РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 19.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 63 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на кмета на Община Луковит, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу решение
№ 10 от 12.02.2021 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 277 по описа за 2020 година на Районен съд-Луковит, с което решаващият състав
е отменил
Наказателно постановление № 77 от 01.10.2020 г., издадено от кмета на Община
Луковит, като незаконосъобразно и осъдил общината да заплати 100 лева съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалбата се съдържат доводи, че решението е постановено в
нарушение на закона. Според касационният
жалбоподател вместо да извърши контрол за законосъобразност на производството
по издаденото НП районният съд е извършил косвен /инцидентен/ контрол за
законосъобразност на подзаконовият нормативен акт, въз основа на който е
издадено наказателното постановление. Твърди се неправилно позоваване на чл.15,
ал.3 от Закона за нормативните актове, доколкото не се касае за прилагане на
разпоредба в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът
– К.А.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано по
делото становище с вх. № 1330/20.04.2021 г., чрез пълномощник оспорва жалбата.
Счита решението на въззивният съд за правилно, макар и да не е приел изложените
аргументи, че В. по никакъв начин не е пускал или използвал озвучителна уредба,
с която се възпроизвежда силна музика. В
тази връзка отбелязва, че не са налице обективни критерии за самото ниво на
шума, за да се приеме, че е силен и не е измерен със съответен уред от
компетентен орган. От друга страна намира за правилни изводите на Районен съд
Луковит за неприложимост на Наредба № 1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Луковит по отношение на конкретните обществени отношения,
доколкото тяхната регулация се подчинява на разпоредбите на Закона за защита от
шума в околната среда.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като законосъобразен.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази
наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на
страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и
срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по
следните съображения:
Производството пред Районен съд –Луковит се е
развило по жалба на К.А.В. против Наказателно постановление /НП/ № № 77 от
01.10.2020 г., издадено от кмета на Община Луковит, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 65 от
12.09.2020г., на К.А.В. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 лв., на основание чл.73,
т.1 от Наредба №1 за опазване на
обществения ред на територията на Община Луковит, за нарушение на чл.4, т.1 от
същата. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че „на 12.09.2020 г., около 23.55 часа в
с.Ъглен ул.Ал.Стамболийски 017 ползва озвучителна уредба, с която нарушава нощната
тишина и спокойствието на съгражданите си за времето между 21.00ч. до 9.00ч. в
почивен ден“.
Решаващият състав на
Луковитският съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения
за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел за
установено деянието и неговото авторство, съставляващо според мотивите
нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, но поради констатираната от РС нищожност на посочената като нарушена норма на чл. 4, т. 1,
предл. 4-то от Наредба №1 е отречено и действието й, т.к. влече като последица
незаконосъобразност на санкционния административен акт, който няма своето
легитимно законово основание. РС е счел, че с приемане на чл. 4, т. 1, предл.
4-то от Наредбата №1 общинският съвет е излязъл извън законовата делегация,
установявайки фактически състав на нарушение, уреден в чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, а
именно описано е изпълнителното деяние „ ползване на озвучителни уредби“, което
се припокрива с „озвучаване“ по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т.22 ДР
на закона - „излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и
електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене“.
Настоящият касационен състав,
счита, че решението на въззивният съд е правилно по своя краен резултат.
Не се споделят изводите на РС
относно приложението на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), вкл.
че процесното деяние изпълва състава на нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Съгласно чл.1, т.1 от ЗЗШОС, този
закон урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда,
причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и
от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени
дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда, и от локални източници на шум. С чл. 1, т. 5 от закона се уреждат
компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление,
правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с
оценката, управлението и контрола на шума в околната сред.
Определението за „Шум в околната
среда“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗШОС, е нежелан или вреден външен звук,
причинен от човешка дейност, в т. ч. шумът, излъчван от транспортните средства
от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и
съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по
приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от
локални източници на шум.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗШОС,
този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в
урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в
урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в
районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗШОС, този
закон не се прилага за шума: предизвикан от лицето, подложено на неговото
въздействие; предизвикан от домашни дейности; предизвикан от съседи в жилищни
сгради; на работните места; в транспортните средства и в зони на военни
действия.
Съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС,
изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни
сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона
за местното самоуправление и местната администрация.
При така съществуващата правна
регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в
правомощията на органите на местното самоуправление е единствено регулирането
на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
По
силата на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, единствено изискванията към шума, предизвикан от
домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, е предоставен за регулиране от
органите на местното самоуправление (общинските съвети) по реда на Закона за
местното самоуправление и местната администрация.
В случая, Наредба №1 за опазване на
обществения ред на територията на Община Луковит е издадена с оглед законовите
правомощия, дадени на общинския съвет в чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 1, т. 23 и
ал. 2 от ЗМСМА и чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС. В този смисъл с приемане на чл.4, т.1,
предл. 4-то от Наредбата №1 общинският съвет не е излязъл извън законовата
делегация. В съответствие с чл.61, ал.1 във вр. с чл.73, т.1 от Наредба № 1
кметът е издал процесното наказателно постановление, но при издаването му е
допуснато нарушение, което води до неговата незаконосъобразност.
Вмененото във вина на ответника нарушение
не е безспорно доказано. В тежест на административнонаказващият орган е да
установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в
осъществяването на деянието и връзката му с него. От събраните писмени и гласни
доказателства по делото не може да се установи по безспорен начин, че на
12.09.2020г. около 23.55 часа именно В. е ползвал озвучителна уредба, както е
описано в акта и в издаденото въз основа на него НП.
С оглед описанието на нарушението
и на свидетелските показания, в частност на актосъставителя И.Т. и свидетеля по
акта св.М.И., административното
обвинение се явява недоказано. Според
показанията им, същите са посетили посоченото в акта място по сигнал от
живущите наоколо за висока музика, събитието било на двора, имало до къщата
уредба, имало хора, сред тях излязъл и К., на когото съставили акта, поради
заявеното от него, че той поема вината, като обяснил, че не е собственик, че
роднини празнуват рожден ден, но той поел вината и той си дал личната карта, при
това не са проверявани други лица, тъй като проверяващите приели, че той е
организатор. Свидетелите Н. С. и Е.А. установяват, че М. ги поканил да почерпи
и пускал музика, в момента когато дошли полицаите го нямало, т.к. отишъл да
закара гостите си в с.Ракитово.
При съвкупният анализ на
доказателственият материал, настоящият състав намира, че в
административнонаказателното производство не са ангажирани безспорни
доказателства за извършителя на нарушението. Административното обвинение не може да почива
само на самопризнанията на лицето, съгласно чл.116 ал.1 от НПК, във връзка с
чл.84 от ЗАНН. В изграждането на своята защитна теза лицето не е ограничено да
твърди различни неща, нито да прави или не възражения.
Административнонаказващият орган обаче във всички случаи трябва да докаже пред
съда по несъмнен начин по предвидения за това ред, че В. е ползвал озвучителна
уредба на посочените време и място, доколкото самият той е бил гост на тържество в двора на трето
лице. В административнонаказателното производство доказателствената тежест лежи
върху административно наказващият орган и той следва да докаже извършено ли
нарушението, неговият автор и виновно поведение на извършителя, което в случая
не е сторено.
С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че административното
нарушение по чл.4, т.1 от Наредба №1, за което касационния ответник е бил
привлечен към административно–
наказателната отговорност се явява недоказано, поради което и издаденото НП, е
незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от решаващият съд.
По
изложените съображения, касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районен съд Луковит като краен резултат е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от
20.09.2019 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 58 по описа за 2019 година на Районен
съд-Луковит.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.