Р Е Ш Е Н И Е
№ 2335/19.12.2023г.
гр. Пловдив, 19 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №732 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.31, ал.1, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци (НРСБТБО) и Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба №7/19.12.2013г.)
Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1, ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от Е.К.- кмет на общината, обжалва точка II.6. от Заповед №58 от 27.02.2023г. на изпълняващ длъжността (и.д.) изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с която община Карлово е определена като община, неизпълнила целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО за календарната 2020г.
Претендира се обявяване нищожността на заповедта, алтернативно се поддържа искане за отмяна на оспорената ѝ част поради незаконосъобразност.
Твърди се, че административният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и срокове, без мотиви и в противоречие със смисъла на закона. Твърди се, че община Карлово е постигнала целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО. Поддържа се, че задължението за ограничаването на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци следва да се носи общо от всички общини – Карлово, Калояново, Сопот и Хисаря, участващи в регионално сдружение за отпадъци. Чрез юрисконсулт Д.Т.- пълномощник (лист 308), се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 368), както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото- и.д. изпълнителен директор на ИАОС при МОСВ, чрез юрисконсулт С. Г.- пълномощник (лист 46), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 07.12.2023г. по електронна поща по делото постъпват писмени бележки с Вх.№24525 (листи 370-375) от юрисконсулт Г., поддържащи изразеното становище. Същите писмени бележки (листи 376-380) постъпва по делото и чрез обикновена поща на 11.12.2023г.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която заповедта (листи 8-32), част от която се оспорва по делото, е съобщена на жалбоподателя, но същата е публикувана на страницата на ИАОС в интернет на адрес: **** на 27.02.2023г., според нарочна разпечатка (лист 38а). От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена чрез ответника, посредством лицензиран пощенски оператор (ЕКОНТ), като пратката, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 13.03.2023г., според приетото по делото копие на нарочна разписка (лист 7а) и нарочна разпечатка от сайта на ЕКОНТ (листи 42-44), или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-352 от 29.05.2017г. (лист 40а) на Министър на околната среда и водите (МинОСВ), с която заповед, на основание чл.12, ал.4 и §5 от ПЗР на НРСБТБО (отменени разпоредби), изпълнителният директор на ИАОС е оправомощен да издава заповеди по чл.12, ал.4 и по §5, ал.3 от ПЗР на НРСБТБО, с които да определя общините, които не са изпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО и общините, които не са изпълнили целите по чл.31, ал.1 от ЗУО за 2015г. и за всяка следваща година.
Прието е заверено копие на Заповед №977 от 02.08.2022г. на МинОСВ, с която заповед, на основание чл.25, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за администрацията (ЗА), Р. Х. И., издала заповедта, част от която се оспорва по делото, в качеството ѝ на заместник изпълнителен директор на ИАОС, е упълномощена да изпълнява правомощията на изпълнителен директор на ИАОС в пълен обем, считано от 04.08.2022г. до назначаване на изпълнителен директор на ИАОС.
Така посоченото упълномощаване (оправомощаване) на ответника по делото, настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен за целта орган.
Като приложение към писмо №12-00-62 от 09.03.2021г. (лист 61) на кмета на община Карлово, адресирано до ответника по делото, в ИАОС са представени Годишен отчет за депониране на отпадъци за 2020г. (листи 61а-62), съгласно Приложение №31 към чл.20, ал.1 от Наредба №1 от 4.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредба №1/04.06.2014г.), както и Годишен отчет на регионалните сдружения на общините (Карлово, Калояново, Сопот, Хисаря) за 2020г. (листи 63-68), съгласно Приложение №32 към чл.20, ал.2 от Наредба №1/04.06.2014г.
А като приложение към писмо №12-00-62(1) от 31.03.2021г. (лист 69) на кмета на община Карлово, в ИАОС са представени коригиран Годишен отчет за депониране на отпадъци за 2020г. (листи 69а-70), съгласно Приложение №31 към чл.20, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г., както и коригиран Годишен отчет на регионалните сдружения на общините (Карлово, Калояново, Сопот, Хисаря) за 2020г. (листи 71-76), съгласно Приложение №32 към чл.20, ал.2 от Наредба №1/04.06.2014г.
Според
посочените годишни и коригирани годишни отчети, количеството на битовите отпадъци, предадени за депониране от община
Карлово, е 7 872,66 тона. Според таблица №1 “Битови отпадъци“ (лист 64а, 72а),
от общо предадените за депониране отпадъци биоразградимите
отпадъци са 5 861,317 тона и 1 454,74 тона или общо 7 316,057 тона.
По данни от информация, публично достъпна на
страницата на МОСВ в интернет, на адрес****, депонираните от община Карлово битови отпадъци за базовата
1995г. е общо 25 408 тона.
С писмо Изх.№07-04-813 от 30.08.2022г. (лист
57) на председателя на Националния статистически институт (НСИ) се уведомява
ответникът по делото, в отговор на писмо с Изх.№3124 от 11.08.2022г. (неприложено
по делото), че предоставя информация относно образуваните и директно
депонираните битови отпадъци по общини в България за 2020г., съгласно чл.31,
ал.1 от ЗУО. Вероятно като приложение към посоченото писмо е представена изисканата
информация (листи 32а-35), достъпна и на страницата на ИАОС в интернет на
адрес: ****
С писмо Изх.№3433 от 08.09.2022г. (лист 37) на и.д. изпълнителен директор на ИАОС се уведомяват кметовете на общини на територията на Република България, че в изпълнение на изискванията на Наредба №7/19.12.2013г., на официалната интернет страница на ИАОС, в раздел “Мониторинг и отпадъци“ и подраздел “Информация във връзка с чл.28б от Наредба №7/9.12.2013г.“, е публикувана информация за отчетната 2020г. по общини за изпълнение на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО. Указано е на адресатите на писмото, че в 30-дневен срок от публикуване на информацията общините могат да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Според приетата по делото нарочна разпечатка (лист 36), посочената информация е публикувана в интернет на 08.09.2022г., достъпна също така в интернет на адрес: ******
Според
посочената информация (лист 32а и в интернет), от общо депонирани биоразградими битови отпадъци през 2020г. (7 125 тона)
е постигната степен на подготовка за
повторна употреба и рециклиране в размер на 17%.
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която писмо с Изх.№3433 от 08.09.2022г. е получено от община Карлово, нито пък че от община Карлово е изразено становище относно публикуваната информация, след което е издадена оспорената по делото заповед.
Според процесната заповед (лист 13а), по отношение на община Карлово, съгласно публикуваната информация на интернет страницата на ИАОС за 2020г., предоставена от задължените лица, извършващи дейности по управление на битови отпадъци по реда на Наредба №1/04.06.2014г. (3 287 тона) и получената информация от НСИ, вземайки предвид, че не е постъпило становище от общината по чл.12, ал.3 от НРСБТБО (редакция от 05.06.2018г.), постигнатата степен на рециклиране, определена по гореописания метод е 17%. Методологията за определяне процента рециклирани битови отпадъци е в съответствие с §4 от ПЗР на НРСБТБО (редакция от 05.06.2018г.), съгласно която изпълнението на целите по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУО се изчислява по метод 4 от приложение №1 на Решение на Комисията от 18 ноември 2011г. (листи 348-353).
Според постъпилото по
делото писмо с №07-07-81#2 от
18.07.2023г. (лист 334), на и.д. председател на НСИ, съгласно Националния план
за управление на отпадъците за периода 2014 – 2020г. НСИ не разполага с информация
за количествата рециклирани битови отпадъци на общините, включително и на община
Карлово.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ), с вещо лице Д.С.М. и задачи, подробно формулирани в писмена
молба на процесуалния представител на жалбоподателя (лист 309).
Според заключението на вещото лице М. (листи
361-365) и допълнението към същото (листи 366-367), приети неоспорени от
страните и които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени и
съответстващи на останалите по делото доказателства, количествата битови
отпадъци, предадени за депониране от община Карлово за 2020г., са определени в
резултат от анализ на годишните отчети за отпадъци в съответствие с Наредба
№1/04.06.2014г. След съобразяване на данните от: годишния отчет на община
Карлово за депониране на отпадъци за 2020г.; депонираните от община Карлово
битови отпадъци за базовата 1995г. и количествата на директно депонираните
битови отпадъци от община Карлово за 2020г., вещото лице, прилагайки правилата
за изчисляване изпълнението на целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО, приема за
установено, че степента на отклонение от депо при община Карлово е 17,2 %. Този
резултат е установен след аритметична проверка на приложената от ответния
административен орган формула с компоненти: “Рециклираните битови отпадъци
3 537,189 тона (таблица на лист 364) спрямо генерираните битови отпадъци
от 20 543,270 тона (таблица на лист 363).
Правилата на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/ЕО), поставят изкисване пред държавите от Европейския съюз (ЕС) да реализират национални стратегии за прогресивно намаляване на количеството биоразградими отпадъци, изпращани в депа. В частност, според чл.5, т.2, б.“в“ от Директива 1999/31/ЕО се поставя стратегическа цел най-късно петнадесет години след датата, определена в член 18, параграф 1, количеството биоразградими общински отпадъци да се намали до 35 % (като тегло) от общото им количество на биоразградими общински отпадъци, произведени през 1995г. или по време на последната година преди 1995г., за която се разполага със стандартизирани данни на Евростат. Според чл.18 от Директива 1999/31/ЕО, държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата не по-късно от две години след нейното влизане. Директивата влиза в сила и се прилага от 16 юли 1999г., т.е. в срок до 16 юли 2001г. държавите членки на ЕС са задължени да синхронизират националното си право с поставените общностни цели. Съответно, Директива 1999/31/ЕО е транспонирана с отменения Закон за управление на отпадъците (ЗУО, отм., считано от 13.07.2012г.), ДВ, бр.41 от 01.06.2010г.
Според чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО, системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум най-късно до 31 декември 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци на най-малко до 55 на сто от общото тегло на тези отпадъци.
Производството по издаване на Заповед №58 от 27.02.2023г.
е проведено по реда на отменения чл.12 от НРСБТБО, приета на основание чл.43,
ал.5 от ЗУО (в редакция към 2021г.), във връзка с §11 от Преходни разпоредби (ПР)
на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №7/19.12.2013г. (ДВ, бр.77 от
16.09.2021г., в сила от 20.09.2021г.).
Според чл.12, ал.1 от НРСБТБО (редакция от 05.06.2018г.), Лицата, извършващи дейности с битови отпадъци, в т.ч. биоотпадъци, водят отчетни книги и предоставят годишни отчети съгласно изискванията на наредбата по чл.48, ал.1 ЗУО (Наредба №1/04.06.2014г.).
Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г. (редакция от 31.03.2020г.), Годишни отчети по чл.13 – 22 и чл.22б (в случая, дейност по чл.20, ал.1- дейност по депониране на битови отпадъци) за предходната календарна година се предоставят ежегодно до 10 март на текущата на хартиен носител или по електронен път в информационната система, поддържана от ИАОС, при наличие на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЕДЕП (Закон за електронния документ и електронния подпис).
Според разпоредбите на чл.12 от НРСБТБО (редакция
от 05.06.2018г.), (2) Ежегодно, в срок
до 30 септември изпълнителният директор на ИАОС обобщава и публикува информация
за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по
чл.31, ал.1 ЗУО. (3) В 30-дневен
срок от публикуването на информацията общините могат да изразят становище и да
направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. (4) Ежегодно
в срок до 20 ноември въз основа на информацията и становищата на общините, ако
такива са представени, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава мотивирана
заповед, с която определя общините, които са изпълнили целите по чл.31, ал.1
ЗУО, и общините, които не са изпълнили целите по чл.31, ал.1 ЗУО за предходната
календарна година.
Според §11 от ПР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №7/19.12.2013г. (в сила от 20.09.2021г.), издадените
заповеди по отменения чл.12 от наредбата по чл.43, ал.5 ЗУО (НРСБТБО) запазват
своето действие и започнатите процедури се довършват по досега действащия ред.
В случая, по аргумент от чл.12, ал.1 от НРСБТБО (редакция от 05.06.2018г.), във връзка с чл.23, ал.1 от Наредба №1/04.06.2014г. (в редакция от 31.03.2020г), процедурата за определяне степента на изпълнение на целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО се счита за започната през 2021г. посредством подаване на годишните отчети за предходната календарна 2020г. Към датата на влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №7/19.12.2013г. (20.09.2021г.) процесната процедура е започната и недовършена (висяща). Съответно и съобразно правилото на §11 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №7/19.12.2013г. процедурата за календарната 2020г. следва да бъде довършена по реда на отменения чл.12 от НРСБТБО. Тъй като срокът по отменения чл.12, ал.4 от НРСБТБО (до 20.11.2021г.) е инструктивен, то издаването на заповедта, част от която се оспорва по делото, едва на 27.02.2023г. не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила (противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока), тъй като изтичането на срока не преклудира правомощието на компетентния за целта орган да издаде предвидения в закона административен акт. В този смисъл са съображенията, изложени в Тълкувателно решение №1 от 17.09.2018г. на ВАС по т. д. №4/2016г., ОСС, I и II колегия, докладвано от съдията Л.М., според които “…сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност. Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе… След влизане в сила на АПК не е загубила действие съдебната практика, изложена в т.8 от Постановление №4/1976г. по гр.д. №3/76г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание“.
Именно в рамките на започнатата и недовършена (висящата) процедура ответникът по делото следва да провери, дали общините най-късно до 31 декември 2025г., съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО (в редакция към 2021г.), са извършили подготовка за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци най-малко до 55 на сто от общото тегло на тези отпадъци. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗУО, целите по ал.1, т.3 – 6 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в §15 от преходните и заключителните разпоредби, по-конкретно нарастват всяка година с по 1 на сто, както следва:
1. 31 декември 2021 г. – 51 на сто;
2. 31 декември 2022 г. – 52 на сто;
3. 31 декември 2023 г. – 53 на сто;
4. 31 декември 2024 г. – 54 на сто;
5. 31 декември 2025 г. – 55 на сто.
Съгласно Националния план за управление на отпадъците за периода 2014 –
2020 г. (**** ), 50% от битовите отпадъци са биоразградими.
Посочи се по-горе, че установеният в рамките
на развилото се административно производство процент на подготовка за повторна
употреба и рециклиране на битови отпадъци през 2020г. от община Карлово е в
размер на 17 % от общото количество битови отпадъци, а според заключението на вещото
лице М. процентът на подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови
отпадъци е в размер на 17,2% от общото количество битови отпадъци, като и в
двата случая процентът на подготовка за повторна употреба и рециклиране на
битови отпадъци е по-малък от нормативно установеният размер от 50%. Освен
това, разпоредбите на чл.12 от НРСБТБО (редакция от 05.06.2018г.) ясно поставят задължението за отчитане степента на
постигане на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО върху всяка отделна община, поради
което възражението на жалбоподателя, че община Карлово е член на Регионално
сдружение за управление на отпадъците, включващо и общините Калояново, Сопот и
Хисаря, и следва да се определи изпълнение на целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО
общо за регионалното сдружение, е неоснователно.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че оспорената част от Заповед №58 от 27.02.2023г. е
постановена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие
с относимите материалноправни
разпоредби на ЗУО и наредбите по неговото прилагане, противно на възражението
на жалбоподателя в тази насока.
Настоящият състав на съда намира процесната заповед за издадена и в съответствие с
изискванията за форма на този вид актове по отменената разпоредба на чл.12,
ал.4 от НРСБТБО, а именно да е мотивирана, предвид направеното посочване в
същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ,
както и редът за нейното оспорване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира
оспорената част от Заповед №58 от 27.02.2023г. и за постановена в съответствие
с целта на закона, насочена към повторна употреба и рециклиране на битови
отпадъци.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото част от Заповед №58 от 27.02.2023г. е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), според чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1, ЕИК/БУЛСТАТ ***, против точка II.6. от Заповед №58 от 27.02.2023г. на и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда при Министерството на околната среда и водите, с която община Карлово е определена като община, неизпълнила целите по чл.31, ал.1, т.3 от ЗУО за календарната 2020г.
ОСЪЖДА Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1, ЕИК/БУЛСТАТ ***, да заплати на Изпълнителна агенция по околна среда, БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/