Определение по дело №26762/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36113
Дата: 9 септември 2024 г. (в сила от 9 септември 2024 г.)
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110126762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36113
гр. ., 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110126762 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С. срещу ..-гр.., с
която са предявени искове по чл.128, т.2 КТ за сумата от 690.30 лв., представляваща
останала незаплатена част от месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г до
30.06.2023г., иск по чл. 224 КТ за сумата от 170.10 лв., представляваща останала незаплатена
част от дължимо обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г. и иск по чл.128 КТ, вр. чл. 12 Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за сумата от 1635.90 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г.
При извършване на проверка за редовността на исковата молба съдът констатира, че
същата е нередовна, доколкото в нея от страна на ищеца е посочено, че освен процесните
суми се претендира и „законните последици“ без да е уточнено дали в действителност се
претендира присъждането на законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на всяка сума или се претендира нещо друго. На следващо място,
следва да бъде посочено дали претендираният от ищцата размер на трудово възнаграждение
е брутното и или нетното трудово възнаграждение. Ето защо на ищеца следва да бъдат
дадени указания за отстраняване на констатираните нередовност.
В исковата молба и в депозирана уточнителна молба от 02.09.2024г. от името на
ищцата се поддържа, че е се намирала в трудово правоотношение с ответника по силата
трудов договор от 07.09.2022г., в който било уговорено заплащането на трудово
възнаграждение в размер на 767 лева на месец. Посочва се, че трудовото и правоотношение
е било прекратено считано от 01.07.2023г. със заповед № .. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ,
като и е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. от 25
дни. Излагат се твърдения, че е подписан Анекс № .г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № ., съгласно който е предвидено
увеличение на трудовото възнаграждение на заетите в системата на предучилищното и
1
училищното образование с 15 % и то считано от 01.01.2023г., т.е със задна дата. Предвид
това, ищцата счита, че така уговореното в колективния трудов договор увеличение на
трудовото възнаграждение има обратно действие и на същата се дължи допълнително
заплащане на увеличението на основното трудово възнаграждение, на допълнителното и
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. В подкрепа на това становище ищцата подчертава, че са и
разясненията направени в Становище на . по въпроса. Ищцата сочи и, че е отправила
извънсъдебно искане към ответника за заплащане на претендираните от нея суми, но в
отговор е получила отказ. С оглед изложеното моли исковете и да бъде уважен и ответникът
да бъде осъден да заплати процесните суми и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава се, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като се изтъква, че след
прекратяването му на ищцата са били заплатени всички дължими суми. Релевирано е
възражение, че от ищцата не са ангажирани доказателства същата да синдикален член или
присъединил се към колективния трудов договор служител, поради което по отношение на
нея не следвало да намери приложение и колективния трудов договор (.). Изтъква се, че
Анекс № .г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № . не следва да намери приложение по отношение на ищцата и защото в
процесния Анекс към . изрично е посочено, че увеличение касае единствено индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на образованието към 10.08.2023г, а не
служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени преди тази дата. Предвид това
се изтъква, че увеличението от 15 % на трудовото възнаграждение предполага действащ
трудов договор , а доколкото трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от
01.07.2023г, на същата не се дължи заплащане на допълнителни суми. Като аргумент в
подкрепа на това становище се извежда и от Закона за държавния бюджет за 2023г на Р. за
функция „Образование“ и начина, по който средствата в бюджета са били разпределение.
Изтъква се, че на чл.27, ал.2 от ., изменен с Анекс от 10.08.2023г не е придадено обратно
действие и именно поради това не се прилага по отношение на служители с прекратени
трудово правоотношения към 10.08.2023г. В тази насока се сочи, че е и становището на М..
По отношението на претенцията за допълнително заплащане на обезщетение за
неизползвано платен годишен отпуск изрично се подчертава, че заплатените на ищцата суми
са били изчислени съобразно разпоредбата на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на
правоотношението и. Ето защо се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в полза
на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест:
По исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 128 КТ, вр. чл. 12 Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в тежест на ищцата е да установи: 1.че е
съществувало валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника през процесния
период, 2. че ищцата е полагала труд за периода, за който претендира да и се заплати трудово
2
възнаграждение, 3. размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, в
това число наличието на валидно сключен колективен трудов, ведно с анексите към него,
предвиждащ увеличение на размера на трудовото възнаграждение за процесния период и че
ищцата към датата на сключване на . е била член на синдикална организация - страна по .
или се присъединила към сключения . с писмено заявление, 4. падежа на вземанията, както и
5. че има придобит трудов стаж в съответния размер и приложимия процент за определяне
на размера на допълнителното трудово възнаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил на ищцата трудово възнаграждение (основно и допълнително) на падежа в
процесния размер, за което не се излагат твърдения и не се сочат доказателства.
По иск по чл. 224 КТ в тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на посоченото
основание и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен
отработен месец.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото обезщетение при прекратяване на
правоотношението в пълен размер, за което не се излагат твърдения и не се сочат
доказателства.
На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът намира, че на ищцата следва да бъдат дадени
указания, че не сочи доказателства за обстоятелството, че към датата на сключване на
процесния ., ведно с анекса към него е била член на синдикална организация - страна по .
или се присъединила към сключения . с писмено заявление.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че през
исковия период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение; че
ищцата е полага труд за периода, за който претендира да и се заплати трудово
възнаграждение, както и че е придобила право на допълнително трудово възнаграждение в
размер на 37 % от основното трудово възнаграждение, както и че са заплатени трудово
възнаграждение (основно и допълнително) и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 25 дни в размер, определен преди подписването на процесиня Анекс към ..
По доказателствените искания:
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде уважено и искането на ищцата за допускане на съдебно-икономическа
експертиза по поставените ви исковата молба задачи.
Въпреки констатираните нередовности на исковата молба с оглед процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
3
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за другата страна: 1. да уточни претенцията си за
уважаване на иска със „законните последици“, като посочи дали се претендира
присъждането на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на всяка сума или се претендира нещо друго и 2. да уточни дали претендираният
от ищцата размер на трудово възнаграждение е брутното и или нетното трудово
възнаграждение.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната в
съответната част.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 200 лева, от бюджета на съда
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д., която да бъде уведомена за поставените и задачи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2024г. от
09:40 часа, за което страните и вещото лице да бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през исковия период между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение; че ищцата е полага труд за периода, за който претендира да и се
заплати трудово възнаграждение, както и че е придобила право на допълнително трудово
възнаграждение в размер на 37 % от основното трудово възнаграждение, както и че са
заплатени трудово възнаграждение (основно и допълнително) и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 25 дни в размер, определен преди подписването на процесиня
Анекс към ..
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
обстоятелството, че към датата на сключване на процесния ., ведно с анекса към него е била
член на синдикална организация - страна по . или се присъединила към сключения . с
писмено заявление.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
4
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5