№ 2521
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130475 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от **** срещу Г. АЛ. ДЖ. за вземания, които включват и сумата от 480 лева, такса ***** за
периода от 28.04.2020 г. до 28.01.2021 г., начислена по Договор за потребителски кредит
„***** № 96754/28.01.2020 г.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В заявлението е посочено, че длъжникът в качеството си на кредитополучател е избрал
опцията да му бъде осигурен Гарант за ползване на кредита от ****, поради което се е
задължил да заплати на **** към ежемесечната му вноска да бъде начислена и такса *****.
Същото се установява и от приложения към заявлението договор за потребителски кредит. В
представените Общи условия, приложими към договора в чл. 8.1 е посочено, че с цел
гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на
кредитодателя към кредитополучателя последния следва да представи лично или по пощата
с препоръчано писмо оригинал на банковата гаранция покриваща пълния размер на
дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 дни след
одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови изисквания
кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума. В чл. 8.2 е
посочено, че предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.
В чл. 8.4 от ОУ е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не успее и не желае да
предостави посочено обезпечение кредитодателят може да предостави на
1
кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант, в който
случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на
избраното от кредитополучателя дружество гарант.
От гореизложеното се установява, че се касае за разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия, без нотариални такси. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 процентни пункта). Тоест лихвите и разходите по кредита в случая не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор за потребителски кредит, предвиждащи
заплащане на разходи над определения лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В случая безспорно е налице нарушаване на императивната забрана по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Освен това съдът намира, че уговаряне на подобна клауза противоречи и на добрите нрави.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че договарянето на такса *****
противоречи на закона, което от своя страна обуславя извод, че е налице пречка за издаване
на заповед за изпълнение за нея по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК. Поради това
заявлението издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тази сума следва да бъде
отхвърлено. Заявлението следва да бъде отхвърлено съобразно отхвърлената част от
вземанията и в частта за разноските. За останалите суми, претендирани със заявлението по
чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8092/28.05.2021 г. от **** срещу срещу Г. АЛ. ДЖ. в частта
за сумата от 480 лева, такса ***** за периода от 28.04.2020 г. до 28.01.2021 г., начислена по
Договор за потребителски кредит „***** № 96754/28.01.2020 г., както и в частта за
разноските за сумата над присъдените до пълния претендиран размер от 329.03 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3