Присъда по дело №10023/2017 на Окръжен съд - Габрово

М О Т И В И : На подсъдимия К.М.М. *** е предявено обвинение за това, че на 21.10.2016 г., в гр.Габрово, в коридор на приземен етаж на къща, находяща се на ул.”Стафен Караджа” **, умишлено умъртвил И.Н.И. *** ЕГН ***, чрез нанасяне на удари: с ръка, свита в юмрук и ритници с крака, като всички удари са били насочени и попаднали в областта на главата на И. и му причинили тежко количествено нарушение на съзнанието, тежка травма на носа със запушване на носните ходове, запушване на гръкляна от корена на езика, довели до смърт от задушаване - престъпление по чл.115 от НК.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.115 от НК, като му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК - значително под предвидения минимален размер.

В съдебно заседание подсъдимият К.М. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му обвинение. Дава обяснения по предявеното му обвинение, като не отрича, че е нанесъл побой над пострадалия, но отрича да е извършил деянието умишлено.

Защитникът на подсъдимия оспорва обвинението, като прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 124, ал.2 от НК и му се наложи наказание до размера на изтърпяното по взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно – една година лишаване от свобода. Моли подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му по-тежко обвинение.

От съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите, писмените и веществените доказателства и заключенията на експертизите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият К.М., св. Г.П. и пострадалия И.Н. са от гр. Габрово и се познавали помежду си. През лятото и есента на 2016 година тримата имали много добри взаимоотношения, като почти ежедневно били заедно. През последните десетина дни преди инкриминираната дата те всеки ден били заедно, тъй като били наети за работа на  строеж на частна къща.

Свидетелят Г.П. живеел в къща, находяща се в гр.Габрово, на ул.”Стефан Караджа” **. С него на семейни начала живеела жена на име И.. Последната, след прекаран инсулт, била в тежко здравословно състояние - прикована на легло, без речеви възможности. Подсъдимият  М.  посещавал къщата и се е случвало да остава да преспива. Намирал се е в добри отношения и със съжителката на св. П.. От месец юли 2016 година в тази къща трайно се установил да живее и пострадалият И.И., който се настанил в мазето.

На 20.10.2016 г.  пострадалият И. и св. Г.П. били заедно, като още преди обяд седнали в заведение, находящо се на централния пазар, където употребявали алкохол.  По обяд от там минала и св. С.А., която се присъединила към компанията им. В един момент се обадили на подсъдимия М. и той, малко по-късно, отишъл в заведението, но там седнал на съседна маса, при техен колега. Докато се намирали в това заведение св. Г.П. дал на пострадалия И. дебитната си карта и му поръчал да изтегли от нея пари, като след това той да плаща сметките. И. на два пъти е теглил пари от дадената му от свидетеля карта. Тъй като свидетелят П. бил доста почерпен, св. А. тръгнала да го води към дома му. Пострадалият също си тръгнал от заведението. По пътя тримата отново се засекли, като взели такси и с него отишли до заведение „Ралица”, намиращо са в кв.”Варовник”. Там продължили да употребяват алкохол. Около 20.30 часа П. и А. си тръгнали от заведението и се прибрали в къщата на първия. Пострадалият И. не си тръгнал с тях.

         Подсъдимият, след като се почерпил в заведението на пазара, си тръгнал и се прибрал първоначално в дома си. По-късно вечерта, около 19.00-19.30 часа/ спорен неговите обяснения/, той отишъл в дома на св. Г.П., с когото е следвало да се разберат за работа на следващия ден. Когато отишъл в къщата там сварил само болната И.. Запалил печката в стаята, направил й супа, с която я нахранил. След това сложил да се вари боб. Малко по-късно се прибрали свидетелите А. и П.. Последният, тъй като бил много пиян, си легнал на леглото при И. и заспал. Подсъдимият и св. А. пили бира и пушили, като малко по-късно А. отишла в е една от съседните стаи и си легнала да спи. Подсъдимият останал да си пие бирата.

Същата вечер, след като се разделил със свидетелите А. и П., пострадалият И. отишъл до дома на една от дъщерите си – св. Б.И.,***. В показанията си свидетелката заявява, че баща й звънил по звънеца, но тя видяла през прозореца, че е доста почерпен, поради което не му отворила. След това той отишъл в намиращо се наблизо заведение „Мезето”, където продължил да употребява алкохол. От там се обадил на другата си дъщеря - св. Д.Н., като я извикал да отиде при него в заведението. Свидетелката Н. обяснява, че първоначално не е искала, но после решила да отиде при баща си за един час. Взела със себе си една приятелка и отишла в заведението. Там видяла, че баща й е доста почерпен, поради което под предлог, че ще купува цигари излязла и по телефона се обадила на св. Б.И., като я помолила и тя да отиде при тях. Последната се съгласила и малко по-късно отишли в заведението, където И. продължавал да употребява алкохол. След около час Б. си тръгнала от заведението. Малко по-късно, около 23.30 часа, Д., виждайки, че баща й е доста пиян, го накарала да си тръгнат и те. От показанията на тази свидетелка се установява, че И. е бил във видимо нетрезво състояние, не е пазел равновесие, спъвал се и падал, но е бил контактен. Тя му спряла такси, като го натоварила на същото и пострадалият И. с него отишъл в къщата на св. П.. В момента, когато е отишъл там, св. С.А. вече си е била легнала да спи, св. П. спял на леглото до съжителката си, а подсъдимият К.М. бил седнал на маса в стаята, където вечерят и  пиел бира. Пострадалият влязъл в тази стая и седнал на масата. Подсъдимият станал и му сипал в чиния ядене, което преди това е бил приготвил и му сложил  да вечеря. Между двамата се провел разговор, при който възникнал конфликт свързан с пари, като според обясненията на подсъдимия И. дължал такива на хора от които е вземал ракия и цигари. Подсъдимият казал на пострадалия, че е „крадец” и неблагодарник, а той пък от своя страна го нарекъл „боклук”, изплюл се в чинията с храната и ритнал подсъдимия в крака. Непосредствено след това тръгнал да излиза от стаята в коридора. Подсъдимия, ядосан от поведението му, тръгнал след него, като през цялото време двамата са се намирали в позиция един срещу друг. Излизайки в коридора, който се намирал на много малко разстояние от стаята, подсъдимият ударил с юмрук пострадалия в лицето, от което той паднал на земята по гръб до намираща се там маса. В обясненията си подсъдимият заявява, че след това И. се хванал за масата и се опитал да стане и той, за да не му позволи това,  му нанесъл още три – четири удара с ръка и крак по главата и тялото. Тъй като пострадалия нищо не казал и не реагирал, го оставил и се прибрал в стаята, където запалил цигара.

От шума и разправията в коридора се събудила св. С.А., която излязла да види какво става. Видяла, че пострадалият И.И. лежи на пода до маса в положение, което е отразено в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум. Тя видяла, че по бузата му има кръв и че не мърда, поради което влязла в стаята и казала на подсъдимия да излезе и да го види. Събудили и св. Г.П.. Подсъдимият взел шише с вода и напръскал лицето на пострадалия, проверил пулса му, като му се сторило, че има такъв, но тъй като той не реагирал, се обадил на тел.112 за да съобщи за случилото се.

 На място пристигнали екипи на ЦСМП и РУ - Габрово. Констатирана е смъртта на пострадалия И., а спрямо подсъдимия  са предприети разследващи действия. От подсъдимия и от пострадалото лице са били иззети кръвни проби, като от пострадалия и проба урина.

По делото са изслушани и приети заключения на съдебно-химически експертизи, изготвени от вещото лице Н.. Същите не се оспорват от страните по делото и съдът ги намира за обосновани. От заключенията се установява, че в представената за изследване кръвна проба на подсъдимия К.М.М. концентрацията на етилов алкохол е 2,27 на хиляда, а концентрацията на етилов алкохол в кръвната проба на пострадалия И.И. е 3,53 на хиляда. Установява се, че в представената за изследване проба урина на пострадалия концентрацията на етилов алкохол е била 4,20 на хиляда.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, изготвено от вещото лице Г.С.. Заключението не е оспорено от страните по делото. Видно от заключението е, че обект на изследването на били чифт обувки, с които подсъдимият е бил обут през процесната нощ /приложени като веществено доказателство по делото/ и един брой марлен тампон напоен с червена течност, иззета в коридора в непосредствена близост до трупа на И.. От заключението се установява, че по обувките на пострадалия е доказана човешка кръв, но експертизата не може да се произнесе по въпроса за кръвно-груповата принадлежност на човешката кръв по този обект. По обект №2 е установена човешка кръв, в която са установени алфа аглутинини. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че по втория обект можело да се каже, че се съдържа един от кръвно груповите фактори от кръвната група на пострадалия И..

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп, изготвено от вещото лице д-р Р. и допълнително заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р., д-р В. и д-р А.. В заключението и допълнителното заключение се сочи, за констатирани по трупа на И.Н.И. телесни увреждания, както следва - оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа, счупване на носната кост в основата на носа, зацапване с кръв на отвърстията на носа, дясната скула и буза, разкъсно-контузна раничка по лявото крило на носа в близост с основата му, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвоизлив под конюнктивита на лявата очна ябълка във външната й част, повърхностно охлузване по средната част на долния клепач на лявото око, кръвонасядане и две цепковидни разкъсно-контузни ранички в средната част на ръба на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане в дясната задушна област, оток и  кръвонасядане в средната и лявата области на челото, оток на горната устна, две кръвонасядания в лявата й половина по вътрешната повърхност и малка разкъсно-контузна раничка в средната част на кръвонасядането в близост  със срединната линия, охлузване на външната част на левия лакът. Установява се, че смъртта на И. е настъпила около 00.00- 00.30 часа на 21.10.2016 година. При огледа и аутопсията са установени данни за причинена черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение. Нанесени са удари с твърд тъп предмет в областта на носа, срединната област на челото и лява челна област, лявото око и устата. Сочи се, че е възможно ударите да бъдат нанесени с юмруци или ритници. Кръвонасяданията на дясната ушна мида с разкъсно-контузни ранички по нея, както и кръвонасядането зад дясната ушна мида и  тези под меките черепни обвивки в тилната област на главата се сочи, че най-вероятно са причинени при удари на главата в намиращата се зад тялото стена, като преди това на същата е предадена инерция  от ударите в лицевата област. Прието е, че нанесените удари са поне четири и то най-вече в лявата лицева половина и носа. Сочи се на възможност за повече удари, които да са попаднали на едно и също място. Непосредствено след побоя пострадалият е бил в тежко количествено нарушение на съзнанието – сопор или кома, което е препятствало извършването на каквито и да било действия от негова страна. Според вещите лица смъртта е настъпила в рамките от пет до десет минути след падането му на терена по гръб. Наличието на тежко количествено нарушение на съзнанието, тежката травма на носа със запушване на носните ходове и падането на пострадалия по гръб върху подлежащия терен е благоприятствало запушването на устната кухина от корена на езика и настъпването на смъртта от задушаване. Сочи се, че за тежестта на количественото нарушение на съзнанието е благоприятствало алкохолното повлияване, в което се е намирал пострадалия. В заключенията се сочи, че травматичните увреждания на меките тъкани на главата следва да се преценяват като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Като такива следва да се считат и счупването на носните кости, както и причиненото мозъчно сътресение. Сочи се, че не може да се отграничи каква е степента на съпричиняване за настъпилия резултат на черепно-мозъчната травма и алкохолното повлияване към количественото нарушаване на съзнанието. 

Вещите лица сочат, че е установена концентрация  на алкохол в кръвта на пострадалия 3,53 промила и 4,02 промила в урината, което отговаря на тежка степен алкохолно опиване, при която може да настъпи и смърт. При такава степен на алкохолно повлияване настъпва тежко потискане на централната нервна система с понижение на волевата сетивност до пълно обезболяване, възможно е изпадане  в алкохолна кома /състояние на безсъзнание/. Посочва се, че се касае за теоретични проучвания, които зависят от различни фактори описани в заключението. В конкретния случай се касае за лице хронично употребяващо алкохол, като на такива лица организма изгражда определена толерантност към алкохола, като те  могат да извършат обичайни действия. Сочи се, че при огледа са установени данни за черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, нанесени са удари с твърд тъп предмет в областта на носа, в срединната област на челото, лява челна област и уста. 

 В допълнителното заключение вещите лица сочат, че без травмата на главата, лицето, не би изпаднало в състояние на безсъзнание, в каквото е било необходимо да бъде за да последва настъпването на смъртта му поради механична асфикция. Непосредствено преди нанасянето на ударите се установява, че И. е бил в съзнание, но явно повлиян от алкохола. Ако той не е бил повлиян от алкохола или пък количеството е било значително по-малко е съществувала възможност след нанасяне  на ударите същият да не изпадне в безсъзнателно състояние, което не би довело до механичната асфикция станала причина за смъртта му.

