Решение по адм. дело №1014/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на „Инса ойл“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Раковски, [улица], представлявано от управителя Г. Я. С., против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-95 от 25.04.2024г. на ВР.И.Д. П. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Твърди се незаконосъобразност на оспореното разпореждане като издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в пропуск да се изпълни задължението за уведомяване по чл.26 АПК, при което оспорващото дружество е било лишено от възможността да участва като страна в производството – нарушение на чл.34 АПК.

Поддържа се и становище да липсват фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Посочено е, че не са отразени конкретни данни за равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите по чл.2 ал.1 ЗЗНН за предходната година, съгл. чл.14 от закона, нито данни за равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година. Заявено е, че в разпореждането е посочено да е взета предвид информацията по чл.4 ал.2 и ал.3, ал.5 т.2 б.“а“, б.“б“, подбуква „бб“, б.“в“, обстоятелствата по чл.12 ал.4 и чл.14 ЗЗНН, докладна записка № 2550/22.04.2024г. и изчисления по „Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт“, издадена на основание чл.8, ал.2,т.1 от ЗЗНН /Методиката/ и „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА“ДРВВЗ“, за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 ЗЗНН, които изчисления не се съдържат в разпореждането и не са приложени към него. Не е посочен и начина на изчисляване на нивата на определения запас. Оттук се твърди, че разпореждането не е мотивирано. Твърди се, че разпореждането не съдържа данни за спазване на чл.12 ал.2 ЗЗНН, която разпоредба изисква да се определи коя е по - голямата от двете величини – равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите или равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната. Поддържа се и противоречие на административния акт с материалния закон, тъй като неправилно е изчислен средно дневния нетен внос и вътрешнобщностните пристигания на нефт и нефтопродукти и средно дневното потребление на нефтопродуктите на територията на страната през предходната 2023г. по реда на чл.14 и 15 от закона, като се твърди неправилно прилагане на утвърдената методика. Оспорва се размерът на определените нива на запас за извънредни ситуации, които дружеството трябва да създаде и съхранява. Възразява се, че разпореждането е постановено в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като не са отчетени вредите, които ще бъдат нанесени на дружеството от неправилно изчислените и увеличените нива на задължителните запаси за извънредни ситуации, които следва да бъдат създадени, съхранявани и обновявани изцяло със собствени средства. От страна на административния орган не са взети предвид стойността на нефтопродуктите, които следва да се заделят като запас и възможностите на дружеството да осигури чрез наличните си средства и активи тази стойност. Прави се възражение, че изпълнението на разпореждането непропорционално засяга интересите на дружеството поради липсата на достатъчно средства за създаване и поддържане на запаса и поради липсата на възможности за съхранение на запаса във всички налични складове. Твърди се, че на дружеството се налага принуда, ограничаваща свободното използване на ресурсите, с които разполага, тъй като го задължава да предприеме мерки, които могат да доведат до значителни разходи и до риск за икономическото му оцеляване.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представя се подробна писмена защита.

Претендират се разноски.

Ответникът, П. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, чрез процесуален представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на оспорваното разпореждане.

Представя се подробна писмена защита.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства (писмените към жалбата, административната преписка и приетите по делото заключения по основна и две допълнителни експертизи), приема за установено следното:

Жалбата е подадена на 14.05.2024г. Оспореното разпореждане е връчено на 30.04.24г./известие за доставяне на лист 295 от делото/. Следователно, жалбата е подадена в изискуемия 14-дневен срок, от адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси се засягат се него и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното Разпореждане са определени на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024г.-30.06.2025г. по видове, съгл. чл.2 ал.1 ЗЗНН: нефт – 5 949,465 тона; автомобилни бензини – 2 653,126 тона; газьоли – 41 163,178 тона; разпоредено е на търговското дружество да създаде така определените му нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества до 1 юли 2014 г. при спазване условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН; разпоредено е също дружеството да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни 2025 г.; разпоредено е и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации.

Оспореното разпореждане е издадено на основание чл.8 ал.2 т.3 и ал.3, чл.12, чл.14 и чл.23 ЗЗНН. В обстоятелствената част на административния акт са отразени документи, съдържащи фактически основания, както и регламентиращи способите и реда за определяне на нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024г. – 30.06.2025г. по видове съгл. чл.2 ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ : предоставената информация по реда на чл.4 ал.2 и ал.3, ал.5 т.2 б.“а“ – 4 754 706,063 тона, подбуква „бб“ – 0,061/средно производство на нефта, представляващо използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии/; б.“в“ – 4 113 594 тона/ изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната година, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки“, определен в глава 3.2.2.11 от приложение В към Регламент /ЕО/ № 1099/2008; докладна записка № 2550/22.04.2024 г.; индивидуалното участие на „Инса ойл“ЕООД в нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива в равностойност на нефт, изчислено в съответствие с чл.14 от ЗЗНН по формула 1б и/или по формула 2 от Методиката, съобразно осъществените от дружеството дейности по ЗЗНН през 2023 г.; делът на участие на дружеството в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица, изчислен в процент на основание чл.7, ал.1, т.7а във вр.с чл.12, ал.4, изреение първо от ЗЗНН по Формула 3 от Методиката; общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, което следва да бъде създадено от задължените лица за периода 01.0.2024 г. – 30.062025 г. – 781 595,517 тона, изчислено на основание чл.12, ал.2 от ЗЗНН за обезпечаване на 60 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания по Формула 6 от Методиката; индивидуалното ниво на запаси за извънредни ситуации на „Инса ойл“ЕООД, изчислено по Формула 7 от Методиката; „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задълженит лица и ДА“ДРВВЗ“ за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътренообщностни пристигания на нефт и неефтопродукти, съгласно чл.12 от ЗЗНН“, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ.

Не се спори, че дружеството жалбоподател е вписано в регистъра на задължените лица за процесния период, които през 2023г. са внасяли и/или осъществявали вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и/или тежки горива. Няма спор и по това,че жалбоподателят е задължено лице в обхвата на дефинираното от закона понятие - §1 т.11 ДР ЗЗНН.

Дружеството е представило на П. на ДА ДРВВЗ Справка -декларация по чл.4 ал.1 и ал. 2 ЗЗНН /л.316 и сл./

Извършена е проверка, обективирана в Констативен протокол № 982/10.04.2023г. относно предоставената информация по реда на чл.4 от ЗЗНН – л.338 и сл.

В докладната записка от 22.04.2024г./лист 513/ относно нива на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ЗРВВЗ следа да поддържат за периода 01.07.2024г. – 30.06.2025г., е описана, разгледана и анализирана информация за 2023 г, получена от : задължените лица по чл.4 ал.2 ЗЗНН, от А. М. /чл.4 ал.3 ЗЗНН/ и в констативните протоколи, както и от НСИ /чл.4 ал.5 т.2 ЗЗНН/. Извършен е сравнителен анализ на изчислените общи количества ЗИС от нефт и нефтопродукти, които трябва да се поддържат от задължените лица. Изчислено е общото участие на всички задължени лица, посочено е общото ниво на ЗИС от нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт, което ДА ДРВВЗ следва да поддържа за същия период в Таблица 2 от докладната записка. Посочено е още, че съгласно т.4 от Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляването на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното й ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл.4,ал.5,т.2,б.“в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти, спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти.

За установяване правилността на констатациите на администрацията във връзка с възраженията на жалбоподателя, по делото беше допусната съдебно икономическа експертиза, заключението на която (основно и допълнителни) съдът кредитира като компетентно изготвено. На база на събраните по делото доказателства и административната преписка, вещото лице П. прави изчисление на равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и тежките горива през предходната календарна година /2023г./

Посочва се, че равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и тежките горива е 4 754 706 тона. Среднодневният нетен внос и ВОП, изчислен при 365 дни в годината е в размер на 13 027 тона. Посочено е, че нетният внос и потреблението се изчисляват от НСИ на база общовалиден за ЕС макет, утвърден от Евростат и е цитирана нормата на чл.4 ал.5 т.2 ЗЗНН. Изчислението е основано на стъпки 1-5 от данните на НСИ, описани подробно на стр.2 и 3 от заключението.

Относно равностойността на годишно потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г. за територията на РБ, същата се изчислява на 4 064 978тона.

Среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2023г. за територията на РБ, изчислено при 365 дни в годината, е в размер на 11 270 тона.

Среднодневният нетен внос и ВОП на нефтопродукти, според вещото лице, е 13 026,592 тона.

Среднодневното потребление на нефтопродукти е 10 270,121 тона.

Общото количество на ЗИС въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2023г., според експерта е 1 172 393,260 тона, а въз основа на 61 среднодневно потребление на територията на страната е 687 477,353 тона.

Изчисленията на вещото лице съвпадат с тези на ответната администрация, но едва посредством експертното заключение става ясно как са правени тези изчисления, което означава, че оспореното разпореждане е немотивирано. Видно от преписката е, че отсъстват изчисления, въз основа на които са определени нивата на запаси за извънредни ситуации на жалбоподателя, а е посочен само крайния резултат. Приложимите формули от ползваната методика се посочват едва от вещото лице в хода на съдебното производство. В случая изчисленията са част от мотивите на разпореждането със съществено значение относно количествата на определените индивидуални нива на ЗИС за адресата на акта. Така, за съда единствената възможност да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му и при липсата на конкретни изчисления, остава експертното заключение, с което на практика се стига до допълване мотивите на административния орган.

С оглед на това се налага извод за немотивираност на оспорваното разпореждане. Включените в акта мотиви, включително и тези в съпровождащите го документи, са твърде общи и не разкриват в достатъчна степен волеизявлението на административния орган по отношение елемента – количество на определените ЗИС.

Освен посоченото, при преценка на двете допълнителни заключения на ВЛ, които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени, се налага и извода, че посредством процесното разпореждане се нарушава чл.6 АПК. В случая непропорционалният характер на задължението е свързан със създаване на значителен риск за оцеляване на дружеството. Съгласно чл.3, ал.4 ЗЗНН „Задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации“. Също така следва да се отчете обстоятелството, че нито в ЗЗНН, нито в друг нормативен акт е предвиден компенсаторен механизъм или начин на обезщетяване на дружествата за понесените от тях разходи, респективно вреди при изпълнение на задължението да формират запас за извънредни ситуации. Следователно цялата финансова тежест по формиране на запаса се поема от дружеството и остава за негова сметка, без наличие на възможност за получаване на обезщетение. В конкретния случа финансовата тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на процесното разпореждане създава значителен риск за неговото икономическо оцеляване, което е признак за непропорционалния характер на задължението. Този извод се налага на база съпоставка между финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса разходите и вредите, което дружеството ще понесе при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализирана печалба за предходна финансова година, наличен оборотен капитал, възможност за създаване на запаса в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори.

Съгласно чл.30 ЗЗНН запасите за извънредни ситуации могат да се съхраняват от задължените лица само в лицензирани складове, регистрирани като такива по реда на чл.38 от ЗЗНН. Съгласно чл.18 ЗЗНН възможностите на задължените лица за формиране на запас са: чрез съхранение в собствен лицензиран склад или при други съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на територията на страната. От приетите по делото писмени доказателства – 14 броя удостоверения е видно, че „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД разполага със собствени складове, регистрирани по чл.38 ЗЗНН с общ обем от 16 572,652 тона. Определените количества запас за извънредни ситуации на дружеството са в общ размер от 49 765,769 тона. От тези данни е видно, че за дружеството е налице обективна невъзможност да изпълни Разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове по чл.38 ЗЗНН, тъй като не разполага с такива в посочения обем. Така наличната на дружеството вместимост от 16 572,652 тона е с около 66% по-малка от общия обем на определения на дружеството запас за извънредни ситуации от 49 765,769 тона. Т.е., дори да запълни всички свои собствени складове, „ИНСА ОЙЛ” ЕООД не би могло да изпълни Разпореждане № Р-12-95 от 25.04.2024 г. на ВР.И.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ДА „ДРВВЗ” гр. София. Тази съпоставка показва, че единствената възможност за „ИНСА ОЙЛ” ЕООД за създаване на запас за извънредни ситуации е да вложи определените му количества запас в регистрирани складове за съхранение на запаси от нефт и нефтопродукти, собственост на други съхранители /външен съхранител/, с който да сключи договор за съхранение и да заплаща ежемесечно наем за този склад. Възможните варианти за такъв тип съхранение по реда на чл.18, ал.1 т. 1 от ЗЗНН са два: 1. Дружеството да наеме от външен съхранител, находящ се на територията на страната, лицензиран обем и гориво за срок от една година. 2. Дружеството да наеме от външен съхранител, находящ се на територията на страната, само на лицензиран обем за срок от една година и да вложи там собствено гориво.

Останалите възможности за формиране на запаса по реда на чл. 18, ал. 1, т.2 и т.З от ЗЗНН, при съхранители, които се намират извън територията на страната, не са приложими за случая, тъй като от събраните по делото доказателства във връзка с производството по спиране на предварителното изпълнение на процесното Разпореждане се установи, че тези съхранители не разполагат със свободни обеми, които да отдават под наем.

От допълнителното заключение на приетата СИЕ е видно, че:

При вариант 1 /наемане на лицензиран склад и гориво/ дружеството ще следва да заплати наем за срока на съхранение в размер на 11 696 805.49 лева без ДДС - или 14 036 166 лева с ДДС, която сума е невъзстановима.

При вариант 2 /наемане само на лицензиран склад и влагане на собствено гориво/ дружеството ще следва да заплати само наем за срока на съхранение в размер на 11 346 595.33 лева без ДДС. Към този разход следва да бъде прибавен и разхода за привличане на кредитен ресурс за закупуване на горивото. Необходимостта от привличане на такъв ресурс се установява от съпоставката между размера на средствата, необходими за закупуване на горивата, определени като запас за извънредни ситуации и оборотния капитал на дружеството. От отговора на въпрос № 8 от приетото по делото основно заключение се установява, че пазарната стойност на нефтопродуктите, които дружеството следва да закупи и съхранява като запас за извънредни ситуации е в размер на 86 607 240.11 лева към 30.06.2024 г. От отговорите на въпрос № 9 от основното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството са в размер на 32 165 000 лева, от които 9 022 00 лева собствен оборотен капитал и 23 142 985 лева свободни за усвояване кредити. От гореизложеното е видно, че наличните финансови средства на дружеството, както и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на запас за извънредни ситуации. Същите са около 2.7 пъти по-малки от средствата, необходими само за закупуване на горивата за запас. От заключението на в.л. П. се установява, че не само наличните финансови средства на дружеството не се достатъчни за формиране на запаса, но и нетния оборотен капитал на дружеството също не е достатъчен за изпълнение на Разпореждането. Нетният оборотен капитал на дружеството към 31.12.2023 г. е в размер на 12 342 400 лева. т.е. дори дружеството да разпродаде всичките си активи, то получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Т.е., за да се изпълни процесното разпореждане е необходимо дружеството да привлече оборотен капитал под формата на кредит в размер на 86 607 240.11 лева. От допълнителното заключение на СИЕ е видно, че лихвите и таксите, които дружеството следва да заплати за обслужване на такъв кредит за срок от една година са в размер на 4 460 272.92 лева и то при приет по-нисък размер на лихва и такса по такъв кредит. Или общото разхода за формиране на запас при този вариант /наем, лихви и такси/ е в размер на 15 806 868.19 лева, която сума също е невъзстановима. Следва да се има предвид, че вариант 2 от заключението установява само една хипотетична възможност, тъй като получаването на такъв кредит е практически невъзможно, както е посочено и от вещото лице. Дружеството не разполага с активи, които да обезпечат кредит в този размер, поради което следва да се вземат предвид изчисленията по вариант 1 от заключението.

От посочените изчисления е видно, че:

при Вариант 1, за да изпълни задължението за формиране на запас за извънредни ситуации, дружеството ще следва да направи невъзстановим разход в размер на 11 696 805.49 лева без ДДС.

при Вариант 2, за да изпълни задължението за формиране на запас за извънредни ситуации, дружеството ще следва да направи невъзстановим разход в размер на 15 806 868.19 лева без ДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че този разход е непропорционален спрямо икономическо състояние на дружеството. От отговора на въпрос № 10 от основното заключението на СИЕ се установява, че реализирана от дружеството печалба от дейността му за предходната 2023 г. е в размер на 12 452 000 лева. Или, за изпълнение на задължението за формиране на нивата запас за извънредни ситуации, дружеството трябва да вложи почти цялата си печалба при Вариант 1, като практически неговата дейност ще се ограничи единствено до формиране на приходи за изпълнение на това задължение. При Вариант 2, реализираната от дружеството печалба за предходната 2023 година няма да е достатъчна да покрие разхода по формиране на запаса, а дружеството ще трябва да вложи допълнителни още над 3 354 000 лева. Следва да се има предвид, че определеното количеството запас за извънредни ситуации за 2024 г. е функция на реализираните горива през предходната 2023 г. Следователно задължението за формиране на този запас следва да може нормално да бъде поето само чрез влагане на пропорционална част от печалбата. В случая е точно обратното - почти цялата реализирана печалба следва да се вложи за изпълнение на това задължение. На практика вмененото задължение на дружеството по формиране на запас за извънредни ситуации обезмисля неговата икономическа дейност, тъй като му създава задължения, които не могат да бъдат понесени, което прави непропорционална процесната намеса от страна на АО. Обстоятелството, че дружеството не е в състояние да понесе този невъзстановим разход неминуемо ще се отрази отрицателно на неговото финансовото състояние и ще се създаде риск за икономическото му оцеляване. Посочените последици доказват непропорционалния характер на задължението, което е основание за отмяна на обжалваното Разпореждане.

Непропорционалният характер на задължението за създаване на запас е налице и при изчисления, направени във второто допълнително заключение на назначената по делото СИЕ. В това заключение вещото лице е посочило, че разхода за съхранение на 50% от запаса в други държави членки е в размер на 2 375 499.72 лева без ДДС или 2 850 598 лева с ДДС. Към тази сума следва да се добави и разхода за съхранение на останалите 50% от запаса в страната.

При Вариант 1 на изчисленията, тези разходи са в размер на 5 848 402 лева. Или общо разходи по съхранение в размер на 8 699 000 лева.

При Вариант 2 на изчисленията, тези разходи са в размер на 7 903 434 лева. Или общо разходи по съхранение в размер на 10 754 032 лева.

Следва да се има предвид, че изчисленията за разхода при съхранение на 50% от запаса в други държави членки са чисто хипотетични, тъй като от доказателствата приложени в производството по спиране на изпълнението е установено, че такава възможност за съхранение не е реално налице, поради липса на свободни вместимости и при тези съхранителите. Дори и хипотетични, тези изчисления на разхода по съхранение също показва непропорционалният характер на задължението за създаване на запас. И при тези изчисления е видно, че дружеството следва да вложи почти цялата си печалба от предходната година, за да изпълни задължението по създаване и съхранение на определения му запас. Изводът е, че събраните по делото доказателства показват, че в конкретния случай, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на жалбоподателя, вкл. съществено би засегнало неговото конкурентно положение. Констатацията представлява признак за непропорционалния характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение. Принципът на съразмерност по см. на чл.6 АПК и дължимата пропорционалност по см. на съображенията от т.89 на Решение на СЕС от 30.04.2024 г по съединени дела С-395/22 и С-428/22 изисква преценка на установените факти за всеки конкретен случай. В тази връзка преценката изисква съпоставка между финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализирана печалба за предходната финансова година, наличен оборотен капитал, възможност за създаване на запаса в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори. Резултатът от тази съпоставка е представен цифрово в СИЕ и обосновава извод за финансова тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на разпореждането - създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване.

Изводът дотук е, че се касае за немотивиран административен акт, изпълнението на който е невъзможно за неговия адресат или, в случай, че бъде изпълнен, това ще постави в риск съществуването му.

Липсата на мотиви проличава в хода на разглеждане на експертното заключение, каза се, посредством което именно става възможно да се разбере механизмът на определяне на дължимите нивата на ЗИС.

Относно изпълнението, видно от събраните по делото доказателства, включително и представените в хода на производството по искането за спиране, адресатът на административния акт, при липсата на достатъчни собствени складови наличности, е положил усилия да намери възможности за съхранение на определените с разпореждането запаси за извънредни ситуации чрез отправени запитвания. Същите подробно са разгледани с определение на съда № 5466 от 18.06.2024г., оставено в сила с определение на ВАС № 9476/15.08.2024г.

Установи се, че за формирането на определения запас от задълженото дружество ще се изискват свръх възможностите му финансови ресурси.

Действително, нито вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, нито разходите за това са обстоятелства, които са релевирани от законодателя като определящи обстоятелства при определянето на конкретните нива на запаси за извънредни ситуации, но тук идва нормата на чл.6 ал.2 и ал.5 АПК, въвеждаща принципът за съразмерност и пропорционалност на степента на засягане на правата и законните интереси на адресата на акта спрямо защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел.

От друга страна, финансовата възможност на задълженото лице по ЗЗНН също не е критерий за определяне нивата на ЗИС, но пряко влияе върху изпълнимостта на постановеното разпореждане. Обективно неизпълняемият административен акт е незаконосъобразен, тъй като от същия не могат да възникнат целените последици. В тази насока, дори оспореното разпореждане да не противоречи на целта на закона и определените с него задължения да са в точно установен от закона размер и при отсъствие на правно установена за административния орган възможност, определеният размер да бъде намален – обективната му неизпълняемост води до извод за формално издаване на акта без гарантирана възможност за изпълнението му, при отчитане на спецификата на регламентираното административно производство, което дължи гарантиране осъществяването на преследваната със закона значима цел.

Всички установени данни относно пазарната стойност на нефтопродуктите, нетния оборотен капитал на задълженото лице, средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба, вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, водят до несъмнен извод за прекомерност на вменените задължения и за неизпълнимост на същите.

Предвид определените количества запас за извънредни ситуации и общата вместимост на всички лицензирани складове на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, регистрирани по реда на чл.38 ЗЗНН се установи, че е обективно невъзможно изпълнение на разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове.

Невъзможността за изпълнение на вмененото задължение се обосновава и в хода на производството за спиране на предварителното изпълнение, в рамките на което се установи и липсата на други собственици на регистрирани складове, при които да се приемат за съхранение разпоредените запаси от нефт. Така, видно е, че след връчване на оспореното разпореждане, от дружеството са предприети действия за създаване на определените с оспореното Разпореждане количества запаси за извънредни ситуации, като съгл. ЗЗНН запасите могат да се съхраняват от задължените лица само в лицензирани складове, регистрирани по реда на чл.18 ЗЗНН и съгл. тази норма възможностите на задължените лица за формиране на запас са – чрез съхранение в собствен лицензиран склад или посредством влагането на определеното количество запас от нефтопродукти при външен съхранител – друго лице, което разполага с лицензиран склад. Тоест, налице е фактическа установеност за липса на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по см. на чл.18 ал.1 т.1 ЗЗНН.

Следва да се съобразят с оглед на изложеното и мотивите по т.89 от Решение на СЕС от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22.

Видно от същото е, че следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. В случая не е извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, но се установи, че такава не е необходима, тъй като от експертното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации. Заключението установи също, че и нетния оборотен капитал на дружеството не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, защото дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Оперативната вместимост на всички складови обеми на задълженото дружество е по-малка от необходимата за заемане на определените количества, което означава, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми.

Каза се, възможността на дружеството – жалбоподател да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗНН, представлява начин за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане, но изпълнението на тази възможност посредством двата способа „е свързано с по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги – в чл. 18, ал. 1 от ЗЗНН изрично е предвидено, че делегирането се осъществява за сметка на задълженото лице“. Нормата на чл. 3 ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива, тъй като последицата е свързана с евентуална невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити, загуба на клиенти и позиции на пазара. Дори в хипотеза на финансово осигуряване на необходимите средства за създаване на определените с разпореждането нива на запаси посредством заемни средства и/или допълнителни кредити – дружеството следва да запълни наличния си резервоарен парк само с определените количества запаси, които е длъжно да съхранява за срок от една година. Това обективно би изключило възможност за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Невъзможността за дейност или силното й ограничаване, представлява значителен риск за икономическото оцеляване на конкретния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение.

Тоест, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск. Следователно, налице е признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм.

Ето защо оспореното разпореждане следва да се отмени, като обективно неизпълняем акт, издаден в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, създаващ риск за икономическото оцеляване на неговия адресат.

В горния смисъл е и практиката на ВАС - решение № 6559 от 17.06.2025 г. по адм.дело № 1388 от 2025 г. по описа на ВАС.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които се констатираха да са в размер на 16 040 лева съобразно списък с разноски (л.699), от които 50 лева ДТ, 1590 лева депозит за СЕ, 14 400 лева заплатен адвокатски хонорар. Като съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитимия интерес, който макар и да не е материален по смисъла на наредбата, е свързан със значителен финансов интерес, и след като отчита съображенията в Решение на СЕС по дело С-438/22г. и разпоредбата на чл. 36 ал. 2 ЗАдв., съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение е обосновано и съответно на осъществената адвокатска защита.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-95 от 25.04.2024 г. на ВР.И.Д. Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София да заплати на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, [ЕИК], гр.Раковски, [улица], представлявано от управителя Г. Я. С., сумата от 16 040 лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.