Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260418
гр.Пловдив, 28.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №246 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М.К.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Л.М., съдебен адрес ***, твърди,
че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 02.01.2019 г.
в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“.
Виновен за произшествието е И.И.Ц., който при
управление на л.а.Сеат Алтеа
с рег.№****е предприел маневра завой на ляво, без да спре и да пропусне
насрещно движещ се л.а.Форд Фокус, управляван от В.А.Ч.. Ищецът е пострадал в
качеството си на пътник, седящ на задна дясна седалка в лекия автомобил Сеат Алтеа. За последния
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валиден до 01.10.2019 г., застраховател по който е ответното
дружество. В резултат от произшествието на ищеца са причинени счупвания на
дясната подбедрицата. Извършена е била операция на 02.01.2019 г. с цел наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, тибия
и фибула, при която е поставен специален пирон за тибиална фрактура с цена 1 980 лв., заплатена изцяло от
ищеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от получените
фрактури, както и такива в резултат от лечението и възстановяването на травмите.
Възстановяването е било бавно, трудно и продължително. Ищецът е изпитвал страх
и безспокойство от невъзможността да се придвижва
самостоятелно, както и от възможността да не може да се обслужва напълно сам за
определен период от време и от необходимостта от полагане на грижи за него от
страна на близките му. Освен горепосочения разход за операцията, ищецът е
заплатил общата сума 108,61 лв. за закупуване на медикаменти по проведеното от
него лечение. Твърди се още, че на ответника е изпратена извънсъдебна покана за
заплащане на застрахователно обезщетение, която е изцяло неудовлетворена. Въз
основа на изложените по-горе обстоятелства, е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 70 000 лв. – обезщетение
за неимуществени, и сумата 2 088,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди в
резултат от настъпило на 02.01.2019 г. в гр.Пловдив застрахователно събитие,
ведно със законна лихва от датата на деликта до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, оспорва исковете. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по отношение л.а.Сеат
Алтеа с рег.****към датата на настъпване на процесното ПТП. Не оспорва и настъпването на последното,
както и участниците в него, споменати от ищеца. Оспорва механизма, при който се
твърди да е настъпило произшествието, както и твърдението, че същото е
причинено от виновно поведение на водача на застрахованото МПС. Поддържа, че
произшествието е настъпило в резултат от виновното поведение на водача на
л.а.Форд Фокус В.Ч., която се е движела със скорост 83 км/ч, надвишаваща
установената за населено място скорост от 50 км/ч. Високата и несъобразена от
нея скорост е довела до настъпване на пътния инцидент. Ударът е бил
предотвратим, ако последната се е движела със скорост равна или по-ниска от 50
км/ч. От друга страна, поведението на застрахования при ответника водач не е
било противоправно, в уверение на което е и
обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, липсва и
административно-наказателно такова. Изтъква се още, че отговорността на лицето,
управлявало л.а.Форд не е била застрахована към датата на деликта,
поради което отговорността е на Гаранционен фонд на основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ. При условията на евентуалност се поддържа, че обезщетението се дължи от ГФ
и от ответника при условията на независимо съизвършителство
от водачите на двете МПС. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди се
оспорва и по размер, който според ответника е завишен. По основание и размер се
оспорва и искът за обезщетяване на имуществени вреди. По отношение претенцията
за законна лихва се възразява, че същата не се дължи от датата на деликта, а според особените правила на КЗ, установено за
това. Претендират се деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът твърди, че административно-наказателно отношение със съставяне на
актове за нарушение и наказателни постановления е взето по отношение застрахования
при ответника водач, а така също и по отношение В.Ч., управлявала л.а.Форд
Фокус. Поддържа, че е налице независимо съизвършителство
от страна на И.Ц. и В.Ч., при което последните отговарят солидарно (всеки в
пълен размер спрямо увреденото лице), като застрахованият при ответника водач е
нарушил правилата на чл.20, ал.2, чл.37, изречение първо и чл.47 ЗДвП. Във
връзка с възраженията на ответника по размера на предявения иск за
неимуществени вреди, се допълва, че на ищеца му предстои интервенция по
премахване на поставения при първоначалната операция пирон, както и
рехабилитация, каквато е проведена и след първата операция. Във връзка с
възражението за началния момент на забавата, в допълнителната искова молба ищецът
поддържа, че забавата е настъпила на 21.02.2019 г., когато е получена от
ответника извънсъдебната претенция, респективно съдът приема, че исковите суми
се претендират, ведно със законна лихва от 21.02.2019 г. до окончателното им
плащане.
В отговор на допълнителната
искова молба ответникът оспорва приложеният от ищеца констативен протокол да
установява механизма на произшествието с възражение, че последният не
съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на ГПК. Възразява, че
отговорността на застрахователя е функция от тази на прекия причинител и за
ангажирането й следва да се установят всички предпоставки на деликтната отговорност, в това число вината на причинителя.
Поддържат се възраженията в отговора на исковата молба. Във връзка с иска за
обезщетение за забава възразява и, че не е оказано нужното кредиторово
съдействие. Моли исковете да се отхвърлят, евентуално – да се определи
справедливо по размер обезщетение.
С определение от
21.08.2020 г. като подпомагаща страна на ответника е конституиран Гаранционен
фонд, ЕИК *********, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4. В становище по
основателността на исковете третото лице-помагач поддържа, че исковете са
основателни, като изтъква, че единствена причина за процесното
ПТП е поведението на водача на л.а.Сеат Алтеа, застрахован при ответника. Прави се и възражение за
съпричиняване от страна на ищеца в размер 30 %, който като пътник в л.а.Форд
Фокус е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение нормата на чл.137а ЗДвП. Поддържа се и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения
по делото Констативен протокол за ПТП №4/02.01.2019 г., че на същата дата е
посетено местопроизшествие в гр.Пловдив, на кръстовището между бул.“Цариградско
шосе“ и ул.“Лев Толстой“. Като участници в произшествието са констатирани: 1. -
л.а.Сеат Алтеа с рег.№****,
водач И.И.Ц., и 2. - л.а.Форд Фокус с рег.№****,
управляван от В.А.Ч.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е
посочено: “Участник 1 извършва завиване на ляво и допуска ПТП с движещия се
срещу него направо участник №2“. Изброени са в протокола четири пострадали
лица, между които ищецът М.К.М..
От приложените по делото
епикризи се установява, че ищецът е постъпил в
болница в деня на катастрофата 02.01.2019 г. с диагноза „счупване на други
части на подбедрицата“ и е изписан на 08.01.2019 г.
Междувременно е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Препоръчани са контролни прегледи, да се ходи с
помощни средства, да не се натоварва, предписано е медикаментозно лечение.
Ищецът е постъпвал още два пъти в болнично заведение във връзка със същата
фрактура – от 10 до 13.04.2019 г. и от 23 до 26.07.2020 г., и двата пъти за
оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди.
Приложени са по делото фактура
от 07.01.2019 г. с получател ищеца и фискален бон към него за закупени комплект
солиден, интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура с четири броя заключващи винтове на обща
стойност 1 980 лв. Установява се от приложените фактури и касови бонове, че на 14.01.2019
г. и на 07.02.2019 г. ищецът е направил разходи за закупуване на лекарства на обща
стойност 108,61 лв.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните, а това е отразено и в приложения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е видно и от приложената
справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от И.Ц. лек автомобил е сключен
договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие, включващ м.януари 2019 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 21.02.2019 г., към която е
приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза
и трите броя фактури, описани по-горе (л.12 и л.13). С писмо от 10.03.2020 г.
застрахователят е отговорил, че е необходимо представянето на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, както и други документи. Няма спор между
страните, че застрахователно обезщетение не е било определяно и изплащано.
Установява се, че
образуваното наказателно производство по повод произшествието е приключило с
постановление за прекратяване на Районна прокуратура Пловдив от 17.03.2020 г.
От постановлението е видно, че производството е било водено срещу И.И.Ц. за това, че на 02.10.2019 г. в гр.Пловдив, на
кръстовището между бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“ при управление на л.а.Сеат Алтеа с рег.№****, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, чл.37 и чл.47 ЗДвП, и по
непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с В.А.Ч. е причинил
на М.М. две средни телесни повреди. Производството е
прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 НК – поради изявление на пострадалия.
От приетите по делото
справки от ОДМВР Пловдив се установява, че спрямо двамата водачи, участници в процесното произшествие, е взето административнонаказателно
отношение – водачът И.Ц. е наказан с глоба в размер 200 лв. за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП, а водачът В.Ч. е санкционирана с глоби в размер 400 и 200 лв.
за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.638, ал.3 КЗ. Последното е във връзка с
установеното, че за автомобилът, управляван от нея, няма сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Приети са основно и
допълнително заключение на автотехническа експертиза,
според които най-вероятен е следният механизъм на произшествието – водачът В.Ч.
е управлявала л.а.Форд Фокус по третата лента на южното платно за движение на
бул.“Цариградско шосе“ в посока запад-изток. В това време водачът И.Ц. е
управлявал л.а.Сеат Алтеа
по лявата лента на северното платно за движение на същия път в посока
изток-запад, като на кръстовището с ул.“Лев Толстой“ е предприел завой на ляво.
Двата автомобила са навлезли едновременно в кръстовището и е настъпил удар в
предната лява част на л.а.Форд Фокус и от дясната страна на л.а.Сеат Алтеа. Като причини за
произшествието вещото лице посочва предприемането на маневра завой на ляво от
водача на л.а.Сеат Алтеа по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и това, че водачът на л.а.Форд
Фокус се е движила със скорост 83 км/ч, поради което не е имала възможност да
избегне удара (при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/ч
последната би имала тази възможност). Водачът на л.а.Сеат
Алтеа е имал възможност да предотврати
произшествието, като преди да извърши маневрата завой на ляво, спре и пропусне
насрещно движещия се л.а.Форд Фокус. В допълнителното заключение се отбелязва,
че уличното осветление на кръстовището в момента на извършване на оглед от
разследващите е работело, при което видимостта на водачите е била на разстояние
75 м. При скорост 83 км/ч това разстояние се изминава за 3,25 сек. Направен е
извод, че двамата водачи са имали техническа възможност да се видят, независимо
дали л.а.Форд Фокус се е движел със или без включени светлини, като се има
предвид, че движението е в градски условия на участък от пътя с включено улично
осветление и др.разсеяни околни светлини.
Прието е заключение на съдебномедицинска
експертиза, според което при процесното ПТП на ищеца М.М. е причинено счупване на двете кости на дясна подбедрица, както и разкъсно-контузна
рана и охлузвания на главата. Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал
от умерени до значителни на моменти по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. Обичайната
продължителност на възстановителния период при такъв тип травматични увреждания
е около 5-6 месеца, в който период се включва и възстановяването след
премахване на металната остеосинтеза и раздвижване на
крайника. Възможно е пълно възстановяване движенията на крайника при спазване
препоръките на медицинските специалисти и провеждане на редовна физиотерапия.
Непосредствено след инцидента и в продължение на не повече от два месеца
пострадалият е бил възпрепятстван да изпълнява нормално ежедневните си
задължения поради затрудненото движение на десния долен крайник. През този
период ищецът е трябвало да пази крайника от натоварване, след това се е
придвижвал с помощни средства. Описаните травматичнни
увреждания са причинени по директен механизъм от удар със или върху твърд тъп
предмет и е възможно да се получат при удара от л.а.Форд Фокус в дясната част
на л.а.Сеат Алтеа, в който
отдясно е пътувал ищецът. Нараняванията в главата са получени от удара й в
страничното стъкло на вратата. Липсват данни за увреждания, типични за
употребата на обезопасителен колан по тялото на
пострадалия. Предвид вида на получените травматични увреждания, правилно
поставен предпазен колан не би предотвратил тяхното получаване. Предпазният
колан препятства движението на торса, но не и на крайниците и главата.
Разпитани са трима
свидетели. От показанията на св.Ц. и св.К. са почерпени данни относно механизма
на произшествието. От тях се установява, че двата автомобила са се движили по
бул.“Цариградско шосе“ в гр.Пловдив в двете противоположни посоки, като на
кръстовището с ул.“Лев Толстой“ св.Ц. е предприел маневра завой на ляво, а
водачът на л.а.Форд Фокус, в който се возела св.К., е продължила движението си
направо. Светофарите и на двамата водачи са светели в зелена светлина. Когато
установил, че е отнел предимството на насрещно движещия се автомобил, св.Ц.
вече не могъл да реагира и настъпил удар между двата автомобила. Свидетелят
предприел маневрата и едва тогава видял насрещния автомобил. Произшествието
настъпило през януари, около шест часа вечерта, по това време било вече тъмно.
От показанията на св.В.М.,
майка на ищеца, се установява, че при първоначалния си престой в болница ищецът
изпитвал силни болки в областта на крака, който бил счупен на две места, както
и по главата – имал стъкла подкожно и шевове след отстраняването им около
дясното око. Главата и кракът му били подути. Кракът му бил опериран с
поставени пирон и титаниеви видии.
Видиите били извадени в последващи
операции, а пиронът по решение на специалистите останал за поне година, докато
се стабилизира напълно кракът. Три месеца след ПТП ищецът не можел да стъпва на
десния крак, бил отчаян, че няма да се оправи. В това време бил предимно на
легло. Първоначално се придвижвал с чужда помощ, а по-късно ползвал патерици.
Започнал да стъпва едва на петия месец – първо на
пета, после и на пръсти. Правел рехабилитация в къщи. Тези пет месеца прекарал
у дома си. Ищецът имал работа в чужбина, която загубил, загубил
и жилището, което държал под наем там. Септември месец заминал отново за
Англия, където пребивава и понастоящем, работи като реставратор на мебели,
преди инцидента пак това работел. Не бил така активен, както преди – тогава
карал ски, мотор, а сега вече не. В момента бил по-изнервен от преди, понякога
при свиване на крака чувствал болка и бодеж, може би от пластината.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Сеат Алтеа с рег.№****е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са:
противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум; свидетелски показания; съдебно-техническа експертиза,
се установява по неоспорим начин, че в момента на удара автомобилът, управляван
от св.Ц., се е намирал в кръстовището, предприемайки маневра завой на ляво по
ул.“Лев Толстой“ и навлязъл в лентата за насрещно движение. Установява се, че
св.Ц. е имал видимост към автомобила, движещ се насрещно, в момента, в който е
предприел тази маневра. От показанията му се установява, че същият е бил
наясно, че насрещният автомобил се движи с по-висока скорост. Същевременно, този
автомобил се е движил по пътя с предимство, тъй като съгласно чл.37, ал.1 от
Закона за движение по пътищата при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Съответно св.Ц. е бил длъжен да
пропусне насрещно движещото се превозно средство, преди да предприеме
маневрата. Съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Св.Ц. не
е изпълнил визираното задължение, тъй като преди предприемане на маневрата
завой на ляво, не е съобразил посоката, местоположението и скоростта на
движение на автомобила Сеат Алтеа,
не е съобразил пътните условия и не се е убедил, че няма да създаде опасност за
този участник в движението. Същият е имал видимост към него, съзнавал е, че той
се движи с висока скорост и въпреки това е навлязъл в кръстовището,
предприемайки забранения завой. Поведението на св.Ц. е противоправно,
тъй като противоречи на разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 ЗДвП. То се
намира в причинна връзка с произшествието, тъй като ако свидетелят не беше
предприемал маневрата, а беше изчакал автомобила Сеат
Алтеа да премине, удар нямаше да настъпи. В тази
насока е приетата по делото авто-техническата
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните. Според експертизата, една от причините за
произшествието е навлизането на л.а.Сеат Алтеа в кръстовището за завой на ляво, при което е отнета
възможността на л.а.Форд Фокус безопасно да премине, движейки се в южното платно
на същия булевард. Втората причина е движението на л.а.Форд Фокус със скорост
по-висока от разрешената за населено място, при което водачът на същия не е
могъл да предотврати удара чрез екстрено спиране, каквато възможност при
разрешената скорост би имал. При този извод на вещото лице, съдът намира, че са
налице предпоставки от св.Ц. да бъде търсена деликтна
отговорност. Налице са предпоставки да се търси такава отговорност и от водача
на л.а.Форд Фокус, но за настоящия процес това е без пряко значение, тъй като
спрямо пострадалия съизвършителите отговарят
солидарно – чл.53 ЗЗД. Последното означава, че ищецът може да търси пълна обезвреда от всеки един от тях, респективно такава може да
се търси от застрахователя на всеки един от тях. В конкретния случай не се
установява, дори не се твърди, ищецът да е получил обезщетение за търсените
вреди от подпомагащата страна Гаранционен фонд, само при която хипотеза за
настоящия иск би имало значение наличието на т.нар.“независимо съизвършителство“.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. От доказателствата по делото не се опровергава посочената
презумпция. Следователно установява се и, че поведението на прекия причинител е
виновно – непредпазливо. От съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните,
се установяват твърдените от ищеца увреждания – счупване на две кости на дясна подбедрица и контузни рани по
главата, както се установява и, че същите са в пряка причинна връзка с
произшествието.
От горното следва, че
обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза
и същият иск се явява доказан по своето основание.
Възражението за
съпричиняване, направено от Гаранционен фонд, съдът намира за неоснователно. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между противоправното
поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. С доклада по делото
на подпомагащата страна е възложена тежестта да докаже посочените предпоставки.
От доказателствата, обаче, не се установява поведението на ищеца да е било противоправно – не се установява същият да е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан. Дори да
се приеме, че същият е бил без колан по време на произшествието, то това
поведение не се намира в причинна връзка с настъпилите травми, тъй като от
съдебномедицинската експертиза категорично се установява, че коланът не
предпазва от удари краката и главата на седящия пътник, или процесните
травми биха настъпили със или без поставен предпазен колан.
Съобразно нормата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства – в този смисъл решение
№69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези
указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е претърпял неимуществени вреди с голям интензитет на болките и страданията
в първите два месеца след произшествието, като същият е имал болки и неудобства
и в последващия период до пълното си възстановяване,
което според съда с оглед на събраните доказателства датира от края на м.юли,
когато са премахнати последните импланти в крака. През
периода от произшествието до окончателното си възстановяване ищецът е претърпял
и психични вреди – същият е бил трудно подвижен, прекарал е боледуването у дома
си, нуждаел се е от чужда помощ, загубил е работата си в чужбина и изградения
там поминък, чувствал се е отчаян и изолиран, което се установява от
свидетелските показания. Ищецът е преживял и всички неудобства, свързани с трите
операции и трикратното му постъпване в болнично заведение в този период.
Същевременно, следва да се отчете обстоятелството, че понастоящем травмите са
окончателно излекувани, ищецът е на сравнително млада и трудоспособна възраст,
върнал се е в чужбина, където е живял преди, и има същата трудова заетост като
преди. Възстановени са, както здравето му, така и начинът му на живот. Въз
основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца,
съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено
и с обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 50 000
лв. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказан и следва да
се уважи до този размер, като се отхвърли за разликата до пълната заявена
претенция от 70 000 лв. като неоснователен.
От доказателствата по
делото се установява, че ищецът, освен описаните по-горе неимуществени вреди, е
претърпял и имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП – направил е разходи за медицински изделия, закупил е лекарствени продукти.
От доказателствата по делото може да се заключи, че същите разходи са пряко
свързани и произтичат от произшествието, следователно имуществените вреди се
намират в пряка връзка с противоправното поведение на
застрахованото лице и за тях застрахователят отговаря. От приложените фактури и
касови бонове се установява, че разходите за лекарства и медицински изделия са
в общ размер 2 088,61 лв. Искът за неимуществени вреди е предявен за тази
сума, като същият е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ
в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за
застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на
обезщетение за претендираните неимуществени вреди се
дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
което се установява да се е случило на 21.02.2019 г. Съответно горните обезщетения
следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно със законна лихва от 21.02.2019 г. до
окончателното им плащане. Възражението на ответника за забава на пострадалата
да представи документи, изискани от застрахователя, се намира за неоснователно.
Към застрахователната претенция на ищцата са представени протокол за ПТП с
пострадали лица, епикриза и документи за сторени
разходи. Съгласно чл.106, ал.5 КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им. В тази
връзка не е било допустимо от ищеца да се изисква представяне на влязъл в сила
акт за приключване на наказателното производство, експертизи по наказателно
производство и пр., ето защо и непредставянето на такива не се намира от съда
за забава на кредитора и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете главни страни искания, всяка от тях има право на
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил
разноски за държавна такса, от която съразмерно на уважената част от исковата
претенция му се следва сумата 2 083,54 лв. Заплатил е и претендира в
списък по чл.80 ГПК такси за съдебни удостоверения и възнаграждения на вещи
лица в общ размер 610 лв., от които по съразмерност му се следват 440,76 лв.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер 3 231,60 лв. с ДДС,
заплатено изцяло в брой според представените доказателства. Ответникът прави
възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за
неоснователно, тъй като, видно от приложената фактура, същото възнаграждение
без ДДС е в размер 2 693 лв., като съответства на установения минимум в чл.7,
ал.2, т.4 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От него съразмерно на уважената част от
претенцията следва да се присъди сумата 2 335,04 лв. Общият размер на таксите
и разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца и в тежест на
ответника е 4 859,34 лв.
Ответникът е направил и
претендира в списък по чл.80 ГПК на л.104 разноски за адвокатско
възнаграждение, платено изцяло и в брой според представения договор за правна
защита и съдействие, в размер 3240 лв. с ДДС. Съразмерно на отхвърлената част
от претенцията, ищецът следва да бъде осъден да заплати на тази страна сумата 898,89
лв.
На основание чл.78,
ал.10 ГПК на третото лице-помагач не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на М.К.М.,
ЕГН **********,***, сумата 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), ведно със законна лихва от 21.02.2019 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства,
вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 02.01.2019 г. в град
Пловдив, на кръстовището между бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“, причинено
виновно при управление на лек автомобил Сеат Алтеа с рег.№****, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“АД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от
70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на М.К.М.,
ЕГН **********,***, сумата 2 088,61лв.
(две хиляди осемдесет и осем лева и 61 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие същото пътнотранспортно произшествие, в това
число: разходи за лекарства в размер 108,61 лв. и за медицински изделия в
размер 1 980 лв., ведно със законна лихва върху общата сума за периода от 21.02.2019
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С.П.и К.Д.К., да заплати на М.К.М., ЕГН **********,***, сумата 4 859,34 лв. (четири хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и 34 ст.) – такси и разноски за производството по т.д.№246/2020
г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗД БУЛ
ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.П.и К.Д.К., сумата 898,89 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и 89 ст.) – такси и
разноски за производството по т.д.№246/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
Решението е постановено
при участието на Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.4, като трето лице-помагач на „ЗД БУЛ ИНС“АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: