Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 05.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 508 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 5827 от 16.05.2017
година на Заместник-Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали,
с което на П.Х.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Станислава Шивикова, на
основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ
(пункт І) и е определено да заплати на Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) –
Сливен паричната равностойност на липсващия предмет на нарушението (8 пространствени
кубични метра (пр.м3) технологична дървесина – дърва от бял бор) в размер на
239.20 лв. в приход на РДГ - Кърджали (пункт ІІ).
Жалбоподателят П.Х.П. моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – налице били
противоречия с процесуалния и материалния закони.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. се явява. За него се явява адвокат Станислава Шивикова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
и тъй като описанието на нарушението не съответствало на правната му
квалификация.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -
Заместник-Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призовани, не изпращат представител. С Писмено становище обосновават твърдението си за
неоснователност и недоказаност на Жалбата на жалбоподателя, респ. за потвърждаване
на обжалваното НП изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 05.06.2016 година в 11.30 часа на главния път за КПП
„Капитан Петко войвода”, при разклона за село Мезек, находящ
се на територията на община Свиленград, област Хасково, свидетелите Г.А.У. и Н.Г.Т.
(Главни специалисти в ЮИДП – Сливен и част от мобилните екипи на Централното
управление на ЮИДП - Сливен) се намират на стоянка и при
изпълнение на служебните си задължения по график в района на Държавно горско
стопанство (ДГС) – Свиленград спират за проверка
(на основание чл. 274, ал. 2, т. 1 от ЗГ) товарна композиция, състояща се от
влекач марка „Скания” с държавен регистрационен номер
Х 39 97 КВ и от прикачено полуремарке с държавен
регистрационен номер Х 06 18 ЕМ – собственост на „Транс спед
експрес” ЕООД с ЕИК ********* (съгласно Справката от Търговския регистър,
приложена по делото) и управлявана от жалбоподателя в посока Република Гърция. При
проверката констатират, че полурамеркето е натоварено
с 52 пр.м3 технологична дървесина - дърва от бял бор на секции от 1 м дължина,
като всяка от двете страни е с дължина 12 м и средна височина 2.20 м.
Дървесината е равномерно маркирана (белязана) с контролна горска марка А 7843 и
е с 28 броя пръстени. Обемът е измерен с рулетка с метална лента. Водачът –
жалбоподателят П. представя Превозен билет за 44 пр.м3 с № 5361/00254 от 05.06.2016 година, в който са включени 4 броя
Превозни билети, всеки за по 11 пр.м3 с №№ 5361/00251, 5361/00252, 5361/00252 и
5361/00254. За извършената проверка и констатациите при нея, в присъствието на
жалбоподателя е съставен Констативен протокол серия ЮИДП и с № 086857 от същата
дата, който отказва да го подпише. 8 пр.м3 технологична дървесина тип бял бор,
за които липсва Превозен билет, както и товарната композиция са предадени за
отговорно пазене на жалбоподателя П. видно от Разписка № 013284 от същата дата,
която последният отказва да подпише.
На същата дата предвид констатираната
липса на Превозен билет за 8 пр.м3 технологична дървесина – дърва от бял бор, в
кръга на службата си, свидетелят Н.Г.Т. – Главен
специалист в ЮИДП - Сливен (служител на държавно
предприятие по чл. 163, ал. 1 от ЗГ, вр. Приложение 1
към посочения закон), съставя против жалбоподателя П. в негово присъствие Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ЮИДП 2015г. с бланков № 073482. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля – Г.А.У.,
очевидец на нарушението. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с транспортирането на дървесина,
непридружена от Превозен билет, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, която вписва
за нарушена. АУАН е редовно предявен чрез прочитането му на жалбоподателя - нарушителя
П.П., който отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, които откази
са удостоверени с подписа на един свидетел с посочени трите му имена, ЕГН и
адрес – Г.А.У. с ЕГН ********** ***. Жалбоподателят
възразява по отношение на начина на измерване на превозваното количество
дървесина и по-специално по отношение на височината на товара.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
С Писмо от дата 23.08.2016 година съставеният АУАН е
изпратен по компетентност на РДГ – Кърджали за издаване на НП.
Изготвена е Експертна справка за стойността на процесната дървесина съгласно продажните цени на
дървесината от дървесни видове и сортименти,
определени с ценоразпис на Директора на ДГС – Свиленград, а именно 239.20 лв.
Налична е в кориците на делото и Справки, видно от която
на жалбоподателя П. няма съставени други АУАН по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Преписката
е изпратена на Районна прокуратура – Свиленград по компетентност с Писмо от
дата 26.09.2016 година. С Постановление от дата 26.01.2017 година, Евгения
Стефанова - Младши
прокурор при Районна прокуратура – Свиленград отказва да образува
Досъдебно производство (ДП) и прекратява прокурорската преписка с вх.№
1404/2016 година, тъй като деянието не попада в хипотезите на чл. 235 от НК,
т.е. деянието не съставлява престъпление. С Писмо № 1404/2016г. от 26.01.2017
година преписката е изпратена от Районна прокуратура – Свиленград на РДГ -
Кърджали по компетентност за реализиране на административнонаказателната
отговорност на П.Х.П. по ЗГ. На 07.02.2017 година в РДГ
- Кърджали
е регистрирано с вх.№ 914 горепосоченото
Писмо на Районна прокуратура – Свиленград.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него
преписка и на посоченото Постановление на Районна прокуратура – Свиленград, Заместник-Директорът
на РДГ – Кърджали издава процесното
НП № 5827 на 16.05.2017 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и налага на жалбоподателя П. административно наказание „Глоба”
в размер 400 лв. и му определя да заплати
паричната равностойност на предмета на нарушението в размер на 239.20 лв., тъй
като липсва. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 12.07.2019 година,
видно от Разписката, надлежно оформена – датирана и подписана. В този смисъл е
и отметката, направена под текста на НП, приложено към Жалбата. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Заместник-Директорът на РДГ – Кърджали да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Н.Г.Т. заема длъжността в Главен
специалист в Югоизточно предприятие – Сливен - лице с лесовъдско образование, от
приетата по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните и вземайки
предвид факта, че Юлиян Радков Русев е назначен на длъжността „Заместник-Директор
на РДГ – Кърджали” видно от приложения по делото Трудов договор, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ – Министъра на земеделието
и храните (сега Министъра на земеделието, храните и горите, като наименованието
на Министерството е променено с Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017
година) по надлежния ред с административен акт -
Заповед. Към датата на съставяне на НП Директорът на РДГ – Кърджали – Юсеин Ахмедов Ефендиев
е в отпуск поради временна неработоспособност съгласно представения Болничен
лист № Е20178506211 на Обща ЛКК при ДКЦ „Света София” ЕООД. Представени се Трудов
договор № РД 12-10 от 29.01.2016 година и Свидетелство за професионална
квалификация, видно от което Н.Г.Т. е назначен на длъжността „Горски специалист
„Охрана на горите” в Централното управление на ЮИДП – Сливен и притежава средно
– специално образование: Горско и ловно стопанство, професия Техник - лесовъд.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят П. е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1,
т. 2
от ЗГ, тъй като транспортира
дървесина, непридружена от Превозен
билет.
За това нарушение на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „Глоба”
в размер на 400 лв. и му е определено да заплати паричната равностойност на предмета
на нарушението в размер на 239.20 лв., тъй като липсва.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
От приложения по
делото АУАН № 073482/05.06.2016 година се установява, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – Г.А.У. – свидетел - очевидец на нарушението и
присъствал при неговото установяване. Г.У. е подписал съставения АУАН в
посоченото по-горе процесуално качество на свидетел, присъствал при
извършването и установяването на нарушението, и същевременно е удостоверил с
подписа си, в качеството на свидетел, отказа на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице – П.П., да подпише съставния АУАН и
да получи екземпляр от него. Не е допуснато нарушение на закона предвид
обстоятелството, че в производството по съставяне на АУАН едно и също лице (Г.А.У.)
е участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с
подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, са последващи неговото
съставяне. В този смисъл в производството по съставяне на процесиня
АУАН лицето Г.У. е участвало единствено и само в едно процесуално качество - на
свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и
установяването на нарушението. В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е
предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише Акта, това се удостоверява
чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват. В
ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй
като както вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише,
са действия, които не представляват елемент от фактическия състав по
съставянето на АУАН. Съответно отказът на нарушителя да подпише съставения и
предявен му за връчване АУАН, както и да получи екземпляр от него може да бъде
удостоверен с подписа на който и да е свидетел, присъствал при извършването на
процесуалното действие предявяване на АУАН за запознаване и подписване от
нарушителя, възприел отказа на нарушителя да подпише Акта, респ. Да получи
екземпляр от него. Нормативно не са предвидени ограничения за това кой може да
бъде свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл не е налице процесуална
пречка свидетелят по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, присъствал при съставянето на АУАН
и подписал в това си качество съставения АУАН, да удостовери с подписа си като
свидетел на отказа на нарушителя да подпише и да получи екземпляр от АУАН,
т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде
свидетел по чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН и едновременно с това - свидетел по
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, свидетелят по АУАН единствено не може да участвува в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на НП.
Спазена е
предвидената форма, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Актовете, с които се
установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от служителите
в държавно предприятие по чл. 163,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 05.06.2016 година актосъставителят Н.Г.Т.
е заемал длъжността „Главен специалист в
ЮИДП – Сливен”, бил е част от мобилните екипи на Централното управление на ЮИДП
– Сливен и е притежава лесовъдско образование, т.е.
бил е служител в държавно предприятие по смисъла на чл. 163
от ЗГ. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на РДГ – Кърджали” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РДГ - Кърджали.
При
издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбите на ал. 1 на чл. 34 от ЗАНН срок.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят П. не се е противопоставил
и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
При
издаването на НП не е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл.
34 от ЗАНН срок. Срокът, посочен в тази норма е давностен, но АНО би могъл да
издаде законосъобразно НП само до изтичането му. Неспазването на този
срок и издаване на НП въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на
административнонаказателното производство, винаги води като последица до отмяна
на НП.
В
конкретния случай АУАН е съставен на 05.06.2016
годна
и НП е следвало да бъде издадено най-късно до 05.12.2016 година, включително. Санкционният
акт обаче е издаден едва на 16.05.2017 година, и следователно срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН не е спазен.
Видно от данните по делото, с оглед наличие на данни за
извършено престъпление от общ характер, по случая е била извършена
прокурорската проверка, но не може да се приеме, че поради извършването й
давността за издаване на НП е била прекъсната. Единствено възбуждане на
наказателно преследване прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН,
а то съобразно НПК, става с факта на образуване на наказателно производство с Постановление на Прокурор от
съответната компетентна Прокуратура, но не и с факта на постановена проверка по реда
на Закона за съдебната власт. В този смисъл
е и Тълкувателно решение № 112 от
16.12.1982 година по н.д.№
96/1982 година на ОСНК на ВС, в което изрично е посочено, че давността по чл. 34 от ЗАНН
спира докато продължава предварителното и съдебното производство, а
предварителното производство (термин, използван в НПК, обн., ДВ, бр.
89 от 15.11.1974 година и отменен на
29.04.2006 година) би могло да бъде само
образувано наказателно такова. Постановлението за отказ да се образува
ДП
на Прокурор при Районна
прокуратура - Свиленград е било постановено на 26.01.2017 година и получено в РДГ - Кърджали
на 07.02.2017 година, т.е. повече от два месеца след
изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Въпреки това, АНО е разполагал с всички
предпоставки и при полагане на дължимата грижа е могъл да издаде санкционен
акт, в законоустановения 6-месечен срок от съставяне на АУАН, още повече че
съставеният на 05.06.2016 година АУАН е изпратен на Районна
прокуратура -
Свиленград,
на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН едва на 26.09.2016 година, т.е. почти четири месеца след
съставянето му.
Неспазването
на императивното правилно на чл. 34, ал.3 от ЗАНН безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от
категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционният
акт само на това основание. В този смисъл са Решение № 207 от 06.07.2016 година, постановено по КАНД №
139/2016 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 173 от 03.06.2016 година, постановено по КАНД № 104/2016
година на
Администратевен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира
Димитрова и др.
Предвид изложеното обжалваното НП следва да се отмени
като незаконосъобразно издадено в нарушение на процесуалния закон поради
допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би
приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Предвид изложеното биха
липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък
във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилна
би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. От
прочита на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от
ЗГ се установява, че законодателят е въвел забрана за извършване на няколко
различни по естеството си дейности, визирани в ал. 1 на чл. 213 от
ЗГ, ако не е изпълнено което и да е от изискванията в т. 1 до т. 4
от същата норма. Тези дейности са: покупко-продажба и други разпоредителни
сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и
преработване, като при всяка една от тях по отделно, следва да са налице
изискванията по т. 1 - 4. В този смисъл и санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от
ЗГ препраща към всички нарушения на забраните в закона, относно
посочените в състава дейности, поради което нарушението на всяко изискване към
законосъобразността на дейностите, съставлява отделно административно нарушение
наказуемо с отделно наказание. Безспорно би било установено по
делото, че на 05.06.2016 година в 11.30 часа на
на
главния път за КПП „Капитан Петко войвода”, при разклона за село Мезек, находящ
се на територията на община Свиленград, област Хасково, жалбоподателят П.П.
е
извършил транспортиране с товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Скания” с държавен регистрационен номер Х 39 97 КВ
и от прикачено полуремарке с държавен регистрационен номер Х 06 18 ЕМ, на
дървесина, от която 8 пр.м3, непридружена с Превозен билет. Това
обстоятелство би се установило от показанията
на свидетелите Н.Г.Т. и Г.А.У., които са очевидци на извършеното от
жалбоподателя нарушение и чийто показания изцяло кореспондират със съставения
на мястото на проверката Констативен протокол № 086857.
Съдът би приел, че от субективна страна П.
е
действал виновно, при пряк умисъл. Бил е наясно, че за
част от дървесината, която транспортира,
няма Превозен билет, съзнавал е общественоопасните последици от действията си,
но въпреки това е искал настъпването им.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от
АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, Съдът не бил приел, че съставлява
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което Съдът би
приел, че не съставлява маловажен случай. Поради
това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук,
законосъобразно, правилно и обосновано би било издадено НП в частта по пункт І.
Настоящата инстанция би приела, че правилно е определено наказанието по вид - Глоба,
но не и по размер.
Действително АНО е определил същата в рамките на предвидения по
закон размер. В НП обаче липсва каквато и да е обосновка относно
налагането на наказание „Глоба” именно в размер на 400 лв. В случая АНО не е изпълнил
задължението си да изложи мотиви относно определения размер на наказанието, а
събраните по делото доказателства не обосновават извод за налагане на такова в
посочения размер от 400 лв. В тази връзка Съдът би
намерил,
че наказанието е явно несправедливо. След извършената преценка в тази насока и
с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, настоящият състав би намерил, че НП следва да се измени,
като се намали размера на наложената Глоба от 400 лв. на 50 лв., което е
минималният, предвиден в закона размер на наказанието. Така намален същият би съответствал на тежестта на
санкционираното в случая деяние и би бил достатъчен за постигане
на целите по чл. 12 от ЗАНН.
И при двата варианта на разсъждение настоящият Съдебен
състав взе предвид и това, че на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на Държавата на вещите – предмет на нарушението (описаните
дърва от бял бор), като поради липса на същите и във връзка с Ценоразпис за
продажните цени на дървесина на ДГС - Свиленград се определя заплащането на
неговата равностойност в размер на 239.20 лв. в приход на ЮИДП – Сливен, по
сметка на АНО. В случая в кориците на делото се съдържа информация за начина, по
който е изчислена равностойността на предмета на деянието. В разпоредбата на
чл. 273, ал. 1 от ЗГ действително е предвидено, че вещите - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо от това чия собственост
са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им. Освен в тази специална норма такова предвиждане е налице и в
общата разпоредба на чл. 20 от ЗАНН. В тези разпоредби обаче не е предвидена
възможността за притежаващия такива вещи да заплати тяхната парична
равностойност при липсата им. Целта на предвиденото в законовата разпоредба
отнемане на вещите е да се преустанови реализирането на нарушението или на
проявяване на противоправните последици от него. След като тези вещи не
съществуват, то е безпредметно вече да се постановява както отнемането им, така
и заплащане на паричната им равностойност. В случая НК е неприложим субсидиарно. Субсидиарното му
прилагане е предвидено в специалната разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, която
изчерпателно посочва в кои случаи се прилага кодексът, като не е предвидено
прилагането му по отношение определяне на вида на налаганите санкции и
принудителни мерки, включително и при отчуждаване на
вещи в полза на Държавата. От друга страна в т. 8 от съставения на жалбоподателя
АУАН е отразено, че 8 пр.м3 дървесина от бял бор са задържани. Към преписката е
приложена и Разписка серия ЮИДП № 013284 от 05.06.2016 година за отговорно
пазене на вещи – процесните дърва. Поради това,
отразеното в обжалваното НП обстоятелство, че дървесината - предмет на
нарушението липсва е невярно, а НП в тази му част се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 02.09.2019 година свидетели – Н.Г.Т.
и Г.А.У.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните
си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и
свидетелските показания на Н.Г.Т. и Г.А.У.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.
84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както
вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 5827 от 16.05.2017 година на
Заместник-Директора на РДГ - Кърджали, с което на П.Х.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ (пункт І) и е определено да заплати на ЮИДП – Сливен
паричната равностойност на липсващия предмет на нарушението (8 пр.м3
технологична дървесина – дърва от бял бор) в размер на 239.20 лв. в приход на
РДГ - Кърджали (пункт ІІ).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)