Определение по дело №99/2015 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  търговско           отделение

в   закрито    заседание на  01.03.2017 год. в състав:

 

   Председател:Радослава Симеонова

 

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова

търговско       дело N99         по описа за  2015  г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.374 ГПК.

    С искова молба вх.№9142 от 12.11.2015 год."РАЛИ"ЕООД ЕИК 3*****,със седалище и адрес на управление,гр.София 1407,р-н "Лозенец",ул.*********3,вх.А,ап.8,представлявано от управителя М.А.К.,чрез адв.В.В.,САК е предявило срещу ДЖИ ЕС И-ТРАНС"ЕООД-ЕИК2******,със седалище и адрес на управление,гр.Враца-3000, ж.к."Сениче", бл.68,вх.Б,ет.7,ап.44,представлявано от управителя г.х. Г. иск за сумата 56879.23 лв., представляваща изплатено от "Райли"ЕООД обезщетение за частично недоставен /изгубен товар /от "ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД по СМR-товарителница №1741139,издадена в Барселона на 18.11.2011 год.,с която сума "Рали" ЕООД обеднява,а " ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД неоснователно се обогатява за сметка на "Рали"ЕООД.Сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца,ведно със законната лихва върху главницата,от датата  на исковата молба 12.11.2015 год. до датата на окончателното й заплащане,както и всички съдебни и деловодни разноски,в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

    С Определение №90 от 23.02.2017 год. докладчикът по делото Росица Иванова на основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК се е отвела от разглеждане на делото.

    По делото предишният съдия докладчик е постановил две прекратителни определения.И двете са отменени по реда на инстанционният контрол от САС.

    С Определение №69/18.02.2016г. предишният съдебен състав, е приел, че искът за неоснователно обогатяване е субсидиарен и  заради това, че ищецът разполага с друг иск за разрешаване на отношенията във връзка с изплатеното от него обезщетение за изгубен/откраднат/ товар с последващ превозвач по чл.37, б."а" от Конвенция CMR, е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.

    Въззивната инстанция е приела,че не са отстранени нередовностите на исковата молба и не е ясно,точно с какъв иск е сезиран съда,за да се прецени неговата допустимост.

    След ново оставяне на исковата молба без движение,предишният състав на съда е прекратил производството по делото,приемайки,че нередовностите на исковата молба отново не са отстранени.

    С Определение №575/17.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№4945/2016г., Софийски апелативен съд приема, че претендираното от ищеца спорно вземане е индивидуализирано напълно откъм правопораждащи факти, основание и страни. Приема също, че ищецът е посочил с необходимите подробности, че между страните не е налице договор, че ответното дружество е причинило на трето лице вреда, за която трябва да отговаря, че ищецът е обезщетил третото лице за тази  вреда и че това обезщетяване е довело до обогатяване без основание на ответника за сметка на ищеца. По тези съображения прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на производството,като САС е приел,че дали изложените обстоятелства обуславят квалификация на иска по чл.59 ЗЗД или по друга разпоредба е въпрос по съществото на спора,а не по редовността на исковата молба.

    Настоящият съдебен състав констатира,че процедурата по размяна по чл.367 и сл. от ГПК е изчерпана и на основание чл.374 ГПК,дължи произнасяне по редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове,както и другите искания и възражения на страните,както и да им съобщи проекта са за доклад.

 

    Проект на доклад

 

    В исковата молба се твърди,че със заявка за автомобилен транспорт от 16.11.2011г. "Шенкер"ЕООД-гр.София възложило на ищеца международен автомобилен транспорт от Испания,Барселона до България,с товарен пункт Spain TIR T.I.S.A.,Cale 4,N57-61,sektor C на групажни пратки с получател "Шенкер"ЕООД.Със заявка-договор за международен транспорт №60-11/11 ищецът превъзложил международния превоз на "Сертранс България"ООД и тъй като превозът бил групажен,в приложението към заявката били посочени три адреса на товарене,единият от които в Барселона,съгласно заявката на "Шенкер"ЕООД.

    От своя страна,със заявка -договор от 18.11.2011 год. за извършване на транспортна услуга "Сертранс България"ООД превъзлага транспорта на ответното дружеството "ДЖИ ЕС И- ТРАНС"ЕООД.

    Превозът бил извършен с автокомпозиция,съставена от влекач с рег.№ВР 3025ВС и ремарке рег.№R 1203BCL.За пратката на "Шенкер"ЕООД с посочения по-горе адрес на товарене в Барселона била съставена CMR-товарителница №1741139 от 18.11.2011г.При пристигането на товарната композиция в склада на получателя "Шенкер"ЕООД била установена липса на част от групажния товар,за което в товарителницата била направена забележка и съставен авариен протокол№11382 от 09.12.2011г. на "Карго Консулт"ЕООД,в който подробно била изброена липсващата  стока с изпращач Antonio Puig SA и получател по товарителница "Шенкер"ЕООД.,предназначена на "Сарантис България"ООД.Проверката на аварийния комисар била поискана от ответното дружество и установената фактурна стойност на липсващата стока била изчислена на сумата 78 403.36 евро.

    Ищецът твърди,че причина за липсата на част от стоката е кражба,извършена  по време на превоза.За събитието на 22.11.2011 год. бил издаден писмен документ от пътната полиция гр.Александрия,Италия, и удостоверение от 13.01.2012 год. на Областна Дирекция на МВР София,РУ Полиция-Сливница.Обстоятелствата във връзка с извършване на кражбата били изложени в писмени обяснения на водача Еневе от 28.11.2011 год.

    Тъй като липсващата стока не била доставена на крайния получател "Сарантис България"ЕООД,за правоимащия по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз/CMR/ "Шенкер"ЕООД,като получател по товарителницата, възниквало според ищеца правото да претендира обезщетение за недоставения товар,което било сторено с рекламационно писмо №594/28.11.2011г. към "Рали"ЕООД.От своя страна ищецът отправил до ответника три писма,с които било напомнено,че "Сертранс България"ООД носи отговорност за настъпилата по време на превоза щета.Според ищеца следващото се обезщетение към датата на кражбата възлиза на 29 351.77 евро,изчислено по методиката на чл.71,ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.23.3 от Конвенция CMR.

    Със спогодба от 09.11.2012г. ищецът се задължил да заплати на правоимащия получател по товарителницата стойността на липсващата стока,като по силата на спогодбата "Шенкер"ЕООД му прехвърлил всички свои права като получател на откраднатите стоки,предназначени за "Сарантис България" ЕООД ,подробно описани в аварийния протокол

    На 28.01.2013 год. към спогодбата от 09.11.2012 год. бил подписан анекс№1,който променил срока на плащане на обезщетението за недоставен товар.С платежно нареждане от 01.02.2013 год.,ищецът  превел на "Шенкер"ЕООД сумата 56879.23 лв.,представляваща обезщетение  за недоставената стока.В платежния документ,като основание за плащане  било посочено задължение по анекс №1/28.01.2013 год.Реалното плащане ищецът удостоверявал с представеното с исковата молба  дневно извлечение от сметката на  "Рали"ЕООД в "Уникредит Булбанк"АД за 01.02.2013 год.,в което плащането към "Шенкер"ЕООД е описано ,като третата поред банкова операция за деня.

    Ищецът твърди,че вината за кражбата,лежи изцяло на ответника-превозвач,който не е положил грижата на добър стопанин по време на превоза,като опази приетия товар и го достави на получателя.Според ищецът ответникът следва сам да понесе обезщетението,независимо от това дали го е изплатил той или друг превозвач съгласно чл.37 б."а" от Конвенцията СМR.

    Твърди ,че с плащане на обезщетението ,търпи вреда в размер на платеното обезщетение,определено при условията на ограничената отговорност на превозвача съгласно разпоредбите на чл.23,т.3 от Конвенцията СМR и чл.71,ал.3 от ЗАвтП.

    Твърди,че след извършване на плащането,ищецът обеднява със стойността на платеното обезщетение в размер на 56879.23 лв. за сметка на ответника -превозвач,като това му дава основание да претендира от него заплащане на платената сума.

    Сезира съда с доказателствени искания,за приобщаване като доказателства по делото на представени в заверен препис писмени документи по опис от №1 до 28.

    В срока по  чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

    Излага съображения за нередовност на исковата молба

    Твърди,че ищецът не е уточнил в исковата молба цената на иска. В изложението по исковата молба навежда доводи, които обосновават иск по чл.17, т.1 вр. чл.37 КДМАПС (CMR) вр. чл.71 ЗАвтП вр. чл.373, ал.1 ТЗ. В петитума се излага претенция за неоснователно обогятяване. Счита, че исковата претенция не е ясна и достатъчно конкретизирана. Ето защо, сезира съда с искане , да задължи ищеца да уточни исковата си претенция.

    С отговора се въвеждат правоизключващи възражения:

    1. Твърди,че има влязло в сила съдебно Решение №68/03.08.2013 по Т.Д.№92-2012/ОС-Враца със същия предмет и същите страни. Ищец по Т.Д.№92- 2012/ОС-Враца е ищецът в настоящия процес Рали ЕООД, ответник е Сертранс България ООД, а трета страна-помагач на ответника е ответника в настоящия процес Джи Ес И Транс ЕООД. По силата на това съдебно решение Окръжен Съд Враца отхвърля предявените от Рали ЕООД искове за сумата 56 879,23лв., представляваща стойност на частично недоставен (изгубен) товар по заявка - договор за международен транспорт №60-11/11, CMR-товарителница №1741139, издадена в Барселона на 18.11.2011 и спогодба от 09.11.2012 и за сумата 5 670,65лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, като неоснователни и недоказани.

    Поддържа,че встъпването на подпомагащата страна (какъвто е случаят с Джи Ес И Транс ЕООД в Т.Д.№92-2012) е участие на трето лице в исковия процес, за да се издейства благоприятно решение на една от главните страни, но която встъпилото лице помага в защита на своя интерес и то е средство за защита срещу неблагоприятните за него последици от неправилно решение в такъв процес. Правото за участие на помагача се обуславя и от интереса на това лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Силата на пресъденото нещо по това решение се разпростира в отношенията между встъпилата страна и подпомаганата страна. (В този смисъл: Тълкувателно решение №1-2001 по т.гр.д.№1-2000 на ОСГК-ВКС).

    2.Твърди,че в Окръжен Съд Враца има  образувано  тд.д.№72/2013по описа на ВрОС,при което е налице хипотезата на чл.126 ГПК. Ето защо, на основание чл.126, ал.1 ГПК, по-късно заведеното дело (в конкретния случай: Т.Д.№99-2015/ОС-Враца) следва да бъде прекратено.

    3.Възражение за изтекла давност.

    Ответникът ,заявява,че не е получил рекламация от страна на Рали ЕООД или от страна на Сертранс България ООД или от който и да е друг свързан с процесното правоотношение. Представената рекламация от Сертранс България ООД до Джи Ес И Транс ЕООД,не е подписвана от управителя на ответното дружеството,нито от което и да е  друго лице от името на ответника.

    Прави възражение за изтекла давност по смисъла на чл.32, т.1, б.(а) КДМАПС (CMR). Счита, че периода на давността следва да се изчислява от 28.11.2011г., датата на доставяне на стоката.

    Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на исковата претенция.

    Относно твърдението на "Рали" ЕООД , че е заплатил обезщетение за недоставения товар на получателя на товара Шенкер ЕООД,излага правни съображения,че  в процесния  случай ищецът не е имал правен интерес да заплати това обезщетение и не е имал право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по правилата на чл.74 и 74 ЗЗД.Поддържа,че "Рали" ЕООД е заплатил обезщетение по силата на самостоятелно, отделно съглашение (спогодба от 09.11.2012 заедно с Анекс №128.01.2013), поради което няма право на регрес към превозвача, за който ищецът твърди, че е Джи Ес И Транс ЕООД.

    Според изложеното в отговора,правен интерес да иска обезщетение за изгубената стока, всъщност, има испанското юридическо лице Антонио Пуиг СА, Испания, което е изпращач на процесната стока за Сарантис България ООД. Фиатк Взаимни застраховки и презастраховки, Испания, е изплатило застрахователно обезщетение на изпращача за изгубената стока в размер на 39 723,97 евро. Посоченият испански застраховател, обаче, не се е суброгирал в правата на Antonio Puig SA. Така товародателят, като лице, което реално е понесло вредата от неизпълнението на превозния договор, е обезщетен от своя застраховател, който е трето лице по отношение на превозния договор. Всъщност, т.нар. „обезщетяване” е извършено от чуждо за превозното отношение лице и  ищецът некоректно твърди, че е изпълнил задължение на ответника спрямо действителен кредитор - Шенкер ЕООД.

    Според изложеното,дори да се приеме, че ответникът реално е осъществил превоза, то той е сторил всичко необходимо и обективно възможно, за да предотврати евентуални посегателства срещу превозното средство и товара.Твърди,че е изпълнил всички останали задължения по силата на договора за превоз и на основание чл.17,ал.2 КДМАПС/СМR/,при което е освободен от отговорност за вредите.

    Сезира съда с искане да прекрати делото и да върне исковата молба,като недопустима на основание чл.299,ал.2 ГПК или на основание чл.126,ал.1 ГПК.

    Алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в отговора твърдения.

    С отговора са заявени доказателствени искания:

    -за приобщаване като доказателства по делото на представени в заверен препис писмени доказателства

    - за допускане на гласни доказателства-двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания по отношение на фактите, че Джи Ес И Транс ЕООД чрез своите служители/представители е сторила всичко необходимо и обективно възможно, за да предотврати посегателства върху товара във връзка с конкретните обстоятелства по кражбата, както и с обективните възможности за осигуряване на предпазни мерки на територията на Франция.

    -откриване производство по реда на чл.193 ГПК

    Оспорва истинността на представеното от ищеца рекламационно писмо от Сертранс България ООД към Джи Ес И Транс ЕООД от 30.11.2011. Рекламационното писмо не е подписвано нито от управителя на Джи Ес И Транс ЕООД Г. Г., нито от което и да е друго лице от името на ответника. Моли, при условие че ищецът заяви, че иска да се ползва от така представеното писмено доказателство, да се открие производство по оспорване истинността на документ по чл.193 ГПК, като съдът  назначи съдебно-почеркова експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и използва съответния сравнителен материал да отговори на следния въпрос:

    Подписът на Рекламационно писмо от 30.11.2011 от Сертранс България ООД към Джи Ес И Транс ЕООД срещу графа „GSI TRANS LTD:” положен ли е от управителя на Джи Ес И Транс ЕООД, г.х. Г., ЕГН **********?

    Излага съображения за нередовност на исковата молба

    Твърди,че ищецът не е уточнил в исковата молба цената на иска. В изложението по исковата молба навежда доводи, които обосновават иск по чл.17, т.1 вр. чл.37 КДМАПС (CMR) вр. чл.71 ЗАвтП вр. чл.373, ал.1 ТЗ. В петитума се излага претенция за неоснователно обогятяване. Счита, че исковата претенция не е ясна и достатъчно конкретизирана. Ето защо, сезира съда с искане , да задължи ищеца да уточни исковата си претенция.

    В срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от "РАЛИ"ЕООД.

    С нея се оспорват правоизключващите възражения на ответника.Твърди,че не са налице сочените от процесуалния представител на ответника основания за недопустимост на иска.

    Касателно възражението на ответника по чл.299 ГПК,признава обстоятелството,че във ВрОС по искова молба на „Рали" ЕООД срещу „Сертранс България" ООД действително е образувано т. д. № 92/2012г., по което „Джи Ес И - Транс" ЕООД е участвало като трето лице - помагач на страната на ответника „Сертранс България" ООД.Правната квалификация  на предявения главен иск по т. д. № 92/2013г.е по чл. 17, т. 1 и чл. 37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен правоз на стоки /CMR/ във вр. с чл. 71, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и чл. 373, ал. 1 от ТЗ - изцяло в сферата и приложното поле на превозния договор, който се регламентира от Конвенция CMR, ЗАвтП и ТЗ.Посоченото в отговора решение 68/03.08.2013г. на ОС Враца по т. д. № 92/2013г., влязло в сила, решава спора между страните, в т. ч. и помагача „Джи Ес И - Транс" ЕООД, по договора за международен автомобилен превоз, обективиран в CMR-товарителница № 1741139 от 18.11.2011г. В производството по т. д. № 92/2012г. „Рали" ЕООД обосновава активната си правна легитимация като участник в превоза, който е изплатил обезщетение на правоимащата страна за загубения товар и е встъпил в нейните права спрямо причинителя на щетата вследствие частичната загуба на товара. Поради това цитираното решение разглежда само и единствено правоотношенията между страните, възникнали от превозния договор.

    Поддържа,че с новопредявения иск ищецът не търси права по превозния договор, който е предмет на производството по т. д. № 92/2012г., следователно предметът на исковете по двете дела не е еднакъв. Основанието на новопредявения иск не е решението по т. д. № 92/2012г., в който само случай възражението на ответника по чл. 299 ГПК би било основателно, а представлява различно и самостоятелно правно основание - неоснователно обогатяване по Закона за задълженията и договорите.Твърди,че  разпоредбата на чл. 299 ГПК не намира приложение в конкретния случай, тъй като предметът на т. д. № 99/2015г. не е идентичен с предмета на т. д. № 92/2012г.. различно е и правното основание на двата иска, поради което не е налице влязло в сила съдебно решение, преграждащо пътя на новопредявения иск.

    Поддържа,че възражението на ответника по чл.126 ГПК е неоснавателно.

    Твърди,че висящото пред Окръжен съд Враца т. д. № 72/2013г. е образувано по обратния иск на „Рали" ЕООД против „Сертранс България" ООД и „Джи Ес И - Транс" ЕООД, отделен за самостоятелно разглеждане от производството по т. д. № 8473/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 с-в. Ищец по главния иск е „Атриум България" ЕООД - ЕИК 1******, който претендира от „Рали" ЕООД обезщетение в размер на € 25205,69 /левова равностойност 49298,04 лв./ за частична загуба на товар по CMR-товарителници № 00663 и № 00651 от 18.11.2011г. С обратния иск /приложение № 1/ и допълнителната искова молба към него /приложение № 2/ „Рали" ЕООД търси при евентуалност /в случай, че по първоначалния иск бъде постановено осъдително решение срещу „Рали" ЕООД/ от „Сертранс България" ООД и „Джи Ес И - Транс" ЕООД/ заплащане на съответното обезщетение.

    Предметът на двете дела - № 72/2013г. и № 99/2015г. - е различен, тъй като се касае за два различни групажни товара:

стоката по т. д. № 72/2013г. е предназначена за „Атриум България" ООД, превозена е с две CMR-товарителници от 18.11.2011г. - № 00663 /приложение № 3/ и № 00651 /приложения № 4/, стойността на загубата е € 25205,69 /49298,04 лв./, за щетата е съставен Авариен протокол № 11381/05.12.2011г. /приложение № 5/;товарът по т. д. № 99/2015г. е предназначен за „Сарантис България" ООД, превозен е с една CMR-товарителница - № 1741139 от 18.11.2012г., стойността на загубата е € 78478,36, за щетата е съставен Авариен протокол № 11382/09.12.2011г.

    Общото между двете дела са обстоятелствата, че и двата товара са приети за превоз от „Джи Ес И - Транс" ЕООД с една и съща товарна композиция и по време на един и същи превоз са частично изгубени /откраднати/ от превозното средство.

    С ОИМ ответникът не представя доказателства в подкрепа на твърдението за идентичност на предмета, основанието и страните по т. д. N 72/2013г. и т. д. № 99/2015г., но върху него лежи доказателствената тежест за установяване на твърдяните от него факти. Представеното определение № 415 от 22.11.2013г. на ОС Враца по т. д. № 72/2013г. не установява предмета, цената и правното основание на иска.

    Излага съображения,че ако ответникът поддържа това свое твърдение,е длъжен да представи съответните доказателства.

    Относно изложените съображения на ответника за неоснователност на иска излага следните съображения:

    Неоснователно ответникът твърди, че „Рали" ЕООД няма правен интерес от предявения иск, тъй като не е платил на действителния кредитор и не може да се суброгира в неговите права по реда на чл. 73 и 74 от ЗЗД. Тези възражения биха намерили място в едно производство, основано върху правата и задълженията на страните по превозния договор. В случая обаче, предметът на иска е неоснователно обогатяване на ответното дружество и обстоятелствата, които следва да бъдат установени са: налице ли е частична загуба на товар при извършен от ответника международен автомобилен превоз на стоки по CMR-товарителница № 1741139 от 18.11.2012г., дължи ли ответникът обезщетение за загубения товар, изплатил ли е някому такова обезщетение, изплатено ли е от „Рали" ЕООД обезщетение за същия загубен товар, т. е. намалял ли е патримониумът на „Рали" ЕООД в резултат на изплатеното обезщетение.

    За да изясни фактическата обстановка проследява движението на товара от начало до край и движението в обратен ред на обезщетението за частично изгубен товар:

    А/ Товародател,е Antonio Puig SA съгласно заявка за превоз към Spain TIR T.I.S.A., съставена от две части: една партида от товара - 1271,926 кг бруто тегло, е заявена на 14.11.2011г. от Puig France /приложение № 6/, а другата партида - 3669,54 кг бруто тегло, е заявена също на 14.11.2011г. от Antonio Puig, Barcelona /приложение № 7/. Общото брутно тегло на групажната пратка е 4941 кг и съвпада с отбелязаното тегло в CMR-товарителница № 1741139 от 18.11.2011г. По товарителница № 1741139/18.11.2011г. Spain TIR T.I.S.A. е изпращач, вписан в клетка №1.

    Б/ Spain TIR T.I.S.A. възлага превоза на „Шенкер" ЕООД с товарен манифест от 18.11.2011г. /приложение № 8/, в който на стр. 2 е вписан товарът, предназначен, както се сочи и в отговора на ИМ, за „Сарантис България" ООД - 36 палета, 4941 кг. В товарния манифест е посочено бордерото - 8/727823/1159314 и референтния номер на пратката - ESBCN110727823.

    В/ от „Шенкер" ЕООД на „Рали" ЕООД със заявка за автомобилен транспорт от 16.11.2011г.,

    Г/ от „Рали" ЕООД на „Сертранс България" ООД със заявка-договор за международен транспорт № 60-11/11 и

    Д/ от „Сертранс България" ООД със заявка-договор от 18.11.2011г. за извършване на транспортна услуга на „Джи Ес И - Транс" ЕООД, който се явява фактическият превозвач на товара, като тези обстоятелства не се оспорват.

    Движение на обезщетението:

    А. Г. Товародателят Antonio Puig SA, както се твърди и в ОИМ, е получил обезщетение от своя застраховател FIATC Mutua de Seguros у Raseguros a Prima Fija /ФИАТК Взаимни Застраховки и Презастраховки с фиксирана премия/ в размер на € 39 723,97, за което е съставена окончателна квитанция от 14.09.2012г. /приложение № 9/. Неоснователно било твърдението на ответника, че застраховатеилят не се е суброгирал в правата на обезщетения товародател, тъй като в квитанцията изрично е отбелязано, че „...по силата на въпросното плащане, дружество „ФИАТК Взаимни Застраховки и Презастраховки с Фиксирана премия" има право на суброгацияпо отношение на всякакви права и средства...".

    Връзката между щетата и изплатеното от застрахователя обезщетение се установява от референтния номер на щетата - TR 288101, който е посочен както в окончателната квитанция от 14.12.2012г., така и в представените от ответника с ОИМ доказателства - рекламационното писмо на Antonio Puig S.A. до Spain TIR от 19.12.2011г. и двете кредитни уведомления от 01.12.2011г. на Antonio Puig S.A.: № 29823187 и № *********. Между застрахователя и товародателя щетата се движи под реф. № TR 288101, който несъмнено доказва връзката между платеното обезщетение и изгубения товар.

    Б.Встъпилият на мястото на товародателя застраховател е обезщетен от Spain TIR T.I.S.A. в размер на € 29396,49 с чек № 5366383 от 02.12.2012г. /приложение № 10/ съгласно извлечение от банковата с/ка на Spain TIR T.I.S.A. от 31.12.2012г. /приложение № 11/ и удостоверение на обслужващата банка BBVA /Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/ S.A. c дата 08.05.2013г. /приложение № 12/. Чекът е издаден от Schenker Logistics S.A.U., едно и също юридическо лице със Spain TIR T.I.S.A., което се установява както от данъчния номер на платеца - А08363541, посочен в банковото удостоверение и приложения към настоящата допълнителна ИМ товарен манифест, така и от документ от 03.12.2012г. за промяна на фирмено наименование с удостоверение от Търговския регистър на Барселона с дата 18.12.2012г. за вписана промяна на фирма от Spain TIR Transportes Internationales S.A. /T.I.S.A/ на Schenker Logistics S.A. /приложение № 13/. C окончателната разписка от 21.11.2012г., представена от ответника с ОИМ, застрахователят FIATC Mutua de Seguros у Raseguros a Prima Fija декларира, че c получаването на тази сума е напълно удовлетворен, освобождава Spain TIR T.I.S.A. от всякакво задължение или рекламация, произтичащо или свързано със щетата и се отказва от всички съдебни или извънсъдебни искания, които биха могли да произтекат от кражбата на стоките, с което платецът Spain TIR T.I.S.A. се суброгира в правата на застрахователя. Описанието на предмета на рекламацията установява пълна идентичност между товара, за който е изплатено обезщетението и групажната пратка по товарителница № 1741139 от 18.11.2012г. /товародател и реф. № на транспорта/.

    В. От своя страна, „Шенкер" ЕООД е изплатил на Spain TIR T.I.S.A. обезщетение в размер на € 29 081,89 /левова равностойност 56 879,23 лв./ с фактура № СО8783121/26.11.2012г. /приложение № 14/, в която са вписано бордеро N9 8/727823/1159314. С декларация от 08.11.2012г. /приложение № 15/, в която са посочени бордеро № 8/727823/1159314 и реф. № ESBCN110727823, Spain TIR T.I.S.A. заявява пълното си обезщетяване за изгубения товар, като прехвърля на „Шенкер" ЕООД всички свои права по рекламацията,

Г. „Рали" ЕООД заплаща на „Шенкер" ЕООД с платежно нареждане от 01.02.2013г. и банково извлечение за 01.02.2013г., представени с ИМ, обезщетение в размер на 56879,23 лв. От своя страна „Шенкер" ЕООД прехвърля на „Рали" ЕООД всички права за откраднатите по време на превоза стоки, а „Рали" ЕООД се суброгира в правата на „Шенкер" ЕООД към превозвача, по чиято вина е настъпила щетата.

    Противно на твърдението на ответника в т. 3.1. от ОИМ, изложената фактическа обстановка установява факта, че застрахователят не е „чуждо за превозното отношение лице". Макар и да е изплатил обезщетение на товародателя, той е получил плащане, т. е. възстановяване на платеното, от Spain TIR T.I.S.A. - първият след товародателя по веригата на транспорта. По този начин както застрахователят, така и товародателят са напълно удовлетворени за настъпилата щета. С изплащане на обезщетение към товародателя платилият застраховател се суброгира в правата на товародателя и го замества в правото му да получи обезщетение от превозвачите. С акта на плащане към товародателя застрахователят става „вътрешен за превозния договор" субект защото заема мястото на товародателя и в качеството си на заместващ има право на обезщетение от превозвачите.

    Обезщетението се движи в обратен ред между участниците в транспорта: от Spain TIR T.I.S.A. към „Шенкер" ЕООД и от „Шенкер" ЕООД към „Рали" ЕООД, където „спира" и не достига до действителния причинител на вредата - физическия превозвач на товара „Джи Ес И - Транс" ЕООД, който е виновен за частичната загуба на товара и следва да понесе имуществените последици за причиненета щета. Именно поради тази причина ищецът „Рали" ЕООД е обеднял със сумата на платеното обезщетение в размер на 56879,23 лв. за сметка на превозвача „Джи Ес И - Транс" ЕООД.

    Относно вината и отговорността на превозвача

    Твърди,че превозът действително е извършен от ответника.Основното задължение на превозвача по превозния договор е да превози приетия от него товар от мястото на товарене до разтоварния адрес /чл. 49 ЗАвтП/ и да го предаде на получателя в цялост и без повреди /чл. 67 ЗАвтП/. Ответникът не оспорва, че товарът не е предаден в цялост на получателя и не отрича, че по време на превоза, когато товарът е бил в негово разпореждане, е извършена кражба на част от стоката от самото превозно средство. Превозвачът не е положил грижа на добър стопанин по време на превоза и не е опазил целостта на превозвания товар, с което не е изпълнил задължението си по превозния договор да достави цялата натоварена стока на получателя.

    Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗАвтП превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее /непреодолима сила/. Относно международните автомобилни превози тази обща разпоредба е детайлизирана в чл. 17, т. 4 от Конвенция CMR, която изчерпателно изброява случаите, в които превозвачът се освобождава от оттговорност, но кражбата на товара не е посочена сред тези основания.

    Превозвачът дължи обезщетение за недоставената част от товара и тъй като е виновен за причинената щета и следва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той самият или е било изплатено от друг превозвач /чл. 37, б. „а" Конвенция CMR/.

    Относно възражението за изтекла погасителна давност: Излага съображения,че погасителната давност по чл. 32 от Конвенция CMR не намира приложение в настоящия правен спор. Предявеният иск не черпи основанието си от превозен договор, който е регламентиран от разпоредбите на Конвенцията. Искът се основава на неоснователно обогатяване, а погасителната давност за тези вземания е петгодишна съгласно чл. 110 ЗЗД. Не оспорва, че датата на получаване на доставената част от товара е 28.11.2011г., откогато следва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на 27.11.2016г. Следователно, към 12.11.2015г. - датата, на която исковата молба е получена в Окръжен съд Враца, погасителната давност за предявения иск не е изтекла.

    Оспорва твърдението на ответника,че цената на иска не е уточнена.Посочва,че в петитума на исковата молба ясно е заявена претенция за сумата от 56879,23 лв. (петдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и девет лв. и 23 ст.), представляваща изплатено от „Рали" ЕООД обезщетение за частично недоставен /изгубен/ от „Джи Ес И - Транс" ЕООД товар по CMR- товарителница № 1741139, издадена в Барселона на 18.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до датата на окончателното й заплащане, както и всички съдебни и деловодни разноски, вт. ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение

    Заявява доказателствени искания:

    Моли да бъдат допуснати като доказателство по делото представени в заверен препис писмени доказателства по опис от п.1 до п.15 подробно описани.

    Не възразява да бъдат приети доказателствата , представените с отговора на  исковата молба с изключение на застрахователна полица № 8607719 на АХА Застраховки и инвестиции, тъй като същата не се отнася за ответника „Джи Ес И  Транс" ЕООД и е неотносима към спора.

    Сезира съда с искане да бъде задължен ответника да представи доказателства за идентичност на предмета, страните и основанието по т. д. № 72/2013г. и т. д. № 99/2015г.

    Сезира съда с искане  да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която, след като се запознае с документите по делото, и направи проверка в счетоводствата на страните, да отговори на поставените въпроси от ищеца.

    В срока по чл.373 ГПК ,ответникът е подал допълнителен отговор.

    Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца.

    Поддържа,че независимо,че ищецът заявява претенция за неоснователно обогатяване,по същество формулира претенция на основание чл.17,§ 1 вр. чл.37 КДМАПС/СМR/ и /или чл.374,ал.2 ТЗ и съдът следва да я квалифицира като такава.В такъв случай възражението чу по чл.299 ГПК,би било основателно,като се позовава на решението по т.д.№92/2012 год.

    Ако съдът приема правната квалификация твърдяна от ищеца чл.59 ЗЗД,излага съображения относно субсидиарния характер на този иск.Позовава се на съдебна практика на ВКС и поддържа,че след като правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон точно определен иск,недопустимо е да си служи с иска по чл.59,ал.1 ЗЗД.

    Алтернативно застъпва становище за неоснователност на  иска.

    Според изложеното ищецът е извършил недължимо плащане и може да си го търси  обратно от получилото го без основание дружество Шенкер ЕООД на основание чл.55 ЗЗД.Твърди,че превозвачът е освободен от отговорност за вредите на основание чл.17,§2 КДМАПС/СМR/.

    Поддържа искането си за прекратяване на производството по делото,поради недопустимост на иска,алтернативно да бъде отхвърлен като неоснователен.

    Сезира съда с доказателствени искания:

    Моли да бъдат допуснати като доказателства представени в заверен препис писмени доказателства 2 броя,да бъде допусната съдебна експертиза с вещо лице-специалист по транспорт,която да отговори на въпроси поставени с допълнителния отговор.

    Не възразява да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца направени с допълнителната искова молба.

    При така изложените по-горе позиции на страните в правния спор и като отчете,че след оставяне на исковата молба без движение ,както е приел и САС,в последното си определение , спорното вземане е индивидуализирано напълно откъм правопораждащи факти, основание и страни.Ищецът е посочил с необходимите подробности, че между страните не е налице договор, че ответното дружество е причинило на трето лице вреда, за която трябва да отговаря, че ищецът е обезщетил третото лице за тази  вреда и че това обезщетяване е довело до обогатяване без основание на ответника за сметка на ищеца.

    С оглед горното и съобразявайки,че във всичките си уточнителни молби ищецът поддържа ,че претенцията му се основава на неоснователното обогатяване съдът квалифицира иска,като такъв по чл.59 ЗЗД.

    По възраженията на ответника за недопустимост на иска

    1.Възражение основано на чл.299  ГПК.

    Установи се от приложеното т.д.№92/2012 год. по описа на ВрОС,че има влязло в сила съдебно Решение №68/03.08.2013 ,но не се установи,твърдяното от ищеца,че е със същия предмет и същите страни. Ищец по т.д.№92/2012 по описа на ВрОС е ищецът в настоящия процес Рали ЕООД, ответник е Сертранс България ООД, а трета страна-помагач на ответника е ответника в настоящия процес Джи Ес И Транс ЕООД. По силата на това съдебно решение Окръжен Съд Враца отхвърля предявените от Рали ЕООД искове за сумата 56 879,23лв., представляваща стойност на частично недоставен (изгубен) товар по заявка - договор за международен транспорт №60-11/11, CMR-товарителница №1741139, издадена в Барселона на 18.11.2011 и спогодба от 09.11.2012 и за сумата 5 670,65лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, като неоснователни и недоказани.

    В настоящият процес ответникът е ДЖИ ЕС И ТРАНС ЕООД и предметът на делото е друг.

    Встъпването на подпомагащата страна (какъвто е случаят с Джи Ес И Транс ЕООД в т.д.№92/2012) е участие на трето лице в исковия процес, за да се издейства благоприятно решение на една от главните страни, но която встъпилото лице помага в защита на своя интерес и то е средство за защита срещу неблагоприятните за него последици от неправилно решение в такъв процес. Правото за участие на помагача се обуславя и от интереса на това лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Обвързващата сила на мотивите по това решение се разпростира в отношенията между встъпилата страна и подпомаганата страна,но не  и в отношенията между страните в настоящия процес.

    С оглед горното съдът приема това възражение за неоснователно.

    2.По възражението основано на чл.126,ал.1 ГПК.

     Твърдението,че в Окръжен Съд Враца има  образувано  тд.д.№72/2013по описа на ВрОС,при което е налице хипотезата на чл.126 ГПК и на основание чл.126, ал.1 ГПК, по-късно заведеното дело (в конкретния случай: т.д.№99/2015 по описа на ВрОС-Враца) следва да бъде прекратено,не се доказва от ответника.

    Ищецът е ангажирал доказателства,че предметът на двете дела - № 72/2013г. и № 99/2015г. - е различен, тъй като се касае за два различни групажни товара:стоката по т. д. № 72/2013г. е предназначена за „Атриум България" ООД, превозена е с две CMR-товарителници от 18.11.2011г. - № 00663 /приложение № 3/ и № 00651 /приложения № 4/, стойността на загубата е € 25205,69 /49298,04 лв./, за щетата е съставен Авариен протокол № 11381/05.12.2011г. /приложение № 5/;товарът по т. д. № 99/2015г. е предназначен за „Сарантис България" ООД, превозен е с една CMR-товарителница - № 1741139 от 18.11.2012г., стойността на загубата е € 78478,36, за щетата е съставен Авариен протокол № 11382/09.12.2011г.

    Общото между двете дела са обстоятелствата, че и двата товара са приети за превоз от „Джи Ес И - Транс" ЕООД с една и съща товарна композиция и по време на един и същи превоз са частично изгубени /откраднати/ от превозното средство.

    С отговора на исковата молба, ответникът не представя доказателства в подкрепа на твърдението за идентичност на предмета, основанието и страните по т. д. N 72/2013г. и т. д. № 99/2015г., но върху него лежи доказателствената тежест за установяване на твърдяните от него факти. Представеното определение № 415 от 22.11.2013г. на ОС Враца по т. д. № 72/2013г. не установява предмета, цената и правното основание на иска.

    С оглед горното съдът приема,че това възражение е неоснователно.

    3.По допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД.

    Съгласно ППВС №1/79г.с иска по чл.59 от ЗЗД разполага само този,който въобще не може да защити правото си с друг иск,но не и този който разполага с друг иск,но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове.Това важи и когато другият иск е предявен,но отхвърлен като неоснователен,поради недоказаност.

    От приобщеното към настоящото дело т.д.№92/12 по описа на ВрОС се установява,че по делото е прието,че превозът е осъществен от един единствен превозвач,а не при условията на чл.34 от Конвенцията СМR-от множество превозвачи.Прието ,е че нормата на чл.37 от Конвенцията не може да намери приложение спрямо процесните отношения,както и че ищецът е заплатил обезщетение за вреди от липсващия товар на получателя на  товара в качеството си на превозвач по силата на самостоятелно ,отделно съглашение,поради което няма право на регрес спрямо своя собствен превозвач.

    С оглед горното в Уточнение на исковата молба стр.293 от делото,ищецът в настоящото производство твърди,че искът му не е нито от деликт,нито от регрес,нито почива на договорното основание.Искът е на извъндоговорно основание и това е така,защото страните не са били в облигационни отношения.

    Заявил,е че ищецът е платил фактически едно задължение на ответника,като е смятал,че плаща задължение на контрагента си по договор за международен превоз "Сертранс България"ООД.

    При така заявеното от ищеца,съдът приема,че ищецът разполага с иска по чл.56 ЗЗД-плащане поради грешка на чужд дълг,която разпоредба предполага липса на правоотношение между платеца и възползвалото се от плащането лице,но съдът не е валидно сезиран с такъв иск,а основание за подобна квалификация не може да бъде изведена от посочените в исковата молба фактически твърдения и петитум.

    С оглед горното съдът приема,че ищецът не разполага със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.

    По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено, като на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 3 000лв.

    Така мотивиран,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

    ОСТАВЯ БЕЗ уважение възраженията на  "Джи Ес И Транс"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ЖК"Сениче", бл.68, вх.Б, ет.7, ап.44 за недопустимост на иска на основание чл.299 ГПК и 126 ГПК.

    ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№99/2015г. по описа на Окръжен съд-Враца,поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

    ОСЪЖДА "Рали"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н"Лозенец", ул."Проф.Милчо Лалков"№3, вх.А, ап.8 да заплати на "Джи Ес И Транс"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ЖК"Сениче", бл.68, вх.Б, ет.7, ап.44 направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 3 000лв.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: