Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският районен съд, пети гр.състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Г.Н. като разгледа
докладваното от съдията Видолова гр.дело
4481 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ,
вр. чл.188 т.2 КТ
Настоящето гражданско дело е образувано
по искова молба от П.П.Г. *** против ДМСГД гр. П., в която се сочи, че на 22.04.2016
със Заповед № РЗ-296 ѝ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, което е в противоречие с КТ и нормативната уредба, касаеща
изпълняване на длъжността на психолога. Ищцата твърди, че изпълнява своите
трудови задължения, че е възразила своевременно на длъжностната си
характеристика в частта „Функции на психолога“. Моли съда да отмени Заповед №
РЗ-296 на Директора на ДМСГД гр. П., тъй
като тя противоречи на чл. 189 и чл. 193 от КТ и на Наредбата за критериите и
стандартите за социални услуги за деца.
В
законовия едномесечен срок ответникът, представляван от Директора на ДМСГД гр. П.
представя отговор, в който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен,
тъй като дисциплинарното наказание е наложено правилно и законосъобразно.
Излага доводи, че ищцата е обсъждала доказателства и обстоятелства по друго
дело, които не са приложими по настоящето. Сочи, че ищцата не познава и
пренебрегва трудовите си функции, че нарушението ѝ се изразява в
бездействие- неизготвяне на психологическа документация, задължение, предвидено
в длъжностната ѝ характеристика, а също и чрез неизпълнение на законните
разпореждания на прекия ѝ ръководител. Счита, че е спазена процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищцата
работи на длъжност „Психолог“ в
отделение „ДФПУ“ при ДМСГД-П., видно от
приложение ТД №158/06.02.2012г. Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № РЗ-296/22.04.2016г.,
връчена на същата дата, че на ищцата по
делото е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, за
следните нарушения на трудовата дисциплина: затова, че на 10.03.2016г. д-р С.Х.Д., Началник на
Отделение за деца с физически и психически увреждания при ДМСГД гр. П., е
поискала от ищцата П.П.Г., в качеството й на заемащ длъжността „психолог" в отделението да
представи психологическа документация, касаеща настанените в отделението деца,
както и писмена информация, необходима за обсъждане и включване в индивидуален
план за грижи на дете, оценка на потребностите на дете и протокол от прегледа
на плана за грижи на дете според изискванията на НКССУД, а ищцата безпричинно е
отказала да представи исканите документи на непосредствения си ръководител,
какъвто й се явява началникът на отделението съгласно Раздел VI ,,ПОДЧИНЕНОСТ,
РЪКОВОДСТВО И ЗАМЕСТВАНЕ” от длъжностната характеристика на ищцата. Освен това ищцата не
е изготвила и актуализирала исканата от началника на отделението психологическа
информация и документация, което е нейно трудово задължение като психолог в
отделението, съгласно раздел VІІ от длъжностната й характеристика ,,Основни
функции и задължения” и раздел VІ
,,Основни задължения на персонала” от Правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред в ДМСГД - гр. П.. Посочено е, че в образуваното по този повод
дисциплинарно производство са изискани по реда на чл.193, ал.1 от КТ обяснения
от П.П.Г. с Искане на работодателя до ищцата за даване на обяснения, връчено на
07.04.2016г. Ищцата П.П.Г., видно от Протокол за връчване на Заповед № РЗ-2960/22.04.2016г.,
изготвен от Г.Х.Р. е отказала да удостовери получаването на Заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание ,,предупреждение за уволнение” и след като са били взети предвид липсата на
изложени оневиняващи обстоятелства в обясненията на служителя и непредставянето
на доказателство за изпълнение на посоченото трудово задължение и на основание чл.187, т.10 във вр. с чл.126,
т.13 от КТ, на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, за
извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна
ли е така издадената заповед.
На първо място, наказанието е наложено
от Директора на ДМСГД-П., като работодател- чл.65 от ЗЛЗ и чл.25, ал.1 от
ПУДДМСГД.
На следващо
място дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като
от съществено значение е съдържанието ѝ. Към него законът предявява
определени изисквания, а
именно : заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с
обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието
и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е
изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага
дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен
ли е срока по чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг
акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този
акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от заповедта.
Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство
фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото
на защита на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити,
липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя
срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга
страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта
за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в тежест на
работодателя-ответник.
От приложената документация по делото и
от разпита на свидетеля д-р Д., която се
явява пряк ръководител на ищцата, като Н- к отделение, в което работи П.Г., и
като член на МС се установява, че на 10.03.2016г., от ищцата е изискано да
предостави в качеството си на заемащ
длъжността ,,психолог” в отделението, психологическа документация, касаеща
настанените в отделението деца, както и писмена информация, необходима за
обсъждане и включване в индивидуален план за грижи на дете, оценка на
потребностите на дете и протокол от прегледа на плана за грижи на дете според
изискванията на НКССУД. Не е спорно, че ищцата е отказала да предостави изисканата информация и документи на своя непосредствен ръководител,
какъвто началникът на отделението се явява, както и да изготви и актуализира
исканата от началника на отделението психологическа информация и документация,
което е нейно трудово задължение като психолог в отделението, съгласно раздел
VІІ от длъжностната й характеристика ,,Основни функции и задължения” и раздел VІ ,,Основни задължения на
персонала” от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в ДМСГД -
гр. П.. Този отказ беше потвърден от ищцата и в съдебно заседание, т.к., както
тя заяви, счита че може да представи тази информация само на ДАЗД, Министъра на
труда и социалната политика и Кмета на общината, че тя е конфиденциална и може
да бъде искана само по административен ред. Във връзка с отказа на ищцата да представи
информацията на прекия си началник – д-р Д., работодателя е
изискал обяснения по чл.193 от КТ – л.39 от делото, като е даден и тридневен срок
за предоставяне на документацията, преди налагане на наказанието. Върху самото
искане, ищцата е отбелязала, че го е получила на 07.04.2016г. в 15.15ч., като е
изписала, че възразява, че на искането липсва дата и номер, че приложения
рапорт е бил приложен като доказателство по гражданско дело, което се води
между работника и работодателя, и че по него тя е приложила становище по същото
това дело. Възразила, е че рапорта не е заверен Вярно с оригинала, но изрично е
заявила, че е получила копие от Рапорт вх. № 1-64/11.03.2016г. Тези обяснения
са датирани от ищцата с дата 07.04.2016г. 15.20ч. След изтичане срока за
писмени обяснения, на 22.04.2016г., е издадена оспорената Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение” № РЗ-296/22.04.2016г,
която ищцата е отказала да получи по надлежния ред. Отказът ѝ е
удостоверен в Протокол за връчване на Заповед № РЗ-2960/22.04.2016г., изготвен
от Г.Х.Р. и подписан от свидетелите на отказа за подписване на Заповедта - Н.А.Г.
и И.С.И., установява се и от обясненията на ищцата в с.з., която не оспорва, че
е отказала да подпише тази заповед, тъй като е искала да се консултира първо с
адвокат.
Задълженията
на ищцата се установяват от приложената на л. 29-37 от делото длъжностна
характеристика на длъжността „Психолог в ДМСГД“. Съгласно т.2.14, психолога
води следната документация – личен дневник на детето, оценка на потребностите,
индивидуален план, протокол за преглед, като документите се актуализират на
шест месеца.Съгласно т.2.17 изпълнява и всички други дейности, свързани с
длъжността, възложени от началника на отделението и / или от Директора на
ДМСГД. Представената длъжностна характеристика е подписана от ищцата, коетао
сочи, че тя е запозната със своите задължения, и правно ирелевантно е
обстоятелството, че същата е възразила срещу включването на част от функциите в
длъжността на психолога. По своя характер ДМСГД е специализирана институция за
предоставяне на социални услуги за деца. Изискванията към дейността на този тип
институции са уредени в НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги
за деца /НКССУД/. В чл.3 от наредбата е посочено, че уредените с нея стандарти
са задължителни за при предоставяне на социални услуги за деца. В чл.31 от
НКССУД е предвидено задължение за доставчика на услугата /ДМСГД/ да прави
оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва индивидуален
план за грижи. Потребностите на децата се оценяват периодично. В чл.37 от
НКССУД е въведено изискването доставчикът, /ДМСГД/ да разработва план за
здравни грижи на детето, който е част от плана за грижи. Според чл.37. т.2 от
НКССУД доставчикът на услугата прави оценка на потребностите на детето, въз
основа на която разработва план за грижи. Планът включва здравни потребности
/физическо, психическо и социално здраве/ и утвърждаване на здравословен начин
на живот. В тази връзка съдът приема аргументите на ответника, че отказът да представи
на прекия си ръководител, изискуемата психологическа документация, касаеща
настанените в отделението деца, както и да представи писмена информация, касаеща
дейността ѝ като психолог, необходима за обсъждане и включване в
индивидуален план за грижи на дете, се явява сериозно дисциплинарно нарушение,
предвид факта, че се касае за деца в риск
и се явява неизпълнение на целите на чл.4 от НККСУД за осигуряване на
по- добро качество на социалните услуги с увреждания, за повишаване на общото
им благосъстояние и защита на техните права и интереси.
От показанията на свид. Д., се
установява, че планът за грижи за дете в ОДФПУ и другите отделения на ДМСГД е
комплексен и има няколко части - едната е медицинска част, другата е
психологическа част, физиотерапевтична и социална част. Психологическата част
от документацията , съгласно показанията на свидетелката, е следвало да бъде
изготвена от ищцата. От показанията на свидетелката, която е пряк ръководител
на ищцата и има непосредствени впечатления, се установява, че ищцата трайно
отказва да изготви и представи исканата от нея психологическа информация, която
дължи по силата на длъжностната си характеристика, след като вече веднъж има
наложено наказание ,,забележка” за неизпълнение на задължението за изготвяне и представяне на
психологическа информация. От показанията на свидетелката се установява, че се
е наложило психологичната документация за децата в ОДФПУ да се изготви от други
психолози, които работят на щат в ДМСГД,
за да бъдат изпълнени изискванията на НКССУД.
В случая, на ищцата е наложено
второто по тежест предвидено в закона наказание – предупреждение за
уволнение, предвид на това, че тя вече
има наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, извършено обаче в
друг период – преди 30.09.2015г./видно от приложеното гр.д.1190/16г. на ПлРС/,
и въпреки това тя е продължила да не изпълнява трудовите си задължения, касаещи
изготвяне и представяне на психологическа информация. Това именно е наложило на
ищцата да бъде наложено следващо дисциплинарно наказание, тъй като въпреки че
нейното бездействие в предходен момент е било санкционирано от работодателя, то
и в последващ момент - през процесния период, то е продължило. От тази гледна
точка, неоснователно е твърдението на ищцата, че с наложеното наказание, е
нарушен за еднократност по чл. 189 ал. 2 от КТ, т.к. за нарушения на трудовата
дисциплина, извършени в различен период от време, се приема, че те са различни
нарушения, независимо че се състоят в едно и също – бездействие. Неизпълнението
на 10.03.2016г. се признава включително и от самата ищца. Тежестта на
наложеното наказание е в съответствие с нарушението, поради факта, че то е последващо,
при вече наложено наказание за същото неизпълнение. То продължава във времето и
от поведението на ищцата е видно, че първото дисциплинарно наказание не е
постигнало целта си да я стимулира да изпълнява трудовите си задължения. Поради
изложеното, съдът намира, че всички основни предпоставки за законосъобразност
на наложеното наказание и за съответствие на неговата тежест с нарушението, се
доказаха по делото и предявеният иск за неговата отмяна, като неоснователен и
недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Г., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.357, ал.1, вр.
чл.188 т.2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед №РЗ-296/22.04.2016г. на
Директор на ДМСГД-П., дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение ” за
извършени на 10.03.2016г. нарушения по чл.187, т.7 КТ вр. с чл.126 т.7 и т.10
от КТ, и нарушения по чл.187, т.10 във вр. с чл. 126, т.13 от КТ, във връзка с трудово задължение на
служителя като ,,психолог” в отделение в ,,ДФПУ” при ДМСГД, съгласно раздел VІІ , т.1.4., 1.8, 2.1, 2.14, 3.2 и 5.4 от
длъжностната характеристика и чл.6а,
т.2, чл.31, чл.37 от НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги за
деца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, П.П.Г.,
ЕГН **********,*** направените разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: