Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.02.2018
г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр.дело № 641 по
описа за 2017 година,
и за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на
собственост върху недвижим имот.
Ищеца В.Ц.В. излага в предявената искова молба : Собственик е на собственик
на 1/2 ид. част от упи ХV-218 в кв. 11 по регулационния план на с. Г., обл. В.с
площ от 1 131кв.в., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със
застроена площ от 64кв.м и масивно жилище със застроена площ от 24кв.м.
на осн. наследяване по закон от Цв. В. Мл. и на другата 1/2 ид. част от същите
имоти – на осн. давностно владение
повече от десет години и изтекла в нейна полза придобивна давност.Ответницата
Б.Ц.В. и
оспорва правото на собственост в/у имота в цялост.
Моли се да бъде установено спрямо ответницата, че ищцата е собственик на проц.
недвижим имот. Навежда доводи и представя писм. доказателства в
подкрепа на иска. По искане на ищеца е разпитан св. Б. А. Й.
Ответницата е оспорила предявения иск.
Оспорва правопорждащи факти на
правата на ищеца : - че ищеца не е владял проц. недв. имот в продължение на
изискуемия се по закон срок и че - не е манифестирал по отношение на другите
съсобственици намерение да владее имота за себе си, т.е. че не е извършил спрямо тях
такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане
владението на другите съсобственици
и са достигнали до тяхното знание.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна
Не се
спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния имот в с. Г., обл.
В. е принадлежало на Ц.В. М.. Негови наследници видно от представеното по
делото удостоверение за наследници са ищцата и ответницата - негови дъщери.
Св. Б. Й. твърди в показанията си,
че ищцата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот след смъртта на съпругата на наследодателя Ц. Мл. през 2005г. повече от десет
години. Въпреки, че живее в Д. ищцата редовно е пребивавала в имота за времето
от м.май до м.октомври-ноември и извършвала ремонти и подобрения на жил. сгради
и в дворното място, само тя разполага с ключ от входната порта.
По делото няма никакви
доказателства за извършени
действия, прекъсващи давността. Не се установи ответницата да е проявявала интерес към имота като съсобственото
имущество и да е изразявала воля да упражнява правата си
в съсобствеността по предвидения в ЗС ред след смъртта на И. Г. М./2005г./ - съпруга на починалия
през 1994г. наследодател на страните до 2015г./изтичане на изискуемия се от
закона десетгодишен давностен срок/. Нейните деца са идвали в имота, само
когато в него е пребивавала ищцата, но самата ответница не е посещавала проц.
недвижим имот.
През лятото на 2017г. ищцата не е допуснала до имота
дъщерята на ответницата – Д. Н. С., което е наложило последната да се обърне за
съдействие към РП Белоградчик.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц. недвижим имот.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд, недвижим имот разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС изисква претендиращият собствеността да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от шест месеца.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., когато съсобственик е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е
държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението,
с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на
невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик
следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на
идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и
отблъскващи владението им. За
да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в
намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с
упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за
това. Само ако невладеещия съсобственик е проявявал интерес към съсобственото
имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по
предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност
съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху
целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е
демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се
приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия
собственик намерението да владее идеалните му части за себе си. Т.е. достатъчно е промяната в намерението да е била демонстрирана
спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху
целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме, каквото се установи и в
настоящия случай.
Намерението да свои имота/ същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание/ ищеца е манифестирал явно и недвусмислено като редовно е пребивавал в имота и извършвал
ремонти и подобрения в същия през период от време по-дълъг от установения в
закона, сменил е и бравата на входната порта, децата на ответницата са
посещавали имота само когато там е пребивавала ищцата, с които действия е
демонстрирал поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Не
се установи ответницата да е проявявала интерес към имота като съсобственото имущество и да е изразявала по какъвто и да било начин воля да упражнява правата си
в съсобствеността по предвидения в ЗС ред. Действията на ищеца сочат на явно, необезпокоявано и непрекъснато
упражняване на фактическа власт върху припадащите се на ответницата идеални части
от правото на собственост върху проц. недв. имот за времето от 2005г. до предявяване
на иск. молба, въз основа на което следва да се приеме, че право на собственост в/у принадлежащите на ответницата идеални части от процесния недвижим имот е
придобито по давност.
Тези факти обуславят извод, че ищеца е владял имота за себе си повече от десет години, отричайки правата
на ответника. Налице е непрекъснато владение в продължение
на повече от десет години, което е същественото изискване за придобиване на
собствеността по давност съгласно чл. 79 ЗС. Поради което неоснователни са доводите на
ответника, че ищеца не е владял имотите в установения от закона срок.
Веднъж установена фактическа
власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от
владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано,
че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата
да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита
прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа
власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на
владелеца от имота за повече от шест месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС
изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в
продължение на повече от шест месеца.Съдът приема, че давността не е прекъсната с допускане до
имота на дъщерята на ответницата, тъй като самата ответница, а нейната дъщеря
би могла да предприеме действия, с които да прекъсне давността на ищцата. Освен
това не се установи по никакъв начин ищцата да е отстранена от имота за срок
по-дълъг от шест месеца.
Презумпцията на чл. 83 ЗС не е оборена, подкрепя се от
показанията и на свидетеля по делото.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният
установителен иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК е основателен и като такъв го
уважава.
С оглед изхода на спора ответницата следва да плати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 50.00лв. – държавна такса и 400.00лв. – адв. възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
Приема за установено по отношение на Б.Ц.В. с ЕГН **********,***, по предявеният от В.Ц.В. с ЕГН ********** *** срещу Б.Ц.В. иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че В.Ц.В. с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот : упи ХV-218 в кв. 11 по регулационния план на с. Г. обл. В. с площ от 1 131кв.в., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 64кв.м и масивно жилище със застроена площ от 24 кв.м. при граници и съседи : упи ХІІI-219 Камен Каменов, упи ІІІ-226 Петрана Георгиева, упи ІV-227 Тодор Каменов и упи ХІV-218 н-ци на Васил Неделков.
Осъжда Б.Ц.В. с ЕГН ********** да
заплати на В.Ц.В.
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50.00лв. – държавна такса и 400.00лв. – адв. възнаграждение.
Оставя
без уважение искането на Б.Ц.В.
за присъждане на
направени по делото разноски в размер на 300.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :