МОТИВИ към ПРИСЪДА №176/28.09.2016г. по НОХД №1242/2016г., изготвени на 18.10.2016г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимия И.С.И. за две престъпления по чл.150,
ал.1 от НК.
Пострадалите
от престъпленията в съдебно заседание предявиха граждански искове против
подсъдимия за сумите, едната от 5000 лева, а другата от 8000 лева представляващи
обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъпленията и поискаха
да се конституират и в качеството на частни обвинители.
Съдът прецени,
че предявените граждански искове няма да затруднят наказателния процес, поради
което ги прие за съвместно разглеждане и конституира пострадалите С.Ч. и И.И. в
качеството на граждански ищци и в качеството на частни обвинители.
В съдебно
заседание подс. И. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие. При предварителното изслушване на страните съдът му разясни
правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че самопризнанието му ще се ползва при
постановяване на присъдата без да се събират доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на РП- С. изрази
становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят
на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подсъдимия да се наложи за всяко от престъпленията по чл.150, ал.1
от НК наказание „Лишаване от свобода” за максимален срок от 8 години, което да
се редуцира на основание чл.58А от НК с 1/3. На основание чл.23 от НК предлага
да се определи на подс. И. едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от
5 години и 4 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип
при строг режим. Предлага да се уважат предявените граждански искове в пълен
размер, както са предявени.
Частният обвинител и граждански ищец
С.Ч. в съдебно заседание лично и чрез повереника си се придържа към казаното от
прокурора по отношение наказателната отговорност на подс. И.. Моли гражданския
иск да се уважи изцяло.
Частният обвинител и граждански ищец
И.И. лично и чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа обвинението наред
с прокурора. Моли да се наложи максимално наказание на подсъдимия и гражданския
иск да се уважи в пълен размер.
Подсъдимият лично
и чрез защитника си в съдебно заседание моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер, което да се редуцира с 1/3, тъй като бил с влошено
здравословно състояние. Моли съда да определи справедливи обезщетения за двете
пострадали.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През месец
февруари 2015г. в гр. С. в местността „Селището” около 19,30 часа подс. И.
посетил вила №211, в която живеела пострадалата, св. С.Ч.. Той започнал да
блъска по вратата на стаята, която тя обитавала като самата вила имала две
врати, метална и дървена, но те не се заключвали, а вратата на стаята, в която
била св. Ч. била подпряна с един фотьойл. Пострадалата Ч. попитала кой е и
тогава подсъдимият отговорил, че е И.. Въпреки, че тя не му отваряла той
продължил да блъска по вратата и в крайна сметка успял да влезе вътре в стаята.
Св. Ч. го попитала какво прави там, а той блъснал от ръката й мобилния телефон
като й заявил: „сега ще видиш какво правя тук”. Св. Ч. му казала да си тръгва,
тъй като е късно, но той без да й обърне внимание започнал да се съблича и да
пристъпва към нея. Видимо бил пиян и носел бутилка с алкохол. Подс. И. блъснал
на леглото пострадалата, след което я хванал за ръцете и започнал да я съблича
като същевременно досъбличал и себе си. Пострадалата Ч. се съпротивлявала,
заявявайки му, че е на годините на майка му като по този начин мислела, че той
ще спре. Напротив, подс. И. продължил да я разсъблича, без да се съобразява с
желанието й. Тя се опитвала да се отскубне, но не успявала. През цялото време
викала, плачела и се молела на подсъдимия да спре. Той я заплашил, че ще я
удари, стискайки я здраво за ръцете и за краката, вследствие на което тя
получила синини по крайниците. Въпреки усилията си не успяла да се отскубне от
хватката на подс. И.. Той успял да й събуе долнището на пижамата, с което била
облечена. Пострадалата Ч. стискала краката си, но подс. И. успял да ги
разтвори, след което започнал да я лиже по половия орган. Докато извършвал това
блудствено действие пострадалата Ч. отново се опитвала да го отблъсне и му се
молела да спре, но той продължил да я заплашва, че ще я удари. Св. Ч. успяла да
вземе стъклена бутилка, намираща се до леглото й и го ударила по главата, при
което той се стреснал, отместил се до нея и започнал да бърше главата си, от
която течала кръв. Бършел се с чорапогащника на пострадалата. Подс. И. станал,
облякъл се и си тръгнал като преди това заплашил пострадалата, заявявайки й със
заплашителен тон „да не вземеш да кажеш на някой сега”. На следващия ден
пострадалата Ч. отишла при св. В.Д., който бил добър приятел на мъжа й и му
споделила за случилото се. Св. Д. я посъветвал да сигнализира органите на
полицията, но тя отказала, тъй като я е било срам, а също така изпитвала страх
от подс. И.. След като се върнала на вилата се срещнала със собственика й, св. Й.Ч..
На него също обяснила за блудствените действия, които е извършил подс. И. и го
помолила да оправи вратите да се заключват. Св. Ч. също я посъветвал да отиде в
полицията, но поради срама и страха от подс. И. тя не го послушала.
През месец май 2015г. св. С.Г.
изкупувала череши в местността „Селището” на гр. С. и помолила пострадалата Ч. да
държи амбалажа във вилата, която тя обитава. Един ден подс. И. дошъл да предаде
череши и в този момент след като го видяла пострадалата Ч. се прибрала във
вилата и повече не излязла. Това и поведение било забелязано от св. Г., която
след като подсъдимия си тръгнал влязла в стаята й и я попитала защо се държи по
този начин. Разплакана пострадалата Ч. разказала на св. Г. какво е преживяла
през месец февруари 2015г. Св. Г. останала потресена и възмутена от поведението
на подс. И..
Пострадалата Ч. споделила за
поведението на подс. И. и на св. Г.С. като и тя също й споделила, че е имала
такъв проблем с подс. И., но е успяла да го отблъсне.
На 22.03.2016г. в гр. С. подс. И.
посетил къща, находяща се на ул. „Орешака” №13. Тази къща се стопанисвала от
пострадалата И.И. и от баба й. Двете ползвали само една стая, а именно тази, в
която имало печка за дърва и два дивана. Около 6,50 часа св. И. се била
прибрала от работа и легнала на единия диван, а на другия си почивала баба й.
Около 8 часа бабата тръгнала на работа, а пострадалата И. заспала. Тъй като
вратите в къщата не се заключвали подс. И. успял да проникне в стаята и
започнал да милва спящата И.И.. Тя помислила че сънува, но след като се разсънила
и отворила очи видяла, че над нея е надвесен подс. И.. Изненадана св. И. го
попитала какво прави, а той и отговорил „Нищо, нищо, сега ще те милвам и ще те
еба”. Уплашена св. И. го помолила да си тръгва, заявявайки му че баба й всеки
момент ще си дойде. Без да се съобразява с желанието и подс. И. продължил да я
обарва, казвайки й „ти няма да ми дадеш да те еба, но ще те набия и ще те еба”.
Св. И. започнала да го блъска, но той успял да я събори на пода. Викайки за
помощ тя го замервала с каквото види наоколо, чаша, дърво, дори съборила
холната масичка. Подсъдимият обаче я ударил няколко пъти през устата и след
като я запушил и казал: „майка ти ще еба, млъкни”. Св. И. не можела да се отскубне от захвата му
и той я притиснал към пода, след което започнал да събува долнището на нощницата,
с която тя е била облечена. Успял да свали единия крачол и се опитвал да
съблече и блузата й. Поискал от нея да му лапне половия член, но тя не се
съгласила. Удряйки го, тя го молела да си тръгне. След като подс. И. успял да
свали и другия крачол на нощницата започнал да лиже св. И. по влагалището и да
я обарва по гърдите. Тя продължила да го удря с юмруци и шамари по главата, но
той не се отдръпвал. Вонял на алкохол, който е консумирал преди това. В един
момент пострадалата И. му заявила, че й е станало лошо и желае да си напълни
чаша с вода и след като успяла да стане веднага побягнала извън къщата. Преди
да успее да избяга тя била заплашена от подсъдимия, че ако каже за извършените
от негова страна блудствени действия ще й отмъсти. Пострадалата И. влязла в
съседна постройка, където живеела леля й и се заключила. От страх се напикала.
Забелязвайки, че покрай къщата минава св. Ц.П. тя му махнала с ръка и след като
той се доближил му разказала какво се е случило. Той й дал мобилния си телефон
и тя сигнализирала на телефон №112. Още същия ден пострадалата И. разказала на
майка си, св. А.А. за инцидента.
В дома на пострадалата И. бил
извършен оглед на местопроизшествие и било иззето като веществено доказателство
един брой шарено дамско памучно бельо тип „прашки”.
По делото са
изготвени две съдебно- медицински експертизи. От заключението на първата е
видно, че за пострадалата И.И. при прегледа и освидетелстването й са се
установили множество повърхностни травми в областта на лицето от вида на
охлузвания, одрасквания, болезнени подутини и кръвонасядания като охлузвания се
установили в областта на лявата половина на челото й, лявото слепоочие, болезнен
оток на тъканите в областта на дясната половина на долната челюст и дясната
скулна област, болезнен оток на тъканите в областта на устните и охлузване на
дясната половина на горната устна със слабо кървене от него и зацапване с кръв
под брадичката, охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната буза,
охлузвания в областта на предната повърхност на шията отпред в ляво и дясно,
охлузвания на кожата под форма на одрасквания по вътрешните повърхности на
гърдите и между гърдите с умерено изразена болезнена оточност на кожата и
петнисти кръвонасядания в областта на долната лява половина на корема и лявата
хълбочна област. Описаните увреждания съвкупно са причинили на св. И. „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари с
такива предмети. Човешките ръце свити в юмруци имат същата характеристика.
Охлузванията, болезнените подутини и кръвонасяданията в областта на лицето,
устните и шията се дължат на упражнен силен натиск с такива предмети
травмираните области на лицето и същите добре отговарят да са получени при
сграбчване на лицето на освидетелстваната с ръка, стискане на травмираните
области с пръстите на ръката, натискане с такива предмети и тангенциално
издърпване с такива предмети по повърхността на травмираните области на лицето.
Тези травми са причинили значителни болки в областта на лицето, в областта на
челото, дясната скулна област и дясната половина на брадичката, устните и
шията. Уврежданията в областта на гърдите и гръдната стена отпред, както и
уврежданията в областта на долната лява половина на корема са причинени по
същия механизъм като тези в областта на лицето вследствие натиск с тъпи и тъпоръбести
предмети, сграбчване с ръце, натискане с пръстите на ръцете при захващане на
гърдите и корема с ръка и стискане с пръстите на ръцете. Установените увреждания
добре съвпадат да са били получени по начин и време както се съобщава и от самата
освидетелствана. Уврежданията в областта на гърдите и корема добре отговарят да
са причинени при захващане с ръце на тези области на тялото при по- грубо
стискане с пръстите на ръцете с цел възбуждане на полово желание у
пострадалата.
От заключението на втората съдебно-
медицинска експертиза е видно, че при прегледа и освидетелстването на подсъдимия
И. същия се набира в добро общо състояние, в състояние на добро клинично
здраве, че той е добре и правилно ориентиран по въпросите на пола и половите
проявления. При прегледа му се установили охлузвания под формата на
повърхностни одрасквания в областта на лявата половина на лицето и в областта
на шията, кръвонасядане и охлузване на кожата на мястото на кръвонасядането в
областта на лявата половина на брадичката, травматичен оток на тъканите в
областта на лявата вежда, повърхностно одраскване в областта на гръбната
повърхност на лявата длан и охлузване на кожата в областта на гръбната
повърхност на четвъртия пръст на дясната ръка, разположено напречно на
дължината на пръста. Половите органи на подсъдимия били правилно развити,
половия член бил с обичайната си форма и стандартни размери, в състояние да
получи ерекция и да бъде използван съобразно възникналите у него сексуални
потребности.
Установените
увреждания в областта на лицето, брадичката, шията и ръцете са получени
вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по механизма на удряне с такива предмети, притискане на
травмираните области с такива предмети и тангенциално действие по повърхността
на травмираните области на тялото. Охлузването в областта на гръбната
повърхност на дясната ръка добре отговаря да е получено при ухапване от човек.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, протокола
за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, както и от
заключенията на вещото лице по изготвените съдебно- медицински експертизи, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С.Ч., И.И., Й.Ч., С.Г.,
К.П., Г.С., В.Д., Ц.П., Г.К. и А.А., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и са относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра и на заключенията на вещото лице по изготвените съдебно- медицински
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните и съдът няма основание
да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, затова че през месец февруари 2015г.
в гр. С., в местността „Селището” извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-
годишна възраст, а именно С.А.Ч., родена на ***г. чрез употреба на сила и
заплашване.
Деянието е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подс. И. е знаел,
че не следва да извършва действията с цел да възбуди и удовлетвори половото си
желание без съвкупление по отношение на пострадалата С.Ч., тъй като тя
категорично му е заявила своето нежелание и го е молела да я остави на мира
като се е опитвала да го разубеди. Въпреки това той с употребата на сила за да
преодолее нейната съпротива е осъществил своите действия. Освен това тоя я е заплашил,
че ще я удари, стискал я за крайниците, поради което получила синини и в крайна
сметка се е отдръпнал едва когато пострадалата е успяла да го удари със
стъклена бутилка в главата. Едва тогава той я е оставил и я заплашил да не
казва за случилото се, след което напуснал дома й.
С второто си деяние на 22.03.2016г.
подс. И. осъществил от обективна и субективна страна състава на същото престъпление
по чл.150, ал.1 от НК, затова че на тази дата 22.03.2016г. в гр. С. извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14- годишна възраст, а именно И.К.И. родена на ***г.
чрез употреба на сила и заплашване.
Авторството и на това деяние
се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. По несъмнен начин се установи, че именно подс. И. е
извършил блудствените действия с пострадалата И.И.. Това деяние той също е
извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Освен това
деянието подс. И. е извършил деянието като е употребил сила, за да сломи
съпротивата на пострадалата И.. Той е ударил няколко пъти през устата, псувал
я, запушил й е устата и макар тя да го е удряла с юмруци и шамари по главата не
е можала да се отскубне.
Както бе посочено по- горе по несъмнен
начин се установи от доказателствата по делото авторството на извършените две
противоправни деяния. Доказа се безспорно, че именно подс. И. на посочената дата
22.03.2016г. и през месец февруари предходната година 2015г. е извършил
блудствени действия с двете пострадали И.И. и С.Ч.. Както бе посочено по- горе
по несъмнен начин се установи, че това той е сторил след като и при двете
деяния е употребил сила спрямо пострадалите. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите се подкрепят от останалите
събрани доказателства.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъпленията съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия и в слабите му волеви задръжки.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие влошеното здравословно състояние на подсъдимия И..
Съдът
констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства, а именно лошите му характеристични
данни и множеството му предишни осъждания.
При определяне
вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимия И. съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счита,
че предложените от прокурора за престъпленията по чл.150, ал.1 от НК наказания
„Лишаване от свобода” за максималния срок от ОСЕМ години са силно завишени и с такива
наказания не биха се постигнали целите на специалната и на генералната
превенция. Прецени, че наказанието за всяко едно от престъпленията по чл.150,
ал.1 от НК следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество. Съдът счита, че е най- подходящо
наказанието на подс. И. за всяко едно от двете престъпления да бъде определено
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер над средния, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ години. В този размер наказанията
съдът намира за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената
опасност на деянията и на дееца. Тези наказания съдът задължително следва да
намали с по 1/3, а именно с по ДВЕ години.
Съдът счете, че следва на основание чл.23,
ал.1 от НК да определи на подс. И. едно общо наказание, най- тежкото от определените
по- горе наказания за отделните престъпления, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от ЧЕТИРИ години. Това наказание подс. И. следва да изтърпи ефективно и
тъй като това не е първото му осъждане на „Лишаване от свобода” съдът на
основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража следва да го настани в Затвор, а на основание чл.61, т.2 от същия закон наказанието
следва да се изтърпи при първоначален Строг режим.
Съдът счете, че следва
да бъде уважен предявения граждански иск от пострадалата С.Ч., тъй като безспорно
се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че през
месец февруари 2015г. пострадалата С.Ч. е претърпяла неимуществени вреди, че
тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс. И..
Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на
подсъдимия И. и уврежданията, причинени на пострадалата. Безспорно, извършеното
от подсъдимия И. престъпление по чл.150, ал.1 от НК е с трайни тежки последици
за пострадалата Ч.. Подс. И. по брутален начин е посегнал върху половата й
неприкосновеност. Пострадалата, макар че е в зряла възраст се е наложило да
преживее страха, унижението и срама от преживяното. Всичко това безспорно е
причинило неимуществени вреди на св. Ч., които следва да бъдат възмездени.
С оглед горното съдът прецени, че
сума от 8000 лева е справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата Ч. душевни
болки и страдания, вследствие това престъпление. Съдът определи посочения по-
горе размер на обезщетението на пострадалата Ч. по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД, но тъй като тя е предявила граждански иск в размер само на 5000
лева, съдът следва да се ограничи до този размер и да го уважи в пълен размер. Тази
сума от 5000 лева подс. И. дължи на пострадалата Ч. на деликтно основание и
намира правната си обосновка в материалноправната разпоредба на чл.45 от ЗЗД,
която повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В този случай са налице условията на тази правна норма, които
ангажират гражданската отговорност на подсъдимия И. да заплати на гражданския
ищец Ч. обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи болки, страдания,
както морални болки и душевни терзания, причинени от блудствените действия на подсъдимия.
Тези болки и страдания са причинени от престъплението, което се явява деликт по
смисъла на гражданското право. Доказаността на това деликтно правоотношение
обуславя основателността на предявения от пострадалата Ч. граждански иск за
заплащане на обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди. Тези
вреди се състоят в уронване на честта, достойнството и доброто име в обществото
на пострадалата, в причиняването й на болки, страдания, психични терзания и
негативни емоционални преживявания. Върху главницата съдът присъди и
претендираната от гражданския ищец С.Ч. законна лихва, считано от датата на
увреждането 28.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът счете, че следва
да бъде уважен и предявения граждански иск от пострадалата И.И., тъй като
безспорно се доказа по делото, че той също е предявен своевременно. Доказа се, че
на 22.03.2016г. пострадалата И. е претърпяла неимуществени вреди, че тези вреди
са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимия И.. Доказа се
по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и
уврежданията, причинени на пострадалата И.. Безспорно, извършеното от
подсъдимия И. престъпление по чл.150, ал.1 от НК е с трайни тежки последици за
пострадалата И.. Подс. И. по брутален начин е посегнал и върху нейната полова
неприкосновеност. Св. И., макар че е в млада възраст се е наложило да преживее
страха, унижението и срама от преживяното. Всичко това безспорно й е причинило
неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.
С оглед горното съдът прецени, че
сума от 5000 лева е справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата
душевни болки и страдания, вследствие това престъпление. За телесните
увреждания, причинени й от подсъдимия, вследствие употребата на сила от негова
страна при извършване на престъплението съдът счете, че обезщетението следва да
се определи в размер също на 5000 лева. От доказателствата по делото по
несъмнен начин се доказаха тези увреждания, подробно описани в съдебно-
медицинската експертиза, които са причинили на пострадалата „Временно
разстройство на здравето неопасно за живота”, т. е. „Разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”. Съдът определи посочените по- горе
размери на обезщетенията на пострадалата по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, но тъй като тя е предявила граждански иск в размер само на 8000 лева,
съдът следва да се ограничи до този размер и да го уважи в пълен размер. Тази
сума от 8000 лева подс. И. дължи на пострадалата И. на деликтно основание и
намира правната си обосновка в материалноправната разпоредба на чл.45 от ЗЗД,
която както бе посочено по- горе повелява, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В този случай също са налице
условията на тази правна норма, които ангажират гражданската отговорност на
подсъдимия И. да заплати на гражданския ищец И.И. обезщетение за неимуществени
вреди, съставляващи Разстройство на здравето неопасно за живота, причинено от
телесните увреждания, както и морални болки и душевни страдания, причинени от блудствените
действия на подсъдимия, извършени с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление. Това разстройство на здравето неопасно за живота е причинено
от действията на подс. И. за сломяване съпротивата на пострадалата И. и извършването
на блудствените действия се явяват деликт по смисъла на гражданското право.
Доказаността на това деликтно правоотношение обуславя основателността на
предявения от пострадалата И. граждански иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от деянието неимуществени вреди. Тези вреди се състоят в уронване
на честта, достойнството и доброто име в обществото на пострадалата, в
причиняването й на разстройство на здравето неопасно за живота, болки,
страдания, психични терзания и негативни емоционални преживявания. Върху
главницата съдът присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва,
считано от датата на увреждането 22.03.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от
момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съдът следва
да осъди подсъдимия И. да заплати на пострадалата И. и сумата от 500 лева,
представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия И. да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата
от 240 лева по сметка на ОД на МВР- С., представляваща разноски по време на
досъдебното производство, сумата от 20 лева в полза на съдебната власт,
представляваща направени разноски в съдебното производство, както и държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 520 лева, 200 лева за
гражданския иск на С.Ч. и 320 лева за гражданския иск на И.И..
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: