О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2142/21.9.2023г.
Град Пловдив, 21.09.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2075 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение с
нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ срещу заповед № ЗРИ-88 от 25.02.2023 г. на
кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която на Съвместното командване
на специалните операции е разрешено да премахне 10 броя дървета, намиращи се в
района на военно формирование 32990, ул. „Радко Димитриев“
№ 2.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба.
Видно от представената административна преписка и
допълнително представените с молба от 13.09.2023 г. писмени доказателства, с
писмо от 19.01.2022 г. командирът на Съвместното командване на специалните
операции е поискал от кмета на район „Източен“ съдействие във връзка с
премахване на опасно дърво в района на военно формирование 32990 на ул. „Радко Димитриев“ № 2 в град Пловдив. На 09.02.2022 г. комисия от
общински служители е извършила оглед и санитарна оценка за състоянието на
трайната дървесна растителност в района на военното формирование и е дала
заключение в нарочен констативен протокол от същата дата – 09.02.2023 г., че
общо 10 броя дървета са с множество изсъхване по короните, отчупени скелетни
клони, загниване по ствола и представляват опасност за военнослужещите. Въз основа на тази оценка кметът на район
„Източен“ е издал оспорената заповед № ЗРИ-88 от 25.02.2023 г. – предмет на
настоящото съдебно производство, с която е разрешил премахването на дърветата.
Съгласно представената справка от кадастралната карта
на град Пловдив имотът, върху който се намира военно формирование 32990, е
държавен имот със специално предназначение и ползване, предоставен на
Министерството на отбраната. Следователно за този имот важат правилата на
чл.28, ал.1 и ал.3 от Наредбата за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, съгласно
които озеленените площи за ограничено обществено ползване (терени на
учреждения, фирми, магазини, училища, болници, детски градини и др.), вкл. и
чистотата в тях, се опазват и поддържат от съответните собственици и ползватели
– в границите на съответния имот; озеленените площи и декоративна
растителност, разположени в имоти, които не са общинска собственост, на
територията на Община Пловдив, се опазват и поддържат от собствениците им
съгласно дадените предписания от районната администрация. Съгласно чл.32,
ал.1 от наредбата писмено разрешение за премахване, преместване или резитба на
дълготрайна декоративна растителност по искане на физически и юридически лица
по отношение на имоти частна собственост се издава от кмета на общината или
упълномощените от него лица, въз основа на подадено писмено заявление от
заинтересования (собственик на имота, заинтересовани физически или юридически
лица или упълномощени от тях лица) до кмета на общината или кмета на района, на
чиято територия се намира растителността, и констативен протокол за санитарна
експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или
упълномощените от него лица. Оспорената заповед е издадена след проведено
административно производство по този именно ред.
Следователно жалбата е подадена срещу заповед, която
няма характер на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК. Заповедта има за адресат юридическото
лице, представляващо собственика на имота, в който се намират дърветата,
подлежащи на премахване, и което лице чрез своите органи трябва да изпълни
фактическите действия по тяхното премахване. В този смисъл оспорената заповед представлява
индивидуален административен акт, издаден по искане на заинтересованото
лице-адресат, с който акт се създават преки задължения само и единствено за този
адресат и само неговите интереси се засягат от акта. Съответно адресатът е
единственото лице с правен интерес да оспори законосъобразността на издадената
заповед.
В случая сдружението-жалбоподател няма правен интерес от
настоящото съдебно оспорване, защото липсва пряко, непосредствено и лично засягане на правната
сфера на сдружението от оспорената заповед с оглед вписаните в търговския
регистър предмет на дейност, цели
и средства за постигане на целите на сдружението. Посоченият
предмет на дейност в обществена полза сам по себе си не е достатъчен, за да
обоснове правен интерес от съдебно оспорване на всеки административен акт,
който според сдружението е незаконосъобразен. В случая сдружението не твърди,
че с оспорваната заповед се засягат или могат да бъдат засегнати негови
конкретни права и интереси (доколкото вписаната в търговския регистър цел не
представлява такова право или законен интерес), поради което не може да се приеме,
че е налице пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорване
на заповедта, чийто адресат сдружението не е.
Интересът е личен и пряк, когато оспореният
акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от
непосредствено засягане на негови права, свободи или законни интереси, или
непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези
предпоставки не е налице, а и не се твърди подобно лично засягане на правната
сфера на сдружението. Обосновката в жалбата с целите на сдружението,
осъществяващо дейност в обществена полза, визират общо и неконкретно, чисто
хипотетично засягане на права и интереси, което не обуславя наличие на правен
интерес от съдебно оспорване на процесната заповед.
От друга страна, според мотивите на решение №
5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006 г.
легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и
юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска
Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В случай, че се
възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на
изпълнителната власт, дори когато негови лични права не са нарушени или
застрашени, то тогава правото на защита би се отъждествявало с публичната
функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните
органи. Налага се изводът, че правото на съдебна защита и обжалването на общите
административни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено
при засягане или обременяване със задължения, като не е допустимо оспорването
на общ административен акт в обществен интерес, освен от страна на прокурор,
който единствен разполага с правомощието да сезира съда в защита на обществения
интерес.
Следователно дори да се възприеме доводът на
жалбоподателя, че оспорената заповед представлява общ административен акт, то с
оглед липсата на пряко и непосредствено засягане на правната сфера на
сдружението, за него не е налице правен интерес от настоящото оспорване.
Липсата на акт, подлежащ на съдебен контрол, и на
правен интерес от оспорването обосновава извод за недопустимост на търсената
съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Затова и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Централен“, ул. „Зора“
№ 11, представлявано от председателя Любомир Ангелов Чакъров, срещу заповед № ЗРИ-88
от 25.02.2023 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 2075 по описа на Административен съд Пловдив за 2023
година.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: