Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр. Сливен, 30.09.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 253 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р. Р. Р.*** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0306-000231 от
05.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора,
с която по отношение на Р.Р.Р. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
твърди, че процесния автомобил бил паркиран пред дома на лелята на
жалбоподателя. Автомобилът бил управляван от баща му, тъй като Р. бил употребил
а. Полицаите поискали документи, той не могъл да представи. Съставили му акт за
това, че отказал да бъде изпробван за а. Заявява, че не е имал качеството на
водач. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за направените по
делото разноски.
В с.з.
оспорващият, чрез пълномощника си адв. Х.Х. *** поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата - ВПД Началник група при РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, не изразява становище
по жалбата.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2021 г. в 8:00 часа в гр.Нова Загора, ул. „О.“ до дом № …, оспорващия Р.Р.Р. управлява в посока юг-север лек автомобил Мерцедес с
регистрационен номер СТ 3399 РР собственост на „Топ Ауто“ ЕООД с,Малка верея, като същият отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дрегер алкотест“
7510 с номер ARBB-0064 за установяване употребата на а. в кръвта. Водачът не
носил СУМПС и контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. В
8.10 ч на същия ден бил издаден талон за медицинско изследване № 0055608, но водача
не е дал кръвна проба за анализ. За констатираното нарушение на чл.174, ал. 3, пр.първо
от ЗДвП е съставен АУАН GA372598/.05.06.2021 г..
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0306-000231 от 05.06.2021
г., от ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с която по
отношение на Р.Р.Р. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
Издадено е и
Наказателно постановление № 21-0306-000625 от 17.06.2021 г, с което за
описаното в АУАН нарушение, на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не
дава вяра на показанията на С. В. Б. и М. Д. Д., доколкото от същите не са
присъствали при извършената проверката посочена в АУАН № GA372598/05.06.2021
г., не са очевидци на констатираното с този акт деяние, като изобщо не са
разбрали, че е издадено разпореждане по отношение на оспорващия за проверка на
употреба на а. Свидетелят Р.Р. М. е б. на
жалбоподателя, което го прави заинтересован от изхода на спора.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
"Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична
полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г.
директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка
с горецитираната
заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното
издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 21.05.2021
г. на жалбоподателя. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По делото се
установи, че оспорващия е отказал да му бъде извършена проверка на водача за
употреба на а. с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510 с номер ARBB-0064. Бил издаден талон за
медицинско изследване № 0055608, но водача не е дал кръвна проба за анализ. Нарушението
е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ,
издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се
констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно
поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът
на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да
приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от
16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от
4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по
акта не са оборени в хода на съдебното производство. По делото е спорен факта бил ли е водач на
МПС жалбоподателят, когато е извършена проверката на 05.06.2021 г. Установеното
в приложения АУАН обстоятелство, а именно че Р.Р.Р. е
бил водач на автомобила не е опровергано от събраните по делото доказателства.
Показанията на св.С. В. Б. и М. Д. Д. не подкрепят тезата на оспорващия, доколкото
от същите става ясно, че не са присъствали при извършената проверка на 05.06.2021
г. Същите дават показания за местоположението на процесния автомобил и неговия
водач, но за време преди извършване на проверката. Тези свидетели потвърждават,
че оспорващия е бил до автомобила, но нямат възприятия какво се е случило след
този момент и при какви обстоятелства е изискана от него проверка за употреба
на а., доколкото изобщо не са разбрали, че е издадено разпореждане по отношение
на оспорващия за проверка на употреба на а.. Свидетелят Р.Р.
М. е б. на жалбоподателя, което го прави непосредствено заинтересован от изхода
на спора. Самият той не отрича, че автомобила в други дни е управляван и от с.
му. При конкуренция на горепосочените доказателства съдът следва да приеме, че
показанията на водените от жалбоподателя свидетели не опровергават
доказателствената сила на АУАН № GA372598/05.06.2021 г., тъй като не са
достатъчно конкретни и съответстващи на останалите обстоятелства по делото, за
да им се даде вяра. Следователно към датата и часа на съставяне на посочения АУАН,
послужил като основание за издаване на оспорената ПАМ, водачът на МПС е бил
именно оспорващия.
Предназначението
на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не
се следват. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Р.Р., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0306-000231 от 05.06.2021 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: