РЕШЕНИЕ № 135
гр. Пазарджик, 05.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на единадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Г М
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 148/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 74 от ТЗ от В.И.С., ЕГН **********,***, срещу „ЕКО АГРО ДАР“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Щърково, община
Лесичево, област Пазарджик, за отмяна на
решения по т. 1-6 на ОС на съдружниците на дружеството, проведено на 14.08.2017 г. по
наведен довод
за процесуална и материална
незаконосъобразност.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че съдружници в
ответното дружество са ищцата В.С., Б.Г.Г. и М.В.К., всички с равни дялове от
капитала на дружеството – от по 717 дяла, по 1 лев всеки дял, на обща стойност
717 лева, или общ капитал от 2 151 лева. Тримата са и управители,
представляващи дружеството заедно и поотделно. Излага се, че ищцата не е
присъствала на ОС от 14.08.2017 г., въпреки че е била надлежно уведомена за
същото – получила е (нотариална) покана за свикването му. Запозната е с
проведеното на 14.08.2017 г. ОС. Навежда довод за незаконосъобразност на
събранието поради: участие на лице, което няма пълномощно, а именно нотариус С.С.,
рег. № 720 от НК, съгласно чл. 30 от дружествения договор; липса на кворум за провеждане, поради
неприсъствие на всички съдружници, притежаващи 100 % от капитала, съгласно чл.
35, ал. 2; провеждане на ОС не на адреса на управление на дружеството; липса на
необходимото за вземане на решенията мнозинство
от 100 % от капитала. Незаконосъобразността на решението на ОС за изключване на
ищцата като съдружник се аргументира с това, че посочените в писменото
предупреждение от 17.03.2017 г. (получено от ищцата чрез нотариус М М, рег. № от НК) нарушения по чл. 36, ал. 3 и чл. 37 от
дружествения договор, обективирани в четири точки: за разходвани средства над
15 000 лева в „Юробанк България“ АД, за несъответствия по договор от
20.04.2016 г., сключен с „Бобсон“ ЕООД, за сключен договор за заем със „СГ
Медия Груп“ ООД от 11.10.2016 г. и за документи, които се държат и
възпрепятстват дейността на дружеството, са извършени от нея не като съдружник,
а като управител, което обуславя отговорността й по чл. 145 от ТЗ, а не по чл.
126, ал. 3 ТЗ. Същото, доколкото изхожда от съдружниците, а не от ОС, няма
характер на предупреждение по смисъла на ТЗ. Самото предпуреждение не било
конкретно – какви документи не са предоставени на дружеството, за какви плащания
се касае, освен посоченото конкретно „Бобсон“ ЕООД, не е ясно кои действия
следва да се коригират, предоставените два месеца за коригиране на поведението
на ищцата са започнали да текат от 23.02.2017 г., а предупрежданието е получено
месец май 2017 г. В протокола от ОС от 14.08.2017 г. не е посочено кога е
изтекъл двумесечният срок за поправяне, за да се премине към изключването й
като съдружник. По същество се излага, че не са допуснати нарушения, дори като
управител, тъй като с решение от 12.05.2016 г. на ОС на дружеството, ищцата
била упълномощена да представлява същото и да подписва всички договори за суми
над 15 000 лева във връзка с участието на „ЕКО АГРО ДАР“ ООД по проект по
мярка 4.1 към ДФ Земеделие, който бил за над два милиона лева. Това решение на
ОС е взето още преди приемането на съдружниците Г. и К. Моли за отмяна на
решенията на ОС на съдружниците на „ЕКО АГРО ДАР“ ООД по т. 1-6, на основание
чл. 74 от ТЗ.
В срока по
чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не се спори, че
ищцата е съдружник, притежаваща 1/3 от капитала на дружеството, че е
съуправител заедно и поотделно с Б.Г.Г. и М.В.К.; че на 14.08.2017 г. е било
проведено извънредно ОС, на което е присъствал нотариус рег. № 720, който е
съставил Констативен протокол акт № 76/14.08.2017 г. по реда на чл. 593 от ГПК;
че е получила на 15.05.2017 г. писменото предупреждение за изключване по чл.
126, ал. 3 от ТЗ. Излага се, че не са налице твърдените пороци при свикване и
провеждане на ИОС от 14.08.2017 г. Неучастието на ищцата е по нейна воля, била
е редовно поканена. Няма задължение за провеждане на събранието на адреса на
управление, за разлика от АД – чл. 222, ал. 1 от ТЗ. Предупрежданието за
изключване е връчено на 15.05.2017 г. и всички нарушения и действия обективно
са извършени от ищцата. Не са били отстранени вменените й нарушения и действия
против интересите на дружеството в указания й двумесечен срок. Посочват се и
нарушенията: за неотчитане на парични средства, изтеглени от обслужващата банка
„Юробанк България“ АД в периода м. 10-16.12.2016 г., както и към 20.12.2016 г.
било установено, че от банковата сметка на дружеството е изтеглена в брой сума
над 96 000 лева, като без отчет остава сума от 41 270 лева; несъответствия
по договор, сключен с „Бобсон“ ЕООД – ищцата твърдяла, че са платени
47 000 лева, а всъщност платени били 34 000 лева; отказ да се
предоставят документи, относими към получаване на субсидии за животновъдството
и земеделието; сключването на договор за заем със „СГ Медия Груп“ ООД от
11.10.2016 г. в нарушение на чл. 36, ал. 3 от дружествения договор. И към
момента ищцата продължава да задържа документи по проекта с ДФЗ и не ги предава
на съдружниците, с което пречи за кандидатстване за субсидии. Изрично се оспорва
да е провеждано ОС на 12.05.2016 г., протокол от същото не се съхранява в
архива на дружеството. Оспорва се подписът на съдружника В.К.в протокола от
12.05.2016 г. В чл. 36, ал. 3 от дружествения договор е предвидено, че
управителят може да сключва сделки на стойност над 15 000 лева само след
предварително писмено съгласие, изразено в протокол от ОС на съдружниците,
което може да е и неприсъствено. Това ограничение на правомощията било вписано
в ТР по чл. 141, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Ищцата е нарушила това ограничение, като
е сключила договор за заем със „СГ Медия Груп“ ЕООД на 11.10.2016 г. за
115 000 лева, както и 4 бр. записи на заповед, всеки на стойност над
15 000 лева. Налице били подписани записи на заповеди с Иван Лулчев от 10.01.2016
г. за 43 500 лева и с „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД за 72 000
лева. Сочи се, че ответното дружество е кандидатствало на 25.11.2016 г. пред ДФ
Земеделие с проект по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ –
мярка 4.1 „Изграждане на птицеферма“, като консултант по тази програма било
„Агроплюсконсулт“ ЕООД, ЕИК *********, за което е подписан договор от
01.10.2016 г. С решение № 50 от 03.05.2017 г. по т. д. № 26/2017 г. на ОС –
Пазарджик ответното дружество било осъдено да върне 115 000 лева на „СГ
Медия Груп“ ЕООД по посочения по-горе договор. Във връзка с тези действия на
ищцата, било свикано общо събрание на 23.02.2017 г., което включвало в дневния
ред предупреждението й по чл. 126 ТЗ за изключването й. Ищцата не присъствала
на това ОС, въпреки редовното връчване на поканата за него. Сочи се, че ищцата
е подала на 23.05.2017 г. заявление до ДФЗ, с което иска прекратяване
разглеждане на проект, поради невъзможност за реализирането му. Към заявлението
бил приложен и оспорения протокол от ОС от дата 12.05.2016 г. Навеждат се и
други твърдения за поведение на ищцата против интересите на дружеството, като
се прави извод, че на ИОС основателно е изключена същата като съдружник.
В срока по
чл. 372,
ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба. Оспорва се датата на представения с отговора на исковата молба протокол
от ОС, нотариално заверен на 18.08.2017 г. Уточнява се, че се оспорват
решенията по т. 1-6 от ИОС проведено на 14.08.2017 г., независимо в кой
протокол са обективирани. Поддържа се изложеното в исковата молба. Излага се,
че с отговора се навеждат нови обстоятелства, за които не е било изпратено
предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Сочи се, че видно от
представената с отговора на ИМ молба от Б.Г. до ДФЗ, сключеният със „СГ Медия Груп“ ЕООД договор е в интерес на дружеството.
Посочва се водено исково производство по т. д. № 26/2017 г. на ОС – Пазарджик,
по което предявеният иск бил признат от ответното дружество. Настоящите
съдружници не са били съдружници към момента на провеждане на ОС от 12.05.2016
г., но с приемането им като такива, те са били длъжни да се съобразят с
приетите вече решения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден
допълнителен отговор на ДИМ, в който се поддържа изложеното в отговора на исковата
молба. Уточнява се, че протоколът за провеждане на ОС от 14.08.2017 г. е воден
от избрания протоколчик Е К.-П., а не от нотариус рег. № НК С.С., който
единствено е съставил констативен протокол за провеждане на събранието на
основание чл. 593 от ГПК по молба на съдружника Б.Г.. Протоколът от проведеното
ОС от 14.08.2017 г. има нотариална заверка на подписите на съдружниците към
18.08.2017 г., тъй като тогава нотариусът ги е удостоверил, но това няма нищо
общо с датата на провеждане на самото ОС. Извършеното нотариално удостоверяване
е продуктивано от поведението на ищцата на противопоставяне и има за цел
доказване на извършените от съдружниците действия. Нарушенията на ищцата не
могат да бъдат разделени на такива само като съдружник и на такива само като
управител. Задължението да не се действа против интересите на дружеството е
имплицитно включено както за съдружника, така и за управителя. Излага се, че
ищцата е продължила да действа против интересите на дружеството и след
изтичането на дадените 2 месеца за поправяне, които обстоятелства са относими
към основанието за изключване. Не било необходимо, според ответника, за всяко
конкретно нарушение да се изпраща нотариална покана и срок за отстраняване.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца и изискването на закона – чл. 74, ал. 1, изр. in
fine ТЗ. Преклузивният
срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ е спазен. Оспорените решения на ОС са взети на
14.08.2017 г. Исковата молба е входирана в съда на 28.08.2017 г., т. е. в
14-дневния срок от събранието. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 вр. чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, между
страните е прието за безспорно, че към датата на провеждане на процесното ОС (14.08.2017)
ищцата е съдружник, притежаваща 1/3 от
капитала на дружеството, че е съуправител заедно и поотделно с Б.Г.Г. и М.В.К.;
че на 14.08.2017 г. е било проведено извънредно ОС, за което е съставен
протокол, а отделно от него присъствалият на събранието нотариус рег. № 720 е
съставил и Констативен протокол акт № 76/14.08.2017 г. по реда на чл. 593 ГПК;
че ищцата е получила на 15.05.2017 г. писменото предупреждение за изключване по
чл. 126, ал. 3 от ТЗ.
От справка от ТРРЮЛНЦ към АВ е видно, че съдружниците в „ЕКО
АГРО ДАР“ ООД ищцата В.С., Б.Г.Г. и М.В.К., притежават равен брой дялове от капитала на дружеството
– по 717 дяла, по 1 лев всеки дял, на обща стойност 717 лева, или общ размер на
капитала от 2 151 лева.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор от
11.10.2016 г., сключен между „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, чрез управителя В.С. и „СГ МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД за
предоставяне на заем в размер на 115 000 лв., както и изпълнителен лист,
издаден по т. д. № 26/2017 г. на ОС – Пазарджик за тази сума, в полза на
заемодателя; Договор от 20.04.2016 г., сключен между „ЕКО АГРО ДАР“
ООД, чрез управителя В.С., като възложител, и „БОБСОН“ ЕООД, ЕИК *********, като изпълнител, за извършване
на проектнопроучвателни работи за обект „Птицеферма“ срещу възнаграждение в
размер на 34 000 лева без ДДС, както и Допълнително споразумение към него
от 21.04.2016 г. за отлагане изпълнението по договора от изпълнителя до вземане
на решение от възложителя за кандидатстване пред ДФ Земеделие с проект по мярка
4.1 към ПРСР 2014-2020 г. за изграждане и оборудване на птицеферма.
По делото е приета като писмено
доказателство заверено копие на преписка на ДФЗ по подадено от ответното
дружество, чрез управителя В.С., заявление с ИД № 13/04/1/0/00389 от 25.11.2016
г. за финансово подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за
сумата от 1 952 830 лева с бизнес план „Строителство и оборудване на
ферма за подово отглеждане на пилета - бройлери“. В препискате е видно прието заявление вх. № 02-2600/2622 от 23.05.2017 г. от В.С.,
в качеството й на управител на ответното дружество, отправено до ДФ Земеделие
за прекратяване разглеждането на заявление за подпомагане по подмярка ИД №
13/04/1/0/00389 от 25.11.2016 г. по съображение, че реализацията на проекта
няма да бъде възможна. В отговор ДФЗ изх. № 2-131-6500/128 от 13.06.2017 г.
заявява, че ще вземе предвид подадената информация по искането за прекратяване
разглеждането на подаденото заявление за финансова помощ с ИД № 13/04/1/0/00389
от 25.11.2016 г. (л. 76). Впоследствие е издадена заповед от ДФЗ № 03-РД от
14.12.2017 г. за спиране на обработката на заявлението, но същата е била
отменена с решение по адм. дело № 179/2018 г. на Административен съд –
Пазарджик, което не е влязло в сила към момента на приключване на устните
състезания в настоящия процес.
По делото е представена нотариална покана за свикване на ОС на дружеството
от 23.02.2017 г., получена от ищцата на 07.02.2017 г. Видно от дневния ред, посочен
в нея, на обсъждане е предвидено да се подложи констатирани несъответствия –
установени разходени от В.С. парични средства, за които липсват
разходнооправдателни документи, както и несъответствие на усвоени от нея суми
за изплащане на възнаграждение по договор за изработка в размер на 47 000
лева при установено реално заплатени 34 000 лева, обсъждане и евентуално вземане
на решение за изключване на В.С. като съдружник и управител, и последиците от
това.
Ищцата е депозирала отговор във връзка с изложените в поканата нарушения,
като изрично сочи, че липсва писмено предупреждение по чл. 126 от ТЗ достигнало
до нея.
От Протокол от редовно заседание на ОС на съдружниците, проведено на 23.02.2017 г. е видно, че са взети следните решения: на ищцата е предоставена
възможност до 02.03.2017 г. да представи в счетоводството на дружеството
разходнооправдателни документи за изтеглените в периода 14.10.2016 г. –
16.12.2016 г. от банковите сметка на дружеството суми в общ размер от
96 090 лева, тъй като са представени документи само за 3 772.53 лева
(така т. 2 от протокола); на ищцата е предоставена възможност да даде обяснение
какви са реално заплатените суми от дружеството по договора от 20.04.2016 г. с
изпълнител „БОБСОН“ ЕООД (т. 4); взето е решение съдружникът и управител В.С.
да бъде предупредена писмено да не действа против интересите на дружеството,
като поправи поведението си до следващото ОС, в противен случай ще се стартира
процедура по изключването й (т. 5 и т. 10); ищцата е задължена да предаде
всички намиращи се у нея дружествени документи на адреса на управление в срок
до 7 дни от датата на получаване на протокола (т. 10); по повод сключения
договор за заем със „СГ МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД за 115 000 лева е взето решение
на осн. чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ да бъде изпратено писмено предпреждение до
съдружника и управител В.С. да не сключва договори от името на дружеството, с
които да задлъжнява същото, както и да бъде предупредена, че ще й бъде търсена
имуществена отговорност по чл. 145 от ТЗ (т. 13).
По делото е прието като писмено доказателство Предупреждение
по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, отправено от съдружниците М К и Б.Г. до ищцата, същата
се предупреждава да се въздържа от действия, накърняващи интересите на
дружеството и да коригира поведението си най-късно до следващото ОС, което ще
се проведе до два календарни месеца, считано от 23.02.2017 г., т. е. до
23.04.2017 г., както и че на основание чл. 145 от ТЗ ще й бъде потърсена
отговорност за причинените от нея вреди на дружеството.
В обстоятелствената част на предупреждението, като конкретни
нарушения, се сочи: че след справка в счетоводството на дружеството е
установено, че ищцата в периода 14.10.2016 г. – 16.12.2016 г. е разходвала
парични средства без да представи разходнооправдателни документи и без да даде
обяснения за какво са употребени същите – изтеглени били 96 090 лева от
сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД в нарушение на чл. 37, последно
тире от дружествения договор; че е налице несъответствие в заявеното от
управителя С. пред останалите съдружници заплащане на възнаграждение по договор
за изработка от 20.04.2016 г. с изпълнител „БОБСОН“ ЕООД в размер на
47 000 лева, при реално платени 34 000 лева; че множество документи,
свързани с дейността на дружеството се държат от съдружника и управител В. С.,
но понеже не може да бъде осъществен контакт с нея, се възпрепятства работата
на дружеството и не могат да бъдат регистрирани стадата от овце и земеделските
земи, собственост на дружеството, за да се кандидатства за субсидия; че на
11.10.2016 г. управителят С. е сключила договор за заем със „СГ МЕДИЯ ГРУП“
ЕООД за сумата от 115 000 лева без за това да е взето решение от ОС,
представляващо нарушение на чл. 37, последно тире от дружествения договор. Отделно
от това посочената сума от 115 000 лева липсва както в банковите сметки,
така и в касата на дружеството.
Предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ и препис от протокол от
проведеното на 23.02.2017 г. ОС са получени на 15.05.2017 г. лично от В.С.,
чрез връчване от Ц К, помощник-нотариус при нотариус М М, рег. № НК срещу разписка № 8/2017 г. По тези
обстоятелства не се спори, но същите се установяват и от справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството, видно от документите, които са приложени към заявлението
за вписване на решенията от ОС от 14.08.2017 г.
Във връзка с отправеното предупреждение, ищцата е депозирала отговор
на 14.08.2017 г. в своя защита, като оспорва твърденията за неизпълнение на
задълженията й за неоказване на съдействие относно дейността на дружеството. Посочва,
че всички плащания, които са за суми над 15 000 лева са във връзка с мярка
4.1 към ПРСР 2014-2020 г. пред ДФЗ, че за всяко плащане има издадена фактура,
като всички нейни действия са в изпълнение на правомощията, предоставени й от
съдружниците с решение на ОС от 12.05.2016 г. Относно договора, сключен с
„БОБСОН“ ЕООД заявява, че сумите са посочени с и без включен ДДС. Относно
договора за заем със „СГ МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД за сумата от 115 000 лева заявява,
че съдружникът Б.Г. е спомогнал да се сключи този договор, тъй като е в
роднинска връзка с управителя на дружеството-заемодател. Оспорва да задържа
документи, тъй като всички сключени договори и издадени фактури се предоставят
на счетоводителя на дружеството. Дружеството търпи загуби не от нейните
действия, а в резултат на решението на съдружниците Г. и К да не се
осчетоводяват (задължения на дружеството) по договори, изпълнени от контрагенти
в изпълнение на инициативата по кандидатстване по проект по мярка 4.1 и да не
се плаща по тях без да излагат каквито и да е мотиви.
Видно от покана за свикване на ОС на 14.08.2017 г., получена
от ищцата на 24.07.2017 г., което не се оспорва от нея, събранието е предвидено
да се състои в гр. Пазарджик, ул. „Червен Стоян“ № 7, а не в седалището на
дружеството – с. Щърково.
От Протокол, удостоверен едновременно
за подписите и съдържанието на 18.08.2017 г. от нотариус рег. № 720 НК за проведено ИОС на съдружниците на 14.08.2017 г. е видно, че от всичките трима
съдружници, присъстват само двама – М.В.К. и Б.Г.Г., а третият – ищцата В.И.С.,
въпреки редовно получената покана не присъства и не се представлява. За
протоколист е избрана адв. Е К – П. След съобразяване, че отправеното предупреждение
по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника В.И.С. е получено от същата
на 17.05.2017 г. (всъщност 15.05.2017 г.) срещу разписка № 8/2017 г. на
нотариус М М, рег. № НК, запознаване с
подадения от нея отговор, приемането му за неотговарящ на действителната
фактическа обстановка и неподкрепен с доказателства, двамата съдружници вземат
единодушно решение за: 1. Изключване на съдружника В.С. от „ЕКО
АГРО ДАР“ ООД, поради нарушение на чл. 126, ал. 3,
т. 1 и 3 от ТЗ, а именно: неизпълняване на задълженията си за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против
интересите на същото, подробно описани във връченото й предупреждение по чл.
126, ал. 3 от ТЗ, а именно: злоупотреба с финансови средства на дружеството в
големи размери, включително – заблуждаване на съдружниците относно стойността
на сключен договор с „БОБСОН“ ЕООД и теглене от банковата сметка на дружеството
на суми, надвишаващи размера на регламентирания в дружествения договор, с което
грубо е нарушила разпоредбата на чл. 36, ал. 3 и чл. 37 от него; сключване на
договор със „СГ Медия Груп“ ЕООД, с който е задължила дружеството със сумата от
115 000 лева, с което е нарушила чл. 37, пр. 3 от дружествения договор;
действия против интересите на дружеството като не предоставя намиращи се у нея
книжа и документи, касаещи собственост на вещи и недвижими имоти (стада овце и
земеделски земи), поради което дружеството не може да кандидатства за субсидия
и търпи загуби. 2. Намаляване на
капитала с 717 лева поради изключване на съдружника В.С. и увеличаване на същия
с 718 лева, чрез записване на нови 718 дяла, при което оставащите съдружници М
К и Б. Г записват по нови 359 дяла всеки. 3.
Прекратяване на правомощията на управителя В.И.С. и неосвобождаването й от
отговорност за дейността й като такъв; взето е и решение за предявяване на иск
по чл. 145 от ТЗ срещу нея. 4. Избор на нови управители – МК и Б.Г., действащи само заедно. 5. Изменение на дружествения договор в резултат на приетите решения. 6. Продължаване на процедурата за участие на дружеството в проект по мярка 4.1 пред ДФ
Земеделие. 7. Заявяване за вписване пред ТРРЮЛНЦ настъпилите промени в обстоятелствата
(л. 100-103 гръб от делото).
Относно явяването,
респ. неявяването на съдружници при провеждане на ОС от 14.08.2017 г.,
както и за извършените на заседанието действия, е съставен и констативен
протокол акт № 76, том І, рег. № 1032 от 14.08.2017 г. от присъствалия на
събранието нотариус рег. № 720 (л. 13-18 от делото).
Според актуалния дружествен договор от 14.10.2016 г., Общото
събрание може да взема решения при наличие на кворум от 100 % от капитала; Всички
решения се вземат с единодушие от всички съдружници; изключеният съдружник не
гласува и неговия дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството –
чл. 35, ал. 2; Управителят може да сключва сделки на стойност над 15 000
лева само след предварително писмено съгласие, изразено в протокол на ОС – чл.
36, ал. 3; Управителят няма право да сключва сделки от името на дружеството на
стойност над 15 000 лева, както и да извършва плащания в размер над
15 000 лева без съгласие, прието с решение на ОС – чл. 37, последно тире.
От изслушаните по делото заключения по основната и допълнителна ССчЕ,
приети от съда за обосновани и компетентно изготвени, неоспорени от страните,
се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 20.12.2016 г. ищцата, като
управител на ответното дружество, е изтеглила на каса от банковата сметка на
дружеството в „Юробанк България“ АД общо сума в размер на 96 090 лева,
която е осчетоводена в приход на касата на дружеството. За този период са били
налични и тегления на суми от касата на дружеството, които обаче са внасяни респективно
в банковата сметка на същото, респ. за тези суми, внесени по банковата сметка,
са налични разходни касови ордери и е налице обвързаност между едните операции
и другите (така в. л. при изслушването му в о.с.з. на 26.01.2018 г.). На това
основание експертът е направил заключението, че няма осчетоводени и изплатени
суми от касата на дружеството, за които да липсват разходнооправдателни
документи. Експертът уточнява, че фактически паричните средства не са били
държани в касата от счетоводителя, последният е отразявал съответните записи по
съответните счетоводни сметки, но не е разполагал с парите фактически.
По делото е приет протокол от заседание на ОС от 12.05.2016
г. за взето решение от съдружниците В.М.К., Е Д Г и В.И.С. за кандидатстване на
„ЕКО АГРО ДАР“ ООД пред ДФЗ по мярка
4.1 към ПРСР 2014-2020 г. за изграждане и оборудване на птицеферма (т. 1) и за
оправомощаване на управителя В.С. да подготвя и да представлява дружеството
пред ДФЗ и навсякъде където е необходимо при „искането, подаването и
подписването на документи във връзка с кандидатстването по мярка 4.1 към ПРСР
2-14-2020 г.“ (л. 144).
От изслушаните по делото заключения по СГЕ, приети от съда за обосновани и
компетентно изготвени, неоспорени от страните, се установява, че подписът в
протокола от 12.05.2016 г. на съдружника В.М.К. не е автентичен
(не е положен от него). По допълнителната задача, се установява, че ръкописният
текст в посочените като обекти на експертизата приходни и разходни касови
ордери за предадени в заем средства от В.С. на дружеството в размер на 32 500 лева и върнати на нея (л. 185-189)
е изписан от ищцата, както и че подписът в графа „получил сума, касиер“ и „броил
сумата, получил сумата“ са също на ищцата В.С.. Т. е. установява се, че
както ПКО, така и РКО за предаването на сумите от В.С. (като паричен заем),
респ. за връщането им на заемодателя, са съставяни от В.С..
От показанията на разпитаната свидетелка К Та Ц – водеща счетоводството на
ответника се установява, че каса на дружеството фактически липсва. Независимо
от счетоводното отразяване на постъпили в касата, респ. разходвани от касата парични
средства, счетоводителката не е разполагала физически с парите. Посочените
приходни касови ордери и разходни касови ордери не са изготвяни от нея, а са и
предоставяни от В.С.. Заявява, че във връзка с изготвените ПКО за заемните
средства, предоставени от ищцата има и договори за заем (това обаче не се
установява по делото – не се представиха доказателства
за сключването на договори за заем между ответното дружество и ищцата досежно
посочената сума от 32 500 лева).
От показанията на разпитания свидетел В.М.К. – съдружник в ответното
дружество до май 2016 г., се установява, че В.С. никога не е присъствала на Общи
събрания на дружеството. Двамата с нея са учредили дружеството. Паричните
средства, с които дружеството е извършвало дейност са били предоставяне от свидетеля
и неговия баща, В.С. не е разполагала с такива доходи. Целта е била да се
закупи земя, за да започне работа дружеството. Не е имало ОС, на което да е
взето решение за вземане на заем.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 74 от ТЗ.
В производството по този иск върху ответникът лежи доказателствената
тежест да установи онези юридически факти, от осъществяването на които следва
законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското дружество
решения, а по отношение на взетото решение за изключване – следва
да докаже основанието, на което е изключен съдружникът.
В
производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както
процедурата при която атакуваното решение на ОС на съдружниците в ООД е прието,
така и законосъобразността на конкретните взети решения, което от своя страна
означава, че в хипотезата на изключен съдружник в същата се включват и
предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от
законодателя крайна мярка за уреждане отношенията между съдружниците. Последните – законови и договорни, според
мястото на уредбата им, са обединени от наличие на виновно неизпълнение на
основни за преследваните дружествени цели имуществени или неимуществени правни
задължения на съдружника, поради което при отсъствието на неизпълнение,
отговарящо на сочените критерии, изключването е недопустимо (Решение № 171 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
860/2010 г., II т. о., Решение № 126 от 8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 943/2012 г.,
II т. о.).
На първо място, не
се спори, а и е видно от представените доказателства, че взетите решения на ОС
от 14.08.2017 г. са във формата, предвидена в чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Не се спори
и, че ищцата е получила покана за свикването на ОС от 14.08.2017 г., като неявяването
е по нейна субективна причина.
1. Първото от посочените от ищцата основания за незаконосъобразност на
взетите на процесното ОС решения е
липсата на кворум за провеждане, поради неприсъствие на всички съдружници,
притежаващи 100 % от капитала, съгласно изискването на чл. 35, ал. 2 от дружествения договор.
В ТЗ принципно не е предвидено изрично
изискване за кворум при ООД, при наличието на който заседанието да се счита редовно. Условието за кворум
може косвено да се извлече от правилата за мнозинство при вземане на решения, защото,
за разлика от режима при АД, при ООД мнозинството се изчислява от общия размер
на капитала, а не от размера на представения на заседанието капитал. Няма
пречка в дружествения договор въпросът за кворума да бъде изрично уреден. В случая има такава изрична уговорка.
В чл. 35, ал. 2 от дружествения договор е предвидено, че ОС може да взема решения при наличие на кворум от 100 % от
капитала. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, изключваният съдружник не
гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.
Настоящият състав
на съда намира по аргумент за по-силното основание, че след като за вземане на решение
за изключване на съдружник, изключвания съдружник не гласува и
неговият дял не се взема предвид при определяне на мнозинството, то това следва
да важи и за самото конституиране на ОС като орган, натоварен с компетентността да изразява волята на дружеството
по определени въпроси с правно значение, т. е. за преценката за наличие на
кворум не следва да се взема предвид делът на изключвания
съдружник. При това условие участието на останалите двама съдружника е достатъчно, за да обоснове установеното в дружествения договор изискване за минимална граница на персонално участие от 100 %
от капитала на дружеството. Това изключва наведеното основание за
незаконосъобразност на взетите решения поради липса на кворум.
2. Липсва изрична разпоредба както в ТЗ,
така и в дружествения договор, регламентираща провеждане на ОС на
съдружниците в седалището на дружеството, както е
предвидено това в разпоредбата на чл. 222, ал. 1
от ТЗ по отношение на АД. Съдът не приема, че в случая се касае до
злоупотреба с права. На това основание възражението за незаконосъобразност на
решенията, поради провеждане на ОС в гр. Пазарджик, вместо в седалището на
дружеството, е неоснователно.
3. Доколкото
изключването на ищцата В.С. е извършено по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3
от ТЗ, на доказване подлежат съответно тези две основания – неизпълнение
задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и
действия против интересите на дружеството. Наличието
на тези две основания е аргументирано от дружеството със злоупотреба с
финансови средства, като без предварително дадено разрешение от ОС на
дружеството управителят В.С. е теглила суми от банковата сметка на дружеството
в общ размер от 96 090 лева, за които няма разходнооправдателни документи
(според СИЕ има), сключила е договор за заем за сума от 115 000 лева – нарушения
на чл. 36, ал. 3 и чл. 37, пр. последно от дружествения договор, предвиждащ
сключване на сделки и извършване на
плащания в размер над 15 000 лева само след предварително писмено
съгласие, изразено в протокол на ОС, заблудила
е съдружниците относно стойността на сключения договор с „БОБСОН“ ЕООД като
заявява по-голяма сума за плащане от действителната, както и не предоставя
намиращи се у нея книжа и документи, касаещи
собственост на вещи и недвижими имоти (стада овце и земеделски земи), с което препятства дейността на дружеството. Поддържа се още, че ищцата и
след получаване на предупреждението е продължила да действа против интересите
на дружеството, като е заявила пред ДФЗ искане за прекратяване разглеждането на заявлението за финансово подпомагане по
съображение, че реализацията на проекта няма да бъде възможна.
По този въпрос
съдът намира следното:
Връчването
на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя
началото на процедурата по изключване (така Решение № 160 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г.,
I т. о.). Писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ
цели да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на
участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и
известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С
предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен,
му
се предоставя и възможност да се подготви за заседанието на Общото
събрание, на което ще се разглежда този въпрос. ТЗ не
регламентира спазването на определен срок между връчването на предупреждението
и провеждане на събранието за изключване, но с оглед на
изложените съображения относно характера и правното значение на писменото
известие по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, следва да се проведе
разграничение между предоставянето на възможност за съобразяване на поведението
на съдружника и необходимостта от време за формиране на становището му по
констатираните от дружеството противодоговорни или незаконосъобразни негови
действия. В зависимост от посочените основания в предупреждението преценката за
предоставянето и продължителността на срока за корекция на поведението на
съдружника е обусловена от вида на нарушението. Отстраняването на някои от
нарушенията е допустимо и възможно до датата на събранието – например
преустановяване или предприемане на конкретни действия, но в други случаи
промяна в поведението не би могла да се осъществи, независимо от това дали
съдружникът разполага със срок, предвид на последиците за дружеството. По
отношение на подготовката за заседанието – за отговор на
отправените твърдения за извършени нарушения или за представяне на
доказателства за изпълнени задължения до момента на разглеждане на въпроса за
изключването на съдружника е необходим период от време за съдружника, в който
той, по своя преценка, да организира защитата си пред ОС. За
законосъобразността на решението на ОС за
изключване и съответствието му с правилата по свикване и провеждане
на заседанието е от значение получаването на предупреждението като документ,
докато за наличието на материалните основания за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ
значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или
бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване.
В случая не се
спори, че ищцата е получила предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ на
15.05.2017 г., като до провеждане на ОС на 14.08.2017 г., на което въпросът за
изключването е предвиден да бъде обсъден, обективно е изтекъл почти 3-месечен
срок, който съдът намира за достатъчен за организиране защитата на ищцата. Съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 56 от 8.09.2010 г.
на ВКС по т. д. № 472/2009 г., II т. о., решение № 2242 от 29.11.2016 г. на Апелативен съд – София по т. д. № 1030/2016 г., решение № 40 от 23.01.2014 г. на Апелативен съд – Пловдив по т. д. № 26/2014 г., решение № 263 от 28.12.2009 г. на Апелативен съд – Варна по в. ч. т. д. № 627/2009 г., предупреждението
по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на ОС на
дружество. То
може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от
управителя. В този смисъл
възраженията на ищцата в това отношение са неоснователни.
От друга страна,
съдът намира за основателни твърденията на ищцата,
че посочените в решението на ОС действия, квалифицирани като неизпълнение задълженията й за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия
срещу интересите на дружеството, довели до приемане на атакуваните решения,
всъщност са действия извършени не в качеството й на съдружник, а като управител
на дружеството. Твърденията за злоупотреба с финансови средства, доколкото В.С.,
без предварително дадено разрешение от ОС, е изтеглила суми в общ размер от
96 090 лева, за които няма разходнооправдателни документи, сключила
договор за заем за сума от 115 000 лева, заблудила съдружниците относно стойността на сключения договор с „БОБСОН“
ЕООД като заявява по-голяма сума за плащане от действителната, както и за непредоставяне
на намиращи се у нея книжа и документи, касаещи
собственост на вещи и недвижими, с което препятства
дейността на дружеството, са действия, извършени от нея като управител, а не и като
съдружник. Посочените фактически и правни действия са извършени в качеството й
на управител, т. е. като волеизявяващ орган, притежаващ компетенциите за организиране и ръководство дейността
на дружеството, а не като съдружник. Съдружникът няма правомощието да
представлява дружеството в отношенията му с трети лица (арг. чл. 141, ал. 2,
изр. 1 от ТЗ), т. е. В.С. не като съдружник е теглила суми от сметки на
дружеството, респ. дължи отчет за тях, не като съдружник сключвала договор за
заем със „СГ МЕДИА ГРУП“ ЕООД и т. н. Доводите за задържани документи също
обуславят отговорността й като управител, доколкото са свързани с извършени от
нея управленски действия. Друг е въпросът, че както твърденията за задържане на
документи, така и тези за заблуждаване на съдружниците за стойността на
сключения договор с „БОБСОН“ ЕООД, останаха голословни, без каквито и да е
доказателства в тази насока. От друга страна, когато в
предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ на съдружник, който е
и управител на ООД, се дава срок да представи документи на дружеството, в
това число документи за собственост и счетоводни документи, тези документи
следва да бъдат конкретизирани с оглед вида и характера им (първични счетоводни
документи, документи за собственост, документи, касаещи дейността на ООД)
по начин управителят да може да ги представи (в този смисъл Решение № 5 от 5.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3583/2014 г.,
II т. о.). Следователно, тези действия, дори и при
доказването им от страна на ответното дружество, не съставляват основание за
изключването на ищцата като съдружник,
а би могло единствено да се ангажира договорната й отговорност
при евентуални вреди за дружеството (в този смисъл са Решение № 196 от 22.11.2013 г. на
ВКС по т. д. № 665/2012 г., II т. о., Решение № 126 от 8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 943/2012
г., II т. о., Решение № 56
от 8.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г., II т. о. на ВКС).
Твърдението на
ответното дружество, че ищцата и след получаване на предупреждението е
продължила да действа против интересите на дружеството, като е заявила пред ДФЗ
искане за прекратяване разглеждането на
заявлението за финансово подпомагане по съображение, че реализацията на проекта
няма да бъде възможна, от една страна се отнасят отново до действията й като
управител, а не като съдружник, а от друга – дори да се явяваха релевантни,
доколкото това нарушение не е включено в предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, същото се явява ново основание за изключване, за което същата не е била
предупредена. Както се посочи вече, за наличието
на материалните основания за изключване значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия
или бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване, което е и
разума на закона предвид същността на предупреждението – да
уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения с цел
предоставяне на възможност за защита.
С оглед
гореизложеното следва да се заключи, че не са налице основанията,
довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане
на отношенията между съдружниците чрез изключване на съдружника В.С.,
респ. решението по т. 1 на ОС от 14.08.2017 г. като незаконосъобразно, подлежи
на отмяна.
Като последица
от незаконосъобразността на решението за изключване на съдружника С.,
незаконосъобразни се явяват и последващите обусловени от него решения, предвид изискването
в дружествения договор – чл. 35, ал. 2
всички решения да се вземат с единодушие от всички съдружници, притежаващи 100
% от капитала, един от които продължава да е В.С., а именно: по т. 2 – за
преразпределяне на капитала на дружеството (чрез намаляване, респ. увеличаване на
капитала), по т. 3 – за освобождаване на В.С. като управител и решение за
предявяване на иск срещу нея по чл. 145 от ТЗ, по т. 4 – за избор на нови
управители, по т. 5 – за изменение на дружествения договор, по т. 6 – за
продължаване на процедурата по участие на дружеството в проект по мярка 4.1 пред ДФ Земеделие.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако хипотетично изключването
на съдружника беше законосъобразно извършено, по останалите решения изключеният
вече съдружник нямаше да може да се ползва от правото си на глас, доколкото взетото
решение за изключване щеше да породи незабавно
действие във вътрешните отношения между ООД и съдружниците, а предвиденият
в чл. 140, ал. 4 от ТЗ конститутивен ефект на вписването на промени в
персоналния състав – изключване на съдружник има действие само за третите лица,
но не и във вътрешните отношения. Затова ищцата нямаше да е процесуално
легитимирана страна, защото към този момент нямаше да има качеството
на съдружник по отношение на дружеството (по арг. от Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т.
д. № 269/2009 г., I т. о., Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о.).
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил, чрез
процесуалния си представител, списък по чл. 80 от ГПК, видно от който
претендира разноски за държавна такса от 50 лева, адв. възнаграждение от 800 лева за настоящото исково производство
(заплатено в брой), 200 лева – депозит за СГЕ и 80 лева – такса за
„обезпечителна заповед“ – спиране на производството по чл. 536 от ГПК. Налице са доказателства за реалното
изплащане на сумите.
Искането за присъждане на разноски за проведеното
охранително производство по чл. 536 от ГПК в рамките на настоящия процес, не следва да се уважава, т.
к. същото не представлява обезпечително производство, а и с оглед специалното
правило на чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя. Искането е основателно за 1 050
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решенията на проведеното на 14.08.2017 г. Общо събрание на съдружниците в „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Щърково, община
Лесичево, област Пазарджик, по иска на В.И.С., ЕГН ********** ***, както следва: по т. 1 от
дневния ред – за изключване на съдружника В.С. от „ЕКО
АГРО ДАР“ ООД, поради нарушение на чл. 126, ал. 3,
т. 1 и 3 от ТЗ, а именно: неизпълняване на задълженията си за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против
интересите на същото чрез: злоупотреба с финансови средства на дружеството в
големи размери, включително – заблуждаване на съдружниците относно стойността
на сключен договор с „БОБСОН“ ЕООД и теглене от банковата сметка на дружеството
на суми, надвишаващи размера на регламентирания в дружествения договор, с което
е нарушила разпоредбата на чл. 36, ал. 3 и чл. 37 от него; сключване на договор
със „СГ Медия Груп“ ЕООД, с който е задължила дружеството със сумата от
115 000 лева, с което е нарушила чл. 37, пр. 3 от дружествения договор;
действия против интересите на дружеството като не предоставя намиращи се у нея
книжа и документи, касаещи собственост на вещи и недвижими имоти (стада овце и
земеделски земи), поради което дружеството не може да кандидатства за субсидия
и търпи загуби; по т. 2 от дневния ред –
за намаляване на капитала с 717 лева и
увеличаване на същия с 718 лева, чрез записване на нови 718 дяла, при което
съдружниците Митко Кръстев и Б. Гогово записват по нови 359 дяла всеки; по т. 3 – за прекратяване на правомощията на управителя В.И.С. и неосвобождаването й от
отговорност за дейността й като такъв, и взето решение за предявяване на иск по
чл. 145 от ТЗ срещу нея; по т. 4 – за избор на нови управители; по т. 5 – за изменение на дружествения договор; по т. 6 – продължаване на процедурата за участие
на дружеството в проект по мярка 4.1 пред ДФ Земеделие, на основание чл. 74 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ЕКО АГРО ДАР“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Щърково, община Лесичево, област Пазарджик, да плати на В.И.С., ЕГН ********** ***, сумата
от 1
050 лева /хиляда и петдесет/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: