Р Е Ш Е Н И Е
№198
гр.
Велико Търново, 22.07.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А.и прокурора Илиян Благоев, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №675 по описа на Административния съд – Велико Търново за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищцата
Т.А.И. ***, чрез процесуалния си представител адв. В. от ВТАК, е предявила иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като с него претендира да се осъди
ответникът ОД на МВР – Велико Търново да ѝ
заплати обезщетение за претърпени от отменен административен акт неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва, изчислена от момента на
отмяната на незаконосъобразния акт, от който са причинени вредите, до
окончателното заплащане на обезщетението. В обстоятелствената част на исковата
молба е посочено, че ищцата е била задържан в 13:50 ч. на 17.12.2020 година за
24 часа по реда на ЗМВР, като за това задържане била издадена Заповед №1739зз-123/17.12.2020
година от И.П. – полицай в ГООР при РУ – Велико Търново, в която като основание
за задържането е вписана разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Задържаната
не била приведена в помещение за задържане. Тя престояла около четири часа в РУ
„Полиция“ – Велико Търново, в помещение без необходимите условия и била
освободена в 17:25 ч. Посочената заповед за задържане е обжалвана, за което е
образувано АНД №1937/2020 година по описа на Великотърновския районен съд,
който с Решение от 05.03.2021 година е уважил жалбата. Това решение е влязло в
сила на 01.04.2021 година. В молбата се поддържа, че именно в следствие на това
задържане, за което е издадена отменената впоследствие заповед, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди. Всъщност, според обстоятелствата, описани в
исковата молба, ищцата е изживяла шок, тежки психически страдания, силен стрес,
много притеснения и неудобства, тревога, възмущение, унижение и срам, не искала
да контактува с близките и приятелите си. Тежки и незаличими последици били
нанесени върху достойнството ѝ
и изграждания с години авторитет.
Негативно било засегнато и здравословното ѝ състояние – рязко
покачвала кръвно налягане, изпитвала силно главоболие, отпадналост, губела
равновесие. Наложило се многократно да търси лекарска помощ и да приема
множество медикаменти. Заболяла от Covid
– 19, като е убедена, че се е заразила при престоя си в РУ „Полиция“ – Велико
Търново. Стресът довел до невъзможност да работи и да реализира творческите си
планове. Твърди се, че и до момента ищцата изпитва негативни емоции и не може
да се отърси от преживения шок от незаконното ѝ задържане, извършено без необходимост и легитимна
цел. Задържането, според изложението в исковата молба, било осъществено без да ѝ се разяснят правата и
основанието. На ищцата не била осигурена адвокатска защита от момента на
задържането, извършен ѝ
бил обиск в присъствието на служител от мъжки пол. Полицейският орган
не уведомил незабавно посочено от нея лице и не ѝ осигурил правото на телефонно обаждане. Поддържа
се още, че спрямо ищцата била използвана физическа сила и помощни средства
/белезници/. Задържането е било извършено на публично и оживено място, което я
злепоставило и уронило достойнството ѝ.
То бързо станало известно в широка аудитория и дало повод за обсъждане
в социалните медии. С оглед посоченото ищцата е предявила иска си в посочения
размер. Моли за присъждане на направените разноски, а на пълномощника –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска като основателен и
доказан. В депозираната по делото писмена защита допълнително сочи, че възпроизведеният
в съдебно заседание аудио-видео запис от персоналната полицейска камера и разпитаните
в хода на съдебното дирене свидетели установяват обстоятелствата около
задържането на ищцата, така и промените, настъпили в поведението ѝ след това,
включително и за разпространението на случилото се в общественото пространство
сред широк кръг лица и в професионалната и среда. В този контекст се позовава
на заключенията на СМЕ и СПЕ за констатираните негативни последици върху здравословното
и психическото състояние на И., настъпили в причинно-следствена връзка от
незаконното задържане. Счита за безспорно доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. Оспорва възражението за приложение на
чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като не е доказано, че с поведението си И. е причинила или
съпричинила задържането. Твърди, че е недопустимо в настоящото производство да
се изследва наличието или липсата на вина на ищцата. Моли искът да бъде уважен
изцяло.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, отрича в цялост основателността на иска, алтернативно оспорва
размера на търсеното обезщетение с оглед наличието на данни, че със собственото
си поведение И. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва
изложените в исковата молба факти и твърдения. Намира основание за прилагане на
чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни аргументи за този претендиран резултат излага в
отговора на исковата молба и в писмена защита по делото. Сочи, че за
разгласяване на случая е допринесла публикация на съпруга на ищцата в социалните мрежи,
дала повод и за статия във в. „Борба“. Поддържа, че здравословното състояние на ищцата
и преди съставяне на заповедта е било нестабилно. Обръща внимание, че същите
неимуществени вреди, подкрепени със същите доказателства, но като последица от
производство по УБДХ, се претендират и по АД №676/2021 г. на АСВТ. Изразява
мнение, че обстоятелството, че И. е изживяла свръхемоционално посочените
събития се дължи на особеностите на характера ѝ. Ответникът претендира разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение, като от друга страна, прави възражение за прекомерност
досежно претендираните от ищеца разноски за адвокатския хонорар.
В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа развитите вече аргументи.
Навежда доводи, че събраните по делото доказателства не установяват твърденията
на ищцата. Подчертава, че И. преживява тежко и травмиращо обществения отзвук на
случилото се, който всъщност е разгласен от съпруга ѝ, а
не от
полицейските служители. На твърденията за влошено здравословно състояние
възразява, че същите следва да се съобразят с оглед възрастта на ищцата и
нейните хронични заболявания, както и че имат хипотетичен характер и не е
доказана причинно-следствената връзка. Поддържа виждането, че Т.И. със
собственото си поведение е дала повод да бъде задържана, в резултат на което е
настъпил вредоносният резултат.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на исковата молба. Според изразеното
становище, в процесния случай не са доказани вреди или ако има някакви – те не
са в причинна връзка с незаконосъобразните действия.
По допустимостта: Искът
е допустим. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които
се основава исковата претенция се следва изводът, че се претендира обезщетение
за причинени от незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди,
причинени от административен орган, издал незаконосъобразна заповед по повод
изпълнението ѝ,
което представлява административна дейност. При това положение за ищцата е
налице правен интерес да претендира обезщетение, произтичащо от прилагането на незаконосъобразен
административен акт спрямо нея, като по аргумент от разпоредбата на чл. 205 от АПК надлежен ответник по тези искове е администрацията, в системата на която се
намира съответният орган, издал порочния акт. В процесния случай като ответник
е посочен ОД на МВР – Велико Търново, в чиято административна структура се
намира органът, издал и приложил отменения от съда административен акт, при
което соченият ответник е пасивно легитимиран да бъде такъв.
По
същество исковата претенция е частично
основателна по съображенията, изложени по-долу.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
По
делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №1937/2020 г. по
описа на ВТРС е видно, че ищцата е адресат на Заповед за задържане на лице,
рег. №1739зз-123 от 17.12.2020 година, чрез която е разпоредено задържането на Т.И.
за 24 часа. От материалите по това дело се констатира, че лицето е задържано на
17.12.2020 година, с начален час на задържането 13:50 часа. От нарочна разписка
се констатира, че лицето е освободено на същата дата в 17:25 часа, без да е
настанявано в специално помещение за задържани лица в Горна Оряховица. Престоят
се е състоял в сградата на РУ – Велико Търново. От съдържанието на заповедта е видно,
че на задържаната са разяснени правата ѝ
по чл. 72, ал. 3 – 6 и чл. 73 от ЗМВР. Както се установява отново от
материалите по посоченото дело, при извършения на ищцата обиск по реда на ЗМВР,
в нея са намерени една банкнота с номинал 10 лева, един ключодържател с два
ключа, таблет и подложка за таблет, които са върнати при освобождаване. Видно
от протокола за личен обиск на лице процесуалните действия са извършени от
полицай П. в присъствието на свидетеля Радка Кънева, а Т.И. е подписала и
получила документа без възражения. На датата на издаването на заповедта в 13:50
часа ищцата е отказала да попълни и подпише декларация относно ползването на
адвокатска защита по свой избор или чрез служебен защитник, относно наличие на
здравословни проблеми, налагащи консултация с лекар, както и осигуряването на медицински
преглед от лекар и уведомяването на член от семейството ѝ за задържането, както
и относно нуждата от специална диета. В отделна декларация лично И. е заявила,
че не желае адвокатска защита, за което е положила и подписа си. Тези
обстоятелства, включително, че няма здравословни оплаквания към задържането, че
отказва преглед и че е освободена в 17:25 ч. отново без здравословни
оплаквания, се потвърждават от книгата за задържани лица. Изрично в дадено
обяснение лично от лицето е посочено, че се оплаква, че не са и дали да се обади на мъжа си и не са и извикали
бърза помощ в 14:40 ч. Същевременно видно от Фиш №23626 за спешна медицинска
помощ лекарски екип е посетил РУ „Полиция“ – Велико Търново в 14:25 ч., но
медицински преглед не е осъществен, тъй като лицето „отказва, не желае“ такъв. Констатира
се от Книгата за пропускателния режим на пост 1 на РУ – Велико Търново, че ищцата
е записана под №111 на 17.12.2020 г., а съпругът ѝ фигурира под №119 на същата дата. От извършения
оглед на веществено доказателствено средство – компакт диск, съдържащ
аудио-видео файлове от самото задържане и от сградата на РУ МВР – Велико
Търново, не се установява фактическото ограничаване на правата на ищцата да е
станало преди датата и часа, които са вписани в заповедта. Не се установя и
прилагане на физическа силя спрямо задържаното лице. По АНД №1937/2020 по описа
на ВТРС е установено, че отвеждането на лицето, адресат на заповедта в РУ – Велико
Търново е предприето в хода на извършена проверка за пресичащите пешеходци от
полицейските служители П. и Л., които спрели ищцата около 13:40 ч. заради
неправилно пресичане. Свидетелят Л. многократно издал разпореждане за
легитимиране, на което И. отказала, като в хода на разговора се обърнала към
полицай П. с обидни думи. След като била неколкоктрано предупредена за последиците
от това, че не представя документите си за самоличност или не информира за
имената и ЕГН си, полицейските служители предприели действия по протокол като поставили
белезници и отвели И. ***, където била съставена и заповедта за задържане. С
решение №108 от 05.03.2021 година по това дело, състав на районния съд е
отменил Заповед за задържане на лице №1739зз-123 от 17.12.2020 година на полица
при РУ в ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради
неспазване на установената форма. Решението не е обжалвано и влязло в сила на 01.04.2021 г.
Според
представения амбулаторен лист №4898 от 18.12.2020 година на д-р Любенова, при
извършен общ медицински преглед на И. е снета анамнеза /оплаквания на
пациента/, според която е преживяла стрес предишния ден. Според констатираното
от лекаря обективно състояние лицето е жена на видима възраст, отговаряща на
действителната, Ориентирана ало и аутопсихично. Л.В. не са палпирани увеличени.
Щитовидната жлеза неувеличена. Везикулярно дишане, ритмична сърдечна дейност
170/90 р 70 уд/мин, корем спокоен, неболезнен, без висцеромегалия, сук. Реналис
отрицателно двустранно. КМС норма, няма отоци. Визус без корекция. Направени са
изследвания на кръв и урина, резултатите от които са цитирани. Не е назначена
терапия.
Видно
от Амбулаторен лист №4950 от 29.12.2020 г. на Т.И. е поставена диагноза U07.2 „COVID-19
– неидентифициран вирус“. Назначени са изследвания, не е предписана терапия. Приложена
е разпечатка от лабораторно изследване PCR от 29.12.2020 г., което не съдържа
подпис и печат на лекар или лаборант, извършил изследването. Според
разпечатката резултатът от PCR – Корона вирус Covid-19 e положителен.
Приложен
е Амбулаторен лист №327/02.02.2021 г., според който Т.И. е посетила личния си
лекар с оплаквания от силно главоболие. Измерено е кръвно налягане 200/120 и е
снета анамнеза, според която пациентката преживява тежка психотравма,
преболедувала е от корона вирус и при ангажиране с психотравматичния момент
силно се разстройва и въпреки провеждането на лечение за хипертонична сърдечна
болест рязко покачва кръвно налягане на фона на подчертана тревожност и
двигателна възбуда. Обективното състояние, установено от прегледа, включва
изострено везикулярно дишане с удължен експириум, ритмична сърдечна дейност р
100 уд/мин. Въпреки това не е предписана терапия, издадено е направление за
кардиолог. Такъв специалист е посетен 20 минути по-късно съгласно приложения
Амбулаторен лист №128/02.02.2021 г., в който е вписана основна диагноза
„Хипертонично сърце“. От пациентката е съобщено, че от дълги години е с високо
кръвно, обективно измереното такова е 170/105, означено е, че е дадена ½
т. Хлофазолин.
По
делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което Т.И.
от дълги години страда от артериална хипертония и бронхиална астма от
неалергичен тип. Установена е жлъчнокаменна болест с хроничен характер, която
към момента на изготвяне на експертизата – в началото на 2022 г., е с препоръка
за неотложно оперативно лечение. Експертизата е констатирала психоемоционална
възбуда и напрегнатост. Вещото лице дава становище, че положителният PCR тест
за Covid-19 от 29.12.2022 г. не може да гарантира причинна връзка с инцидента
от 17.12.2020 г., както и че липсва медицинска документация за това. Обостряне
е констатирано само при жлъчнокаменната болест, за останалите хронични
заболявания е посочено, че са с дълъг и траен процес, че пациентката е на
поддържаща терапия, лекува се в домашни амбулаторни условия с периодични
прегледи при личния лекар. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
хипертоничната криза е обичайна и нормална реакция от стрес, в каквато ситуация
е била ищцата, която е определена като емоционална личност.
От
психолог e
изготвена съдебно психологическа експертиза, която описва Т.И. като личност с
висока самооценка, творчески тип, силно емоционална, свръхекспресивна и
реактивна на събития, обществено активна, с труден контрол на вътрешните
преживявания, често употребяваща нецензурни думи в търсене на колорит и
индивидуалност в общуването. Субективното преживяване на обективната
действителност при нея се дозира в по-голяма степен. При така функциониращата
личност на Т.И. както положителните, така и отрицателните емоции се отразяват в
по-силна степен. Емоционалната ѝ лабилност я привежда в хиперболизация на възприятията.
Поради възрастта и описаните социални и психологически особености на самата И.,
тя преживява задържането като страх, обезценяване,
безсилие, срам. Установена е както телесна,
така и психологическа симптоматика.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че И. е активирала по-примитивни
защитни механизми в провокиращата стресова ситуация. Окачествена е като хистерична
личност, доминантен тип, за които е характерно, че искат да са център на
внимание. Иска да контролира и управлява ситуацията. В обобщение вещото лице
сочи, че И. е реагирала на задържането и преживява стрес, което не зависи само
от типа личност.
По
делото са изслушани показанията на свидетелите Иван Иванов и М.И., водени
от ищцата.
Според
показанията на свидетеля Иван Иванов – съпруг на Т.И., те са семейни от 1980 г.
Според него тя е обществено известна личност – била е театрален режисьор и
театровед, преподавател във ВТУ. Понастоящем е пенсионер, на 69 години. Той не
е свидетел на факта на задържането. Прибрал я е от полицията, за който момент
изнася данни, че е била много зле, не е можела да ходи, треперела е. Не
говорела, просто плачела. Предоставил и е два ксанакса /успокоително/, за да
може да заспи. Впоследствие също се е налагало да приема успокоителни.
Отказвала е да излиза, да говори с хората, никъде не е ходела сама. Поведението
ѝ
се променило – била е като мъртва. Посещавала е само с. Ветринци със съпруга
си. Свидетелят дава показания, че И. се е срамувала след случката, чувствала се
е унизена и това продължава. Вдига високо кръвно. Като види полицай хваща
съпруга си за ръцете.
Според
показанията на М.И., той познава ищеца от 1986 г., тъй като тя е водела
студентската театрална трупа, в която той е участвал. Определя я като известна
на регионално ниво, в театроведските среди. За задържането свидетелят е научил
от съпруга и, както и от самата нея. Имали са само вербален контакт, не и
визуален. Свидетелят я усеща променена в душевен план след случката – огорчена,
обидена, засрамена. Счита, че И. изпитва неудобство да говори за задържането.
Казва, че разговорите им са станали по-тегави и по-редки. Както че не помни да
са се виждали. Мисли, че не е осъществила творческите си планове, тъй като нищо
не ѝ се
прави, няма желание. Свидетелят заявява, че има уважение към И. повече от 30
години и това трудно може да се промени. Твърди, че отношението му към нея не е
променено. Известно му било, че са разпространени слухове по повод случилото се
на 17.12.2020 г.
От
съвкупния анализ на писмените, гласните и веществените доказателствени средства
по делото, се установява как е протекла проверката и обстоятелствата около
отвеждането на ищцата в РУ – Велико Търново, включително и това, че Т.И. не е
съдействала на органите на властта (не е съобщила дори името си, което системно
се изтъква като повод за задържането), дори е възпрепятствала нормалния ход на
производството, не е изпълнявала полицейските разпореждания, демонстрирала е
непристойно отношение към служителите, обиждайки ги. Може да се направи
заключение, че в резултат на заетата от И. линия на поведение, проверката не е
протекла по типичния за подобни производства начин, като е възпрепятствано
изпълнението на служебните задължения на полицаите, включително чрез персонални
обидни нападки срещу тях. Тези обстоятелства намират потвърждение и в
свидетелските показания на полицейските служители И.П. и Н.Л. – извършили проверката
и задържането, както и на М.М. – служител, който е охранявал И. по време на
престоя ѝ в
РУ – Велико Търново.
От
страна на ответника, освен административната преписка е представена извадка от
в. „Борба“, бр. 213 от 21.12.2020 г., съдържаща статия, озаглавена „Актрисата Т.И.
окована с белезници за неправилно пресичане в центъра на В. Търново“, с
подзаглавие „Полицията съставила акт за дребно хулиганство на 68-годишната
жена, защото оказала съпротива и не си дала личната карта“ и уточнение с едър
шрифт „Пост във Фейсбук на търновския актьор И.М.взриви социалната мрежа…“.
Тук
е мястото да се отбележи, че съдът кредитира дадените пред него под страх от
наказателна отговорност свидетелски показания в частите им, които описват само
конкретни факти и обстоятелства, които са възприети пряко и непосредствено от
свидетелите и които се установяват и допълват от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът кредитира и медицинските документи по отношение на
констатираните от съответните лекари обективни състояния към датите, на които са
извършени прегледите. Следва да се отбележи, че подписаните и подпечатани
медицински документи от гледна точка на процесуалното право имат
характеристиките на официални удостоверителни документи, като те обвързват съда
с установените в тях обстоятелства. Заключенията на приетите експертизи се
ценят като професионално и обективно изготвени, отговарящи в пълнота на
поставените въпроси. Всички доказателства ще бъдат обсъдени поотделно и
съвкупно съобразно тяхната относимост.
Разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК. В контекста на тази разпоредба е уместно най-напред да се отбележи, че
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от
извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно
действие на административен орган или длъжностно лице при или по повод на
упражняване на властнически функции. Този деликт в случаи като процесния може
да се прояви чрез издаване на незаконосъобразен административен акт или чрез
неосновано на акт или закон фактическо действие или бездействие. Именно поради
това, за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на
чл. 1 от ЗОДОВ в случай на незаконосъобразен административен акт, издаден от
полицейски орган, е обективна и безвиновна по аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ.
За
претенцията за обезщетение по ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативни
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт /какъвто се претендира
понастоящем/, издаден при изпълнение на административна по характера си дейност;
вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразният акт и вредата.
В
настоящият случай безспорно се установява, че ограничаването на свободното
придвижване на ищцата е станало на практика след завеждането и в сградата на РУ
– Велико Търново, като всички последици на принудителното задържане за времето от
13:50 часа на 17.12.2020 г. до 17:25 часа на същата дата, общо 3 часа и 35
минути, са въз основа на незаконосъобразен административен акт – заповед за
задържане. Предвид горното, категорично установено е наличието на едната
предпоставка на исковата претенция – незаконосъобразен административен акт, признат
за такъв по надлежния съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, като без
значение за производството по ЗОДОВ е, че заповедта е отменена на процесуално
основание поради неспазване на формата и всъщност материалната ѝ законосъобразност не
е проверявана. Не е спорно, че този административен акт е бил изпълнен, макар и
частично, а не за целия 24-часов период, и е породил последиците си.
Съдът
намира, че част от претендираните от ищцата неимуществени вреди са установени
като настъпили по делото. Няма легална дефиниция за понятието неимуществени
вреди, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи случаи, които
попадат в обхвата на понятието – физически болки и емоционални страдания.
В
исковата молба се претендират и двете – настъпили физически болки и страдания, както
и емоционални и психически страдания по повод задържането на Т.И.. Условно
според съда физическите и психическите болки и страдания са разделени на две
групи – сравнително устойчиви, налагащи медикаментозно и друго терапевтично лечение,
както и по-краткотрайни отрицателни състояния, които не водят до качествени
изменения и се овладяват без външна намеса.
Съдът
намира, че по повод на прилагането на принудителната мярка ищцата е изживяла
краткотраен стрес и психически и емоционален дискомфорт. С оглед свидетелските
показания на съпруга и на М.И., представените медицински документи и приетите
СМЕ и СПЕ Т.И. е приела задържането свръхемоционално и негативно, чувствала се
е обезценена, със снижен емоционален фон и настроение, преживяла е срив на
авторитета и чувство на незначимост. Фактът, че е била окована в белезници
неминуемо е довел до преживяване на стресово чувство и на изпитван срам и
унижение. Практически ищцата е била лишена от правото на свободно придвижване в
продължение на повече от три астрономически часа, и то във връзка със
задържане, обосновано чрез незаконосъобразна заповед, която да мотивира ограничаването.
Свидетелските показания на съпруга и СПЕ установяват преживян стрес,
притеснение и негативно въздействие върху психиката ѝ в резултат на това. В
този контекст следва да се отбележи, че фактите за психическите страдания и
емоционалния дискомфорт трябва да се съобразят и с принципите на логиката и
опитните правила. Неминуемо всяко ограничаване на свободното придвижване на
определено лице с нормално психическо здраве от полицейските органи води до
стрес и пораждането на отрицателни емоции, като в процесния случай интензитетът
им е засилен поради възрастта и специфичния темперамент на ищцата, за която от
СПЕ се установява, че е с изразена хистерична структура и завишен егоцентризъм.
Въпреки това, доказани от заключението на вещото лице психолог са конкретно
породените преживявания на страх, обезценяване, безсилие и срам. Събраните
доказателства сочат на промяна в поведението на лицето в посока на вглъбяване и
затварянето в себе си.
Въпреки
липсата на безспорни доказателства за това колко дълго време са продължили
психическите терзания на И. и колко време е изпитвала тези негативни емоции, свидетелите
загатват за посттравматично стресово разстройство при нея, което по думите на
съпруга намира проявление и след освобождаването и при вида на униформени, а чувството за срам и
унижение се е съхранило. Свидетелят М.И.дава сведения, че не общуват както
преди, разговорите им са по-редки и по-неприятни. Специфична психологическа
симптоматика с по-дълготрайно времево изражение е констатирана и от СПЕ. Тя е свързана
с блокиране на способности, отдръпване от изяви, преосмисляне на ситуацията и
връщане към нея, отбягване на контакти, занижена себеоценка, прибиране навътре
и спад на инициативността. Тези по-продължителни емоционални страдания и
изживявания, съдът не намира повод да квалифицира като устойчиви и качествени изменения
предвид липсата на медицинска документация за лекарска намеса за справянето с
тях, назначена и проведена медикаментозна или друг вид терапия, както и
поставена диагноза. Тоест безспорно е, че задържането е породило конкретни,
вкл. по-дълготрайни негативни въздействия върху психиката на ищцата, но не е
довело до качествени изменения. Тя е включила механизми за справяне с
преживяната ситуация, но значимостта на събитията и преживяванията не са
отработени. Така, дори стресовата реакция да трае през сравнително по-продължителен
период, съдът приема, че интензитетът ѝ не
е в състояние да предизвика и не е предизвикал по-сериозни състояния. Има данни
от разпита на съпруга за употреба на успокоителни лекарства, но предписването и
снабдяването с медикаменти от цитирания вид е строга формална процедура, която
неминуемо оставя документална следа чрез съставянето на специфична медицинска
документация, рецепти и фармацевтични документи, каквито по делото липсват.
Тоест свидетелските показания в тази част не са годни да установят твърденията
и не намират подкрепа в други безспорни доказателства. Няма данни ищцата да е
извършила преценка, че има нужда да се обърне за оказване на помощ от лекар
специалист, като в интервюто по СПЕ изрично заявява, че не ѝ трябва консултация с
психотерапевт. Освен това, от СПЕ се налага извод, че възрастта и
констатираните особености на личността са определящи за конкретната реакция,
възприятие и отношение на Т.И. към задържането. Характеровите специфики на личността и емоционалната лабилност са довели до хиперболизация на възприятията. Определящо значение има изводът на експертизата, че както отрицателните, така и положителните
емоции се отразяват в по-силна степен на И.. Очевидно ищцата по принцип
преживява прекалено силно всякакъв вид емоции, което се дължи на нейните личностни
качества и особености на темперамента.
В
обобщение съдът намира, че доказано Т.И. е претърпяла душевни болки и
страдания, но не със заявения интензитет и в посочените предели.
Съдът
не кредитира твърденията за уронено достойнство и злепоставяне. Показанията на
свидетеля М.И.не са убедителни в този смисъл, тъй като той изнася информация за
това „какво усеща той“ и прави тълкуване как се чувства Т.И. според неговите
усещания, което не гарантира достоверност и обективност, а е пречупено през
неговата гледна точка. Най-красноречиво и показателно е изявлението му, че той
не е променил отношението си към нея и я уважава и понастоящем. Тоест, единственият
свидетел за обстоятелството за уронен авторитет всъщност доказва, че ищцата за
него е авторитетна и уважавана личност. Няма данни да е накърнено доброто име
на И. на регионално ниво в театроведските среди, където се твърди, че има
популярност. В заключение, не се представят никакви конкретни доказателства
лица от сферата на влияние на ищцата и въобще от обществеността да са променили
отношението си към нея и да са се усъмнили в добрата ѝ репутация.
Единствените
данни за обществен отзвук се съдържат в приложената статия от в. „Борба“, но
още от първото изречение става ясно, че публикацията е провокирана от „пост във
Фейсбук на търновския актьор И.М.“. Тоест, сам свидетелят е разгласил
информацията и остава впечатление, че не задържането е намерило обществен
отзвук, а сензационната публикация на актьора в социалната мрежа. Всъщност
прецизният прочит на вестникарската извадка сочи за разгласяване на
производството по УБДХ, доколкото упоменава „полицията съставила акт за дребно
хулиганство“, но мълчи по повод съставената заповед за задържане. Дори да се
приеме, че е разпространена някаква информация, това е опосредено от
поведението на съпруга и обективната действителност е пречупена през неговата
гледна точка. В подкрепа на горното са свидетелските показания на М.И., който
сочи, че за задържането е научил от Иван Иванов и от Т.И.. При това положение,
дори да се приеме, че е осъществено разпространение на някаква информация в
общественото пространство (преразказ на събитията от страна на съпруга),
недоказано остава, че именно задържането е намерило някакъв специален отзвук и
е засегнало доброто име и авторитета на И..
Няма
основание да бъдат споделени и твърденията за провалени творчески проекти на Т.И..
Няма спор, че последната е пенсионерка на 69 години. Свидетелските показания,
че работи по някакви постановки за театъра не намират опора в другите
доказателства по делото. Липсват данни за нейната ангажираност към МДТ
„Константин Кисимов“ и към театъра в гр. Кърджали към процесния момент, за да
може да се обоснове преустановяване на проектите, по които работи за тях. Не са
приложени договори или други доказателства за работата ѝ като театрален режисьор. При липсата на доказателства за активна творческа дейност към процесния
момент няма как да се обуслови провал на професионалните изяви и развитие в
артистичен и служебен план.
Както
вече се каза, освен психически и емоционални болки и страдания ищцата
претендира и неимуществените вреди, предизвикани от физически такива. В тази
връзка и на първо място, следва да се подчертае, че Т.И. не отрича
дългогодишните си хронични заболявания. Диагнозите се потвърждават и от
свидетелските показания и от заключението на СМЕ,
и наличната по делото медицинска документация. Няма спор, че заболяванията, по които е диспансеризирана – хипертония, астма, жлъчно-каменна болест,
не са нови заболявания. Касае се за стари, хронични заболявания, които не са
породени от задържането или не са влошени до степен на качествени изменения. Не
са установени и диагностицирани нови основни клинични заболявания, които да засягат
здравето на Т.И. след 17.12.2020 г.
Недоказани
остават твърденията за здравословни проблеми и физически страдания към датата
на задържането – 17.12.2020 г. Видно от саморъчното обяснение на И., дадено на
17.12.2020 г. – тя се оплаква, че е възрастен и хронично болен човек и че в РУ
– Велико Търново не са ѝ извикали Бърза помощ. Това възражение се опровергава
от Фиш за спешна медицинска помощ от 17.12.2020 г., в който е отбелязано, че Т.И.
отказва и не желае медицински преглед, поради което пристигналият на място
спешен екип не е осъществил такъв.
Неприемливи
са доводите, че ищцата се е заразила при престоя си в РУ – Велико Търново и е
заболяла от Ковид – 19. Мотивите на съда в този смисъл се основават на
категоричното становище на вещото лице по СМЕ, че не може да се гарантира
причинна връзка между обстоятелствата около задържането на 17.12.2020 г. и
положителния тест от 29.12.2020 г., както и че липсва медицинска документация
за това. Освен това, видно от амбулаторния лист поставената диагноза е U07.2
„COVID-19, неидентифициран вирус“. Според Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април
2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2020 – 2022 г. този код се използва, когато COVID-19 е диагностициран
клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или
не са налични. Лабораторното изследване не носи характеристиките на официален
документ поради липсата на подпис и печат и съответно не обвързва с материална
доказателствена сила. Същевременно липсват други безспорни документи в този
смисъл, които да удостоверят непротиворечиво настъпилото вирусно заболяване
именно от цитирания вид.
Амбулаторен
лист №327/02.02.2021 г. и обективираните в него обстоятелства са неотносими към
настоящото производство, доколкото служебно известно на съда от АД №676/2021 е,
че същият е основание за претенцията за обезщетяване на вреди от
незаконосъобразно повдигнато обвинение за дребно хулиганство. Обективираните в
медицинския документ клинични прояви са доказано обвързани с производството по
УБДХ и проведеното на тази дата съдебно заседание. Същите не корелират с
незаконосъобразното задържане.
Въпреки
изложеното съдът следва да съобрази заключението на СМЕ, което сочи за
психоемоционална възбуда и напрегнатост от наличните органни заболявания и от
спомена за инцидента от 17.12.2020 г. Аналогично вещото лице психолог дава
становище за телесна симптоматика, в това число умора и нежелание за активност.
Отделно, неоспорим факт е, че на ищцата системно е измервано артериално
налягане във високи стойности. Така примерно, на 18.12.2020 г., непосредствено
в деня след задържането, личният лекар е отчел кръвно налягане 170/90. Това
действително са вид клинични прояви, резултатни от задържането и причинения
стрес. Няма данни обаче за овладяването на тези състояния да са ползвани
медикаменти или друга терапия. Дори да се приеме, че по повод на
незаконосъобразното задържане ищцата е имала здравословни проблеми и е изживяла
физически болки и страдания, то те не се характеризират с претендирания от нея
интензитет. Всички останали неимуществени вреди според състава на съда са
недоказани.
Съдът счита, че доказаните по делото психически и физически болки,
страдания и неудобства, са в причинно-следствена връзка с прилагането на незаконосъобразната
заповед за задържане. Според събраните по делото гласни доказателствени
средства, както и изслушаните експертизи, не се констатират други причини –
факти, събития или състояния – които да са обусловили пораждането на посочените
физически и психически страдания, стрес и неудобства. От друга страна в
показанията на свидетелите, водени от ищцата, и в СПЕ, се установява променения
стереотип на нейното поведение след задържането – затворена е, неконтактна и
необщителна. Характерът на тази предпоставка от състава на деликта по чл. 1 от ЗОДОВ предполага настъпването на правно значимо обстоятелство, което обуславя
неминуемото настъпване на причинно-следствена верига от събития и състояния,
която води до настъпване на неблагоприятна промяна в психическото и емоционално
състояние на ищцата. От събраните по делото и ценени съвкупно доказателства се
установява, че тази промяна е настъпила по отношение на Т.И. след задържането ѝ и последното е
единственото обстоятелство, което е довело до проявлението ѝ. На последно място, безспорно
задържането е първо по рода си по отношение на И., поради което съдът приема,
че стресът и продължаващите симптоми на психически дискомфорт се дължат
единствено на преживяното по време и непосредствено след него. По делото не са
събрани доказателства за факти и обстоятелства, които да обосновават различна
причина, състояние или събитие, което да е причинило неблагоприятните както
психически и емоционални, така и физически и здравословни последици за ищцата.
Въпреки
посоченото, съдът намира, че тези страдания, неудобства и болки не следва да се
обезщетяват с претендирания размер на обезщетението. В това отношение следва да
се съобразят както характера и интензитета им, продължителността им, така и
влиянието им върху личността на ищцата. От една страна времето, за което Т.И. в
резултат на незаконосъобразната заповед за задържане е била лишена от правото
си на свободно придвижване е в размер на около три часа и половина. Тя не е
транспортирана до Горна Оряховица, което по думите на съпруга ѝ за нея е било
най-страшно и плашещо, а
е престояла в РУ – Велико Търново. От друга страна, няма доказателства,
установяващи ясно каква е продължителността на страданията. Накрая, влиянието
на незаконосъобразното задържане върху личността на ищцата не е в степен, която
обективно е довела до кардинална промяна върху психическото и здравословното ѝ състояние. Няма
доказателства, че по повод на този стрес и неприятни емоции И. е приложила
специализирано лечение или хоспитализиране, нито са налице доказателства, че съответното
задържане се е отразило в прекомерна степен върху съзнателния ѝ живот и кардинално е
променило личността и психическото ѝ състояние. В
тази връзка съдът отчита особеностите на характера на
И., констатирани в СПЕ, и това, че последната счита, че няма нужда от специализирано лечение и няма доказателства такова
да е потърсено и проведено. Свидетелските показания на М.И., че преди
разговорите им са били по-продължителни и вдъхновени, са колебливи и
неубедителни. Не са достатъчни да установят твърдените поведенчески промени. Установените
здравословни проблеми не са кардинални и не са довели трайни усложнения в
клиничното здраве, а част от тях са продиктувани от хроничните и заболявания.
Няма данни за промяна в сферата на влияние на И., нито за каквото и да е
отрицателното отношение на който и да е представител на обществото спрямо нея след
17.12.2020 г. Напротив, свидетелят М.И.недвусмислено заявява точно обратното –
не е променил отношението си и я уважава. В тази връзка следва да се отчита, че
общуването е двустранен процес, като по делото се установи, че И. е станала
затворена и асоциална, което неминуемо води до промяна в поведението и на
околните, но тук връзката е обратна на твърдяната – т.е. не околните са
променили отношението си към нея, а тя към всички, затваряйки се в себе си и
предпочитайки да прекарва времето си само със съпруга си в с. Ветринци. Нейните
собствени отрицателни емоции от задържането, както вече се каза, се признават
от съда и за същите се следва обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и
възражението на ответника за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ. Ответникът обаче
неправилно поддържа хипотезата на изключителна вина на пострадалата по ал. 1 от
цитираната разпоредба, която с оглед изложеното вече няма резон. С Тълкувателно
решение №2 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело №2/2004 г. на Общото събрание
на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд е прието, че „държавата
не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не
отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ).“ В разглеждания
случай не може да се приеме, че вредите, които ищцата твърди, че са настъпили,
се дължат изцяло и единствено на нейното виновно поведение. Отмяната на заповедта
с влязло в сила съдебно решение отрича извършването на деянието, посочено като
основание на административния акт, независимо от това дали то обективно е било
извършено. Естеството на нарушенията, допуснати от административния орган,
поради които актът е отменен, не е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не може да се вземе предвид при
преценката на основанието за ангажиране на имуществената отговорност на
държавата/общината. За да е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ трябва да
се установи, че не незаконният административен акт, незаконното действие или
бездействие, са причинили изцяло вредите, а с поведението си увреденото лице е
довело до възникването им. Съдът счита, че понастоящем е налице съпричиняване
от страна на И. – като редуциращо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.
5, ал. 2 от ЗОДОВ. По делото безспорно се доказа както от документите в състава
на административната преписка, така и от свидетелските показания на
полицейските служители от РУ – Велико Търново, а най-вече от направения оглед
на файловете в диска, съдържащи запис от проверката, задържането и отвеждането
на ищцата, че последната не се е легитимирала по никакъв начин, отправила е обидни
обръщения към органите на реда и е демонстрирала непристойно поведение. Видно
от видео записа е, че И. не съдейства на проверката, дори я възпрепятства. В
подзаглавието на статията във в. „Борба“, написана въз основа на Фейсбук
публикацията на съпруга също, се чете, че Т.И. е „оказала съпротива“ при
полицейската проверка. Този факт намира потвърждение в показанията на
свидетелите Л. и П. и води до единствения логичен извод, че проверката не е
протекла по обичайния ред за това, именно поради поведението на ищцата. При
констатирани нарушения, органите на реда дължат прилагане на законови процедури
спрямо нарушителите без оглед на личността. При съзнанието за своите хронични
заболявания и възможността за ескалиране на напрежението, И.
би следвало да е заинтересована да не се излага на стресови ситуации. Напротив,
с поведението си тя допринася за развилата се стресова ситуация и за настъпване
на обстоятелствата, които я нараняват и травмират. Личните права и интереси не
подлежат на защита по начина, предприет на място при проверката от И., а чрез
различни административни и съдебни производства, каквито ищцата адекватно е
организирала впоследствие. Не може да се пренебрегне безспорно доказаната
поведенческа реакция на И. и изводът, че тя сама е допринесла за настъпилото
увреждане и именно поведението ѝ, установено непротиворечиво в настоящото производство, е станало причина за задържането. Демонстрираното
неуважително отношение и използваният речник от г-жа И.не съответстват на
възрастта, възпитанието и личния авторитет, които ищцата защитава, както и са
неприемливи в условията на извършвана административна проверка по адрес на
длъжностни лица. Следователно, основателно е твърдението за съпричиняване,
което следва да се отчете от съда при определяне на справедливия размер на
обезщетението. Това е така, защото според чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Предвид изложеното и по аргумент от
разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение в размер на 700 лв., като искът се отхвърли в останалата му част.
Върху посочената сума следва да се присъдят и лихвите.
При
този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е
претенцията на ищцата за разноски, като за нея те представляват разноски за
държавна такса от 10 лв., както и за вещи лица – 350 лв. за СМЕ и 340,80 лв. за
СПЕ, или общо – 700,80 лева.
Претендираните
разноски за процесуално представителство следва да се определят понастоящем и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да се присъдят на адв. В.
предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,
че ***В. е оказала безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗА. В тази връзка възржението за прекомерност не намира
основание. Изхождайки от горното, съдът намира, че в съответствие с чл. 8, ал.
1 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да понесе
разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Л.В. от ВТАК, съразмерно с уважената
част от иска, което в случая възлиза на 58,10 лева.
На ответника, с оглед отхвърлената част на
иска и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП следва
да се присъдят разноски в размер от 334,80 лв.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР- гр.Велико Търново да заплати на Т.А.И., ЕГН **********
***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 лв. ведно със законните лихви върху тази сума,
считано от 01.04.2021 година до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Т.А.И., ЕГН ********** ***, в останалата му част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Т.А.И., ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер от 700,80 лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Велико Търново да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на ***Л.З.В. ***, със служебен адрес в град Велико Търново, ул.
„Цанко Церковски“ №37, ет. 6, офис 18, адвокатско възнаграждение в размер на
58,10 лева.
ОСЪЖДА
Т.А.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново разноски по делото в размер от 334,80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: