Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260469

         20.10.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 21 септември през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №362 по описа на съда за 2021 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание по 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.211 и чл.212 от отменените ЗМВР.

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с установителен характер за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата има право на допълнителен отпуск в размер на 12 дни за всяка година за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие в периода от 2003 до 30.06.2013г /предвид частично прекратяване на производството в хода на процеса/. Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявената искова претенция, позоваване на нормативна уредба, като се счита, че са налице условията за признаване правото на ищцата да бъде компенсирана с допълнителен платен годишен отпуск за положения извънреден труд за процесния период.  Иска се уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави възражения за недопустимост и неоснователност. Направено и е възражение за погасителна давност относно правото на ищцата.Изложени са съображения в подкрепа на твърденията за неоснователност на претенция. От съда се иска отхвърляне на исковата претенция и се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа исковата претенция по основание, а по отношение на размера я изменя,  като същата да се счита предявена по следния начин:

За 2003 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2004 година – 7 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2005 година – 10 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2006 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2007 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2008 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2009 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2010 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2011 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2012 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2013 година до 30.06.2013г. – 6 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа.

 

 

 Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа становището за неоснователност на исковата претенция и прави възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Н.Т. работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието.

За периода от първо тримесечие на 2003г. до 30.06.2013г. ищцата  е положила извънреден труд над 50 часа на тримесечие, за който има право на допълнителен отпуск, както следва:

За 2003 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2004 година – 7 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2005 година – 10 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2006 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2007 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2008 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2009 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2010 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2011 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2012 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2013 година до 30.06.2013г. – 6 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа.

Този отпуск не се установява да е предоставен от работодателя и не е ползван от служителя.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи, свидетелски показания  и заключение на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията с правно основание 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.211 и чл.212 от отменените ЗМВР за признаване правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над определения норматив е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след изменението по реда на чл.214 от ГПК. Според практиката на ВКС предявеният иск за установяване между страните, правото на служителя на  компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време представляващо извънреден труд е процесуално допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос.Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право в случая се  оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Безспорно ищцата работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на  ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за процесния период над 50 часа на тримесечие и ответната страна не е предоставила като компенсация допълнителен отпуск. Поради това предявения установителен иск за признаване правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над определения норматив е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в претендирания след изменението размер. Правото на този отпуск е несъмнено установено и претенцията на ищцата следва да се уважи, като възражението на ответната страна за погасяване на иска по давност е неоснователно. Установителните искове се погасяват по давност само в изрично предвидените в закон случаи, каквато хипотеза в процесния случай не е налице. Правото на ищцата на допълнителен отпуск за положения извънреден труд е особено по своя характер и представлява компенсация, която не се погасява по давност докато съществува служебното правоотношение.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което предявения установителен иск да се уважи изцяло.

С оглед изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е частично основателно. Заплатен е адвокатски хонорар в размер на сумата  1200 лева, която се явява прекомерна с оглед фактическата и правно сложност на делото и следва да се намали на 600 лева.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

                                                      Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, че Н.Ж.Т. с ЕГН********** *** има право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от първо тримесечие на 2003г. до 30.06.2013г., както следва:

За 2003 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2004 година – 7 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2005 година – 10 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2006 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2007 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2008 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2009 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2010 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2011 година – 12 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2012 година – 9 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа;

За 2013 година до 30.06.2013г. – 6 дни допълнителен отпуск от извънреден труд над 50 часа.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21   ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ж.Т. с ЕГН********** *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21   ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева и разноски за вещо лице в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: