РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 54428
гр. София, 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20221110111556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ... срещу ЛЮБ. СП.
Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 658,41 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 504148/09.03.2021 г., сумата от
650 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за забава и направени разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по сключен между страните договор за потребителски
кредит № 504148/09.03.2021 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
В конкретния случай се касае за сключен договор за потребителски кредит между
длъжника и „Сити Кеш“ ООД. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата
1
и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на
гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
С клаузата на чл. 8 вр. чл. 6 от договора за потребителски кредит е вменено
задължение на кредитополучателя в тридневен срок от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител –
отговарящ на определени условия, като в случай, че това не бъде изпълнено
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1013,46 лв. С клаузата на чл. 12 от
договора вр. чл. 21, ал. 7 ОУ кредитополучателят се задължава да заплаща таксите,
определени съгласно Тарифа за таксите на „Сити Кеш“ ООД, които в настоящия случай са
оценени от кредитора на 25 % от главница по договора за кредит и се изразяват в разходи за
събиране на просрочени вземания. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договор за
потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /какъвто
характер имат предявените вземания/, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19,
чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази
връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 60,18 лв. за държавна такса и над 34,85 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ... срещу ЛЮБ. СП. Т., ЕГН ********** в частта му за
сумата от 658,41 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 504148/09.03.2021 г., сумата от
650 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за забава и направени разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по сключен между страните договор за потребителски
2
кредит № 504148/09.03.2021 г., както и в частта за разноските над сумата от 60,18 лв. за
държавна такса и над сумата от 34,85 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3