РЕШЕНИЕ
№ 3078
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330103630 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Т. К. М., ЕГН: **********, против „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, с която е предявен иск с правна квалификация по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните, бил сключен договор за
потребителски кредит от ***** г. Съгласно чл. 9 от договора, ищцата дължала заплащане на
такса за бързо разглеждане в размер на 314,89 лева и такса динамично плащане в размер на
450 лева. Счита, уговорките за дължимост на двете предвидени в договора такси за
нищожни, като неравноправни. Клаузите имали неравноправен характер по смисъла на чл.
144, т. 9 ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на ответника, без реално
същият да е извършил конкретна услуга, като таксите представлявали и скрит разход по
договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускане и усвояване на
кредита и на практика имали за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че в договора липсвала яснота как се формирал ГПР, като не ставало ясно
дали таксата за бързо разглеждане и такса за динамично разглеждане била включена в ГПР.
Намира, че посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика” съгласно чл. 68 д, ал.1 и ал. 2, т.1 ЗЗП.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите от договор за кредит от ***** г., сключен с „Би Енд Джи Кредит“
ООД, предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане и такса динамично плащане на
договора за кредит, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата молба
и приложенията към нея, да са му редовно връчени. За ответното-дружество не се явява
1
процесуален представител и на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират
доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от
**** г. и пълномощно.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
От пълномощника на ищеца е постъпила молба /приложена на л. 24 от делото/ за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е
редовно призовано и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител
на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 50 лева.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
осъдителния иск тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004
г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева за всеки от двата обективно съединени иска.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. К. М., ЕГН: **********, с
адрес в гр. П., ул. „Т. м.“ № * и от друга страна „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., че клаузите от договор за
кредит от **** г., предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане и такса динамично
плащане на договора за кредит са нищожни, като противоречащи на принципа на добрите
2
нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.
К. Б. и С. И. Г. да заплати на Т. К. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Т. м.“ № *
сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.
К. Б. и С. И. Г. да заплати на адв. Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Т. К. М., безплатно
процесуално представителство по двата обективно съединени иска, в размер на общо 600
лева (шестотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3