В хода на съдебното следствие  по искане на страните – прокурорът и защитникът на подсъдимия, съдът на основание чл.153 НПК допусна изслушването на повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените на предходните експертизи задачи. В съдебно заседание бе  изслушано  заключение на допуснатата повторна експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е.И., д-р Л.В.-Н., д-р Х.М. и доц. д-р Д.Д.. Вещите лица поддържа изготвеното заключение и страните нямат възражение по същото. В заключението е посочено, че при огледа и аутопсията на И.И. са установени травматични увреждания, които напълно съвпадат с описаните по-горе от предходните експертизи. Посочва се, че тези травматични увреждания - на главата и левия лакът, са получени приживе от пострадалия, преди настъпването на смъртта. Освен тези травматични увреждания са констатирани макроскопски и хистологични данни за болестни промени -  ХОББ /подробно описани в заключението/, като по отношение на същите се сочи, че се касае за хронични болестни промени на вътрешните органи – бели дробове, сърце и черен дроб. От извършените изследвания на кръв и урина по отношение на  алкохолното съдържание в кръвта и урината на пострадалия сочат, че се касае за тежка степен на алкохолно повлияване във фазата на елиминация.

        Като причина за смъртта на И.Н.И. е посочена остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат от съчетание на алкохолна интоксикация и черепно-мозъчна травма. Настъпването на смъртта е значително благоприятствано от позата, в която е намерен починалия – по гръб, с прекомерно извиване на шията, с отвеждане на главата напред и надясно, водещо до силно затруднение на дишането, дори при липса на травма в областта на шията. Предвид установено счупване на носните кости с травматичен кръвоизлив – травма свързана с обилно кървене, при установено сравнително малко наличие на кръв на местопроизшествието, както и липсата на аспирация на кръв в белите дробове при позата, в която е намерен трупа, се налагал извода, че смъртта е настъпила много бързо. От извършеното хистологично изследване не били налице данни за активен възпалителен или обструктивен болестен процес на белите дробове, които да обясняват затруднението на дишането от степен да обясни настъпването на смъртта.

В заключението се сочи, че  травматичните увреждания в областта на главата, лицето и лявата лакътна става на пострадалото лице, описани подробно, са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Те отговарят и могат да бъдат получени при нанасяне на удари с юмруци и ритници, както се съобщавало от подсъдимия, а именно нанасяне на удар с юмрук по лицето, падане на пострадалия на терена и последващо нанасяне на удари с ритници. Сочат, че травматичните увреждания са получени на мястото където е намерен трупа – до масата и стената, в коридора на приземния етаж.

Описаните травматични увреждания по трупа на И. с оглед на мястото където е намерен и намерени следите кръв водели до извода, че травматични увреждания в дясната част на главата – две рани и кръвонасядане на ръба на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане в дясната задушна област могат да бъдат получени при нанасяне на удари в лявата част на лицето и последващо падане и удар на главата на пострадалия в долната част на масата, където е останал да лежи. С такъв механизъм може да бъде обяснено и получаването на кръвонасяданията на меките черепни обвивки в тилната област на главата над шията. Не може да се изключи травмата в дясната половина на главата и в тилната област на шията да бъдат получени едновременно. Охлузването по външната повърхност на левия лакът е резултат от тангенциално действие на твърд тъп предмет и може да бъде получен, както от удар, така и при падане на тялото на земята. Вещите лица сочат, че не са налице травматични увреждания по тялото, които да бъдат отнесени към т.н. защитни наранявания.

В заключението се сочи, че установени травматични увреждания в своята съвкупност реализират критериите на медико биологичния признак - временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В заключението се сочи, че при пострадалия И. има констатирана несъмнена травма на главата, но липсвали категорични данни тя да е протекла със загуба на съзнание, както по отношение на аутопсионната находка, така и по отношение на анамнестичните данни. Не са описани травматични увреждания на главата и по-точно на мозъка, които могат да доведат до кома с пълна загуба на съзнание. С оглед на доказателствените материали по делото вещите лица сочат, че може да се направи извода, че в резултат на ударите в главата със сигурност е било налице степенно разстройство на съзнанието без да може категорично да се приеме, че И. е изпаднал в безсъзнателно състояние, което да е в причинна връзка с генезата на настъпване на смъртта.

В заключението е посочено, че  концентрацията на алкохол в кръвта и урината на пострадалото лице съответства на „смъртоносна интоксикация” при лице без изграден толеранс към ефектите на етанола. Такава концентрация води до опасност за здравето и живота и изисква спешна детоксични терапия. Привикването към употреба на алкохол оказва влияние върху степента на резорбция, като същата при привикналите към алкохола лица протича по-бързо. Сочи се, че с оглед разликата в показателите на алкохола в кръвта и урината при И. е настъпила фаза на елиминиране на алкохола. Тъй като се касае за лице с изграден толеранс към ефектите на алкохола дължащ се на честата му употреба, поради което не може категорично и безусловно да се приеме, че се касае за смъртоносна концентрация на алкохол, като същият най-вероятно е бил в тежка алкохолна интоксикация. Като в този смисъл алкохолното повлияване със сигурност има участие в генезата на настъпване на смъртта.

В заключение вещите лица сочат, че  при пострадалия И. има несъмнена травма на главата, като липсват категорични анамнестични данни тя да е протекла със загуба на съзнанието. При  обдукцията е установена неспецифична морфологична картина на бързо настъпила смърт, каквато е налице както при черепно-мозъчна травма изразяваща се в мозъчно сътресение /със степенно или пълно безсъзнателно състояние – кома/, така и при остра алкохолна интоксикация. Установеното количество етилов алкохол в кръвта участва в генезата на настъпването на смъртта. Налице е травма на носа със запушване на носните ходове, което допълнително води до затрудняване на носното дишане. Не са налице активни болестни процеси в белите дробове, които да са довели до затрудняване на дишането. Настъпването на смъртта е значително благоприятствано от позата в която е намерен починалия – по гръб с прекомерно извиване на шията с отвеждане на главата напред и надясно, водещо до силно затруднение на дишането.

В съдебно заседание вещото лице д-р И. обяснява, че  предвид анатомичните особености на лицето, а именно множество кости, които служат като твърда подложка, при нанасяне на удари в същото, за да се получат травми, като тези констатирани при аутопсията на пострадалия, не е необходимо те да се нанасят с много голяма сила. Такива травматични увреждания най-често се срещат при нанасяне на удари с юмруци и ритници и е достатъчен замаха на ръката и съответно на крака за да се получат. Тъй като в областта на лицето имало данни за наслагващи се удари с много голяма вероятност можело да се каже, че при нанасянето на удара с юмрук най-вероятно той е попаднал в лявата област на горната устна, в лявата половина където има данни за оток и кръвонасядане на лигавицата, с разкъсване на последната, което може да се обясни с попадане на юмрука в областта на зъбната редица. В тази област, че ударът не е бил с ритник, а с юмрук, се има предвид факта, че обикновено при обувките и особено тези, които са  като веществено доказателство – има ръбове, и би следвало да се получи охлузване или разкъсно контузна рана по кожата на горната устна. Сочи, че кръвонасяданията на меките черепни обвивки в тилната област на главата, именно с оглед анатомичните особености на същата, могат да бъдат получени при падане на тялото и удар на главата.  Вещото лице посочва, че ударите в областта на лицето на пострадалия са най-малко три, а именно в основата на носа в ляво, по меките тъкани челно ляво и срединна област и в лявата скула, а от дясната страна са в резултат на падане. Уточнява, че ударът в носа може да е бил самостоятелен, отделен, но може  и с един удар да са получени травмите на носа  и на клепача или на носа и челото, като в тази област на лицето можело да се приеме, че ударите може и да са два, извън горната устна.   Вещото лице сочи, че възможно е в областта на носа, ябълчната област – око, чело и там да е нанесен удар с юмрук, като след това да има наслагващи се удари с ритници. Посочва отново, че не е необходимо ударите да са били силни в тази област за да се получат констатираните увреждания. Вещото лице обяснява, че е констатирано бързо настъпване на смъртта, но това не означавало, че тя е настъпила моментално, бързо на секундата,  или за период в рамките на три до пет минути, просто това е едно морфологично понятие, което е сборно. В заключение вещото лице посочва, че всичко в комбинация е довело до смъртта, т.е. има комплекс от фактори, които са довели до острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Между заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, съдът намира, че не е налице съществено противоречие относно вида и характера на причинените на пострадалия увреждания, механизма на получаване на същите, причината за смъртта на пострадалото лице. Но въпреки това съдът цени като доказателство по делото заключението на повторната комплексна  съдебно-медицинска експертиза, тъй като то безспорно е много по-добре обосновано и кореспондиращо на цялостния доказателствен материал по делото.

По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Вещите лица поддържат заключението и същото не се оспорва от страните по делото. От заключението се установява, че подсъдимият К.И. към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. В заключението се сочи, че по време на инцидента подсъдимият се е намирал в средна степен на обикновено алкохолно опиване. За такава степен на опиване са характерни занижена критичност и предприемане на необмислени постъпки, продиктувани от преди това съществуващи нагласи и желания. В този смисъл употребения алкохол е изиграл улесняваща роля при вземане на решението за извършване на деянието. По време на просто алкохолно опиване критериите за невменяемост не са нарушени и се признава годност за разбиране свойството и значението на извършеното и ръководене на постъпките. Вещите лица сочат, че в поведението на подсъдимия по време на скандала, възникнал между него и пострадалия отсъстват психотични елементи и като цяло поведението му е разбираемо в контекста на техните взаимоотношения. В заключението се сочи, че по отношение на извършеното деяние, може да се счита, че подсъдимият напълно осъзнава значението на постъпката си. Изложеното от него за случилото се напълно индикират наличието на ясен спомен и съзнаване на действията. Би могло да се предполага, че натрупаните негативни емоции по отношение на пострадалия, както и неговата постъпка са провокирали необмислени и нехарактерни за подсъдимия поведенчески реакции, като алкохола е имал подпомагащо свойство.

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от обясненията на подсъдимия, съпоставени с показанията на разпитаните свидетели - С.А., Г.П., Д.Н., Б.Н., заключенията на съдебно-медицинска експертиза на веществено доказателство, химическите експертизи, заключението на повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно- психиатричната експертиза, писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за освидетелстване на лице и фотоалбум към него и др., веществените доказателства.  Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Той по принцип не оспорва установената по-горе фактическа обстановка. Обяснява, че е ходил в заведението на пазара, където се е намирал пострадалия и свидетелите, но не е седнал при тях, а на друга маса. По-късно през деня се е прибрал първо до дома си, а около 19-19.30 часа е отишъл в дома на св. Г.П., като е трябвало да говорят за работа. Там била само болната му жена, като той запалил печката, наготвил, нахранил жената и останал да чака свидетеля, като през това време пил бира. Описва последващото идване на свидетелите и действията им, така както са описани по горе във фактическата обстановка. Обяснява за прибирането на пострадалия И. и повода за скарването помежду и. Подсъдимият заявява, че след като са се скарали за пари, е нарекъл пострадалия „крадец” , а той  станал от масата изплюл се в чинията със сипаната му храна и го ритнал в крака. Подсъдимият също станал и така както и двамата са били с лице един към друг излезли в коридора на къщата. Там подсъдимият ударил с юмрук в лицето, в областта на носа, пострадалия, като последният паднал по гръб до намираща се в коридора маса. Подсъдимият обяснява, че след като паднал, пострадалият първоначално се хванал за ръба на масата, и се опитал да се изправя. Тогава, за да не му позволи да стане му нанесъл удари. По отношение на тези удари първоначално обяснява, че са били три- четири с ръка и крак, а малко по- късно при разпита започва да обяснява, че в главата е нанесъл удари само с ръка, а с крак били по тялото на пострадалия. Тъй като пострадалият не е реагирал, преустановил побоя над него и се прибрал в стаята. Малко по-късно св. С.А. отишла и му казала, че И. лежи в коридора. Тогава той излязъл и го видял да лежи неподвижно в позата, в която е отразен на снимките към протокола за оглед. Пипнал пулса и му се сторило, че има такъв. Взел вода и му напръскал лицето. След като видял, че И. не реагира се обадил на тел.112 за да съобщи за случилото се. Подсъдимият обяснява, че е бил ядосан от поведението на пострадалия и затова му е нанесъл побой, но че не е имал никакви намерения да го убива. На съдебното следствие подсъдимият в обясненията си заявява, че при нанасяне на ударите пострадалият е бил приклекнал и се е предпазвал с ръце, както и че го е оставил в поза приклекнал в коридора, когато е преустановил побоя. По отношение на положението на пострадалия, в което се е намирал след първия удар, при нанесените му последващи удари и как го е оставил, съдът прочете обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствието на адвокат, които той е заявил, че пострадалият е паднал след първия удар по гръб и че така му е нанесъл последващите удари. В тази част съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, тъй като те в по-пълна степен отговарят на останалите доказателства и преди всичко на заключението на съдебно- медицинската експертиза. Намира за достоверни и неопровергани по отношение на това обстоятелство, само обясненията му, дадени на съдебното следствие, че след първия удар пострадалият се е опитал да става, като това е предизвикало последващите му удари спрямо него. 

При установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че като на 21.10.2016 година, в гр. Габрово, в къща, находяща се на ул.”Стефан Караджа” №** причинил смъртта на И.Н.И. *** по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди в областта на главата по смисъла на чл.130, ал.1 НК подсъдимият К.М. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на  чл.124 ал.1 пр. 3-то НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи наказание.

От обективна страна безспорно се установява, че на посочената дата и време подсъдимият М. е нанесъл побой над И.И., с юмруци и крак в областта на главата. От така нанесения побой на пострадалия са причинени телесни увреждания – ЧМТ, протекла без загуба на съзнанието, счупване на носа и други травматични увреждания /описани по-горе/, като всички са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и имащи характер на леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. След като му е нанесъл побой, подсъдимият е оставил пострадалия да лежи на земята, като е видял, че той не е реагирал и се е намирал в странна поза. Малко по- късно И.И. е починал в резултат на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност /задушаване/. От заключението на повторната комплексна съдебно- медицинска експертиза се установява безспорно, че смъртта е настъпила от сумарни фактори- причинената ЧМТ /без загуба на съзнанието/, острата алкохолна интоксикация, в която се е намирал пострадалия, травмата на носа със запушване на носните ходове, довело до затрудняване на носното дишане. Смъртта е била благоприятствана и от позата, в която се е намирал пострадалия.

От субективна страна подсъдимият е действувал с пряк умисъл по отношение на причинените телесни повреди, а по отношение на настъпилия в последствие по-тежък резултат- смъртта на И. - при форма на вина „несъзнавана” непредпазливост. Безспорно подсъдимият М. не е искал и целял настъпването на смъртта на пострадалия, а само да му нанесе побой, заради неговото предходно поведение – изплюването в чинията с храната, ритането и псувните. Същият, с оглед на тежкото алкохолно опиване на И. /за което е имал съзнанието/, нанесените му удари по главата и състоянието, в което го е изоставил в коридора, е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат.

С обвинителния акт на подсъдимия за извършеното деяние е предявено по-тежко обвинение - по чл.115 от НК. С оглед на установената по-горе фактическа обстановка и направени правни изводи съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по предявеното му по-тежко обвинение.

Съдът не споделя доводите на представителя на обвинението, че при установената фактическа обстановка следвало да се приеме, че подсъдимият умишлено е умъртвил И., като е действал при форма на вина евентуален умисъл. Сочената от него практика на ВКС, касае коренно различни фактически обстоятелства, поради което не може да се отнесе към настоящия казус.

Психическото отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които се е обективирало. Дали се касае за умишлено убийство в неговите две форми - пряк или евентуален умисъл, или до непредпазливо деяние, при което целта на дееца е причиняване на някакво телесно увреждане, от което по- късно може да настъпи смъртоносен резултат, се установява във всеки един случай от обективните обстоятелства, свързани с осъществените от подсъдимото лице действия спрямо пострадалия интензитет на нападението, броя, характера, силата на ударите, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху който са нанесени, физическите характеристики на двата и др.   По делото безспорно бе установено, че подсъдимият не е имал никакви намерения да умъртвява И., като е целял само и единствено да му нанесе побой, по причини изложени по- горе. Именно това е сторил, като е нанесъл няколко удара в областта на главата на пострадалия с юмруци и крак, с които му е причинил описаните леки телесни повреди. От заключението на повторната комплексна съдебно- медицинска експертиза се установява, че нанесените в главата удари са били най- малко три, като можело да има наслагване и че за причиняването на констатираните травматични увреждания е достатъчно да се нанесат само със замах на ръка или крак, като не е необходимо да е употребена голяма сила. По отношение на травмата на тилната част на главата се сочи, че тя е причинена в резултат на падането на пострадалия по гръб след причинения му преди това удар в лицето от подсъдимия. Всички тези действия на подсъдимия спрямо пострадалото лице сочат на единствения извод, че същият не е целял умъртвяването му, а само да му причини телесни увреждания. Не може да се приеме, че същият при осъществяване на побоя е допускал настъпването на смъртта на И., но се е отнесъл безразлично към нея. Действително ударите, които му е нанесъл с юмрук и крак са били в областта на главата, която е жизненоважен орган, но те нито са били многобройни, нито пък с толкова голям интензитет, както твърди представителя на обвинението, че той да е допускал, че с тях може и да причини смъртта на И.. Нещо повече смъртта е настъпила от остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и то в резултат на комплексни фактори, описани по-горе, като този резултат не е бил съзнаван от подсъдимия.

Съдът не споделя и доводите на защитата на подсъдимия, че деянието му следва да се квалифицира по чл.124, ал.2. Действително мотив за извършване на деянието от страна на подсъдимия е предходно поведение на пострадалия - плюене, ритане и псувни отправени към него. За да се квалифицира едно деяние, извършено в състояние на силно раздразнение обаче, не е достатъчно да се установи предходно неправомерно поведение от страна на пострадалия, а в резултат на това поведение деецът да е доведен до изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира адекватно. Нито  обясненията на самия подсъдим, нито гласните доказателства по делото дават основание за извод, че деянието е било извършено в състояние на изключително емоционално състояние на стеснено съзнание, характеризиращо се с внезапно избухване и последващо изчерпване след мощното отреагиране. На такова състояние не сочи нито поведението му по време на нанасяне на побоя, нито след неговото преустановяване. Видно от заключението на съдебно- психиатричната експертиза е, че подсъдимият има ясен спомен за случилото се и осъзнаване на действията. Постъпката на пострадалия е провокирала необмислени и нехарактерни за М. поведенчески реакции, като употребения алкохол е имал подпомагащо свойство.

По вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия К.М. наказание съдът взе предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност: Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед настъпилия тежък резултат, както и че деянието е извършено след употреба на алкохол от подсъдимия, което е допринесло за извършване на същото. От друга страна като смекчаващи обстоятелства съдът отчете - чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за извършени други противообществени прояви, изключително добрите характеристични данни за личността му, на които сочат показанията на свидетелите И.Д., Е.М., Е.К., данните за личността му от съдебно-психиатричната експертиза, направените самопризнания и критичното му отношение към извършеното, обстоятелството, че двамата с пострадалия са били в приятелски отношения, като често са били заедно. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и мотива за извършване на деянието, а именно предизвикателното поведение на самия пострадал, който също е бил употребил голямо количество алкохол, допринесло за настъпилия тежък резултат. Преценявайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като определи наказанието под средния размер на предвиденото в закона и го осъди на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Наложеното наказание е до три години. Подсъдимият М. е с чисто съдебно минало и няма други противообществени прояви. Отчитайки ниската степен на обществена опасност на личността му, много добрите характеристични данни, критичното му отношение към извършеното, обстоятелствата, довели до извършване на деянието, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко за превъзпитателната му роля по отношение на осъдения не е наложително ефективното му изтърпяване. Подсъдимия не следва да бъде изолиран от обществото, а да му се даде възможност да се реализира положително в него. С оглед на това съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59 от НК съдът зачете за изтърпяване на наказанието предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение на К.М., считано от 21.10.2016 година до постановяване на присъдата.

Съдът осъди подсъдимия К.М. да заплати направените по делото разноски, както следва - сметка на ОД МВР- Габрово сумата от 1776,72 ст. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и 72ст/, по сметка на Габровски окръжен съд - сумата от 1455 лева /хиляда четиристотин и петдесет и пет лева/, на основание чл.189 НПК, както и  по 5 лева, за двете присъдени суми, в случай на служебно издаване на изпълнителни листове.

Съдът постанови веществените доказателства 1 чифт обувки, оранжеви на цвят с връзки и черна подметка- да се върнат на подсъдимия, а веществените доказателства – 1 бр. хартиен плик, съдържащ марлен тампон с червеникава течност, 1 бр. марлен тампон с изсушена кръв, запечатан в хартиен плик - да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

В горният смисъл е произнесената присъда.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: