Решение по дело №838/2017 на Районен съд - Ловеч

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                        №

                                           гр.Ловеч,  28.05.2018 г.      

                 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря….….……..РУМЯНА  БАЕВА….......……..…………...и в присъствието на

прокурора……………….…………..………………………....като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 838 по описа за 2017год,за да се произнесе съобрази:  

             Иск с правно основание чл. 30, ал.3, предл.2-ро вр.чл.41, ал.2 от ЗС……….

             Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Д.Н., с адрес: *** против Р.Г.Д., с адрес: ***.

             Ищцата излага в ИМ, че с ответника са съсобственици на ПИ с идентификатор №43952.512.84 в гр.Ловеч по КККР , одобрени със Заповед № РД-18-10/27.04.2007 г. на Изп. директор на АГКК, с адм. адрес: гр. Л.Г.И.”№6-6А, с обща площ 512 кв.м., от която площ ищцата и ответника имат права върху ½ ид. част заедно. Сочи, че основание за съсобственост на страните са  нот.акт № 68 т.ІІІ, peг.№1643, д.211 от 2012г. на нотариус Младен Дойнов с район на действие PC- Ловеч и с вх. Рег.№ 4456/16.07.2012 г, на Службата по вписванията и нот. акт № 176 ,т.IV peг. 5369, д.636 от 2001г. на нотариус Нели Хаджикръстева с район на действие -РС-Ловеч и с вх. peг. № 3246/09.11.2001 г. на службата по вписванията. Твърди се  тази част от поземления имот спрямо другата половина от площта на поземления имот се намира на по-високо ниво, което е обособено още с построяването на жилищната сграда в имота със западна подпорна стена и с ограда на повече от 60 см. Откъм източната част  поземленият имот се намира на по-ниско ниво спрямо съседния имот и също ограда съставлява част от подпорна стена и оградна мрежа. Изтъква, че за целта дядото на ищцатаИ.В.Г.Л.е получил разрешение за строеж №36/ 21.03.1969 г. от ГНС-Благоустройство.

             Ищцата твърди, че при обилни дъждове и снеговалеж изградените оградни съоръжения подлежат на ерозия и разрушаване. Така през тежката зима на 2011/2012 г. западната подпорна стена се пропукала от основите до горе, паднала и пръстта от двора започнала да се свлича към съседите. Източната оградна стена също се пропукала. Твърди, че е възникнала налице необходимост от пълно възстановяване на западната стена и укрепване на източната ограда, а така също и допълнително осигуряване на пръст за дворното пространство и за укрепване с настилка от цимент. Ответникът не пожелал да се включи и ищцата трябвало да свърши  всички неотложни СМР. Излага, че през пролетта на 2012 г. закупила голяма част от материалите и през лятото на същата година било отпочнато възстановяването на доброто състояние на дворното място. Пояснява, че извършените подобрения се състоят в следното:1./ циментова настилка от 50 кв.м, намираща се между източната ограда и жилищната сграда/източна и северна част/, в която са вложени цимент, кофраж, арматурна желязна мрежа, пирони и труд, 2./ укрепване на западната подпорна стена, състоящо се в изграждане на нова подпорна стена, нова циментова ограда и декоративна ивица на височина 80 см, за което са вложени цимент, арматурно желязо, кофраж, чакъл, пясък, пирони, облицовъчни камъни, лепила, труд, винкел, декоративни стъкла, дискове за рязане и др., 3./ за източната подпорна стена и оградата към нея е извършено уширяване на оградата с цел допълнително укрепване с цимент, арматурно желязо, 4./ укрепване и ремонт на асмалъка с вложени винкел, електори, тел, боя и труд.

             Според ищцата общата стойност на извършените подобрения е 5000 лв, от които ответника дължи половината.

             В петитумната част на исковата молба е изведено искане, съдът да осъди ответника Р.Г.Д. за заплати сумата от 2500 лв на ищцата С.Д.Н., която със свои средства е извършила подробно описаните подобрения в съсобственото им дворно място, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.

              В уточняваща молба ищцата е конкретизирала всяко едно от претендираните подобрения стойностно поотделно/ разходи за материали и труд/. Навела е твърдения, че изброените подобрения са извършени с мълчаливото съгласие и без противопоставянето на ответника. Когато извършвали подобренията, същият минавал и заминавал, без да направи възражения нито писмено, нито устно. Посочва, че през лятото на 2013 г. ищцата поискала да се изгради навес от долното ниво на терасата му до източната ограда, с цел да се предотвратят снегонавяванията в двора, но по давление на тъщата му и жена му, от общината идвали да огледат частите на пилоните за навеса и начина, по който винкела е закрепен на терасата му. Ищцата твърди, че ответникът е бил длъжен да участва активно в решаването и осъществяването на неотложните СМР, като с бездействието си същият неоснователно се е обогатил  и претендираната сума се явява част от необходимите и полезни разноски.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът, чрез своя пълномощник – адв. Ст. Г., е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. На основание чл.110 от ЗЗД е направено възражение за настъпила погасителна давност за претенциите, свързани със закупуване на материали по представените към ИМ платежни документи. Прави възражение за настъпила погасителна давност за претенциите, свързани със заплащане за изработване на циментовата настилка от 50 кв.м, намираща се между източната ограда, жилищната сграда/източна и северна част/, тъй като това е извършено през 2006 г. Освен това, била заплатена сума в размер на 600 лв, като ответникът е дал на ищците 300 лв. Счита, че иска е неоснователен, като излага следните съображения. В укрепването на западната подпорна стена са извършени луксозни подобрения, за които ищците не са търсили и получили съгласието на ответника. Същото се отнася и за изграждането на източната подпорна стена. Асмалъкът и плодовете от лозите никога не са ползвани и прибирани от ответника. Относно гранитогресната настилка твърди, че в този й вид същата е била изградена на основата на съществуваща бетонна пътека. Счита, че е извършено луксозно подобрение, без ищците да са търсили и получили съгласието на ответника. Наред с това, тази алея обслужва само постройката в двора, която се ползва изцяло и само от ищцата и към която ответникът няма никакви претенции.

             Ищцата –С.Д.Н. взема лично участие в процеса, като се представлява и от представител по пълномощие – П.В./нейна майка/. Подържа предявения иск и  пледира да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Фактически и правни доводи са изложени  в писмена защита.

             Ответникът – Р.Г.Д. се представлява от адв. Ст. Г.. По същество оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения.

             Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От удостоверение за наследници изх.№2903/06.10.2016 год. на Община-гр.Ловеч/л.11/ се установява, че И.В.Г.е бивш жител ***, починал на 23.08.1999 год. като след смъртта си е оставил за свои законни наследници две дъщери - Г.С.и П.И.В. - майка и пълномощник на ищцата по настоящото дело.

             На името на И.В.Г.е издадено строително разрешение №36/21.03.1969 год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч, с което се позволява на И.В.Г.и други от гр.Ловеч да заградят дворното си място от всички страни с каменен зид висок 0.60 м и телена мрежа висока 0.90 м на ул.”Г.И.”№6 на собственото си дюкянско или жилищно място, квартал №115, парцел №VII съгласно с утвърдения проект и определената му строителна линия и ниво.

            Издаден е нотариален акт за продажба на недвижим имот №180, том I, дело №362/13.11.1962 год. на ЛНС/л.45/, по силата на който С.Б.Б.И.В.Г.Ц.Е.Г.С.И.С.Г.и Г. И.В. следния свой недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 523 кв.м., съставляващо парцел VII, пл.№1861, в кв.115 по новия регулационен план на гр.Ловеч, при подробно описани съседи и реално продава на същите купувачи източната част – къща близнак – от новопостроената масивна завършена в карабинно положение къща, само продаваемия близнак – къща е застроен върху 64 кв.м. с мазе под цялата къща, два етажа над мазата, с отделни входове и таван, която къща-близнак е застроена в горепосоченото дворно място за сумата 2 461 лева, която сума продавачът получил напълно и в брой от купувачите. В т.2 на нотариалния акт е уточнено, че купувачитеИ.Г.Ц.Г.С.С.Г. В. заявили, че са съгласни и купуват имота при цитираните по-горе условия, като Иван И.Г.Ц.Г.купуват първия етаж от къщата, С.С.Г.В. купуват втория етаж от същата къща, а мазето и тавана купувачите ще притежават и владеят заедно. Съгласно т.3 на нотариалния акт страните са се съгласили да учредят етажна собственост върху жилищните постройки, като западната къща – близнак остава за продавача, а източната такава ще бъде разделена – първия етаж за купувачите И.Г.Ц.Г.С.С.Г.пругата му Г. В..

            С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том IV, рег.№5369, дело №636/09.11.2001 год. на Нели Хаджикръстева – Нотариус с район на действие – съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на нотариалната камара под №139/л.8/, Г.С.И.С.С.В.С.Т. са продали на Р.Г.Д. следния недвижим имот, а именно : 1/4 идеална част от УПИ в гр.Ловеч, целият с площ от 523 кв.м., съответстващ на парцел VII, пл.№1861 в кв.115 по действащия план на гр.Ловеч за 1962 год., заедно с реално втори етаж от източната къща-близнак, построена в същия имот и заедно с 1/2 идеална част от мазето, 1/2 идеална част от тавана и съответната идеална част от общите части на сградата, при описани в акта съседи на имота.

            Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том III, рег.№1643, дело №211/2012 год. на Младен Дойнов – нотариус с район на действие района на РС – Ловеч,  П.И.В. е дарила на дъщеря си - ищцата С.Д.Н. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес по скица : гр.Л.Г.И.”№6-6а, целия имот с площ от 513 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план – няма, при посочени съседи на имота по скица, заедно и реално първи етаж от двуетажна жилищна сграда – източен близнак, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.512.84.5.1, находящ се в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.512.84, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ по документ за собственост 64 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, коридор, остъклена тераса, баня, битова стая в сутерена, заедно с прилежащото избено помещение, както и 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата и съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, при посочени съседи на самостоятелния обект по схема, заедно и реално с построените в същия имот  : Гараж с идентификатор 43952.512.84, със застроена площ по скица 17 кв.м. на един етаж, предназначение – хангар, депо, гараж и друг вид сграда за обитаване /лятна кухня/ с идентификатор 43952.512.84.3 със застроена площ по скица 33 кв.м., брой етажи – един, като дарителката П.И.В. запазва за себе си пожизнено вещно право на ползването и обитаването на битовата стая в сутерена заедно с прилежащото избено помещение, намиращи се в самостоятелния обект с идентификатор 43952.512.84.5.1.

            Видно от скица на ПИ №15-425926/29.08.2016 год. на СГКК-гр.Ловеч е, че поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот : гр. Л.Г.И.”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80; 43952.512.83 е със следните собственици : Ц.Е.Г.И.И.1/11 идеална част от правото на собственост-нот.акт от 11.11.1999 год.; Нина Д.И. 1811 идеална част от правото на собственост-нот.акт от 11.11.1999 год.; Р.Г.Д. ¼ идеална част от правото на собственост–нот. акт №166, том VI, рег.№3246, дело 1174/09.11.2001 год. на СВ-гр.Ловеч; С.Д.Н. 1/4 идеална част от правото на собственост-нот.акт №125, том 11, рег.4456/16.07.2012 год. на СВ-гр.Ловеч;С.Р.Ц.1/8 идална част от правото на собственост-нот.акт №127, том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС; П.Г.1/8 идеална част от правото на собственост-нот.акт №127, том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС. В скицата са посочени три сгради, които попадат върху имота : 1/.Сграда 43952.512.84.3 със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Друг вид сграда за обитаване; 2/.Сграда 43952.512.84.4 със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Хангар, депо, гараж; 3/.Сграда 43952.512.84.5 със застроена площ 139 кв.м., брой етажи 2, предназначение : Жилищна сграда-многофамилна.

             Установява се, че иск, предявен от Р.Г.Д. против П.И.В. и С.Д.Н. описа на Ловешки РС е било образувано гр.д. №1730/ 2017 г. , в рамките на което са разгледани обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от ЗС. С Решение от 22.06.2017 г. ЛРС е отхвърлил предявените искове, като неоснователни и недоказани.

             С Решение №218 от 23.11.2017 г. по в.гр.д.№436/2017 г. Ловешки ОС е обезсилено с решение №218/23.11.2017 год. по в.гр.д.№436/2017 год. по описа на ОС-гр.Ловеч в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца Р.Г.Д. против ответницата П.И.В., обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределяне правото на ползване между страните по равно на прилежащо към източната къща - близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, на основание чл.233 пред.2 от ГПК и е прекратил производството по делото в тази му част поради отказ от иска. Отменил е като неправилно решение от 22.06.2017 г. постановено по гр.дело №1730/16 г. на Ловешки районен съд в частта,  с която е отхвърлен предявения от ищеца Р.Г.Д.,  против ответниците П.И.В. и С.Д.Н. обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределяне правото на ползване между страните на мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в подробно описания по-горе недвижим имот, както следва: Ищецът да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към които има съответни самостоятелни входове, както и за разпределяне правото на ползване между Р.Г.Д. с горните данни и С.Д.Н., по равно на прилежащо към източната къща - близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, като неоснователен и недоказан и вместо него е  ПОСТАНОВИЛ  :

             РАЗПРЕДЕЛИЛ Е ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на основание чл.32 ал.2 от ЗС между Р.Г.Д. ***, П.И.В. *** и С.Д.Н. ***, по равно на прилежащо към източната къща - близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, на имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот : гр.Л.Г.И.”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, при съседи: 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80; 43952.512.83 на мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес по скица : гр.Л.Г.И.”№6-6а, целия имот с площ от 513 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план – няма, при посочени съседи на имота по скица, както следва: Ищецът да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към които има съответни самостоятелни входове.

              РАЗПРЕДЕЛИЛ Е ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на основание чл.32 ал.2 от ЗС между Р.Г.Д. и С.Д.Н. по равно на прилежащо към източната къща - близнак дворно място поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Л.Г.И.”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, при съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80; 43952.512.83 по заключението на съдебно-техническа експертиза,  изготвена от вещо лице Жени Йочкова, както следва : Р.Д. да ползва червено колорираната част с площ от 70,71 кв.м. от които 18 кв.м. е площта под стълбищната клетка, а С.Н. в синьо колорираната площ в размер на 71,61 кв.м., в която са включени и гаража, второстепенната постройка и навеса пред постройката, а в жълто е оцветена площта за общо ползване-55,18 кв.м. по предложеният вариант І /първи/ от заключението в скица, която е неразделна част от решението.

             От страна на ищцата С.Д.Н. по настоящото дело са приложени множество документи, установяващи закупуването на строителни материали през 2012 г . и 2013 г.: експедиционни бележки от „Топливо”АД – Ловеч, фактури  на „Феникс инвест”ООД –Ловеч, касови бележки на ЕТ”Фемина”-Ловеч, касови бележки от ЕООД”Фемина”-Ловеч, фактура на „Фемина”ЕООД, фактура №ЕТ”Елмикс – Хрстомир Петков”, фактура на „Деси комерс”.

             По искане на страните съдът е допуснал събирането на гласни доказателства- свидетели в режим на довеждане. По делото са разпитани единствено ангажираните по искане на ищцовата страна свидетели. Въпреки дадената му възможност, ответникът не осигури свидетели за установяване на твърдените от него факти и възраженията си по депозирания отговор.

             От показанията на св. Ц.Б.Н.за изграждане на подпорна стена. Твърди, че дуварът бил паднал и трябвало да го излее с бетон. Казал й какви материали ще трябват, тя ги набавила и  през м.септември същата година свидетелят го направил. Във връзка с възложената работа ищцата била коректна и точна. След време св.Б. отново бил ангажиран от ищцата за други СМР – правил изолация на гаража, слагал улуци, зазидал прозорец на гаража. Свидетелят заявява, че през посочената 2012 г. е правил оградата откъм комшията И.И., посока запад, като го облепил с камък, тъй като такова било желанието на ищцата. Докато работел, не бил виждал ответника Р.Д., като твърди, че за пръв път го вижда на самото дело.

             Св.К.К.заявява, че през 2013 г. бил повикан от С. да прави дувар, който бил паднал. Правил кофраж, арматура и облякъл дувара с камъни. Твърди още, че е поставял плочките в двора – настилка гранитогрес, по пътeките – бордюрчета, като лепил гранитогреса върху бетон. Посочва още, че на дувара сложили и пилони с цел да се направи навес на двора, но след намесата на комшиите от втория етаж навесът не бил изграден, тъй като възразили същият да се захване в терасата им. Докато работел оградата и настилката в двора, свидетелят е виждал ответника Р.Д., но последният не е показвал несъгласие, не е възразявал и не е правил забележки. Видно от показанията на св.К., старият дувар е бил много напукал и бил пред срутване. Това наложило да го подсилят „да стане по-дебел и по-висок и коловете, на които щеше да бъде оградата, ги оставихме по-високи”. За труда му било заплатено от ищцата.

             Св.Никола Д. твърди, че знае какво е било състоянието на имота преди и сега какво е, тъй като често посещава имота. Твърди, че ищцата е възстановила падналия дувар през 2013 г.на нейни разноски. Не е виждал Р. да прави нещо в имота, нито да дава пари. Според свидетеля, същата година е бил възстановен и другия дувар, като него го правил  св.К.. Спомня си, че тогава ищцата искала за направи и някои други подобрения, но ответникът ги спрял. Относно асмалъка заявява, че същият е бил в окаяно състояние, но майстор го заварил и го направил както трябва, за да има къде да стои лозата и гроздето. Изтъква, че самото местоположение на асмалъка не е променено и е запазено каквото го помни от 1970 г. Според показанията на свидетеля, в двора по земята има гранитогрес, който е поставен върху бетона. Твърди, че самият бетон е правен 3-4 години преди гранитогреса. Посочва, че пътеката с гранитогреса обслужва пристройката отдолу, която си ползват ищцата и майка й.

             Приобщено като доказателство по делото е писмо изх.№ Р – 9400-439-1/07.06.2013 г. на Община – Ловеч/л.52/, с което в отговор на подадена от ответника жалба от 18.03.2013 г. относно „изграждане на масивен метален навес” в имота същият е бил уведомен, че при извършената проверка на място е установено, че по източната граница на УПИ VІІ-84 има изпълнена ажурна ограда, на която част от металната мрежа е огъната и корозирала. Според писмото, длъжностните лица при Община – Ловеч са констатирали, че съсобствениците на Д. – П.В. и С.Н.  извършват ремонт на съществуващата ажурна ограда – подменят металните колони и металната мрежа и в случая не става въпрос за строителство на масивен метален навес, а за ремонт – подновяване на съществуващата част от ажурната ограда.

             На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като след запознаване с материалите по делото и оглед на процесния имот, вещото лице е дало оценка на претендираните в ПИ № 43952.512.84 подобрения. Съгласно заключението, общата сума на подобренията в двора възлиза на 4 224 лв./ без ДДС/ и 5 070 лв/ с ДДС/. Общата сума на подобренията по гаража е в размер на 570 лв./без ДДС/ и 680 лв/ с ДДС/. Подробните количества и стойности на строителните работи са дадени в таблица към заключението.

             По искане на ответника е изготвено допълнително заключение, в което вещото лице е разположило процесните СМР, съобразявайки разпределеното между страните право на ползване по реда на чл.32, ал.2 от ЗС,  съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№1730/2016 г. по описа на РС – Ловеч. Според експертизата, към дела за общо ползване / 55.18 кв.м./се включват подобрения двор от 2013 г. в общ размер с ДДС 2060.00 лв. Подобренията двор  /2012 г./ към дял на Р.Д. са на стойност 2420.00 лв. с ДДС, а подобренията двор/ 2012 г./ към дела на С.Н. са на обща стойност 5210.00 лв. с ДДС. В горните суми е начислена печалба от 10% и е включен ДДС.

             При такава фактическа обстановка ищцата е предявила иск за заплащане на разходи по извършени необходими и неотложни СМР  в съсобственото на страните дворно място, който е с правна квалификация по чл.30, ал.3, предл.2-ро вр.чл.41, ал.1 от ЗС.

             Според разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и използването на общата вещ.

             За да бъде уважен предявения иск, при условията на пряко и пълно доказване, ищцата следва да установи: наличието на съсобственост, при равни права с ответника – по 1/2 ид.част; че действително е извършило твърдяните СМР в  съсобственото дворно място и същите имат характер на необходими и неотложни, тъй като са свързани със запазването му и предотвратяване влошаване на състоянието му; че всички разходи за материали и труд са заплатени единствено от нея, както и че ответника не се е противопоставил на извършените дейности.

             Отношенията между двете страни в случая следва да се определят като облигационни, като източникът от който същите произтичат е с извъндоговорен характер и следва да се преценява с оглед института на неоснователното обогатяване.

             С оглед ангажираните по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно, че С.Н. и Р.Д. са собственици на самостоятелни обекти  в двуетажна жилищна сграда/ източен близнак/, находяща се в гр. Л.Г.И.”№6-6а. Страните по делото се легитимират като собственици на два самостоятелни обекти от сграда №5 разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.512.84, както следва: ищцата на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 43952.512.84.5.1 /първи етаж/, а ответникът на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 43952.512.84.5.2 / втори етаж/. По делото не е спорно, че страните са съсобственици по отношение на ½ ид.част от процесното дворно място. Данните по делото сочат, че по отношение на Поземлен имот с идентификатор  43952.512.84, с площ от 512 кв.м. има и други съсобственици, но съдът приема, че в случая същите нямат качеството на необходими другари по делото, тъй като по делото е установено, че ползваното от страните дворно място, прилежащо към източната къща – близнак, е оградено с вътрешна ограда, обособено  е и се ползва само от тези двама съсобственици. Поради изложеното и с оглед доказателствата по делото съдът намира, че  между страните е налице етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС, по отношение на която с оглед броя на собствениците и притежаваните от тях обекти следва да намери приложение нормата на чл.30, ал.3 от ЗС предвид разпоредбата на чл.3 от ЗУЕС. Тъй като се явяват собственици на по един етаж от сградата, съгласно чл.38 от ЗС те притежават съответната част, в случая по ½ ид. част от общите части на сградата –земята, върху която е построена сградата, дворът, основните, външните стени, покривите, комините, външните входни врати на сградата, главните линии на всички видове инсталации, водосточните тръби и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Горното в случая е от значение  с оглед извършените от ищцата разходи за ремонт на общите части – възстановяване и укрепване на източната и западната подпорна стена, укрепване и ремонт на асмалък и възстановяване доброто състояние на двора – поставяне на циментова настилка и изграждане на алеи от гранитогрес.

              По силата на разпоредбата на чл.41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяването на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили стойността на имота. За разлика от необходимите, полезните разноски следва да са направени с оглед конкретното предназначение на имота и без същото да се променя.

             В настоящия казус безспорно се установява, че вследствие въздействието на неблагоприятните атмосферни условия както западната, така и източната ограда са били в аварийно състояние, пред разрушаване. До този извод достига при анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, коментирани подробно по-горе в мотивите. Това наложило  извършените от ищцата в периода от лятото на 2012 г.  до лятото на 2013 г. ремонтни дейности за възстановяване на западната и укрепване на източната ограда. Установява се и не се оспорва и от ответника, че е положена още и циментова настилка между източната огради и жилищната сграда/ източна и северна част, като освен това е укрепен и асмалъка, който според събраните гласни доказателства бил в „окаяно състояние” /св.Д./. От страна на ответника не се оспорва също, че наред с горните СМР в същия период ищцата е извършила полагане на гранитогресна настилка на част от дворното пространство, която понастоящем попада в дела, който му е разпределен за ползване по съдебен ред съгласно чл.32, ал.2 от ЗС . При устното депозиране на основното заключение /с.з. от 26.03.2018 г./ в отговор на поставените от ответника въпроси вещото лице е  посочило, че извършената каменна облицовка на подпорните стени освен с естетическа цел е направена и за да се предотврати разрушаване на бетона, от който е направена оградата. Уточнява, че над бетонната част известна част от оградата е от метални пана с армирано стъкло и би могло да се изпълни и с обикновена оградна мрежа, което би било по-евтин вариант. Според експерта обаче,  откъм западната страна  така е направено повече със защитна роля, тъй като западните дъждове са по-силни и това оправдава направата на такава плътна ограда. Вещото лице отбелязва също, че настилката в двора също би могло да не е от гранитогрес, а с циментова замазка, която е по-евтина. Относно облицовката на бордюрите с гранитогрес твърди, че така е изпълнено, за да бъдат запазени алеите при дъждове и пръста от градината да не се разпростре върху алеята.

С оглед дадените от вещото лице пояснения съдът не споделя възраженията на ответната страна, че тези разноски не са били необходими и не се дължат от ответника, тъй като е могло да бъдат използвани строителни материали с по-ниски цени. Предвид заключението на експерта съдът приема, че  използваните от ищцата материали имат  експлоатационни предимства и въпреки че са по-скъпи, същите са по-сигурни, играят освен естетическа имат и защитна роля и увеличават техническата и експлоатационна годност. Ето защо, съдът намира, че така направените  разноски  са с оглед по-качественото изпълнение на установения неотложен ремонт на обща част.

             Ищцата е ангажирала доказателства –експедиционни бележки, касови бележки, фактури, удостоверяващи, че в периода, в който твърди да са извършени СМР, е закупила  различни строителни материали. Установява се, че материалите са закупени изцяло с нейни средства, като именно ищцата е покрила и всички разходи за труд, като по делото е установено, че коректно, точно и според договореностите е заплащала на майсторите. Събраните доказателства по делото налагат извод, че всички разходи  са направени от ищцата с грижата на добър стопанин.

             По делото не е спорно, че не е било взето предварително общо решение на съсобствениците за извършване на процесните ремонтни дейности. В случая се касае се за ремонт на обща част на етажната собственост, разноските по който са поети изцяло само от един от съсобствениците. Съгласно чл.38 от ЗС дворът е обща част, а в случая направените разноски имат характера на необходими по смисъла на чл.41 от ЗС във вр. с параграф 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗУЕС, защото са свързани със запазване на общия имот, без които състоянието му би се влошило- предотвратено е разрушаването на оградата, укрепен е асмалъка и е възстановено доброто състояние на двора, с което е осигурено нормалното използване на сградата и другите обекти в имота. В случая, независимо, че собствениците не са постигнали общо съгласие за ремонт, то съобразно разпоредбата на чл.41 от ЗС всеки от тях е длъжен да участва в необходимите разноски, съразмерно с дела си  в общите части. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че когато са сторени необходими разноски по поддържането на общата вещ, същите не се нуждаят от съгласието на останалите собственици. По делото е установено, че осъществените СМР са свързани със запазване на общите части и предотвратяване влошаване на тяхното състояние, поради което направените разноски като необходими следва да бъдат възстановени дори и за това да не е било изразено съгласие от останалите съсобственици. Във връзка с възражението на ответника, дори и да се приеме, че разноските по полагане на гранитогресната настилка върху част от дворното място съставляват не необходими разноски, а полезни такива, то по отношение на тях  по делото по безспорен начин е установено, че ответникът е знаел и ежедневно е наблюдавал извършването им, но  не се е противопоставил на извършените дейности, поради което правоотношенията му с ищцата и в този случай следва да се уредят по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. Изрично несъгласие от страна на ответника е било изразено единствено във връзка с намерението на ищцата да бъде изграден навес към източната ограда, което е било съобразено от ищцата и още в начален етап действията по изграждането му са били прекратени. Всички останали дейности в общия двор са извършени със знанието и мълчаливото съгласие на ответника. Този извод се подкрепя и от безспорно установения по делото факт, че при полагането на циментовата настилка между източната ограда и жилищната сграда през 2012 г. ответникът е участвал в разноските, като е заплатил на ищцата част от разходите - сумата от 60.00 лв.

             В отговор на релевираното от ответника възражение относно разпределеното право на ползване на дворното място, следва да се отбележи, че с разпределението на правото на ползване, извършено с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1730/2016 г. на ЛРС на основание чл.32, ал.2 от ЗС, не се прекратява съсобствеността на процесното дворно място между страните по делото, а само се предоставя реална и пълна възможност на съответния собственик да управлява предоставената му част от дворното място, без да лишава другия съсобственик от правото на собственост върху тази част и извършените в нея подобрения. Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС намира приложение в случая съгласно ППВС №6/74 г. на Пленума на ВС.

            Неоснователно е и направеното от ответната страна възражението за давност. В длучая е приложима общата петгодишна давност, която с оглед момента на извършване на ремонтните дейности/ от лятото на 2012 г. до лятото на 2013 г./ към датата на подаване на ИМ/05.05.2017 г. не е изтекла.             

           За установяване обема и стойността на извършените ремонти и СМР в двора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за стойността на вложените материали и труд, базирано на анализни цени по действащи справочници в строителството. Същата, видно от основното заключение, възлиза на сумата от 4 224 лв/ без ДДС/ и 5 070 лв./ с ДДС/. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице основание за увеличаване на стойността на  извършените видове строително – монтажни работи с ДДС, поради което взима за база при решаването на спора посочената стойност без ДДС .

             С оглед на изложеното съдът счита, че подлежат на възстановяване от ответника разноски за материали и труд до размера, съответстващ на неговия дял или до размера на  сумата от 2 112 лв, представляваща ½ от общата стойност на сторените разноски от 4 224 лв. От горната сума ще следва да се приспадне сумата от 60.0лв, относно която страните не спорят, че е заплатена от ответника при полагането на циментовата настилка, респ. дължима от ответника се явява сума в размер на 2052.00лв.

             С оглед на всички изложени по-горе съображения съдът намира, че предявения иск с основание чл. 30, ал.3, предл.2 вр.чл.41, ал.1 от ЗС се явява доказан по своето основание и до размера на сумата от 2052.00 лв, а за разликата до пълния претендиран размер от 2500.00 лв, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен .

           С оглед уважаване на главниия иск, основателна се явява и акцесорната претенция с основание чл.86 от ЗЗД, като върху горната суми ответника дължи и законната лихва за забава, начиная от 05.05.2017 г. – датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.

             На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото/такива са сторени за внесена д.т. и депозит за вещо лице/съразмерно с уважената част от иска, които в случая се изчисляват на сумата от 180.58 лв.

           Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

             ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал.3, предл.2 вр.чл.41, ал.1 от ЗС, Р.Г.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***»Г.И.»№6, ет.1 сумата от 2052.00 лв /две хиляди и петдесет и два лева/, представляваща ½ от необходимите разноски, направени за запазване и поддръжка на общите части -  дворното място, съставляващо прилежаща обща част към двуетажна жилищна сграда – източен близнак, находящ се в Поземлен имот с идентификатор №43952.512.84 в гр.Ловеч по КККР , одобрени със Заповед № РД-18-10/27.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адм.адрес: гр.Л.Г.И.”№6-6А, с обща площ 512 кв.м., от която площ ищцата и ответника имат права върху ½ ид.част заедно, ведно със законната лихва от 05.05.2017 г – датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 2500.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

           ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Г.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***»Г.И.»№6, ет.1  сумата от 180.58 лв./ сто и осемдесет лева и 58 ст/ - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

           Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му от страните.

           На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните

         

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :