „*****“, ОКС „*****“ при МУ – П..
Видно от представения Анекс към
договора от 01.12.2011г., страните са предоговорили т. 3 от договора за наем, като е уговорено -
наема за следващите периоди след 01.01.2012г. да се предплаща на всеки два месеца и сумата от
наема да се получава от Т.В.А.. Този анекс е оспорен от ищцовата страна, като
такъв създаден с оглед нужсите на процеса, но
доказателства за това не са ангажирани.
Представени са справки за
неплатени задължения по партиди от К.Т.А., както и приходни квитанции за
платени данък и такса битови отпадъци.
Съдът е изслушал заключение на
вещо лице Р.М.М. по назначена съдебно счетоводна
експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като
обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, лихвата върху претендираната сума от 3750.00 лева възлиза в общ размер на
708.74 лева.
Видно от постъпилата Справка от
Н.Т.н.Н.С.О. „И.“, изх. № 12-10-00-1052#1/03.11.2020г. при направена проверка на приложените документи е
установен сключен договор за наем за временно възмездно ползване на недвижим
имот – магазин, находящ се в град П., улица „П.С.М.“ № **** с квадратура от 50.73 кв.м.
Договорът за наем е сключен на 25.11.2011г. за срок
от две години, считано от 01.12.2011г. до 01.12.2013г. между страните - В.В.А., в
качеството си на наемодател и „Т.П.“ ЕООД, в качеството му на наемател. Същите
данни се съдържат и в постъпилата Справка от Н.Т.н.Н.С.О. „И.“, изх. № 12-74-00-61#4/05.10.2020г.
Представени са от ответника -
копие от Решение № 260098/21.11.2020г., постановено
по гр.д. № 848/2020г. по описа на КрлРС,
както и копие от отговора на исковата молба по същото дело. Ищец по цитираното
дело, с правно основание чл. 144 от е Т.В.А., а
ответник е майка й - К.Т.А.. Претендира се заплащане на месечна издръжка,
дължима на Т.В.А., като пълнолетна, учаща се във висше учебно заведение. Видно
от представените документи, К.Т.А., в качеството и на ответник и задължено лице
по см. на чл. 144 от заявява невъзможност зо осигуряване на исканата издръжка, като признава
наличието на Анекс от 01.12.2011г. към договор за наем от 25.11.2011г.
за обекта в гр. П., наемът от който получавала Т.В.А. и същият възлизал на 250 лева. Искът е
отхвърлен на първа инстанция, като в мотивите си, съдът е анализирал
представения Анекс от 01.12.2011г. към договор за наем от 25.11.2011г.
за обекта в гр. П. и е приел, че Т.В.А.
получава месечен наем от 250 лева за периода от сключването му до 31.12.2020г.
По делото е постъпила справка от
А.Д., представител на „Т.П.“ ЕООД, съгласно която, за периода от 01.2017г. до 01.2020г. са превели
наеми по Договор с лицето В.А. ***, както следва:
на 06.01.2017г.
- 500.00 лв. наем 01-02;
на 02.03.2017г.
- 500.00 лв. наем 03-04;
на 04.05.2017г.
- 500.00 лв. наем 05-06;
на 30.06.2017г.
- 500.00 лв. наем 07-08;
на 01.09.2017г.
- 500.00 лв. наем 09-10;
на 02.11.2017г.
- 500.00 лв. наем 11-12;
на 29.12.2017г.
- 500.00 лв. наем 01-02;
на 01.03.2018г.
- 500.00 лв. наем 03-04;
на 02.05.2018г.
- 500.00 лв. наем 05-06;
на 02.07.2018г.
- 500.00 лв. наем 07-08;
на 03.09.2018г.
- 500.00 лв. наем 09-10;
на 05.11.2018г.
- 500.00 лв. наем 11-12;
на 28.12.2018г.
- 500.00 лв. наем 01-02;
на 05.03.2019г.
- 500.00 лв. наем 03-04;
на 07.05.2019г.
- 500.00 лв. наем 05-06;
на 01.07.2019г.
- 500.00 лв. наем 07-08;
на 03.09.2019г.
- 500.00 лв. наем 09-10;
на 04.11.2019г.
- 500.00 лв. наем 11-12;
на 30.12.2019г.
- 500.00 лв. наем 01-02.
От така приетата и неоспорена
справка, депозирана по реда на чл. 192 от , от
третото, неучастващо по делото лице - „Т.П.“ ЕООД е видно, че наемът е заплащан
еднократно за два месеца, като месечния наем е съгласно уговореното с Договора
за наем от 25.11.2011г. и възлиза на 250 лева.
Доколкото по делото е налице
влязло в сила определение, с което е прекратено делото в частта относно иска с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, по отношение на имот, представляващ:
дюкян - магазин с вход към улица „В.Л.“ в град К., съдът не обсъжда
представените доказателства, касаещи този имот.
Други доказателства от значение
по делото не са представени.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 от ЗС е предвидено, че всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ, съразмерна на частта си. При тълкуване
на нормата се установява, че същата се основава на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване в отношенията между съсобствениците и е специална спрямо общата
норма на чл.59 от ЗЗД. С нея е предвидено, че ако някой от съсобствениците
сам е ползвал и получавал приходи от ползването на имота, за него възниква
задължение да обезщети останалите съсобственици за онази част от ползите, които
са съразмерни на притежаваните от тях части от съсобствения
имот. Понятието „ползи от общата вещ” по чл. 30, ал.3 от
ЗС е с по-широко съдържание от понятието „използване на
общата вещ”, съдържащо се в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС и включва не само
прякото служене с общата вещ за задоволяване на лични и семейни нужди, но и
съответните квоти от получените от вещта плодове, както и увеличенията на
стойността, в следствие на извършени подобрения.
В случая ответникът е сключил
договор за наем на целия съсобствен имот в град П.,
улица „П.С.М.“ № *****
с квадратура от 50.73 кв.м. Принципно - за останалия съсобственик възниква
право върху припадащите му се части от наема, съобразно квотата му в съсобствеността,
изразяваща се във вземане срещу наемодателя, който упражнява като ползвател
правото на собственост на останалия съсобственик, събиращи целия наем. В това
му качество ответникът по делото дължи на ищеца частите от наема, съответстващи
на размера на идеалните части от имота. Вземането е
изискуемо от деня на получаване на престацията
(наема).
В случа обаче, съдът намира този
иск за неоснователен. Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки
съсобственик, е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно на частта си. За основателността на този иск ищцата следва да
докаже, че е съсобственици в процесния недвижим
имот, че ответникът е получил лично някаква полза от целия имот. В случая,
ищцата доказа, че страните са съсобственици в магазина (офис) в гр. П., но
не доказа, че ответникът е получил наемно плащане за него за процесния период.
Установи се от представения
Анекс към договора от 01.12.2011г., че страните по
Договора за наем от 25.11.2011г., са предоговорили т. 3 от същия, в смисъл, че наема за
следващите периоди след 01.01.2012г.
се предплаща на всеки два месеца и сумата от наема да се получава от Т.В.А.. В
случая, исковата претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС касае периода от месец май 2017г. до месец октомври включително 2019г.,
а претенцията по чл. 59 от ЗЗД, се отнася за последните две наемни вноски от
04.11.2019г. и 30.12.2019г.
Следва да псе отбележи, че
договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемната цена. Той
е неформален договор, за който не се изисква вписване. Договорът за наем е консенсуален договор, който се счита за сключен от момента,
в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи - вещта,
която се предоставя за ползване и наемната цена. Тълкувайки договора, доколкото
Анекса е неразделна част от същия и съобразно разпоредбата на чл.75, ал. 2 от ЗЗД, съда намира, че е възможно да съществува уговорка между страните по
облигационното отношение изпълнението да се осъществява по начин, който
позволява на кредитора да се ползва от изпълнението. В този случай,
изпълнението ще има погасителен ефект, ако длъжникът се е съобразил с клаузите
на договора. Измененията във фактическите условия по изпълнението изискват
добросъвестност от страна на длъжника, както и съдействие от кредитора за точното
следване на указанията му във връзка с действията по изпълнението.
В случая, с оглед продължаващото
обучение на детето на страните по делото - Т.В.А., специалност магистратура,
кредитора - В.В.А. се е договорил с наемателя -
„Т.П.“ ЕООД след 01.01.2012г.
наема да се получава от дъщеря му. С оглед
представените писмени документи, съдът прима, че ищцата е признала този
факт, а именно по гр.д. № 848/2020г. по описа на КрлРС, с правно основание чл. 144 от ,
където К.Т.А., в качеството й на задължено лице по см. на чл. 144 от заявява невъзможност за осигуряване на исканата издръжка
от дъщеря си Т.В.А., сочейки и наличието
на Анекс от 01.12.2011г.,
по силата на който, наемът от отдаван под наем магазин в град П., улица
„П.С.М.“ № ***** с
квадратура от 50.73 кв.м. се получава Т.В.А.. Съдът, при произнасянето си по
същество е анализирал този Анекс.
Доколкото ищцата не е оборила
представените от ответната страна доказателства, чрез ангажирани на други,
които да променят констатациите на съда, настоящият състав приема за доказана
тезата на ответника, а именно - че „Т.П.“ ЕООД
е продължил да плаща наемната цена, като добросъвестно го е изпълнил към
лице, което съобразно обстоятелствата, е било овластено
да получи изпълнението, съгласно чл. 75, ал.2 от ЗЗД. Не са установени по
делото предпоставките за уважаване на предявените искове, т.к. на първо място
ответникът не е получил лично някаква полза от целия имот и на второ място
същият не се е обогатил за сметка на ищеца.
От друга страна, за
основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: да е налице неоснователно обогатяване на едно лице за
сметка на обедняване на друго лице, да е налице причинно следствена връзка
между обогатяването и обедняването. В случая не е налице нито една от тези
предпоставки. Ищцата претендира от ответника суми, представляващи сбора от
размера на последните две наемни вноски от 04.11.2019г.
и 30.12.2019г., с която сума същият се е обогатил
неоснователно за сметка на нейното обедняване, по силата на сключения Договора
за наем от 25.11.2011г. С оглед представените
доказателства и изложеното по-горе, категорично се установи, че ответникът не е
получил тези суми.
Ето защо, предявените искове се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода
на процеса, съдът не се произнася по възраженията, направени от ответната
страна.
По отношение на разноските:
Предвид отхвърлените искове,
отговорността за разноски лежи върху ищцата, която следва да понесе своите,
както са направени, и да заплати тези на ответника. Доколкото обаче по делото
не са представени доказателства от ответника за реализирани такива, съдът не
присъжда разноски. В тази връзка, видно от представеното пълномощно, съдържащо
се на лист 46 от делото, липсват данни за сключен договор за правна защита и
съдействие, съответно за стойността на договореното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.Т.А. *** с ЕГН ********** против В.В.А.
*** с ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 3750.00 лева, дължима на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и представляваща половината от платения наем за процесния имот, находящ се в град П., улица „П.С.М.“ № **** с квадратура от 50.73
кв.м. по Договор за наем от 25.11.2011г., за периода
от месец май 2017г. до месец октомври включително 2019г., ведно с лихва за забава върху всяка една платена
вноска, считано от датата на плащане до датата на подаване на исковата молба -
14.05.2020г., както следва: 76.81 лева, считано от
05.05.2017г., 72.85 лева,
считано от 01.07.2017г., 68.47 лева, считано от
02.09.2017г., 64.17 лева, считано от 03.11.2017г., 60.21 лева, считано от 30.12.2017г.,
55.90 лева, считано от 02.03.2018г., 51.60 лева,
считано от 03.05.2018г., 47.36 лева, считано от
03.07.2018г., 42.98 лева, считано от 04.09.2018г., 38.61 лева, считано от 06.11.2018г.,
34.93 лева, считано от 29.12.2018г., 30.28 лева,
считано от 06.03.2019г., 25.90 лева, считано от
08.05.2019г., 22.08 лева, считано от 02.07.2019г., 17.64 лева, считано от 04.09.2019г.
или в общ размер от 709.79 лева, както и законната лихва върху главницата в
размер на 3750.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.Т.А. *** с ЕГН ********** против В.В.А.
*** с ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 1000.00 лева, дължима на
основание чл. 59 от ЗЗД и представляваща сбора от размера на последните две
наемни вноски от 04.11.2019г. и 30.12.2019г., с която сума същият се е обогатил неоснователно за
сметка на нейното обедняване, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.