Решение по дело №2797/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 68
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630202797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Шумен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202797 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №66/18.10.2022г. на Директора на РИОСВ,
гр.Шумен, с което на основание чл.83, във вр. с чл.18 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.165
ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на “В.В.“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище са
наложени три имуществени санкции всяка в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон. В жалбата се излагат доводи, които касаят
нарушение на чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО, за което нарушение се твърди, че било издадено
друго НП. По отношение процесното нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, не оспорва че
същите не са били изпълнени, а се излагат доводи, че дадените предписания са
неизпълними, тъй като липсвало изначално основание за тяхното издаване. Твърди, че
АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице предпоставките за
това. В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, явява се
управителя В.С.В. с процесуален представител – адв.А.М. от АК - Разград, който поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Е.Г. оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното
постановление излагайки доводите си за това, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното :
Във връзка с постъпило писмо в РИОСВ – Шумен от ОДМВР- Търговище относно
извършване на проверки на лица извършващи дейност с ИУМПС, на 18.05.2022г. била
извършена съвместна проверка на “В.В.“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище, в която
участвали и служители на РИОСВ – Шумен – свидетелите С. Й. С. и З. П. В.. Проверката
била извършена в имот, находящ се в с.Здравец, общ. Търговище, ул.“Петлешиков“ №1, в
1
който имот дружеството “В.В.“ ЕООД извършвало автосервизна дейност. Същата била
извършена в присъствието на управителя и едноличен собственик на капитала В.С.В.. При
извършения оглед на имота проверяващите установили наличие на ИУМПС, както и
компоненти и възли на стари МПС – 15 бр. двигатели, 4 бр. скоростни кутии, 10 бр. брони,
15 бр. врати, 10 бр. гуми с джанти, 10 бр. калници, 5 бр. седалки.
Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №СС -
038/18.05.2022г. Със същият протокол на управителя били дадени три предписания, със срок
на изпълнение 17.06.2022г., а именно:
1. Да се извърши класификация на отпадъците, които се образуват от автосервизната
дейност, подавайки работни листи за класификация на отпадъците, по реда на
Наредбата за класификация на отпадъците.
2. Да се извърши регистрация в „НИСО“ /Национална информационна система
„Отпадъци“/ и да се води отчетност за образуваните и предадените отпадъци. Да се
уведоми писмено РИОСВ – Шумен.
3. Да се предадат наличните ИУМПС и всички отпадъци от компоненти и възли от стари
МПС на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Да се уведоми писмено
РИОСВ – Шумен, прилагайки документи, удостоверяващи предаването на отпадъците.
Определен е и отговорник за изпълнение на предписанията – управителя на
дружеството. Констативният протокол е съставен в присъствието на управителя В.С.В. и е
подписан от него, с направено саморъчно отбелязване, че няма възражения.На В. е връчено
и копие от същия, в деня на проверката.
На 17.06.2022г. на имейла на РИОСВ – Шумен, постъпило съобщение от В.В.,
съдържащо молба срока за изпълнение на предписанията дадени с констативен протокол
№СС-038/18.05.2022г. да бъде удължен с една седмица, което било уважено и срокът на
предписанието бил удължен до 27.06.2022г., вкл.
На 28.06.2022г. при извършена справка в деловодната програма на РИОСВ –
Шумен, било констатирано, че няма постъпили писма от страна на дружеството,
удостоверяващи изпълнението на предписанията. Същият ден била извършена проверка и в
„НИСО“, при която се установило, че дружеството не извършило изискуемата регистрация в
„НИСО“ и не е подало работни листи за класификация на отпадъците.
За неизпълнение на дадените на 18.05.2022. с констативния протокол предписания,
на 27.07.2022г. св. С. С. съставил срещу дружеството АУАН № СС - 03 за нарушение на
чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, в отсъствие на представител на дружеството.
Същият е връчен на управителя на 04.08.2022г. При връчването му В. не е отразил
обяснения или възражения. Дружеството не е възползвало и правото си да депозира
писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във вр.
с чл.155 ал.2 от ЗООС на “В.В.“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище са наложени три
имуществени санкции всяка в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за неизпълнение на всяко
едно от дадените три предписания.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Тя не е оспорена и в депозираната жалба. Подкрепя се от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - С. Й. С. и З. П. В., както и
приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като лично са извършили проверката и
пресъздават това, което са възприели непосредствено като показанията им са логични и
безпротиворечиви. Няма индиция за тяхната заинтересованост. Доколкото св.С. Й. Й. е
свидетел само при съставяне на акта, показанията й касаят процедурата по съставянето му.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
2
шестмесечния преклузивен срок. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В съставеният АУАН и в НП няма изрично посочена дата на извършване на
нарушението, но доколкото е посочен крайният срок, в който дружеството е дължало
активно поведение, датата на извършване на деянието може да се извлече и изричното й
непосочване не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е нарушило
правото на защита на дружеството. Вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво
да се защитава.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено
посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но
не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният
случай акта е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като да си били налице
предпоставките за това. Видно от приложената по делото разписка, на 22.07.2022г. чрез
служители на РУ – Търговище, на представляващият дружеството В.В. лично е била
връчена покана за явяване на 25.07.2022г. в РИОСВ – Шумен за съставяне на АУАН, а също
така му е указано, че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя,
поради което изложените в тази връзка възражения са неоснователни.
Административно – наказателната отговорнаст на дружеството е ангажирана на
основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС
Разпоредбата на чл. 155 ал. 2 от ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от
контролните органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им. С тях се създават задължения за адресата и се предписва
конкретно поведение. Административнонаказателна отговорност по чл.166 т.3 от ЗООС
изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Неизпълнение на задължително
предписание представлява формално нарушение, за което отговорността на юридическото
лица е обективна и безвиновна. Фактическият състав включва установяване на факта на
неизпълнение на предписанието. Законосъобразността на дадено предписание не може да
бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите
предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно
обжалване по реда на АПК. В това производството по установяване на вмененото
нарушение, съдът преценява доколко е установен фактът на неизпълнение и не може да
подлага на преценка съответствието на предписанието. От своя страна адресатът на тези
задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН,
като се позовава на допусната незаконосъобразност на предписанията, а следва да търси
защита срещу тях по друг процесуален ред и в друго производство – това по АПК, в хода на
което да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаването им.
Изложените от страна на процесуалният представител на дружеството доводи в
хода по същество, че В.В. продължил дейността на своя баща, който починал, поради което
част от вещите били съсобствени с останалите наследници, по скоро имат за цел
опровергаване направените при проверката констатации за наличие на ИУМПС, както и
компоненти и възли на стари МПС, собственост на дружеството т.е. съотносими са относно
законосъобразността на даденото предписание, а не неизпълнението на същото.
Неизпълнение на дадени задължителни за изпълнение предписания, които не са
обжалвани като влезли в законна сила, е следвало да бъдат изпълнени в посочения в тях
срок. Неоспорването им по реда на АПК означава, че дружеството е било съгласно с тях,
възприело е тяхното съдържание и е бил наясно какво следва да изпълни за да избегне
отговорността почл.166 т.3 от ЗООС.
Нарушението правилно е квалифицирано от АНО, тъй като със самия факт на
неизпълнение на дадените три предписания, дружеството - жалбоподател е осъществило
фактическия състав на административно нарушение по чл. 166 т. 3, във вр. с чл.155ал.2 от
ЗООС.
3
По делото безспорно се установява, че със съставения Констативен протокол №СС -
038/18.05.2022г. на управителя са били дадени три предписания със срок на изпълнение
17.06.2022г., впоследствие удължен до 27.06.2022г. Няма представени доказателства, че
предписанията или част от тях са били изпълнени, а и дружеството не оспорва факта, че не
са изпълнени. Това се установява и от показанията на свидетелите и направените разпечатки
от „НИСО“, поради което съдът намира, че е налице неизпълнение и на трите предписания,
дадени с констативния протокол по чл.155 от ЗООС.
Настоящия състав намира, че в случая са дадени три отделни предписания, които
задължават провереното дружество да изпълни различни по вид и обем дейности по всяко
едно от тях, от което следва, че неизпълнението, на всяко едно от дадените три отделни
предписания представлява отделно административно нарушение, за което се следва отделна
административнонаказателна санкция. В този смисъл разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е
императивна и не допуска възможност за отклонения от правилото – когато едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях, като по същество, тази законова норма представлява и
забрана за кумулиране на административни наказания.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да
взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда
за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от
тези на административно наказващия орган.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от Е.Г. – гл. юрисконсулт,
се явява основателно и на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН следва на РИОСВ - Шумен да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в производствата по ЗАНН. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално
представителство в едно открито съдебно заседание, поради което намира за справедливо да
бъде определено и присъдено възнаграждение в минимално предвидения размер, а именно
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №66/18.10.2022г. на Директора на
РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83, във вр. с чл.18 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр.
с чл.165 ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на “В.В.“ ЕООД с ЕИК *********,
гр.Търговище са наложени три имуществени санкции всяка в размер на 2 000 /две хиляди/
лева.
ОСЪЖДА “В.В.“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище да заплати на РИОСВ -
Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5