Протокол по дело №56/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 95
Дата: 29 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20243000600056
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 95
гр. Варна, 28.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600056 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.
Жалбоподател-подсъдим Н. Д. С., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Й. М. от АК – ШУМЕН, назначен за служебен защитник в хода на
ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че не са налице към настоящия момент процесуални
пречки по даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.А
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1

АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата.
Подзащитният ми не е осъществил съставите на престъпление, по които му
повдига обвинение ОП-Шумен по следните съображения.
По първото обвинение се претендира, че той е държал археологически
обекти повече от 3 броя, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, регламентиран в закона за културното наследство и в раздел
3 от Наредба № 1 от 2021 г. Обвинението цитира съдебна практика във връзка
с това обвинение от 2016 година и 2019 година, които касаят ред, който е
извън този по който е повдигнато обвинението в настоящия случай, и затова
те не следва да бъдат съобразявани. Изследвайки внимателно съответните
разпоредби, които регламентират този ред.
Позоваваме се за несъставомерност на деянието. Първото деяние по
което е признат за виновен моя подзащитен считаме, че не е било налице
изискване за идентификация и регистрация на вещите, които са намерени у
него. За да е налице такова изискване цитираната Наредба № 1 от 2021 г.
регламентира такова само по отношение на една от 4-те групи вещи, които
отграничава в чл.5, а именно вещи, които ще бъдат обект на прехвърлителна
възмездна сделка. Т.е. не е налице законово изискване тези вещи да бъдат
държани по начина, по който са били държани. Също така не е установен
произхода на тези вещи, за да се твърди, че те са културна ценност по
смисъла на Закона за културното наследство, тъй като те хипотетично биха
могли да са открити извън територията на нашата държава. В този смисъл
това задължение, което му се претендира, че е нарушил, законът не изисква и
затова считаме, че не е налице съставомерност на това деяние.
По отношение на второто деяние - чл.277, ал.7 от НК държаните вещи
като технически средства не са държани в нарушение на закона със знанието,
че те са предназначени за търсене на археологически обекти, тъй като те не
са били предназначени изначално за такова търсене.
Сочената от обвинението наредба визира много тясна хипотеза, а тя е
регистриране на такива средства от лица със съответна квалификация за
извършване на теренни проучвания. След като такива лица са получили
разрешение за извършване на теренни проучвания това са основно лица с
2
историческо и археологическо образование.
По същността си тези вещи метал-детектори имат широко приложение,
и в този смисъл обвинението в случая почива изцяло на предположение, че те
са били предназначени в насока за търсене на археологически обекти.
Ето защо считам, че и при това деяние не налице осъществен
фактически състав, не е налице съставомерност, и в този смисъл присъдата е
необосновано и неправилна, и моля да я отмените и да признаете моя
подзащитен за невиновен в извършване и на двете деяния.
ПОДС.С.: Искам присъдата ми да бъде отменена и да бъда оправдан.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата като неоснователна без уважение и потвърдите постановения
първоинстанционен съдебен акт. Абсолютно същите доводи в насока
несъставомерност на извършеното са били изложени в съдебните прения
пред първата инстанция и същите са били приети за неоснователни, като е
даден подробен и аргументиран отговор в мотивите към постановения
съдебен акт, които аргументи и аз споделям изцяло и не намирам за нужно да
бъдат преповтаряни.
В допълнение само ще кажа, че жалбоподателят вече два пъти е
осъждан преди това за същите престъпления и да се сочи несъставомерност
на същите основания намирам за несериозно при трето разглеждане на дело
със същия характер. Ето защо ще Ви моля да оставите без уважение жалбата.
АДВ.М.: /реплика/ Само искам да кажа, че към момента на двете
осъждания на моя клиент регламента е бил различен.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: Не се чувствам като виновен. Не съм направил никакво
престъпление, просто съм един колекционер. Не съм убиец, не съм
престъпник, и затова искам да бъда оправдан. Макар, че съм имал и предни
две присъди, пак по същия начин са ме осъдили. И тогава не беше правилно
осъждането, но ме осъдиха, защото може би такъв е закона. Не следва да се
взимат предвид моите предишни осъждания след като е бил различен реда от
настоящия в момента.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
3
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4