Р Е
Ш Е Н
И Е
N 826
гр.Русе, 06.XII.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публичното заседание на 7 ноември 2013г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при секретаря П.Н. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр. дело N541 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „А. Б.” АД, ЕИК *** със седалище гр.С.
твърди, че на основание сключен договор за кредит предоставил на ответника парична сума в
размер на 70 000 евро като кредитът бил усвоен изцяло. Поради неплащане
в срок на уговорените погасителни вноски, кредитът се превърнал в предсрочно
изискуем. Банката е уведомила кредитополучателя за дължимостта и изискуемостта
на цялото вземане чрез нотариални покани.
По заявление на ищцовото дружество – кредитор, е
образувано ч.гр.д.№ 8997/11г.по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение,с което ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумите, дължими по договора за кредит, както
следва: 69600,93евро просрочена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.10.2011г. до окончателното й изплащане,
просрочени лихви 9245,05евро за периода от 14.12.2018г.
до 02.09.2011г., 1068,52 евро наказателна лихва върху просрочена главница, за
периода от 14.01.2009г. до 19.10.2011г., 1044,47евро годишна такса за
управление за 2009,2010 и 2011г., 78лв. разноски за нотариална покана, разноски
за подновяване на застраховка в размер на 284,84лв. и 3174,68лв. разноски в
заповедното производство и 2037,34лв. за юрисконсултско възнаграждение.
След подадено възражение от длъжника, банката
предявява настоящия иск за да установи,че вземането й срещу длъжниците
съществува. Претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на Банката за посочените по-горе суми, както и за 3174,68лв.
разноски в настоящото производство, при законните последици.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът Д.А.Д.,***, чрез процесуалния
си представител адв.ф.М.,***, изразява становище, че претенциите са допустими, но неоснователни. Твърди, че
лихвите не са начислявани съобразно условията на договора за кредит. Възразява,
че вземането за лихвите е погасено по давност, а разноските за нотариални
покани не се дължат в настоящото производство. Прави възражение за нищожност на клаузите на
члчл.13,т.1 и2, 13.1., чл.14, чл.14.1 и чл.14.2 от Общите условия на банката,
като неравноправни.
След преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2008 г.
страните по делото са сключили договор за кредит №**** за покупка, строителство
и ремонт, по силата на който ищцовата Б. в качеството й на кредитодател е
предоставила на ответника - кредитополучател, банков кредит в размер на 70 000
евро, който да бъде изплатен на 360 месечни анюитетни вноски – вж.т.6. В т.4.
са уговорени лихвените проценти, като съгласно опция 1 в т.4.1. за първата
година на кредита лихвата е фиксирана в размер на 3,9%, а за останалия период
до погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на дванадесетмесечен EURIBOR плюс надбавка от 2%. Наказателна
лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост е предвидена в Общите условия.В
т.5. са предвидени такси за разглеждане на документите за кредит и за управление
и обработка на кредита.За обезпечаване на кредита е учредена ипотека върху
недвижим имот в гр.Р., представляващ апартамент №* в кв.**, ул.** **. Съгласно
т.9. Общите условия на А. Б. клон Б. за предоставяне на А. кредит ремонт и А.
ипотечен кредит са неразделна част от договора.
В Общите условия е
предвидено заплащането на наказателна лихва, в случай на забава – т.12.
Съгласно т.13.Банката има право едностранно да променя договорения лихвен
процент, при съществени изменения на икономическата ситуация, които правят
сделката неизгодна за Банката, както и в случай на увеличение на 50% от цената
на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на
междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване
на договора за кредит. В т.13.1. кредитополучателят е дал съгласие за това
изменение. В т.14.2. е предвидено съгласието на кредитополучателя за
едностранна промяна на погасителния план от страна на Банката, в началото на
всяка следваща календарна година, ако са налице изменения в приложимите лихвени
проценти.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства-
договор за банков кредит, Общи условия и погасителен план към него, носещи
подписите на страните по делото и ползващи се с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила.
С нотариална покана рег.
№ ** от 09.09.2011г. на нотариус З. Т., с район на действие РС-С. до
ответника същият е уведомен за
просрочените задължения и за това, че
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2011г. На
6.10.2011г. нотариус П. Т., с район на действие РС-Р. е удостоверила, че на
посочения адрес на адресата Д.Д. не са намерин лица, на окито да връчинотариалната
покана на Банката, поради което е залепено уведомление по чл.47 ГПКна входната
врата на блока и на апартамента.
Ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 8997/2011 г. по описа на РРС, за сумите, както следва: 69600,93евро
просрочена главница по договор за кредит от 11.08.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2011г. до окончателното й изплащане,
просрочени лихви 9260,10евро за периода от 14.12.2018г. до 02.09.2011г.,
1068,52 евро наказателна лихва върху просрочена главница, за периода от
14.01.2009г. до 19.10.2011г., 1044,47евро годишна такса за управление за
2009,2010 и 2011г., 78лв. разноски за нотариална покана, разноски за
подновяване на застраховка в размер на 284,84лв. и 3174,68лв. разноски за
завеждане на дело и 2037,34лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На ответника е била
връчена ПДИ на 04.03.2013 г. и същият е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на 15.03.2013 г., за което ищецът е бил уведомен на 11.04.2013
г.Искът е депозиран на 13.05.2013г.-първият работен ден след изтичане на
едномесечния срок по чл.41 ГПК.
С приетата по делото
съдебно- счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло и кредитира
предвид специалните знания на вещото лице, се установява, че сумата по договора
за кредит е била усвоена, но за целия период е погасена сумата 399,07евро от
главницата. Размера на лихвата за периода от 14.01.2009г. до 2.09.2011г. е
9241,26евро. Наказателните лихви за
периода 14.12.2009г.-19.10.2011г. възлизат на 1005,44евро. В т.3. от
заключението са посочени компонентите на лихвата. За изчисляване се ползува 12
месечен Euribor, стойностите на който
са публикувани в страницата на БНБ.
Ищцовата банка публикува свой бюлетин и обявява стойности на 12 месечен Euribor два работни дни преди
посочената дата на валидност. Вещото лице е изчислило, че ако не се вземат
предвид измененията на лихвения процент, извършени от банката през периода
м.март-м.април 2009г., размера на лихвата върху просрочената главница следва да
бъде 6551,86евро.-вж.стр.3 от заключението.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена
в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, която е
оспорена от длъжника/ длъжниците с възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила
на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира
изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул
за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/. Правният
интерес е абсолютна процесуално предпоставка, обуславяща допустимостта на иска,
за наличието на която съдът следи служебно. Същата следва да е налице, както
към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на
съдебното решение.
В настоящият случай
горепосочените процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска са
налице. В полза на ищеца е била издавена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът, в качеството на длъжник, е подал в
срока по чл.414, ал.1 от ГПК възражение, което е породило и правният интерес от
иска. Искът е предявен в законоустановеният срок и е допустим.
Разгледан по същество
искът е основателен.
В производството по
делото в доказателствена тежест на ищеца е да установи вземанията си по
основание и размер.
От представеният договор
за банков кредит се установява , че на 11.08.2008 г. страните по делото са
сключили договор за кредит в размер на 70 000 евро.
Сключването на договора
е правопораждащ юридически факт, от който възникват права и задължения за
страните по него.
Основното задължение на
банката- кредитодател, визирано в чл.430 от ТЗ, е да предостави разрешения
кредит при договорените условия и срокове. По делото не е било спорно, че
кредитът е усвоен и банката е изпълнила основното си задължението по договора,
явява се изправна страна и има качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.430 от ТЗ със сключването на договора за кредитополучателя възниква
задължението да заплащат в уговорените размери и срокове дължимите вноски за
погасяване на кредита и в негова тежест е да установи факта на изпълнение на това задължение.
От експертизата е установено,
че ответникът не е изпълнявал точно това свое задължение.С
оглед на посоченото неизпълнение на задълженията от страна на ответника, в
полза на банката е възникнало субективното право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
С нотариални покани ищцовата
банка е уведомила ответника за
просрочените задължения, за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и го
е поканила да погаси задължението.
С приетата по делото
експертиза са установени вземанията на банката по размер като вещото лице при определянето
им е съобразило уговореното относно дължимите лихвени проценти в Общите
условия, неразделна част от договора.
Няма доводи и
доказателства до момента ответника да е погасил задълженията си, поради което
съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан по размер.
Предвид данните за
момента, към който Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
отправените нотариални покани и датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането
за лихви за определени периоди, е несъстоятелно.Неоснователно е и възражението
за нищожност на клаузите за лихви, като неравноправни.Съгласно разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, какъвто се
явява и настоящия, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като изброени и съответните хипотези. В чл.144 от ЗЗП изрично е посочено, че разпоредбата на чл.143, т.10 от
ЗЗП не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя. Възможността на
едностранна промяна на размера на лихвения процент е регламентирана и в ЗКИ. С
оглед на това клаузата в конкретният случай не е неравноправна.
Предявеният иск е основателен и доказан относно главницата. За лихвата
върху просрочената главница следва да се уважи до размер на 9241,26евро.
Съобразно заключението следва да се уважи и искането за наказателни лихви –
1005,44евро, а годишната такса за управление на договора – за 1018,90евро. За
претенцията за разноски за нотариални покани няма договорно основание, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.Предвид изложеното следва частично да се
отхвърли и претенцията за разноски в заповедното производство, в размера
над 3150лв.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответника, съобразно
уважената част от иска.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение Д.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** съществуването на
вземането на „А. Б.” АД, ЕИК *** със седалище гр.С., за сумите, както следва:
просрочена главница по договор за банков кредит в размер на 69600,93евро,
просрочена лихва в размер на 9241,26евро , наказателна лихва върху просрочената
главница в размер на 1005,44евро, годишна такса за управление в размер на
1018,90евро за периода 2009,2010 и 2011г., 284,84евро разноски за подновяване
на застраховка, както и 3150лв. разноски
за държавна такса и 2034лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 8997/2011 г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
признаване съществуването на вземането за просрочена лихва в размера над
9241,26 евро, за наказателна лихва в размера над 1005,44евро и за такса за
годишно управление в размера над 1018,90евро, както и за 78лв. разноски за
нотариални покани и за държавна такса в заповедното производство в размера над
3150лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати
на „А. Б.” АД, ЕИК *** със седалище гр.С., 4270лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Русенския окръжен съд 30лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :