№ 141
гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря М. СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500188 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38/ 22.02.2023г. по гр. д. №371/2022 год. ОС- Ловеч е
осъдил “Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, р-н "Витоша", ул. "Околовръстен път" №
260, да заплати на:
- Г. Е. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес гр.Ловеч ж.к.“Младост“
********, сума в размер на 37 964 лв., представляваща платено при начална
липса на основание в периода 29.07.2019г. -15.03.2022г. поради приложение
на признати с влязло в сила съдебно решение- Решение № 260000 от
04.01.2021г. на Районен съд- гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019г., неравноправни
договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и
клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс №
1 от 15.10.2008г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищцата и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея
от датата на предявяване на иска 17.08.2022г. до окончателното й изплащане
на основание чл.86 от ЗЗД, както и разноските по делото в размер на 6 088,56
лв.
- С. К. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес гр.Ловеч ж.к.“Младост“
********, сума в размер на 5 199.34 лв., представляваща платено при начална
липса на основание в периода 19.06.2019г. - 20.01.2022г. поради приложение
на признати с влязло в сила съдебно решение- Решение № 260000 от
04.01.2021г. на Районен съд- гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019г., неравноправни
договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и
1
клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс №
1 от 15.10.2008г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищеца, ведно
със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска 17.08.2022г.
до окончателното й изплащане на основание чл.86 от ЗЗД, както и разноските
по делото в размер на 1 430 лв.
В законният срок решението е обжалвано от “Юробанк България" АД,
чрез юрисконсулт Ч., като неправилно поради необоснованост и
несъответствие с материалния закон и съдопроизводствените нравила.
Изложени са съображения, че неправилно била приета обвързаност от силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение досежно
нищожността на клаузите на чл. 25 и чл. 28 б. „в“ от Договора за кредит както
и идентична клауза на Анекс 1 към него. Съдът не можел да пререшава
въпроса за нищожност на цитираните клаузи, но имал задължение да направи
самостоятелна преценка дали претендираните суми са получени от банката
именно на основание на тези клаузи. Ако това не е така, тяхната нищожност
не обуславяла начална липса на основание за събирането на претендираните
суми и съответно не се пораждало задължение за връщането им. Съдът не се е
произнесъл по изложените доводи: че признатите за нищожни клаузи не
възлагат валутния риск върху кредитополучателя, а само информират за
риска, който носи по силата на обстоятелството, че изплаща кредит в
швейцарски франкове, получавайки доходите си в друга валута; рискът е
поделен между кредитополучателя и банката- рискът от повишаване се носи
от ищците, но рискът от понижаване се носи от ответника; дори клаузата на
чл. 28, буква „в" от процесния договор да е нищожна, от това не следва, че
банката следва да възстанови на кредитополучателя т.нар. валутни разлики,
тъй като тази клауза не създава задължения за кредитополучателя; съгласно
актуалната законова уредба рискът по принцип е за кредитополучатсля, пък
бил той е потребител. ПроглА.ите за нищожни клаузи били с декларативен и
информативен характер и тяхното изключване от договорното съдържание не
променяло нито правното, нито фактическото положение на длъжника.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото и съображенията във въззивната жалба, съобразно правомощията си
по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата си молба до ОС- Ловеч Г. Д. и С. Д. са претендирали
ответната банка да бъде осъдена да им заплати неоснователно платени суми в
резултат от приложение на нищожни/ неравноправни договорни клаузи по
Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008г. в швейцарски франкове,
прехвърлящи изцяло валутния риск върху тях, за периода 19.06.2019г. до
настоящия момент. Посочили са, че с Решение № 260000 от 04.01.2021г. по
гр.д. № 2303/2019г. на РС- Ловеч, влязло в сила на 18.05.2022г., е проглА.а
нищожността на чл.25 и 28 б. „в“ от този договор за кредит и „Юробанк
България“ АД е осъдена да заплати на Г. Д. сумата 6 137,30 лева, а на С. Д.
сумата 12 157,92 лева, представляващи платено при начална липса на
основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи,
прехвърлящи валутния риск върху ищците, както и на основание чл. 86 от
2
ЗЗД законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата
молба - 17.06.2019г. до окончателното й плащане. Посочено е също, че с
Решение №329783/02.02.2018г. по гр.д.№42961/2016г. на СРС по договора за
кредит е присъдена на Г. Д. сумата 5878,06 шв.фр., представляваща платена
без основание за периода 16.08.2011г.- 29.07.2016г. начислена договорна
възнаградителна лихва над уговорената.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, размера на които е
установен със заключението на приетата пред него експертиза, като е
изложил, че претенцията касае връщане на недължимо платено по договор за
кредит, клаузите на чл.25 и чл.28 б.“в“ от който са обявени за неравноправни
с влязло в сила съдебно решение № 260000/04.01.2021г. на ЛРС по гр.д. №
2303/2019г., водено между същите страни и със същият предмет, но касаещ
друг период от време- м.юни 2014г.- м.юни 2019г. ОС- Ловеч е посочил, че
силата на пресъдено обхваща и последващият период от време, предмет на
настоящото производство- 29.07.2019г. -15.03.2022г. по иска на Г. Е. и
19.06.2019г. - 20.01.2022г. относно иска на С. Д., като спорът, разрешен с
влязло в сила решение досежно обявяването на клаузите за прехвърляне на
валутният риск за неравноправни, не следва да се пререшава.
Претендираните от ищците суми са заплатени на банката в изпълнение на
клаузи на договора, които са обявени за неравноправни, поради което
исковете по чл.55 ал.1 пр. ЗЗД са основателни в установеният от експертизата
размер.
Решението в обжалваната част е правилно.
С оглед влязлото в сила решение № 260000 от 04.01.2021г. на РС- Ловеч
по гр.д. № 2303/2019г /влязло в сила на 18.05.2022г./ към настоящия момент
спорът относно действителността на част от клаузите по процесния договор и
анекс 1/15.10.2008г. към него е разрешен със сила на присъдено нещо.
ПроглА.и за недействителни на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД са клаузите по чл. 25
от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. „в“ от Договора за кредит и
идентична клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008г. към същия предвиждащи, че
курсовите разлики са за сметка на кредитополучателя при погасяване във
валута различна от посочената в договора и е заявено съгласие и знание за
поемане на валутният риск за негова сметка. Присъдени са на осн. чл. 55 ал.1
пр.1 ЗЗД: на Г. Д. сумата 6 137,50 лева- платено при начална липса на
основание поради приложение на неравноправните договорни клаузи,
прехвърлящи валутният риск върху ищцата, ведно с лихвата от 17.06.2019г.,
а на С. Д.- сумата 12 157,92 лева.
Ищците са твърдяли, че в резултат на тези недействителни клаузи са
надвнесли за последващ период до погасяване на кредита на 15.03.2022г.: Г.
Д. е надвнесла сума в общ размер на 37 964.02 лв. за периода 29.07.2019г. до
15.03.2022г., а С. Д. е надвнесъл сумата 5 199.35 лв. за периода 19.06.2019г. -
20.01.2022г.
Настоящият състав намира, че изводът за това налице ли е надплащане
следва да бъде направен при съпоставката между заплатеното в рамките на
исковия период и дължимото за този период съобразно действителните
уговорки по договора и споразуменията към него. Само при положителна
величина на разликата между тези две стойности ще има плащане без
основание и същото ще подлежи на връщане от обогатилия се, на основание
3
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , тъй като предмет на този иск е връщане на
неоснователно разместените имуществени престации, т. е. на това което
реално е напуснало патримониума на престиращия и неоснователно е
увеличило патримониума на получилия го.
Към настоящия момент, съгласно заключението на вещото лице,
процесният кредит е погА.- на 15.03.2022г. с платежно нареждане по сметката
на Г. Е. Д. е нареден превод за 104 750 лв. с наредител Ивелина Добрева
Кръстева и основание окончателно погасяване на кредит на Г. Е. Д. 3037 R
2008. Посочва се, че с преводно нареждане същия ден сумата от 104 750 лв.
по курс CHF/BGN 1,91 е превалутирана и с получените 54 842,93 CHF
окончателно са погА.и просрочени лихви, просрочени главници, такси,
лихви, такси за обслужване на сметки /извлечение по сместовен влог на Г. Е.
Димитирова от 15.03.22г. до 18.03.22г./.
Вещото лице е установило от приложения погасителен план, че размера
на кредита е 126 796 лв или равностойността на 100 000 CHF в този момент, с
краен срок на издължаване на кредита 252 месеца, с анюитетни вноски в
размер на 1294,36 лв. месечно. Изчислено е, че за 21 години
кредитополучателя трябва да плати общо главница, лихви, такси и
комисионни в размер на 326 179,45 лв., от които главница 126 796 лв., лихви
178 614,26 лв., такси 20 769,18 лв. Ако кредитът е бил разрешен в евро, то
кредитополучателят е трябвало да получи 64 830 евро, равностойността на
100 000 CHF с анюитетни вноски от 535,83 евро на месец или за целят период
на кредита при редовни вноски кредитополучателят ще внесе общо 135 028,72
евро или 264 093,22 лв. от които главница 64 829,82 евро, лихви 59 579,77
евро и такси 10 619,12 евро.
Съдът кредитира заключението на вещото лице дало отговор на
въпросите относно начина и размера на направените погашения в периода
предмет на настоящото производство, изчислени в швейцарски франкове по
курса на лева към франка към датата на усвояване на кредита и за това какво
би се дължало за същия този период съобразно действителните уговорки
между страните: вноските по жилищния кредит от съдлъжника С. К. Д. от
19.06.2019г. до 20.01.2022г. са в размер на 8 553.06 CHF, а в лева - 16 059.76
лв., а Г. Е. Д. за същия период е внесла 59 893.52 CHF, в лева -114 015.00 лв.
или общо по кредита за периода от 19.06.2019г. до 15.03.2022г. са внесени 68
446.58 CHF или 130 074.76 лева при изчислен осреднен курс CHF/BGN -
1.8421 до 15.03.2022г. Ако остатъкът по кредита се изчисли по курса на лева
към франка към датата на усвояване на Договора за кредит - 1.26977, тогава
погА.ите от С. К. Д. за периода 19.06.2019г. до 20.01.2022г. 8 553.06 CHF х
1.26977= 10 860.42 лв., а внесените от Г. Е. Д. за периода 29.07.2019г.-
15.03.2022г. 59 893.52 CHF х 1.26977 = 76 051.00 лв. Следователно: 16
059.76лв. -10 860.42 лв. = 5 199.34 лева внесени повече от С. К. Д. и 114
015.00 лв. - 76 051.00 лв. = 37 964.00 лв. внесени повече от Г. Е. Д..
Гореизложеното обуславя и крайния извод на съда, че предвид
проглА.ата недействителност на отделни клаузи от процесния договор за
кредит, в периода 19.06.2019г. до погасяването му 15.03.2022г. е налице
надвнасяне на суми от страна на ищците в посочените по- горе размери, за
които и първоинстанционният съд е приел, че следва да бъдат възстановени
на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД.
4
Поради съвпадане на крайния резултат относно изхода от спора с
постановения такъв от първоинстанционния съд, постановеното от него
решение в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
На основание гореизложеното неоснователни са възраженията във
въззивната жалба, вкл. за неправилно приета обвързаност от силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение досежно нищожността
на клаузите на чл. 25 и чл. 28 б. „в“ от Договора за кредит както и идентична
клауза на Анекс 1 към него.
С оглед на разпоредбата на чл.297 ГПК така постановеното Решение №
260000 от 04.01.2021г. по гр.д. № 2303/2019г. на РС- Ловеч е задължително за
настоящото производство, поради което въпросът за нищожността на
посочените клаузи е вече решен със сила на присъдено нещо. Няма спор, че
ищците се явяват потребители по смисъла на пар.13 т.1 ЗЗП и намират
приложение защитните разпоредби на ЗЗП. Постановеното влязло в сила
решение на РС- Ловеч се ползва с обвързваща съда сила относно
установената нищожност на клаузите от договора. Съгласно задължителната
практика на ВКС, изразена в т. 18 от ТР № 1/2001г. ОСГК, със сила на
пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното
материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното
основание /чл.298 ГПК /. Обективните предели на силата на пресъдено нещо
са очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя
вида и размера на търсената защита. Поради това диспозитивът на решението
представлява източник на силата на пресъдено нещо. В мотивите към
решението се съдържат редица констатации относно доказателствените и
правнорелевантните факти, които обосновават изводите на съда, те са
обхванати от спорния предмет, разрешен с диспозитива на решението.
Произнасянето по нищожността на клаузите от договора касаещи валутният
риск по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД е част от предмета на иска по производството в
РС- Ловеч, чието решение е влязло в сила и касае период преди процесният
/касае периода м. юни 2014г.- м. юни 2019г., а процесният е от 29.07.2019г.
до погасяване на кредите 15.03.2022г./. Следователно, по този въпрос се
формира сила на присъдено нещо.
По разноските: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се
дължат разноски. Същият следва да заплати разноски: на Г. Д. сумата 4 450
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС; на С. Д.
сумата 990 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/ 22.02.2023г. по гр. д. №371/2022 год.
на ОС- Ловеч в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н "Витоша", ул. "Околовръстен
път" № 260, да заплати на Г. Е. Д. ЕГН **********, сумата 4 450 лева-
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н "Витоша", ул. "Околовръстен
път" № 260, да заплати на С. К. Д. ЕГН **********, сумата 990 лева-
разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6