Р Е
Ш Е Н
И Е № 264
гр.Шумен 7.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на осми ноември , две хиляди и
осемнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2.Мирослав Маринов
при секретаря Жанета Дучева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№351 по описа за
2018г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №757 от 7.08.2018г. по гр.д.№559/2018г. по описа на ШРС ,съдът е признал за установено,
че К.Р.Б., ЕГН
**********, адрес
*** , съдебен адрес ***
, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Ш.”
ООД, ЕИК ...,седалище и адрес
на управление : гр.Ш.
, площад „...представлявано
от инж.К. М., общо сумата 2 924,86 лева
, от която 2 851,20 лева - дължима сума за установено
незаконно присъединяване към водопроводната система по партида
№ 505370, за имот, находящ се в гр.Ш.
, ул.“..., представляваща количества вода, определени по реда
на чл. 35, ал. 6 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи за едногодишен период по пропускателна способност на водопроводната
инсталация, непосредствено преди водомера, при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 m/s, по 90 куб.м. на
месец, за 12 месеца 1080 куб.м. , за което е издадена
фактура № **********/07.09.2017 г. , както и законна лихва върху
главницата от 09.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 73,66
(седемдесет и три лева и шестдесет и шест ст.) лева
- лихва от 07.10.2017г. до 08.01.2018г. , за която сума
има издадена Заповед №41/10.01.2018г.
, по ч.гр.д. №74/2018 г. по описа на ШРС, осъдил е К.Р.Б., ЕГН **********,
да заплати на “Водоснабдяване и канализация – Ш.”
ООД, ЕИК ... , обща
сума от 327,79 лева , от която 268,29 лева - деловодни разноски в заповедното производство и 59,50
лева - деловодни разноски в исковото производство .
Решението е обжалвано от К.Р.Б., действащ ,чрез пълномощника си адв.Ст.С. като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли искът
и се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
“Водоснабдяване и канализация“ ООД, действащо,
чрез пълномощника си юрисконсулт Д.К. оспорва жалбата на К.Р.Б. като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по
същество жалбата на К.Р.Б. е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : Въз основа на депозирано от “ Водоснабдяване и
канализация “ ООД гр.Ш. , заявление по реда на чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №74/2018 г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед №41/10.01.2018г. , по силата на която е разпоредено на ответника , да
заплати на кредитора сумата
2 851,20лв. - дължима сума за установено незаконно присъединяване към
водопроводната система по партида № 505370, за имот, находящ
се в гр.Ш. , ул.“... , представляваща
количества вода, определени по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи за едногодишен период по пропускателна
способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера, при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, по 90 куб.м. на месец, за
12 месеца 1080 куб.м. по издадени и незаплатени фактури по справка –извлечение
№ 3870/08.01.2018г., както и законна лихва върху главницата от 09.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 73,66 лихва от 07.10.2017г. до
08.01.2018г. , както и 59,50 лева – деловодни разноски .В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение ,
поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1
от ГПК е предявил настоящият иск.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД гр. Ш., ЕИК: ...,
седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. „...представлявано от Управителя
инж. К. М.твърди в исковата си молба , че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. чл.2. ал.1, т.l от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор '‘ВиК- Ш.” ООД, гр.Ш.,
като на същият са открити : партида под № 505369 и партида под № 505370. На 22.02.2017 г. при извършена проверка oт страна на ищеца , съвместно
със служители на РУ Ш. било установено,
че водопроводното отклонение, захранващо потребителя на втори жилищен етаж е
прекъснато, като била монтирана водовземна скоба на
Ф1/2, след която бил монтиран спирателен
кран-сферичен с ф 1/2 и PPR-муфа с външна резба, на която била присъединена полиетиленова
тръба с ф 1/2, която
влизала в двора на имота на дълбочина около 80 см.и спирателния кран бил в
отворено положение. На същият ден
бил съставен протокол за прекратяване на водоподаването в който било описано, че е прекъснато незаконното
присъединяване. С покана за доброволно изпълнение изх. № 1547/12.10.2017 г. ответникът бил
уведомен, че към 11.10.2017 т. дължи на ищеца сумата от 2854,37 лв. по издадена
фактура № **********/07.09.2017
г. Ищецът заявява, че съгласно чл.37 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК услуги във връзка с чл.50
и чл.49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор е начислено количество за
незаконното присъединяване за едногодишен период от 90 куб.м. месечно. Разходът
на вода бил изчислен съгласно нормативната уредба. Ищецът твърди, че
е спазил изцяло процедурата по чл.40, ап.1, т.1 от ОУ. Тъй като
ответникът, не е заплатил сумата по издадената фактура, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред PC Шумен, по което ответникът е възразил. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 2851.20 лева, главница за
периода от 22.02.2016 г. до 22.02.2017 г. за незаконно присъединяване, мораторна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 08.01.2018
г. в размер на 73.66 лв.,както и законовата лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
Ответникът
в депозиран отговор оспорва изцяло искът и излага редица възражения срещу дължимостта на исковата сума .
Видно от фактура № **********/07.09.2017
г. издадена от ищцовото дружество
на ответникът е начислена дължима сума в размер на 2 851.20лв., като
съгласно издадената справка –извлечение №3870/8.01.2018г. дължи
на ищеца сумата от 2851.20лв. главница и 73.66лв. лихви , общо сумата от
2924.86лв. Съгласно констативен протокол от 22.02.2017г. съставен от служител
на ищцовото дружество е установено ,че водопроводното отклонение,
захранващо потребителя на втори жилищен
етаж е прекъснато, като била монтирана
водовземна скоба на Ф1/2, след която
бил монтиран спирателен кран-сферичен с ф 1/2 и PPR-муфа
с външна резба,
на която била присъединена полиетиленова тръба с ф 1/2, която
влизала в двора на имота на
дълбочина около 80 см.и спирателния кран бил в отворено
положение. Протоколът е подписан от служител на ищеца и
от двама свидетели. На същата дата е издаден и протокол за прекратяване на
водоподаването. На ответника е изпратена покана за доброволно плащане изх. № 1547/12.10.2017 г. с която е уведомен, че към 11.10.2017 т. дължи на ищеца
сумата от 2854,37 лв. по издадена
фактура № **********/07.09.2017 г. От
показанията на разпитаният по делото свидетел пред ШРС , С. Х. С. ,който към
датата на установяване на незаконното присъединяване работел при ищеца ,се
установява ,че при извършени изкопни работи се констатирало незаконно
присъединяване с мека връзка и кран. Незаконната тръба минавала под четирите
плочки и влизала в сутерена ,където живеел ответника. По време на проверката
ответникът само излязъл за да премести колата си и се прибрал в дома си и се
заключил и не искал да разговаря с проверяващите. Живущите лица на вторият етаж
били включени към водопроводната мрежа ,чрез отклонение минаващо по сградата от
вън тъй като между първият и вторият етаж водоподаването вътре
било прекъснато ,което проверяващите от ищцовото
дружество установили при ходенето си на
вторият етаж ,където тогава нямало вода и се наложило да направят отклонение
отвън. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля ,поради това ,че той
има преки и непосредствени наблюдения по отношение на обстоятелствата за които
свидетелства , като същият вече не е служител при ищеца и показанията му
напълно кореспондират с установеното по представените протоколи по делото . Не е налице пречка по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК
свидетелят да се допусне за потвърждаване на установените вече с протокола по
чл.50 ал.3 от ОУ обстоятелства и за установяване на допълнителни обстоятелства , които не са
удостоверени с протокола по чл.50 ал.3 от ОУ.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла
на чл.2. ал.1, т.l
от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор '‘ВиК- Ш.” ООД, гр.Ш., като
на същият са открити : партида
под № 505369 и партида под № 505370. На основание чл.37 ал.1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
ВиК системи и чл.50 ал.1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор при установяване на незаконно присъединяване
към водопроводните и кализационните
системи съответните отклонения се прекъсват , а изразходваните ,отчетените и
пречистените количества вода се определят по реда на съответният текст - от
Наредбата –чл.35 ал.6 и чл.49 от ОУ , за едногодишен период ,освен ако се
докаже ,че периодът е по-малък. Именно и на това основание на ответника е
начислена от ищеца исковата сума , като въззивният
съд напълно споделя фактическите и правните констатации на ШРС направени в
мотивите му за дължимостта на тази сума и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях
По изтъкнатите във въззивната жалба на жалбоподателя възражения , съдът
счита следното :
Във въззивната си жалба жалбоподателите поддържат
възражението си направено пред ШРС ,че на дължи исковата сума ,поради това ,че
между страните имало подписан протокола от 4.10.2017г. с който те се били
споразумели за всички дължими от ответника към ищеца суми и исковата сума не
била включена в този протокол и поради това и не се дължала от ответника.
Съдът счита това възражение за неоснователно . Видно от съдържанието на протокола никъде в него не е уговорено ,че с подписването му се уреждат всичките задължения на ответника към ищеца и последният няма да има никакви други претенции към него. В протокола е посочено ,че неразделна част от него е справката за дължими суми в който изрично са изброени дължимите суми и основанието на което те се дължат и отново не е посочено ,че с това се изчерпват всичките задължения на ищеца от всякакъв характер към ответника . Страните са се договорили именно и само за посочените в протокола и справката суми и това не обосновава извода ,че с подписването му се погасяват и други непосочени в протокола и справката задължения. Също така в протокола е посочено ,че се касае за дължими суми за извършени разходи от ищеца , а настоящата претенция има друг характер и не касае извършени разходи направени по посочените в справката протоколи. Ответникът е подписал споразумителният протокол и е изразил съгласие да заплати СМР , свързани с прекъсване на водоподаването по Протоколите от 2017г. и по този начин той прави извънсъдебно признание на твърденията на ищеца , че е установено незаконно присъединяване от неговият имот . Касае се за частни документи , които удостоверяват неизгодни последици за ответника , поради което съдът приема , че могат да послужат като доказателство , за настъпването на обстоятелствата , водещи до задължение за заплащане на вода , на основание чл.50 ал.1 от ОУ на „ВиК-Ш. “ .
Ответникът поддържа във
въззивната си жалба възражението ,което е направил и пред ШРС ,че при
съставянето на констативен протокол от 22.02.2017г. и протокол за прекъсване на
водоподаването от 22.02.2017г. била нарушена процедурата . В протокола е отразено , че потребителя К.Б. отказва да подпише , поради което е подписан в
присъствието на посочените свидетели .
Съдът намира , че протокола е изготвен в съответствие с формалните
изисквания на чл. 37 , ал.3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. и чл.50 ,
ал.3 от ОУ на „ВиК-Ш. “ Ответникът твърди , че не са били налице предпоставките за изготвяне
на протокола , при условията на чл.50 ,
ал.3 , предл. последно от ОУ на „ВиК-Ш.
“ . Съгласно визираната норма , отказът
на потребителя на подпише протокола или
отсъствието му в деня на съставяне на протокола се удостоверява от длъжностно
лице и най –малко един свидетел , който може да бъде и длъжностно лице от
състава на оператора . Ответникът заявява , че бил в дома си , но не бил
уведомен за проверката . Съобразно
показанията на св.Ст.Х. – участвал в проверката при съставяне на констативния
протокол , проверяващите са позвънили , но никой от
жилището не е излязъл , поради което приели , че потребителят отсъства .
Впоследствие К.Б. излязъл от дома си , преместил автомобила си , не желаел да
разговаря и се прибрал отново и заключил . Съдът възприема за достоверни
показанията на свидетеля , те са логични , непротиворечиви , в резултат на
което съдът намира , че правилно в протокола е отразена хронологията на
събитията . При започване на проверката потребителят , въпреки опита на
длъжностните лица да го намерят , не е излязъл. В последствие се е изяснило ,
че потребителят е в дома си , но поведението му
представлява отказ да присъства на проверката , съответно да подпише
протокола . Отказът не е необходимо да бъде изричен , в случая ответникът с
ясно изразени конклудентни действия е демонстрирал
нежеланието си да присъства на проверката .
Въпреки , че е излязъл от дома си в момента в който са извършвани
дейности по установяване и отстраняване
на незаконното присъединяване , той не е проявил заинтересованост и не е изявил
желание да се запознае с констатациите на длъжностните лица. Предвид посоченото
, съдът счита , че констативният протокол е редовен от външна страна и може да
послужи за установяване на отразените в него обстоятелства . Ответникът оспорва ,че незаконното присъединяване
било към неговият имот .Видно от представените карнети партидата на водомерите на първи етаж и
сутеренен етаж (офис) се водят на името на ответника , а от
показанията на свидетеля се установява ,че незаконното отклонение влиза в двора на ответника и в сутерена на
имота ,който имот се води на ответника . Също така от показанията на свидетеля
се установява ,че водоподаването между първият и вторият етаж вътре в сградата
е спряно , живущите на вторият етаж нямали вода и се наложило да им се прекара
вода с тръби минаващи отвън по сградата.
Също така, както се посочи по-горе ответникът е подписал споразумителният
протокол от 4.10.2017г. и по този начин е признал основанието за дължимост на сочените там суми за разходи на ищеца по повод
незаконното присъединяване от ответника.
Ответникът
счита , ищеца е
следвало да установи конкретният период през който е било налице незаконно
присъединяване . Посоченият текст
създава презумпция за едногодишно незаконно използване на вода в полза на ищцовото дружество , като не изключва възможността при наличие
на доказателства за по-кратък период да се съобрази реалния. В случая няма
обективни данни периодът да е по-кратък , ето защо съдът намира , че правилно е
начислена сумата за максимално предвидения срок. Ответникът не е оборил по
делото тази законова презумция и възражението му
относно нейното прилагане е неоснователно.
Съдът счита ,че от представените по делото доказателства безспорно се установява , че е налице незаконно присъединяване по смисъла на чл.37 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл.50 ал.1 от ОУ и са налице всички предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника по този текст , поради което и предявеният иск за сумата от 2851.20лв. е основателен и доказан .
Предвид основателността
на иска за главницата е основателен и искът за заплащането на мораторна лихва върху сумата от 2851.20лв. за периода от
7.10.2017г. до 8.01.2018г. в размер на исковата сума от 73.66лв. , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30
дневен срок след датата на фактурирането им.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно ,
а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора следва на въззиваемата страна да се присъдят направените по делото
разноски , като тя претендира такива в размер на 150лв. за юрисконсутско
възнаграждение. Дружеството е представлявано по делото от юрисконсулт
и на осн.чл.78 ал.8 от ГПК му се следват разноски за юрисконсутско
възнаграждение, като на основание чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв. и претендираната
сума от 150лв. е в тези рамки и следва да се присъди.
Възражението направено от страна на жалбоподателя за недължимост
на тази сума е неоснователно и не кореспондира с текста на чл.78 ал.8 от ГПК,
който сочи предпоставките за присъждането на това
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №757 от 7.08.2018г. по гр.д.№559/2018г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.Р.Б., ЕГН **********, адрес *** , съдебен адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Ш. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.