№ 1557
гр. С., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209000 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от ИВ. АЛ. АЛ., ЕГН **********,
против наказателно постановление № 21-4332-009150 от 11.05.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят пиел имуностимуланти във връзка с
пандемията от „корона вирус“ и затова пробата му за алкохол била положителна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
1
производството по нея е редовно образувано пред РС-С..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г. около 10:50 часа жалбоподателят ИВ. АЛ. АЛ. управлявал
товарен автомобил марка „..”, модел „...”, с рег. № ..., като се движел в град С. по
булевард „Европа“ в посока от град С. към бул. „Околовръстен път”. Срещу магазин
„Метро 2“ водачът бил спрян за проверка от свидетелите Д.Т. и Д.Д. - служители в
ОПП-СДВР. При проверката той не представил на полицейските служители контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС. Водачът А. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510, с фабричен номер
ARBA-0138, който отчел 0.90 промила алкохол в издишания от водача въздух. На А.
бил издаден талон за медицинско изследване на кръв, след което жалбоподателят се
възползвал от това свое право и посетил УМБАЛ „Света Анна“, където дал проби от
кръв за химичен анализ. Резултатът от кръвната проба бил 0.80 промила на хиляда.
Срещу жалбоподателя А. бил съставен АУАН Серия GA № 381680 от 22.04.2021
г., като описаните в акта нарушения били квалифицирани по чл.5, ал.3, т.1, пред.1 от
ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на А. на същата дата за
запознаване и последният го подписал без възражения. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушенията.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично установена и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 21-4332-009150 от 11.05.2021 г., с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Д.Т. и Д.Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Т. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като подробно разказа как на процесната дата спрели водача А. за проверка
и го тествали с дрегер за употреба на алкохол, като дрегерът отчел резултат от 0.90
промила на хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, но
полицаите не са го придружавали до болнично заведение, понеже концентрацията била
под 1,2 промила на хиляда. Свидетелят Д.Д. с разказа си изцяло потвърди думите на
своя колега Т. за извършената проверка и установената употреба на алкохол от водача.
Освен това водачът не представил контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС. Казаното от свидетелите се подкрепя напълно от констатациите в
2
съставения АУАН, от приложения по делото талон за медицинско изследване, както и
от разпечатката на теста с данните от дрегера. Показанията на свидетелите са логични,
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от приложения по делото
писмен доказателствен материал. Споделеното от свидетелите кореспондира напълно с
констатациите изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП.
Приложените по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, и Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта доказват, че след проверката жалбоподателят А. е посетил УМБАЛ
„Света Анна“, където е дал проби от кръв за химичен анализ, а резултатът от кръвната
проба е бил 0.80 промила на хиляда.
Самият жалбоподател не се яви в съдебно заседание и не ангажира
доказателства, които да оборят изложената по-горе фактическа обстановка и да
подкрепят описаната в жалбата му теза, поради което съдът приема, че това е само
защитна версия, която не е подкрепена от никакви доказателства и цели единствено
нарушителят да избегне административнонаказателна отговорност за извършените
нарушения.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушенията са ясно, точно описани,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването им и нарушените законови
разпоредби. Актът е подписан от един свидетел при установяване на нарушенията и е
бил връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушенията отново са описани подробно по дата, място и начин на
извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанията, на
които се налагат санкциите. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички
съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното
обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. При проверката на АУАН и НП
съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
3
Относно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително –
за срок от 6 месеца и глоба 500 лева. В настоящия случай нарушението е правилно,
пълно, точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под
съответната му санкционна норма по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото
доказателства категорично се установи, че на процесната дата и след като е управлявал
МПС, водачът И.А. е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7510, което е отчело 0.90 промила алкохол в издишания въздух,
след което А. е дал и кръвна проба за изследване, която е установила концентрация в
кръвта от 0.80 промила на хиляда. Следователно напълно са били защитени и
гарантирани правата му, чрез разясняването на възможността да даде кръвна проба, от
която той се е възползвал.
Не може да се говори за бланкетно посочване на нарушената законова
разпоредба, тъй като именно в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се съдържа забраната на водача
на пътно превозно средство да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, а в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочен какъв е размерът на наказанията
при съответната концентрация на алкохол в кръвта и по какъв начин трябва да е
установена тази концентрация. В случая при определяне размера на наказанията, АНО
правилно е взел предвид именно резултата от кръвната проба, който е по-нисък и това
е в интерес на наказаното лице.
Размерът на наказанията е фиксиран в зависимост от установената концентрация
на алкохол и когато тя е от 0,5 до 0,8 на хиляда включително, то лишаването от права е
за срок от 6 месеца, а глобата е 500 лева. След като наказанията са с фиксиран размер и
правилно са определени съобразно установената концентрация, то съдът няма как да ги
изменя.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият състав счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба
вменява задължение на водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
4
талон към него, а при проверката жалбоподателят не е представил на полицейските
служители именно контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1,
пред.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи
определените документи, в случая контролен талон към свидетелството за управление
на МПС. Наложената санкция е във фиксиран размер, поради което съдът не може да я
изменя.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране след употреба на алкохол. В
немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Това характеризира деянието на жалбоподателя като такова със завишена
обществена опасност. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото. Следва да се обърне
внимание и на това, че концентрацията на алкохол е била немалка и равна на горната
граница, над която наказанията са в двоен размер. Относно второто нарушение, то се
явява типично и с обичайната степен на обществена опасност, а и наказанието не е в
някакъв особено висок размер, който да бъде счетен за прекомерен. Именно
посочените обстоятелства карат съда да приеме, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-009150 от 11.05.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на ИВ. АЛ. АЛ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от
5
ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6