Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра, 20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Мездра ,
наказателен състав , публично заседание на
двадесет и пети февруари две хиляди
и двадесета година
в състав:
Председател: Евгени Божидаров
при секретаря Валя
Каменова ,
като разгледа
докладваното от съдията НАХ Дело № 35/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Н. ***,
чрез защитникът му адв. Т.Н. ***, против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия
К № 3253811 на ОД на МВР-Враца , с който
за нарушение по чл.
21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.
182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 600.00 /шестстотин/ лв. в качеството му на законен представител на „Мебелор“
ООД гр. Пловдив.
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
В жалбата се сочи не
законосъобразност на ЕФНГ и допускане на
съществени процесуални нарушения при
неговото издаване. Твърди се липса на доказателства за компетентността на полицейските
служители обслужващи техническата система с която е регистрирано
нарушението. Релевира
се не отчетен толеранс на грешка на системата установила
нарушението , както и не ясна квалификация на същото при смесване
на разпоредбата на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Пледира се и неяснота при описание на
нарушението , тъй като не е отразено как
е въведено ограничението на скоростта. Изразява
се несъгласие с реквизитите на ЕФНГ, които са в
противоречие относно нужната конкретика за ел. документ по ЗЕДЕУУ. Въз основа на тези
доводи се иска отмяна на ЕФНГ като
незаконосъобразен. В с.з. се претендират
и направени разноски с приложен списък ,
които се искат да бъдат възложени в тежест на наказващия орган при отмяна на ЕФНГ.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не
изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на
ЕФНГ .
Жалбоподателят не се
явява в с.з.. Правата му се защитават от ав. Т. Н.,
който поддържа и доразвива доводите в жалбата с
допълнителна претенция за
присъждане на разноски.
Събрани са писмени
доказателства .Снети са показания от свидетели.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, приема за установено
следното от правна и фактическа страна :
Жалбата е основателна
.
ОД на МВР гр.Враца издала на И.Н. *** като законен представител на „Мебелор“
ООД- гр. Пловдив електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 3253811 , с който за нарушение по чл.
21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.
182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева, за това, че на 15.12.2019 година в 10,06
часа в
област Враца на главен път Е-79, км.166.000 до разклона за
с. Ребърково управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес 250Д 4 Матик“ с ДК №РВ 8207 СВ извън
населено място при разрешение стойност на
скоростта 50 км. /ч. и установена
стойност на скоростта 103 км./ч. при разлика
между тях от 53 км./ч. явяваща се
превишена стойност над разрешената скорост . Посочено е
, че С. е действал като законен представител на “Мебелор“
ООД гр. Пловдив.
Към делото е приложена справка за собственост на
автомобила , с който е извършено нарушението /л.19/ . От същата се установява, че автомобила с който е извършено
нарушението е собственост на „ Алианц Лизинг България“ АД - клон Пловдив с ползвател „Мебелор“ООД. Санкцията е наложена на жалбоподателя като законен
представител на това дружество ползвател
на автомобила.Съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП когато
нарушението е извършено при
управление на МПС собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него , на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Наказващия орган не е представил доказателства
собственика на автомобила „Алианц Лизинг
България“ АД- клон Пловдив да е посочило лице
на което е предоставило за управление този автомобил. В този смисъл
санкцията към жалбоподателя като законен представител на „Мебелор“ ООД не
е съобразена със законното основание ,
че в хипотеза на възлагане на управление на МПС, когато то е собственост на друго юридическо
лице, се санкционира ползвателя на автомобила.Липсват доказателства „Мебелор“ООД да има това качество. Липсват и доказателствата
по чл.189 ал.5 ЗДвП собственика на автомобила „Алианц
Лизинг България“ АД –клон Пловдив да е представило писмена декларация с данни
на друго лице извършило нарушението , за да се обвърже по този начин
санкционираният жалбоподател като субект
на процесният ЕФНГ .
Самия ЕФНГ е издаден в
нарушение на чл. 189 ал.4 ЗДвП, тъй като
в него липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата на извършване . Липса и снимка на разположението на
използваното АТСС , което е мобилно съобразно данните в т.3 от съпроводителното
писмо изпращащо преписката в съда под № 369000-1178/23.01.2020 г. , с което е
нарушен чл.10 ал.3 пр2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматиризани технически средства и
системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФНГ
е посочено , че нарушението е извършено
извън населеното място при установена скорост на движение от 103 км./ч. и разрешена стойност на скоростта от 50 км./ч.
Никъде в описателната част на нарушението не е отразено по какъв начин и дали
изобщо е сигнализирано с пътен знак
твърдяната разрешена стойност на скоростта при ограничение от 50 км./ч. извън населено
място, след като това ограничение е по силата на закон от 90 км/час- арг. от чл.21 ал.1 за лек автомобил кат В , с който е
извършено вмененото нарушение . Декларативно се твърди
такава разрешена скорост , но този подход попада в хипотеза на чл. 21
ал.1 ЗДвП относно разрешена скорост от
50 км/час за движение в населено място
от ППС категория В . Квалификацията за конкретно нарушение е по чл. 21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП , която е неясна със съответното препращане
обвързана със скорост за населено място , тъй като законодателят изрично е
посочил нуждата от стойност на скорост която не следва да се
превишава да бъде сигнализирана с пътен знак. Това обстоятелство щом
съществува в описанието на сочената за нарушена разпоредба от чл. 21
ал.2 ЗДвП следва императивно да бъде
отразено в описанието на нарушението в
ЕФНГ като посочване на пътен знак и с
каква стойност на ограничение е той ,
тъй като е релевантен признак към съставомерността на конкретно вменено нарушение. Не е ясно
и действащото разстояние на претендираното
ограничение и дали попада в контролираният участък с АТСС . Всичко това води до не ясно описание на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване.
В този смисъл ЕФНГ се явява не законосъобразен при неясна правна
квалификация и липса на отразени относими обстоятелства
свързани с нарушението за което
жалбоподателят е санкциониран.
При изложените
доводи ЕФНГ подлежи на отмяна без да се
разглеждат останалите доводи на защитата за неговата незаконосъобразност, които
не се споделят от съда. На първо място състава определен за работа на
АТСС е въз основа на завършено обучение ,
поради което началниците на структурните звена в ОД МВР нямат задължение да контролират пряко работата на
съответните служители , а по смисъла на посочения чл. 15 ал.1 т.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. контролират тяхното обучение , т.е. защитата
твърди съмнения за липса на такъв
контрол във връзка с обучение по работа с АТСС, което е предхождаща
дейност при тяхното последващо
използване на пътя. В самия ЕФНГ е
приспадната допустимата грешка от 3 км./ч. под 100 км./ч. и 1% над тази скорост
съобразно приложения протокол за периодична метрологична проверка на
техническото средство от 03.05.2019 г. При разпечатката на техническото
средство е установено ,че автомобила на посочената дата и час
в контролирания пътен участък се е движел със скорост от 106 км./ч. при
наказуема скорост в ЕФНГ от 103 км./ч. ,
т.е. приспадната е допустимата грешка. Не е
налице и нарушение на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, тъй като
ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДРЗДвП е електронно изявление записано върху носител създаден чрез административно-
информационна система въз основа на данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или
системи. Това означава , че електронния фиш материализира нарушение
установено с АТСС, поради което е електронно изявление на същото и не носи характеристика на
електронно удостоверителна услуга или
електронен документ по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ. Именно и за това ЕФНГ съобразно
реквизитите му по чл. 189 ал.4 ЗДвП не съдържа подпис
и конкретно име на издател, така, както се изисква при електронните документи по
ЗЕДЕУУ. Сочените неоснователни
защитни доводи обаче не влияят на крайния извод за незаконосъобразност на
ЕФНГ свързани с неясна квалификация на
нарушението и неяснота относно описаните релевантни факти по
неговото извършване.При този изход на процеса ЕФНГ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен , а направените от жалбоподателя разноски като адвокатски
хонорар в размер на 300 лева следва да се възложат в тежест на наказващия орган
на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1 АПК. При представен на съда списък на
разноските до приключване на съдебното
заседание, така , както го изисква чл. 80 АПК, и при налични доказателства за тяхното изплащане в пълен обем съобразно представения договор за правна
защита и съдействие искането за
присъждане на разноски се явява основателно.
При изложените
съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНА
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ /
Серия К № 3253811 на ОД на МВР-Враца , с
който на И.Н. *** за нарушение по чл.
21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.
182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 600.00 /шестстотин/ лв. в качеството му на законен представител на „Мебелор“
ООД гр. Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОД-МВР-Враца да заплати на жалбоподателя
И.Н. *** направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева .
Решението подлежи на
обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните .
Районен съдия: