РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Сливница, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20231890200321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ф. Н. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия * № *************** от
**************** г., издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като
въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по жалбата. Със съпроводителното писмо оспорва
жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди
доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На ****************г., в 15:56 часа, по гл. път ПП-I-8, в района на
15.800 км., се движил лек автомобил марка „**************“ модел
„*******************”, с рег. № **************** със скорост, посочена в
ЕФ от 105 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. и с посока на движение
1
според ЕФ към ГКПП-Калотина. В ЕФ изрично е вписано и превишението на
скоростта, възлизащо на 55 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано
техническо средство „TFR1-M” № 653, фиксиращо скорост, дата и час и е
заснета със снимка № ************** от **************** г., където
измерената скорост е посочена на 108 км/ч. След изготвения снимков
материал от техническото средство била извършена справка в централна база
КАТ по регистрационен номер на автомобила и на собственика на автомобила
– Ф. Н. П. бил издаден ЕФ Серия * №*************** за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 1200 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, тъй като нарушението е извършено при условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5021950 от 21.12.2022
г.
По делото е представен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № от **************** г., от което
се установява, че на **************** г. автоматизирано техническо
средство „TFR1-M” № 653 е било поставено на място за контрол ПП-I-8
15+800 км. с посока на контролираните превозни средства от гр. Сливница
към ГКПП-Калотина при ограничение на скоростта от 50 км/ч. Началото на
работа е отбелязано в 08:30 часа и край на работата в 17:10 ч.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. за мобилна система за
видеоконтрол на нарушения на правилата за движение със срок на валидност
до 24.02.2020 г. По делото е представен и протокол от проверка, от който се
установява, че системата за контрол съответства на одобрения тип.
От справка на Областно пътно управление се установява, че в района на
км. 15+800 през април 2023 г. имало ограничение на скоростта от 50 км./ч.,
въведено с пътен знак В26.
От приложената по делото справка за собственост се установява, че
лекият автомобил е собственост на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали – писмени доказателства /електронен фиш
серия К, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец
за електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване/. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
2
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо
автоматизирано техническо средство и Протокол за проверка от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че процесната мобилна
система за видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и
затова е процесуално допустима.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради
следните съображения:
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено
административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава
установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ
място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно
производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на
съответното административно нарушение.
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните
реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По силата на
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че
към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма
реквизити, срокове за издаване. В настоящия случай обжалваният електронен
фиш отговаря на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа всички необходими
реквизити като неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за
неспазване на установената форма и липса на всички установени в закона
реквизити.
Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация,
постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния
случай са изпълнение предпоставките за издаване на оспорения от
санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на
автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на
извършване на процесното нарушение, действащата тогава и приложима на
основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП
допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, независимо дали
стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С
извършените законодателни промени приложното поле на ускорената
процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да
включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч.
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на
работния процес. Законовият текст не разграничава техническите средства на
мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е
установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и
нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при
установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че
присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя
АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния
орган, така и на нарушителя. С оглед горния анализ, процедурата за издаване
на процесния ЕФ за налагане на глоба по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП за
така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и
регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е
проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за
приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, вр.
чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и неоснователни се явяват
4
доводите на жалбоподателя в обратния смисъл.
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че
автоматизирано техническо средство спада към одобрените типове средства
за измерване и представлява "мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение". Използваното такова, е преминало
проверка за изправност като резултатите от същата са отразени в протокол, и
същото е технически изправно, към датата посочена в ЕФ. С оглед на това
съдът намери, че използваното техническо средство отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която урежда специфичната материя
по контрол на движението по пътищата. Следователно нарушението е било
заснето с годно автоматизирано техническо средство.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забраната за
водачите на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение
да превишават посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
По делото несъмнено се установи, че на ****************г., в 15:56
часа, по гл. път ПП-I-8, в района на 15.800 км., жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка „**************“ модел „*******************”, с рег.
№ ****************. Жалбоподателят е разполагал с възможността по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По
този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че
именно жалбоподателят е управлявал автомобила като негов собственик.
На следващо място се установи от обективна страна и, че
управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел извън населено
място със скорост от 105 км/ч при действие на знак В26 с ограничение на
скоростта от 50 км/ч или при превишение от 55 км/ч. Извършеното от
жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че
управлява МПС със скорост от 105 км/ч при ограничение 50 км/ч,
регламентирано с поставен преди съответния участък пътен знак В26, като е
целял това негативно изменение на обективната действителност.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с
глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Като според ал. 4 когато нарушението е
повторно, то глобата е в двоен размер. По делото обаче не се установи от
наказващия орган жалбоподателят да е извършил нарушението при условията
на повторност. По делото не се представиха доказателства за санкциониране
5
на жалбоподателя с влязъл в сила на ЕФ № 5021950. Поради това ЕФ следва
да бъде изменен като на жалбоподателя бъде наложено по-лекото наказание
глоба в размер на 600 лева по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“
на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - настъпване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е бил представляван от
адвокат и не е сторил разноски. Ето защо на жалбоподателя разноски не се
дължат.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В случая наказващия орган е бил
представляван от юрисконсулт, но доколкото същият е представил
единствено писмено становище по жалбата и не е участвал в откритото
съдебно заседание, то съдът счита, че разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия * № *************** от
**************** г., издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя
Ф. Н. П., ЕГН ********** на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
4, вр. ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр, ал. 1 от ЗДвП като на основание чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба на 600 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК
пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7